- 10 Sep 2020
- 136
- 7
В сряда от решение на Комисията за архивите на ДС и РУМНО стана известна принадлежността към Държавна сигурност на Иван Попйорданов и Любомир Коларов. Тяхното сътрудничество в тайните комунистически служби се обявява за първи път, въпреки че и двамата са попадали в обхвата на други проверки, извършвани до момента. Няколко дни преди това председателят на комисията Евтим Костадинов обясни, че предстои да бъдат обявени нови имена, за които са намерени допълнителни документи. Бившият заместник-министър на културата през 1997 г. и генерален директор на БНТ през 1992 и през 1998 г. Иван Попйорданов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Вербуван е през 1975 г. и е свален от действащия оперативен отчет през 1983 г. Сътрудничил е под псевдонима „Попов”. Кой е вербувалият го оперативен работник и водещ офицер, не е записано. Документите, по които е установена принадлежността към органите, са регистрационен дневник и искане „да се заличи от отчета на НРС дело рег. № 10856 „Попов” – лично”.
Фактът, че става дума за заличаване от отчета на НРС, означава, че това искане е направено след февруари 1990 г., когато с указ на Държавния съвет се създава Националната разузнавателна служба. <br /><br />Любомир Коларов е бивш главен редактор в БНТ (1991–1992 г.), член на Висшия партиен съвет на БСП, а по времето на Жан Виденов е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения с ранг на министър. Той е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Павел”. Вербуван е през 1982 г. от Неделчо Пенев. Няма данни кога е снет от действащия оперативен отчет. Документите, по които е установена принадлежността му към ДС, са регистрационен дневник и предложение от 1990 г. „дело № 15170 – СС „Павел”, състоящо се от един том, да бъде сдадено в архив за унищожаване”.<br /><br />Тук е интересно да припомним кой е водещият офицер на Любомир Коларов. <br />Името на Неделчо Пенев излезе в списъка на дипломатите с принадлежност към ДС, защото е бил съветник и временно управляващ посолството ни в Акра (2006–2009 г.). Първоначално е офицер от ВГУ, а от 1977 г. преминава към ПГУ. През 1981 г. Пенев е изкарал 10-месечен курс в Разузнавателната школа на КГБ в СССР.<br /><br />От същия списък става ясно, че Неделчо Пенев е бил водещ офицер и на други български дипломати, сътрудничили на ПГУ: Петър Драгнев, генерален консул в Дубай (2002–2004 г.) и посланик в Аман (2006–2009 г.); Христо Тепавичаров, посланик в Хараре (1990–1992 г.), Иван Гарвалов, зам.-министър в началото на 90-те години, който е бил с ранг „посланик” до 1 юли 2006 г. <br /><br />Тъй като в крайна сметка не се разбра защо едва сега на бял свят излиза принадлежността на Иван Попйорданов и Любомир Коларов към ПГУ, се обърнахме за повече информация към члена на Комисията по досиетата Валери Кацунов:<br /><br /><strong>Г-н Кацунов, в решението на комисията е записано, че „при подреждане и систематизиране на архивните дела” сте открили документите за Иван Попйорданов и Любомир Коларов. Бихте ли обяснили какво по-точно означава този израз?<br /></strong><br />Документите, от които установяваме кой е принадлежал към структурите на ДС или е бил свързан с тях, са няколко вида. В основата е регистрационният дневник. Освен него съществуват известните картончета, които са няколко образци, а освен тях има и протоколи за унищожаване. Накрая стигаме и до самите дела – кадрови или агентурни, ако са запазени. В регистрационния дневник лицата са споменати само с псевдоним. На картончето са записани псевдонимът, името, рождената дата и мястото на раждане, оперативният работник, който е извършил регистрацията и датата на регистрацията, номерът на делото. Върху корицата ва делото, ако е запазено, стоят неговият номер и псевдонимът на секретния сътрудник, докато името на лицето е вътре на регистрационната бланка. От всички тези елементи най-популярни са картончетата, там обаче съществуват възможности за манипулация, защото понякога в делото, в предложението за сваляне в архив, е записано да се унищожи не само делото, но и регистрацията и самите картончета на съответния агент. В случая с Попйорданов и Коларов става въпрос именно за подобен тип унищожени документи. Запазени са протоколите за унищожаване. Тъй като има огромен брой такива протоколи, те подлежат на подреждане и систематизиране. В хода на този процес излязоха двата протокола за тези две лица, от които става ясно, че са унищожени както делата им, така и техните картончета. Затова и при предишните проверки не сме ги обявили – в картотеката данните за тях липсват. <br /><br /><strong>Тоест, когато сте проверявали Попйорданов и Коларов за принадлежност при съответните проверки на правителствата и генералните директори на БНТ след 1990 г., вие не сте получили от НРС никаква информация за това, че те са сътрудничили на ПГУ на ДС?<br /></strong><br />Ако картотеките вече са били при нас в комисията, тази проверка сме я направили ние самите. Но не сме установили тяхната принадлежност, защото картончетата им са били унищожени. <br /><br /><strong>Може ли да се твърди, че НРС са скрили принадлежността на Попйорданов и Коларов към ПГУ-ДС?</strong><br /><br />Всеки, който унищожи картончета, си носи отговорността за това. Не знаем кой конкретно го е извършил. Очевидно е в изпълнение на заповедта на ген. Семерджиев. В този случай не мисля, че можем да търсим некоректност от страна на НРС.<br /><br /><strong>Да очакваме ли при систематизацията на протоколите за унищожаване да излязат имената на още лица, за които до момента не се знае, че са сътрудничили на ДС? </strong><br /><br />Твърде възможно е. Протоколите са при нас и в хода на подреждането им няма гаранции, че няма да има и други подобни случаи. Според мен най-много лица, които все още не са обявени, ще излязат от регистрационните дневници. Когато проверим всички регистрирани лица през протоколите за унищожаване и през картончетата, тогава със сигурност ще има още изненади. Но това за съжаление е дълъг и трудоемък процес и тези лица може и вече да не са между живите, когато се разкрие тяхната принадлежност към ДС. Пак казвам: със сигурност от регистрационните дневници ще излязат хора, чиито документи изцяло са били унищожени. Можем само да гадаем защо точно за тях са предприети тези мерки. Или са били симпатични и близки на шефа на съответната служба, или са били толкова ценни, че е преценено да бъдат съхранени по този начин. Трето обяснение за мен е нереално. Спомням си, че един ръководител на такава служба ми каза, че през 1989–1990 г. телефоните им почервенели от непрекъснато звънене. Обаждали им се известни личности, техни агенти, които искали да им се унищожат документите. Разбира се, обещали им да го направят. Но очевидно не за всички това обещание е изпълнено. Но и до ден днешен масово се разчита на това.<br />
