- 20 Май 2025
- 1245
- 13
Разговор на СПЖ с българския православен апологет и учен-математик и биолог Валентин Велчев автор на книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг" за границите между човека и машината, заплахата от технокулта, илюзията за „възкресение чрез изкуствен интелект“ и трансхуманистките мечти за безсмъртие без Бога. Какво губи човекът, когато изкуственият интелект изземе труда, творчеството и смисъла, и защо православието остава последната крепост срещу идолите на технокрацията.
– Г-н Велчев, Вие сте човек на точните науки и богослов. Потърсихме Ви за разговор именно заради това. В последното десетилетие сме свидетели на невиждан технологичен прогрес. Преди десет години прогнозите, че изкуственият интелект може да достигне човешкия, се приемаха със скептицизъм, но днес подобен сценарий изглежда въпрос на близко бъдеще. Възможно ли е сливане между човек и машина – радикална промяна на човешката природа?
– Ще започна малко по-отдалеч. Като малък четох книгата на Айзък Азимов „Аз, роботът“, която ми направи силно впечатление. В „позитронния мозък“ на роботите, според автора, трябва да бъдат заложени три заповеди за защита на човека, които и до днес се възприемат като „морален кодекс“ в роботиката и изкуствения интелект (ИИ). Азимов обаче бе предвидил, че е възможно да се стигне до редица заплетени и неразрешими житейски ситуации, с които роботите няма да могат да се справят.
Друг интересен момент беше, че в роботите като че ли се зараждаха някакви „чувства“ – например „възгордяване“ (у по-новите модели спрямо предишните, с по-ограничени „възможности“), „емпатия“ към хората и животните и пр. Аз съм скептичен, че могат да се програмират истински чувства в машините – т.е. ние, хората, като „Божий образ“, винаги ще останем над онова, което е направено по „човешки образ и подобие“!
Колкото до въпроса дали е възможно сливането на човека с машината и изменяне на човешката природа – смятам, че това категорично не може да се случи, защото, както поясних, машините не могат да постигнат човешката душевност, дадена ни от Бога. Възможно е в зрителната, слуховата, двигателната и други зони на мозъка да бъде имплантиран чип, чрез който слепите да прогледнат, глухите да чуват, хромите да проходят, но това няма да измени човешката природа. Дори генното инженерство не може да я промени – то би могло да създаде по-здрави органи в тялото, но не може да повлияе на съзнанието и психиката ни, които се оформят по твърде сложен начин, в зависимост от свободните избори на личността.
– Отците на Църквата говорят за човека като „образ Божий“. Как православното богословие гледа на визията за технологична сингулярност – момента, в който изкуственият интелект би могъл да надмине човешкия разум?
- Нека разгледаме въпроса по-обстойно. ИИ черпи информация от някаква база данни – възможно е това да е цялата налична в интернет информация, която е огромна. Освен това може да я обработва милиони и милиарди пъти по-бързо от човешкия мозък и да извлича определени знания. Но всичко, което прави ИИ, е компилация от идеи – вид „комбинаторика“, т.е. комбиниране на наличните знания по всички възможни начини, така че от тях, чрез силогизми, да се извлекат нови идеи и теории.
Но нивото на въпросните нови теории, генерирани от ИИ, си остава едно и също. Нека поясня – да допуснем, че в момента разполагаме само с познанията на Нютоновата физика и тя е заложена в базата данни на ИИ. Тогава той ще може да изчислява действията на физични системи само на това ниво, но никога няма да достигне до квантовата механика или Теорията на относителността. С други думи – в творческо отношение човешкият интелект винаги ще превъзхожда ИИ.
Смятам, че го превъзхождаме и по друга линия – способността практически да боравим с безкрайно малки вероятности. Човешкият разум може съвсем лесно да създаде действаща система от цилиндър и бутало. Но от гледна точка на теорията на вероятностите, такава система никога не би могла да възникне случайно, защото формите и размерите на частите ѝ са безброй. Ако се образува цилиндър, то вероятността случайно да възникне и бутало с подходяща форма и размер е безкрайно малка – т.е. практически невъзможна. Именно това, че човешкият мозък може на практика да реализира такива безкрайно малки вероятности, показва, че винаги ще превъзхождаме ИИ – дори той да е продукт на мощен квантов компютър.
– Моментът на сингулярност се представя от някои като „възкресение чрез изкуствен интелект“. Как Църквата трябва да отговори на тези „нови евангелия“ за безсмъртие? Трансхуманизмът поставя в центъра си идеята, че човекът трябва да бъде надмогнат, „подобрен“. Как православното разбиране за човешката природа и личност отговаря на тази парадигма?
- Частично вече отговорих. Човешкото тяло може да бъде подобрено чрез електронни импланти или генно инженерство, но съзнанието, чувствата, свободната воля са трансцедентни и никаква технология не може да им повлияе. Разбира се, ако тялото ни е в изправност, със сигурност ще се чувстваме по-добре, но мотивите, намеренията, съзнателните избори и решения ще си останат свързани с личността ни – т.е. със „скрития в сърцето човек“, както го нарича Библията – онзи, който желае да се изгражда, или не, по подобието на Бога!
Възкресение чрез изкуствен интелект не може да има! Ако говорим за мъртъв човек, чиято душа вече е пред Божия престол, то никакво действие на ИИ не ще я върне в тялото!
– Фигури като Илон Мъск не само създават технологии, но формулират цели антропологични и цивилизационни визии. Виждате ли в тази технократска идеология проявление на нова гностическа ерес – опит за спасение чрез знание и техника, но без Бога?
- Дори да си представим, че Мъск, с помощта на ИИ, генното инженерство и други технологии, успее да предизвика непрекъсната регенерация на всички клетки, органи и системи в човешкото тяло – т.е. да направи човека безсмъртен – това пак не би било „спасение на човека“ чрез гносис, т.е. чрез знание.
Нека си припомним, че Бог постави херувима с пламенния меч на изхода на Едемската градина, за да не яде човекът от „дървото на живота“ и да стане безсмъртен. Такова „безсмъртие“ би обрекло хората на „вечни мъки“ тук на земята, защото грехът щеше вечно да ги разяжда. Пълната раздяла с греха е възможна само в Христа – когато човекът се облече в новото „духовно тяло“ (по думите на апостола: „сее се душевно тяло, а възкръсва духовно тяло“), което Бог ще му дарува при възкресението на мъртвите. Именно това тяло ще ни направи „богове по благодат“, за да участваме във вечния блажен живот на Бога.
– Доналд Тръмп често е представян като политически изразител на „християнска Америка“, а около него гравитират техноконсервативни среди. Може ли подобен съюз между вяра и власт да служи на Евангелието, или е опасна илюзия?
- Колкото до Доналд Тръмп и техноконсервативните среди около него – вече поясних какви могат да бъдат последиците от действията им за „християнска Америка“ и дори за целия свят. По-сериозно се тревожа от неговите религиозни ментори. Например „пастор“ Паола Уайт, която принадлежи на протестантите харизматици. За тях е добре известно, че споделят множество метафизични, окултни и ню-ейдж ереси. „Духовните“ феномени, които ги съпътстват – пророчества, видения, „свещен смях“, въргаляне по земята, издаване на животински звуци и пр. – са чиста проба демонични проявления.
„Пастор“ Уайт напоследък се увлича по радикалния юдаизъм и съветва последователите си, включително Тръмп, да спазват ученията и ритуалите на ортодоксалните равини, които се готвят да построят Третия храм и да приемат новия еврейски „месия“.
Друга част от най-близките политици на Тръмп са католици, а новият папа Лъв XIV (Робърт Превост) – американец, също изразява готовност да съветва американския президент. От последните му речи личи, че възнамерява да продължи линията на папа Франциск – и ако го последва в икуменизма, женското свещенство и подкрепата за ЛГБТ-идеологиите, съществува опасност „християнска Америка“ отново да се върне на старото си дередже от времето на Байдън.
– Днес милиарди хора по света се възхищават на бъдеще, в което човек ще колонизира Марс, ще живее чрез чипове, ще се слива с машини. Как православието може да изгради автентичен апологетичен език, който не само да разобличава идолите на технокултурата, но и да предлага жив отговор на копнежа по смисъл, истина и безсмъртие, който я подхранва?
- Трябва честно да призная, че съществува твърде сериозна опасност от експоненциалното нарастване на мощта на ИИ, което се случва не с години, а буквално с дни и месеци. По-рано отбелязах, че превъзхождаме ИИ по творчески и трансцедентни способности, но сега ще обърна внимание на онези сфери, в които ИИ не само ни изпреварва, но може да се окаже сериозна заплаха за нас.
Първо – в бъдеще машините ще могат да вършат всички физически и творчески дейности далеч по-бързо и прецизно от човека. Големите компании могат да заменят служителите си с интелигентни роботи, оставяйки минимален персонал за творчески насоки и техническа поддръжка. Така огромна част от хората ще останат излишни и безработни. Не е сигурно дали ще получават възнаграждение, а при евентуални бунтове – роботите-полицаи лесно ще вземат надмощие.
Второ – тези „излишни хора“ ще изгубят всякаква мотивация за труд и обучение, тъй като никога няма да бъдат конкурентоспособни спрямо ИИ. Той ще прави всичко по-добре – от изчисления и чертежи до поезия, музика и кино. Бог е създал човека за творчество и труд, но ако това му бъде отнето, духът ще започне да угасва. А болката от духовното угасване е по-жестока от всичко останало – сравнима единствено с мъките на ада.
Трето – използването на ИИ във военната област твърде скоро може да доведе до нашето физическо самоунищожение.
Боя се, че в такъв момент Църквата вече няма да може да помогне – ще трябва да се намеси Сам Господ от небесата!
Източник: СПЖ
