- 10 Sep 2020
- 250
- 18
В България идеята за Европа е ляво-либерална със силен троцкистки уклон – Европа на гражданите, Европа, където всички разлики са потушени – между селото и града, между мъжа и жената, между водопровода и канализацията... Това казва в интервю пред Явор Дачков в сутрешния блок на RE:TV преподавателят по Европеистика. И още: Самата Европа се обединява по два различни начина, по два канала. Има лява идея за обединение, която и левите и десните в България познават много добре. Тя е тази социалдемократическа, лява, малко масонска Европа, хуманитарна, с усет за човека, но не и за държавата. Има и друга обединяваща се Европа – тя е дясна. Това е Европа на отечествата, на нациите, Европа на Де Гол.
<p><strong>Явор Дачков:</strong> В началото на предизборната кампания за Европейски парламент, ще разговаряме с преподавателя по Европеистика в Европейския колеж по икономика и управление – г-н Валентин Вацев.<br />Имате ли усещането, че се намираме в сюрреалност, абсурд, подобни на тези от 80-те години?<br /><br /><strong>Валентин Вацев:</strong> Не е съвсем същото като тогава, защото в онези години това усещане беше явно и отчетливо. Принципът на властта и принципът на реалността са на един корен. Сетивото, с което преценяваме кое е реално и кое не е същото, с което преценяваме властта - има ли власт или не. Наистина оттогава властта непрекъснато изпада в такива спазми и вътрешни гърчове и ние реагираме на тях подсъзнателно. Тогава беше много силно усещането за това. Тогава властта вътрешно се трансформираше. Властта не институция и не е конвенция между хора, тя е силовото поле на битието ни. Ние живеем вътре във властта. Властта е онтология, тя е реалност. Тя не е сговорът между Станишев, Доган и Сакскобурготски. Оттогава знам, че, когато властта изпитва някакви вътрешни затруднения, силовото й поле в културата, обществените отношения, в стилистиката, в медиите, се повлиява. <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Такава констатация за настоящето не е ли лош знак за българския политически живот? Като че ли не успяхме да влезем достигнем до една нормализация на политическото?<br /><br /><strong>Валентин Вацев:</strong> Това не е най-лошото. С това се свиква. Когато знаем диагнозата, може да мислим за анамнезата, за лечението. Това пак се оказва, че е вечният проблем за лявото и дясното в България. Той наистина заплашва да стане вечен и аз искам тази вечност да се прекрати. Като човек, занимаващ се с археология на идеите, аз се чудя откъде дойде тази наша представа за ляво и дясно, и Ви уверявам, че тя няма свой генезис в Европа, а има други корени, начала. Спомням си, че имаше много такива формулировки във времето на късния социализъм – 80-те години. Например какво значи – „непрекъснато нарастване на материалните и духовни потребности на трудещите се”. Още тогава дешифрирахме тези формули. Но си спомням за една друга, която едва сега осъзнавам – „съединяване на преимуществата на социализма с достиженията на световния научно-технически прогрес”. Тогава тя звучеше непонятно. Чак сега разбирам какво е това. Това предопределя сложно политическо битие. Първо – къде са преимуществата на социализма? Аз съм син на секретар на ЦК на БКП, например, или дъщеря на зам.-зав. отдел в организационния отдел на ЦК, или пък съм дете на полковник от ДС или от външното разузнаване – всичко това е преимущество на социализма. От друга страна – поради естеството на революционната борба, таткото не е успял да се изучи. Но аз ще завърша съответната езикова гимназия с два езика, след което ще специализирам финанси в Лондонското Сити и т.н. И това вече предопределя специфичната идея за ляво и дясно. Ние сме леви, в смисъл, че сме социални, но не сме комунисти. Ние сме леви - „социали”, а от друга страна сме и десни. Отпред сме леви с изпит социалистически поглед, вперен в бъдещето, а отзад имаме специфична либерална закръгленост. Така се формира идеята за ляво и дясно.</p>
<p><strong>Явор Дачков: </strong>А къде, според Вас, се коренят тези представи за ляво и дясно в България?</p>
<p><strong>Валентин Вацев: </strong>Всъщност днешните ни представи не са дошли от учебниците по политически науки, които Американското посолство раздаваше безплатно в България. Това бяха идеите за ляво и дясно на българското държавно-партийно комунистическо номенклатурно дворянство. Коренът на тези идеи е в 80-те години. С други думи, българските ляво и дясно са домашна, вътрешна направа – home made. Докато европейските са друго нещо. Там лявото и дясното са напълно реални, онтологични. Това е част от историческото наследство. Те са се състояли в живота и после са премисляни. Самата обединяваща се Европа се обединява по два различни начина, по дава канала. Има лява идея за обединение, която и левите и десните в България познават много добре. Тя е тази социалдемократическа, лява, малко масонска Европа, хуманитарна, с усет за човека, но не и за държавата. Има и друга обединяваща се Европа – тя е дясна. И, макар че аз съм си заработил име на ляв българин, на мен дясната Европа ми е по-понятна и по-малко дразни усета ми за реалност. Това е Европа на отечествата, на нациите, Европа на Де Гол. В България идеята за Европа е ляво-либерална със силен троцкистки уклон – Европа на гражданите, Европа, където всички разлики са потушени – между селото и града, между мъжа и жената, между водопровода и канализацията… Не Ви ли напомня това за времената на зрелия социализъм? <br />И, за да стигнем до изборите за Европейски парламент, ще кажа, че се отнасям леко скептично към идеята за евродепутатство. Европа е по-интересна като цивилизационен съюз, в които равноправно участват или трябва да участват Романо-германската цивилизация, Англосаксонската цивилизация и Славяно-гръко-православната цивилизация. Ние не сме чужди на този свят.</p>
<p> </p>
