- 10 Sep 2020
- 67
- 13
Президентът на Венесуела Уго Чавес оставя след себе си жалък икономически баланс, който почива единствено върху петролната манна. Това твърди Жан-Жак Курлиандски, специалист по Латинска Америка в Института за международни и стратегически отношения в Париж, пред „Поан”.
<p><strong>- Кое е най-значимото събитие в икономическата политика на Венесуела от идването на Чавес на власт на 1 януари 1999 г.?</strong></p>
<p>- Безспорно това е прекият контрол, който той пое над държавната петролна компания на Венесуела PDVSA през 2002 г. Тази компания вече беше национализирана през 1976 г., но беше автономна при определянето на стратегията си. Тя можеше да избира характера и сумите на инвестициите си и най-вече дела от приходите си, които даваше на държавата. От 2002 г. това стана невъзможно, PDVSA се превърна в дойната крава на правителството. Поставено под опеката на Министерството на енергетиката и петрола, овладяването на контрола над предприятието нанесе брутален удар на 18-те хиляди наемни работници. Част от тях проведоха масова стачка между декември 2002 и февруари 2003 г. заради многобройните уволнения. Стачката напълно парализира страната, но това не промени нищо, „чависткият модел” беше в ход.</p>
<p><strong>- В какво се състои този „чавистки модел”?</strong></p>
<p>- На първо място, в него няма никакъв модел, който може да бъде следван, защото той е изключително обърнат към петрола. Зависимостта на Венесуела от черното злато се увеличи при президентството на Уго Чавес: цената на барел днес е 100 долара срещу 10 долара в момента на идването му на власт. По-голямата част от държавните приходи идват от тази петролна манна, която представлява 80 на сто от износа на страната. Според ОПЕК Венесуела е първата страна в света по петролни резерви, става дума за резервите в Амазония, в басейна на Ориноко. Венесуела има напълно монопродуктивна икономика, задушена от тежестта на валутните приходи, които идват от продажбата на петрол.</p>
<p><strong>- Валутата, за която говорите, американските долари, оказват ли катастрофално въздействие върху икономиката на Венесуела?</strong></p>
<p>- Масовото нахлуване на долари от САЩ води до надценяване на националната валута, боливара. Това поражда загуба на конкурентоспособност на местните производители, които вече не могат да продават, защото са прекалено скъпи. Например по-евтино е да се внасят четки за зъби, отколкото да се произвеждат в страната. Политиката на надценения боливар доведе до смъртта на производствените инвестиции и засили политиката на вноса. Днес 80 на сто от всичко, което страната консумира, е вносно. Дори кафето! Венесуела беше традиционен производител на кафе. Днес внася отвън. Това е симптоматично. Ето защо САЩ и Колумбия са главните й икономически партньори. От Колумбия Венесуела внася хранителните си продукти; в САЩ изнася петрола си.</p>
<p><strong>- Как се използват финансовите приходи от петрола?</strong></p>
<p>- Уго Чавес използваше тези пари, за да създаде различни социални политики. В здравеопазването например Венесуела можеше да разчита на притока на кубински лекари в замяна на продажбата на петрол в Куба на по-ниски цени от пазарните. Този метод впрочем му струваше многобройни критики от опозицията, която го упрекваше, че прахосва венесуелския петрол. Тези лекари отиваха след това в предградията на Каракас или другаде, за да лекуват безплатно населението, което преди това не се е радвало на никакви грижи. Подобен метод се използваше при кампаниите по ограмотяване или за създаването на супермаркети на цени по-ниски с 20-30 на сто от тези в частните супермаркети. От тази гледна точка Уго Чавес успя да намали бедността, но не и неравенството.</p>
<p><strong>- А в другите сектори, селското стопанство например, какъв беше „ефектът Чавес”?</strong></p>
<p>- Национализации и отчуждаване. Преди Чавес селско стопанство не съществуваше, то все още не съществува и през 2013 г. Имаше няколко национализации на земеделски земи, но целта беше по-скоро да се създаде заетост на хората, които нямат работа, отколкото да се развива конкретна селскостопанска политика. Няма никакъв резултат. Всъщност единствените предприятия, които преуспяват във Венесуела, са тези, които са свързани с петрола: освен държавната петролна компания на Венесуела PDVSA, BP за Обединеното кралство, Total за Франция и Repsol за Испания.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
