- 10 Sep 2020
- 73
- 11
"Две събития най-много спомогнаха за решението ни да регистрираме дясна партия с консервативни възгледи. Едното е, че ГЕРБ и Борисов се афишират като десни, което според нас е обидно за мнозина в България, а другото, че т.нар. „стара десница” ги припозна за десни, легитимира ги и им помогна да влязат в ЕНП. Дясното в България стана мръсна дума. Е, някой трябва да го реабилитира и сме убедени, че това ще бъде ГИ "Справедливост". Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ членът на УС на Гражданска инициатива "Справедливост" Тони Йорданов. И още: "ГИ „Справедливост” няма работа в Синята коалиция. Ако сме искали да имаме близост с тези партии, щяхме да станем или останем техни членове, а нямаше да тръгнем да правим нова партия. Те са хубав спомен от нашата младост. За жалост ги свързваме с погубените надежди и илюзии."
<p><strong>- Неотдавна от Гражданска инициатива „Справедливост” обявихте, че ще учредявате партия със същото име през февруари догодина. Защо решихте, че е назрял моментът за трансформиране на една гражданска организация в политическа сила?</strong></p>
<p>- Преди четири години няколко приятели започнахме да се събираме неформално и да коментираме случващото се в страната. Не бяхме доволни. Постепенно срещите ни придобиха регулярен характер. Спонтанно възникна и името „Справедливост”. Всички бяхме дълбоко убедени, че на България най-много й липсва точно справедливостта във всички сфери на обществения живот. След това създадохме гражданската организация с името „Справедливост”. Както ние – създателите, така и тези, които впоследствие се присъединиха към нас, сме хора с десни разбирания и убеждения. Това произтича по естествен начин от професиите ни: адвокати, лекари, икономисти, финансисти. Макар и обществена организация, Гражданска инициатива „Справедливост” (ГИС) винаги е формулирала и защищавала политически тези, и то с ясен десен уклон. Направихме всичко, което можеше да направи една обществена организация, като се започне от протеста ни срещу това агент Гоце да бъде държавен глава (впрочем ние бяхме първите, които повдигнахме този въпрос), мине се през митинга против посещението на Путин в България, организиран от нас на „Орлов мост”, и се стигне до съдебните дела срещу Станишев, квалифицирал ни като ненормални, защото се интересуваме от темата за досиетата, срещу полицията, извършила побоя над протестиращите пред парламента на 14 януари 2009 г., и срещу други несправедливости в България. Проведохме на площад „Батенберг” митинг под наслов „Народът срещу мафията”. И сякаш извървяхме своя път като обществена организация. Мисля, че две събития най-много спомогнаха за решението ни да регистрираме дясна партия с консервативни възгледи. Едното е, че ГЕРБ и Борисов се афишират като десни, което според нас е обидно за мнозина в България, а другото че т.нар. „стара десница” ги припозна за десни, легитимира ги и им помогна да влязат в ЕНП. Дясното в България стана мръсна дума. Е, някой трябва да го реабилитира и сме убедени, че това ще бъде ГИ „Справедливост”. Имаме претенцията да бъдем точно ние. Гордеем се, че през всичките години сме защищавали ясно, точно и последователно наистина десни тези и не сме лъкатушили по своя път. Физиономията на „Справедливост” е ясно очертана и разпознаваема.<br />- Ще поговорим още за дясното, но преди това нека се спрем на нещо друго. Споменахте протеста през януари 2008 г. срещу посещението на Путин в България, на който бяхте съорганизатор. Сега в събота отново ще има такъв протест на Орлов мост – инициатор е отново Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская”, а ГИС в същия ден провежда среща дискусия за предизвикателствата на прехода. Нима сте променили отношението си към Путин и няма да се включите в протеста?<br />- Не, разбира се! „Справедливост” е категорично против грубата намеса на Русия във вътрешните работи на България. Нещо повече, ние смятаме Русия за най-голямата заплаха за България. Естествено, че в събота ще бъдем с нашите приятели от „Анна Политковская”. Путин като един губернатор посещава своята губерния. На това незабавно трябва да се сложи край, защото нашите интереси не съвпадат с руските интереси. Трябва да направим всичко възможно да се еманципираме от Русия, дори да се наложи да платим много висока цена за това. Трябва да се освободим от прикачения ни етикет „троянски кон на Русия в ЕС”. „Справедливост” подкрепя също така и Инициативния комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия. Във външната ни политика трябва да отстояваме собствените си интереси и да престанем да отговаряме на всички западни партньори с „йес, сър!”, т.е. партньорство, но не на всяка цена. Приветстваме идеите на Англия, Полша, Чехия, Португалия и Литва, т.е. на страните, които се опитват да направят консервативна група в ЕП. По-полезно би било да следваме тяхната политика и да поддържаме възможно най-близки отношения с Англия и САЩ. В доста голяма степен сме евроскептици. ЕС се превърна в тежка бюрократична машина, която издържаме с нашите данъци. Не сме съгласни също и с обезличаването на отделните държави в съюза. Трябва да се зачитат спецификата и националните интереси на всяка страна членка. Принципна позиция имаме и по въпроса за членството на балканските страни в ЕС – всяка балканска страна заслужава да стане член на ЕС, стига да изпълни определените за това критерии. Това важи и за Турция.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Да се върнем към политическия живот в България 21 години след 1989 г. Какъв е той?</strong></p>
<p>- Бих го характеризирал с две думи: фасадна демокрация. Уж си имаме всичко – многопартийна система, честни и демократични избори, пазарна икономика, разделение на властите, а хората остават с горчивия привкус, че нещата са нагласени, че не са истински. И ако погледнем назад, ще установим, че това е така. Партиите, създадени след комунистическия преврат на 10 ноември, бяха доминирани изцяло или поне в много голяма степен от БКП и ДС. По тази причина и преходът не се състоя. Като изключим Русия, единствено у нас комунистическата партия, преименувала се на социалистическа, запази значителни позиции в обществото, печели висок процент на избори и често управлява. Комунистите не отидоха там, където беше нормално да отидат – в затвора, с влезли в сила дългосрочни присъди. Напротив, те се наместиха трайно в обществено-политическия живот на всички нива, като продължават да го доминират. Бих отишъл дори малко по далеч, като кажа, че лидерите и апаратът на новите „демократични” партии нямаха нищо против комунистическите привилегии отпреди 10 ноември. Борбата им беше по-скоро да се възползват от тях, т.е. да бъдат допуснати на масата, където се разпределя баницата, което и се случи. Това е и причината в парламента да се оформи една уж многопартийна върхушка, чиято единствена цел е да се възпроизвежда и винаги да остава по някакъв начин във властта. За другите хора остана усещането за несъстоялата се справедливост. Немалка в това отношение беше и ролята на Европа и САЩ.</p>
<p><strong>- Казвате, че вашите убеждения са десни. На мнозина разговорът за дясното е омръзнал, други направо отричат съществуването му у нас. Ще се съгласите ли, че дясното в България не е това, което е (по „Туинпийкс”)? </strong></p>
<p>- В България по отношение на десните политически сили има следния основен проблем. Някой афишира себе си за десен, слага си етикета и това е достатъчно. Станал е толкова десен, че го признават всички, та чак и в ЕНП. Когато обаче се вгледаш в програмите, посланията и действията на тези политически сили, оказва се, че нищо дясно няма. Да вземем например ГЕРБ. Какво е дясното на тази партия? Управленската им програма, която написаха постфактум ли? Или персоналният състав? Не може комунисти, бивши партийни секретари и милиционери, доносници и откровени ченгета да бъдат десни по дефиниция. Да не говорим за политиката, която провеждат, откакто са на власт. Чист социализъм в действие. Близо 43% преразпределение на брутния вътрешен продукт през бюджета. Никакви реформи. Делегирани бюджети на болниците. Все повече държава в обществения живот. Все по-малко зачитане правата и свободите на личността. Следене в интернет. Следене на телефоните ни. Заплахи. Преследване заради критика на властта. Специализирани съдилища. Анонимни свидетели. Резервни защитници. Да изброявам ли още? Кажете ми кое тук е дясното. В целия свят дясното е синоним на просперитет. България е най-бедната страна в ЕС. За какво дясно иде реч, по дяволите! Някой си легнал комунист и на сутринта се събудил с етикета „десен”. Затова и напоследък все повече се утвърждава фразата „така наречените десни партии”. В България нищо не е това, което е. По асоциацията с „Туин Пийкс”, совите наистина не са това, което са. Ако прочетете философията на „Справедливост” (имаме такъв документ), ще видите истински последователни и разбираеми десни послания. Ако те се изпълнят, държавата бързо ще напредне. Нужна е истинска десница с истинска дясна програма и смели реформи, обяснени на разбираем за хората език. Правим това и това, за да постигнем еди-коя си цел. Резултатът ще дойде след толкова време. Когато целите се поставят ясно и се следва конкретен план за действие стъпка по стъпка с точни срокове за изпълнение няма как нещата да не се случат. В политиката има просто правило: последователност и предвидливост. „Справедливост” залага на него. А не като премиера Борисов. Сутринта казва едно, след два часа друго, след обяд трето, напълно противоположно, а на следващата сутрин четвърто, което изобщо не е споменавал. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Добре, но има ли изобщо автентични „десни” у нас, които да подкрепят една наистина дясна политика?</strong></p>
<p>- Трудно, за да не кажа невъзможно, би било да имаме автентична десница след 45 години комунизъм по простата причина, че липсваше социалната база за такава. Основната предпоставка е частната собственост – къде беше тя до 10.11.1989 г.? Нещо повече, комунистите след 9.9.1944 год. за по-малко от два месеца избиха над 30 000 души – това беше цветът на нацията и естествената десница. Затова след преврата през 1989 г. се получи нещо парадоксално: в СДС, афиширал се като десница, влязоха бедните и онеправданите, които са по-скоро социална база на левицата. Хората търсеха именно справедливостта и моралните аспекти на дясното. СДС обаче не можа да им даде това, по нелицеприятни причини, за жалост. Сделката на Кръглата маса предопредели прехода, предопредели недосегаемостта на комунистите и на престъпната им партия. Затова ние казваме, че справедливостта е най-големият дефицит днес. С няколко правилни действия може да се получи икономически възход и просперитет, но непрочетените страници на миналото и несъстоялата се справедливост винаги ще оставят неудовлетвореност и излъгани надежди.<br />Искам обаче да маркирам накратко най-важните характерни черти на дясното. То предполага малко правителство и малка държава, но не като географско понятие, а като намеса в живота на хората; върховенство на закона и равенство пред закона; гарантиране на правата и свободите на гражданите; ясни правила и равни възможности, а оттам нататък всеки може да успее според силите и уменията си и според вложения труд; неравенство в обществото, но здравословно неравенство, базирано единствено и само на личните способности и на готовността на човек да се труди здраво и да търпи лишения, за да успее; свободен пазар с минимална държавна намеса с ограничени лицензионни и разрешителни режими, ниски данъци, преразпределение на брутния вътрешен продукт през бюджета в рамките до 35–37%; здрав морал, просперитет, достоен и справедлив живот. Всичко това намира място във философията на „Справедливост”. Мога да допълня и че изповядваме консервативните ценности с класическата триада Бог, семейство и частна собственост. В България имаше една партия, която се опита да провежда дясна политика – СДС на Иван Костов през периода 1997–2001 г. Но тогава като дамоклев меч тежеше сделката от 4 февруари, с която се дадоха гаранции на комунистите, че няма да бъдат преследвани и да носят отговорност за извършените престъпления спрямо българския народ. Иван Костов проведе десни реформи в областта на икономиката. Останалите аспекти на дясното обаче ги нямаше. Както самият той каза в едно интервю – трябвало да избира между справедливостта и икономическите мерки и избрал второто. А хората очакваха първото и ако го бяха получили, по-лесно щяха да понесат и най-тежките икономически мерки и лишения. Докъде стигна впрочем Костов, всеки може да си направи извода, след като той неотдавна заяви, че пред свободата избира сигурността.<br /><strong>- Ще се върнем по-късно на Костов, СДС и ДСБ. Искам обаче да изясня според вас необходима ли е нова българска „дясна” идеология?</strong></p>
<p>- Не, не мисля. Нужно е да бъде подновен политическият дебат и да се върне политическото говорене. Да има ясен сблъсък ляво–дясно. Изобщо совите да станат това, което са. Чалгата трябва да изчезне от политиката. Прекалено чалгаджийски и жълт, базиран само на клюката, пикантерията и скандала на „мръсните чаршафи” стана политическият ни живот. Ние от „Справедливост” не приемаме опитите да бъде внушавано на хората, че няма ляво и дясно. Двуполюсният модел трябва да бъде възстановен, защото е здравословен за обществото. Така политиката ще оздравее от всеядността и безпринципността. Ще спрат компромисите в името на политическото оцеляване и укрепване на „трапезата”. Лошият пример от редица европейски държави трябва да бъде преодолян. Не може да има коалиционно управление между левица и десница. Недопустимо е да има коалиция на цар и комунисти. По тези причини политиката и дясното станаха мръсни думи и хората си стоят вкъщи в деня на изборите. Те вече не вярват, че нещо зависи от тях. Не може толкова спорни, че чак безспорни фигури като настоящия министър-председател и настоящия президент да ни управляват. Трябва да бъде възстановена справедливостта и гражданите да вземат съдбата си в свои ръце. Така ще се върнат моралът и човешките добродетели. Това е дясна политика. Тя не може да бъде нова или стара, винаги е една-единствена, проблемът е, че в България просто не е прилагана.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Модерните партии у нас са лидерски. Важно ли е да има алтернатива в това отношение – да се появят и друг тип партии?</strong></p>
<p>- Преобладаващото мнозинство от партиите в България са по своята същност тоталитарни партии. Партии от болшевишки, лидерски тип с несменяеми вождове и партийна върхушка, създадена да обслужва тези вождове. В партийната йерархия успява този, който се слага най-добре, този, който не си сваля наколенките даже вечер, когато си ляга. Вождовете се избират с бурни аплаузи, почти винаги единодушно. Стават несменяеми, защото се обграждат с лично предани хора, на които се гарантира просперитет и растеж вътре в партията, а чрез пропорционалната избирателна система им се гарантира вписване в депутатските листи или в листите за общински съветници на местните избори на избираеми места. Пред идеите и правенето на политика се предпочита ласкателството и подмазвачеството. Инакомислието се преследва – най-често инакомислещите се изключват от партията или са принудени сами да я напуснат. Самият механизъм, по който функционират партиите, предполага гарантирано лидерство дори при партийни предателства или груби политически грешки. В своя „демократизъм” понякога се стига до формална оставка на вожда, която е отхвърлена с възмущение от ръководните органи на партията и националното и събрание. „Припознат” и „обичан” от членската маса, вождът оттегля подадената оставка и поема отново руля на управлението на партията. Порочният механизъм е заложен в самия устав на партиите. В това отношение „Справедливост” чрез своя устав и механизмите в него ще бъде партия от съвсем друг тип. Ние искаме да бъдем нормална демократична партия, която гарантира участие на членовете в управлението й, мандатност на лидера и взаимен контрол и отговорност в ръководните органи.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Какви хора очаквате да се включат в партията?</strong></p>
<p>- Очакваме първо да ни упрекнат, че се опитваме да доразцепим старата десница. Въпреки че т.нар. стара десница на практика вече е достигнала до своя санитарен минимум. Хората масово напускат партиите на Синята коалиция. Ще се опитаме да предложим на тези хора алтернатива и се надяваме да бъдем припознати. Искаме да станем първата дясна партия с ясна социална база. Естествени наши членове биха били хората, които са взели съдбата си в свои ръце и успяват с труда си въпреки огромната държава и лошата бизнес среда. Партията е отворена за всички, които имат десни убеждения. Интересен е фактът, че много бивши членове на ГЕРБ търсят своето представителство в “Справедливост”. И накрая нещо, което смятам за много важно. По принцип успелите хора са аполитични. Гледат си бизнеса, семейството и много-много не ги вълнува кой ги управлява. Така е в нормалните държави, а България все още е далеч от тях. “Справедливост” има амбицията да привлече част от негласуващите. Да мотивираме няколко процента от негласуващите да отидат до урните би било успех за нас. Нямаме намерение да залъгваме избирателите, че ще ги спасим, че сме поредните месии. Просто ще им предложим ясни послания и постижими цели.<br /><strong>- От думите ви горе-долу стана ясно отношението ви към Синята коалиция и в частност към СДС и ДСБ...</strong></p>
<p>- Там „Справедливост” работа няма. Ако сме искали да имаме близост с тези партии, щяхме да станем или останем техни членове, а нямаше да тръгнем да правим нова партия. Те са хубав спомен от нашата младост. За жалост ги свързваме с погубените надежди и илюзии. Свързваме ги и с устрема на хората, изпълнили площадите, които търсеха и вярваха в справедливостта, но не я намериха. Свързваме ги и с много нелицеприятни фигури, излъгали доверието ни, чиито имена не ми се иска да припомням. Никога на сайта на „Справедливост” не сме публикували материали, насочени срещу тези две партии, макар във въздуха да висят въпроси, които очакват да бъдат зададени. Всяка партия ще върви по собствен път, а избирателят е този, който ще каже кой е прав и кой крив. Ние не искаме да бъдем съдници на т.нар. „стара десница”, нека нейните представители просто се замислят дали се чувстват комфортно в съюз с лицето Бойко Методиев Борисов и партията му ГЕРБ. Ние работа с тази „десница” нямаме.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Как ще се финансира партията ви?</strong></p>
<p>- Досега по отношение на финансирането на гражданската ни организация сме се справяли със собствени средства. Все пак сме дясно мислещи хора, което предполага, че сме сравнително заможни и няма нужда да разчитаме на държавата. Изграждането на партия, разбира се, изисква повече ресурси. За обучението на кадри вероятно ще търсим финансиране отвън, от сродни партии. Искаме да дадем значително предимство на младите хора. Ще бъдем особено внимателни по отношение на т.нар. български едър бизнес и на „добре облечените бизнесмени”. Досега категорично сме отказали няколко доста съблазнителни предложения. Смятам, че ще успеем и в бъдеще да се опазим от подобни „съблазни”. „Справедливост” ще бъде дясна партия, неакуширана от БКП и ДС и неподвластна на конюнктурни бизнес интереси. Това не означава, че няма да контактуваме изобщо с бизнеса. Убедени сме, че в България има достатъчно честни бизнесмени, и се надяваме именно те да видят в „Справедливост” своята партия, на която ще бъдат готови безкористно да помогнат. Знаем, че финансирането е важно, но по-важното е първо да създадем качествен продукт. Следващата крачка вече е да търсим подкрепа за него. Знаем, че ще ни бъде много трудно, защото политиката и политическият живот у нас се движат по други правила. Но си заслужава да опитаме и да успеем.</p>
<p><em>Тони Йорданов е роден на 09.05.1956 г. в София. Завършил е право в СУ „Климент Охридски” и Висшата школа по финанси и мениджмънт към Стопанската академия „Д. Ценов” в Свищов. Семеен с две деца.</em></p>
<p><em>С Тони ЙОРДАНОВ, член на УС на Гражданска инициатива „Справедливост”, разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>
