- 10 Sep 2020
- 85
- 34
„Или Европа ще направи още една, но решителна крачка по пътя към политическа интеграция, или ще излезе от Историята и ще потъне в хаоса.” Това пишат в свое изявление в "Монд" група европейски интелектуалци, сред които Умберто Еко, Юлия Кръстева и Салман Рушди. Те призовават за федерализъм и политически съюз в Европа.
<p>Европа не е в криза, тя е на път да умре.</p>
<p>Естествено, не Европа като територия.</p>
<p>А Европа като Идея.</p>
<p>Европа като мечта и проект.</p>
<p>Тази Европа в духа на Едмунд Хусерл, прославена в двете му големи речи от 1938 г., произнесени във Виена и Берлин, в навечерието на нацистката катастрофа.</p>
<p>Тази Европа като воля и представа, като химера и здание в строеж, тази Европа, която съумя да се превърне в нова идея в Европа, която успя да даде на народите след Втората световна война невиждан мир, просперитет, разпространение на демокрацията, но която в нашите очи отново е на път да се разцепи.</p>
<p>Европа се разцепва в Атина, в Рим. Европа се разцепва навсякъде.</p>
<p>Тя се разцепва в Атина, една от нейните люлки, в безразличието и цинизма на нациите сестри: беше време в началото на XIX век на гръкофилското движение, когато от Шатобриан до Байрон в Мисолонги, от Берлиоз до Дьолакроа или от Пушкин до младия Виктор Юго, всички, които Европа е наброявала като артисти, поети, големи умове, й се притичаха на помощ и се бореха за нейната свобода; днес сме далеч от това: всичко се случва така, сякаш наследниците на тези велики европейци не намират какво по-добро да сторят, освен да ги хулят, заклеймяват, да им се нахвърлят и за плана за сурови икономии, който трябва да направят, да ги лишават от самия принцип на суверенитет, който някога са изобретили, докато елините трябва да водят друга битка срещу друга форма на упадък и зависимост.</p>
<p>Тя се разцепва в Рим, другата й люлка, другата й основа, втората матрица (третата е духът на Ерусалим) на нейния морал и знания, другото място на изобретяване на това разграничение между закона и правото, или между човека и гражданина, което е в основата на демократичния модел, който е дал толкова не само на Европа, но и на света: този римски източник, замърсен от отровите на берлусконизма, който не свършва, тази духовна и културна столица, смятана понякога заедно с Испания, Португалия, Гърция и Ирландия за една от прочутите PIIGS* , която финансовите институции бичуват без съвест, нито памет, тази страна, която измисли разхубавяването на света и на Европа и която се държи, с право или не, като болния човек на континента – каква низост! каква горчива подигравка!</p>
<p>Тя се разцепва навсякъде, от запад на изток, от юг на север, със засилването на популизмите, на шовинизмите, на тези идеологии на изключването и на омразата, които Европа имаше за мисия именно да маргинализира, да пречупи и които срамно надигат глава: сякаш е далеч времето, когато по улиците на Франция в знак на солидарност с един студент, обиден от лидера на една партия с къса памет, той, както и неговите идеи, се скандираше: „Ние всички сме германски евреи!”, сякаш изглеждат далеч движенията на солидарност в Лондон, Берлин, Рим, Париж, с дисидентите на тази Европа, която Милан Кундера нарече пленената Европа и която изглеждаше като сърцето на Европа! А що се отнася до малкия Интернационал на свободните умове, които се бореха преди 20 г. за тази душа на Европа, която въплъщаваше Сараево под бомбите и в плен на безмилостно „етническо прочистване”, къде отиде той, защо не го чуваме вече?</p>
<p>Европа се разцепва, най-сетне, заради тази безкрайна криза на еврото, за която всеки усеща добре, че съвсем не е разрешена: не е ли химера тази единствена абстрактна монета, колеблива, защото не е подпряна от съгласуващи се икономики, ресурси, данъчни системи? Общите монети, които са вървели (марката след Золверейн**, лирата на италианското единство, швейцарският франк, доларът), не са ли тези и само тези, които са подкрепени от общ политически проект? Няма ли суров закон, според който, за да има единна монета, е нужен минимум бюджет, счетоводни норми, инвестиционни принципи, накратко, споделени политики?</p>
<p>Теоремата е неумолима.</p>
<p>Без федерация няма монета, която да издържи.</p>
<p>Без политическо единство монетата трае няколко десетилетия, след това, благодарение на война, на криза, се разпада.</p>
<p>Иначе казано, без прогрес на тази политическа интеграция задължението, което е вписано в европейските договори, но нито един високопоставен представител изглежда не иска да вземе на сериозно, без изоставяне на компетенции от държавите нации и без открито поражение на тези „суверенисти”, които тласкат народите към оттегляне и погром, еврото ще се разпадне, както щеше да се разпадне доларът, ако преди 150 г. южняците бяха спечелили Американската гражданска война.</p>
<p>Някога казваха: социализъм или варварство.</p>
<p>Днес трябва да се каже: политически съюз или варварство.</p>
<p>Още по-добре: федерализъм или взривяване, и зедно с него социален регрес, несигурност, изблик на безработица, мизерия.</p>
<p>Още по-добре: или Европа ще направи още една, но решителна крачка по пътя към политическа интеграция, или ще излезе от Историята и ще потъне в хаоса.</p>
<p>Вече нямаме избор: политически съюз или смърт.</p>
<p>Тази смърт може да приеме много форми и различни обрати.</p>
<p>Тя може да продължи две, три, пет, десет години, и да бъде предшествана от много ремисии и всеки път да създава чувството, че най-лошото е предотвратено.</p>
<p>Но тя ще се случи. Европа ще излезе от Историята. По един или друг начин, ако нищо не се случи, тя ще излезе. Това вече не е хипотеза, смътен страх, червено парцалче, размахано пред лицето на своенравните европейци. Това е увереност. Непреодолим и фатален хоризонт. Всичко останало – заклинанията на едните, малките уреждания на другите, солидарните фондове, стабилизационните банки – само забавя падежа и поддържа умиращия в илюзията за отсрочка.</p>
<p>Василис Алексакис, Антонио Лобо Антунес, Ханс-Кристоф Буш, Хуан-Луис Себриан, Умберто Еко, Гиорги Конрад, Юлия Кръстева, Бернар-Анри Леви, Клаудио Магрис, Салман Рушди, Фернандо Саватер, Петер Шнайдер</p>
<p> </p>
<p><em>* Аакроним от петте страни от ЕС със слаби икономики: Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания – б.пр.</em></p>
<p><em>** „Германският митнически съюз” между германските държави, влязъл в сила на 1 януари 1934 г.</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
