- 10 Sep 2020
- 107
- 5
Първанов потрива ръце и си чака редаСумата от над един милиард лева за “непредвидени разходи” в актуализирания бюджет е пладнешки обир пред очите на цялото общество, това каза пред ГЛАСОВЕ Цветозар Томов. И още: Конкретните данни показват, че макар и бавно, управляващите губят привържениците си. Показват, че икономическият и политическият песимизъм завладяват във все по-голяма степен българското общество. Показват, че емиграционните нагласи сред населението на страната се засилват. Показват все по-голяма поляризация на отношението към ключовите фигури във властта.
<p><strong>Продължават ли да са срам за България това правителство на ГЕРБ и министър-председателят Борисов след тази една година управление? Доколкото си спомням, така казахте след изборите почти дословно... Каква е вашата оценка?</strong></p>
<p>Аз имах песимистични очаквания за управлението на ГЕРБ по две основни причини:</p>
<p>Първата – тази партия пое властта на вълната на протестен популистки вот, насочен срещу досегашния политически елит. Нямаше никакви сериозни основания да се мисли, че тя е в състояние да управлява разумно в условия на криза, която изисква предприемането на поредица непопулярни мерки. Беше ясно, че политическият елит на ГЕРБ ще търси място на държавната хранилка, и вълната от политически назначения в държавната администрация го потвърди. Беше ясно също така, че ГЕРБ ще се стреми да управлява с недемократични и даже антидемократични методи.</p>
<p>Втората причина – кариерата на господин Бойко Борисов. Когато народът избира за свой водач човек, който не знае, че Кипър не е в НАТО, който играе футбол в деня, в който заседава общинският съвет на ръководената от него община, който – като главен секретар на МВР – ловеше престъпници в един и същи ден и час едновременно в Хасково и Видин, който освен това напълно се побира в класическия образ на самовлюбен диктатор, е трудно да се очаква, че такъв избор ще е успешен. С трагикомичната фигура на модерен бай Ганю начело на държавата, България не я очакваше нищо добро.<br />Реалността обаче надхвърли и най-мрачните ми опасения. За една година в България държавните финанси са разстроени, доходите на населението – замразени, здравната каса – ограбена, контрабандата – процъфтяваща, а демократичните права на гражданите се превърнаха във фикция. Показните полицейски арести се възприемат като единствения безспорен плюс на това управление, но силно се съмнявам, че зад тях се крият реални опити за борба с организираната престъпност.</p>
<p><strong>Казахте неотдавна, че трябва да очакваме политическа криза. Имате ли конкретни данни от проучвания, на които базирате това твърдение? С какви аргументи?</strong></p>
<p>Конкретните данни показват, че макар и бавно, управляващите губят привържениците си. Показват, че икономическият и политическият песимизъм завладяват във все по-голяма степен българското общество. Показват, че емиграционните нагласи сред населението на страната се засилват. Показват все по-голяма поляризация на отношението към ключовите фигури във властта.<br />Но не масовото отношение към ГЕРБ и Борисов ще доведе до политическа криза. Обратното – политическата криза според мен ще преобърне масовото отношение към ГЕРБ и Борисов.<br />Смятам, че политическата криза е неизбежна, защото правителството не може да се справи с управлението на държавата. Не може да осигури приходи в хазната. Не може да ограничи в необходимата степен държавните разходи. Не може да преодолее парализата на държавната администрация, която само предизвика. Не може да провежда последователна външна политика и да отстоява националните интереси. Не е в състояние да прави позитивен кадрови подбор. Не е в състояние да преодолее собствената си полуграмотност и невежество. Единствено фабриката за илюзии продължава да работи под пълна пара.</p>
<p><strong>Какво е отношението на гражданите към отделните министри?</strong></p>
<p>Най-одобряваните министри са вътрешният министър Цветанов и външният министър Младенов, донякъде – Росен Плевнелиев. Министърът на финансите Дянков, на околната среда – Караджова, и на здравеопазването – Борисова, са силно компрометирани в очите на общественото мнение.</p>
<p><strong>Кои са най-важните пет гафа на правителството – първо от ваша гледна точка на социолог, второ – от гледна точка на медиите, и трето – според хората?</strong></p>
<p>От моя гледна точка – посегателствата върху гражданските права в поредица законови текстове, сумата от над един милиард лева за “непредвидени разходи” в актуализирания бюджет (това си е пладнешки обир пред очите на цялото общество), репресиите по време на частични местни избори (на практика – навсякъде, където се проведоха такива избори), страхът да наложат едно от малкото си смислени решения – за закриването на малките общински болници, политическият съюз с “Атака”(който, между другото, ще доведе до пълното разпадане на тази партия).<br />От гледна точка на медиите – скандалът с Румяна Желева, посещението на Дянков при Първанов, пресният скандал с Лъчезар Иванов, идването и оттеглянето на Михов, силовото арестуване на бившия военен министър Цонев. Изобщо медиите силно акцентират върху персонални конфликти и скандали, но според мен главният проблем е в стратегическата безпомощност на това правителство.<br />От гледна точка на хората – отново скандалът с Румяна Желева, спечелването на конкурса за винетките от Сибанк, забавянето на плащанията към бизнеса, пенсионерските надбавки за Коледа, опитът за закриване на малките болници.</p>
<p><strong>Как оценявате законодателната работа на мнозинството на ГЕРБ в 41-вото НС?</strong></p>
<p>Никога не е имало чак толкова послушно мнозинство. Намирам законодателната работа на това мнозинство за трагична. Всъщност приемат се главно репресивни законопроекти, развързващи ръцете на силовите институции за сметка на правата на гражданите под благовидния предлог за борба с престъпността, и лобистки промени в законови текстове, обслужващи корпоративни интереси.</p>
<p><strong>Нормални ли са според вас отношенията между правителството и медиите?</strong></p>
<p>Като цяло медийната среда доскоро създаваше изключителен комфорт на това правителство. Напоследък нещата започват да се променят и това е още един от белезите на задаващата се политическа криза. Мисля, че дори и най-послушните медии вече започват да усещат, че ще тръгнат срещу собствените си интереси, ако продължат да се държат съвсем безкритично спрямо едно очевидно провалящо се правителство.</p>
<p><strong>Обществената подкрепа за правителството „на хартия” продължава да е голяма. Това не води ли до загуба на реална представа на управляващите за действителната ситуация? Питам дали според вас премиерът е наясно какво се случва в държавата? Помпането на рейтинга на МВР и лично на министър Цветанов не се ли използва като спасителен пояс, отлагащ негодуванието на хората?</strong></p>
<p>Връзката управление – реалност изчезва чрез политическия PR на властта. Основните фигури на тази власт, и най-вече премиерът, заливат публичното пространство с небивалици, показват липса на елементарна честност и почтеност. Тези дни премиерът Борисов нарече мненията, че България се превръща в полицейска държава, “измишльотини”. И тези думи бяха казани на фона на появилия се в същото време “Химн на полицията”, на фона на обстоятелството, че България има най-много полицаи на човек от населението в Европа, на фона на това, че бюджетът, който се харчи за следене на мобилния и интернет трафик и за специални разузнавателни средства, надхвърля 3–4 пъти субсидията за Софийския университет. Или друг пример – на сайта на Министерството на финансите при публикуването на данните за изпълнението на консолидирания бюджет през април, редом с дитирамбите по повод факта, че бюджетът през този месец е излязъл на излишък, старателно се криеше друг факт, а именно че единствената причина за този фиктивен излишък е еднократната годишна вноска в бюджета на БНБ за над 350 млн. лева.</p>
<p><strong>Какво направи правителството за овладяване на кризата? </strong></p>
<p>Истината е, че икономическата криза се превърна в манна небесна за правителствената пропаганда. Тя, редом с наследството на тройната коалиция, е универсалното средство за обяснение на всички провали в икономическата политика на правителството. Всъщност това правителство не приложи нито една антикризисна мярка, с изключение на двупроцентното намаляване на осигурителните вноски, което пък беше компенсирано с увеличените осигурителни прагове за самоосигуряващите се.<br />Правителството на Борисов не може, а вероятно и не иска да води политика, насочена към ограничаване на неблагоприятните ефекти от икономическата криза за българските граждани. Достатъчно показателен е самият факт, че разходите на държавата за първите 5 месеца на 2010 година са по-високи с около 300 млн. лева в сравнените с миналата година, когато предишното правителство си позволи извънредно високи предизборни харчове, за които беше съвършено справедливо нападано от сегашната власт. Основната цел на кабинета на Борисов е да прехвърли тежестите на кризата върху дребното и средно предприемачество и върху наетите в частния сектор и по този начин да преразпределя в полза на собствения си политически актив и икономически лобита. Именно заради това издръжката на държавата става непосилна за българското общество. Реалното преразпределяне на средства чрез държавата вероятно далеч надхвърля 40% от брутния вътрешен продукт, което само по себе си е убийствено за слаба икономика като българската дори ако бяхме в ситуация на икономически растеж. Остротата на кризата в България е преди всичко последица на една политика, насочена към ограбване на обществото за сметка на държавата. Такава политика обикновено се нарича крайно лява. Парадоксът на българската ситуация е и в това, че тя се води от партия, която претендира да е и се легитимира като българската политическа десница.</p>
<p><strong>Известно е, че хората бързо забравят, а и по принцип предизборните обещания рядко са в дъното на печеленето на избори. Но все пак каква е оценката ви на релацията „обещанията на ГЕРБ от предизборната кампания” и направеното през тази година управление? Тези дни по телевизията чух отговори на случайно анкетирани граждани по улиците на София, че Борисов е направил много, че само той може, но очакват още...</strong></p>
<p>Митът за Борисов не е изчерпан, това е вярно. Премиерът на страната е великолепен манипулатор и той все още успява да поддържа социално-психологическата инерция на доверие в неговите свръхестествени управленски способности. Образно казано, ако такъв като Борисов беше капитан на “Титаник”, част от хората на борда щяха да разберат, че корабът потъва, едва когато нагълтат вода.<br />Това, което Борисов не може да направи, е да спре негативните последици от своето управление. В МВР можеше, като кмет на София можеше, но сега не може. Затова митът ще рухне. Другата възможност – Борисов да се окаже способен да води цивилизована и разумна политика – ми изглежда химера.<br />Обещанията на ГЕРБ преди изборите нямат нищо общо с управленската практика на ГЕРБ след изборите. Нещо повече – преобладават случаите, когато ГЕРБ правят точно обратното на това, което са обещавали. За да не бъда голословен, да дам няколко примера – обещаха съкращаване на сроковете за възстановяване на ДДС, направиха обратното. Обещаха, че ще се справят с контрабандата, разшириха я. Обещаха данъчни облекчения, въведоха нови данъчни тежести. Обещаха да актуализират тазгодишния бюджет, ако се стигне до преизпълнение на приходната част, актуализират го поради неизпълнение на приходната част. Предлагаха като антикризисна мярка ту намаляване на ставката по ДДС, ту увеличаване на ставката по ДДС. Обещаха приток на чуждестранни инвестиции, а те намаляха над 10 пъти. И така нататък.</p>
<p><strong>Имаха ли значение за общественото мнение през тази година отношенията „правителство – президентство” и как се отразиха скандалите между тях?</strong></p>
<p>Гледайки това трагикомично управление, президентът Първанов потрива ръце и си чака реда. Създаващата се ситуация в страната няма да се характеризира с кой знае какво връщане на доверието в изредилите се във властта партии, а в задълбочаване на разлома между народ и власт. Вече се оформят ниши за нови политически проекти. Около една шеста от избирателите биха искали да гласуват за нова, несъществуваща в момента партия. Лично аз не очаквам нищо позитивно от едно развихряне на партийното строителство. Но тази е призмата, през която може да бъде разглеждана политическата конкуренция между Борисов и Първанов.</p>
<p><strong>Липсата на НЕмаргинална опозиция спасително въздействие ли има върху развитието на управлението на ГЕРБ? Да си създаде опозиция в лицето на организираната престъпност ли беше „финтът” на Борисов?</strong></p>
<p>Всяка тоталитарна власт има нужда от враг. От гледна точка на политическия манталитет на голяма част от лидерите и членската си маса ГЕРБ е тоталитарна партия. В степента, в която управляващите успяват да се противопоставят на реални или пропагандно сътворени врагове, те ще удържат политическото си влияние. Тъй като обективните резултати от управлението й са много лоши, тази партия все по-истерично ще се нахвърля върху своите политически опоненти. ГЕРБ е заплаха за демократичната ориентация на България, но все пак заплаха, която е донякъде фарсова. Вярвам, че българското общество ще намери сили да отхвърли този модел на управление.</p>
<p><strong>Как ще се развият междупартийните отношения на фона на предстоящите местни избори? ГЕРБ – „Атака”, ГЕРБ – СК...</strong></p>
<p>Отношенията между ГЕРБ и „Атака” изобщо не са интересни. „Атака” се самоуби политически, превръщайки се в присъдружна партия на ГЕРБ и изпълнявайки слугинска роля в това съдружие. Синята коалиция ще стигне до разрив с ГЕРБ, като въпросът е дали лидерите й ще проявяват достатъчно здрав политически разум, за да се отдръпнат навреме от това управление, или изкушенията от участието във властта ще се окажат по-силни.</p>
<p><em>* Цветозар Томов е роден през 1954 г. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Със социология се занимава от 1986 г., когато работи в Националния институт за младежта. От 1991 г. е директор на Центъра за изследване на демокрацията. През периода 1992–1996 г. управлява частната агенция "Маркетинг консулт". От 2000 до 2002 г. е директор по изследванията в "Сова Харис", след което оглавява социологическа агенция "Скала". Преподавател е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".</em></p>
<p><strong>С Цветозар ТОМОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></p>
