Цветозар Томов*: Дивотия е, че България ще получи 2,5 млрд. евро от "Южен поток"

<strong>Г-н Томов, наскоро заявихте, че това правителство смесва по парадоксален начин либералния подход с една типично лява политика, която по презумпция преотстъпва на държавата възможност да управлява по-голямата част от обществените ресурси. Защо смятате, че подобна симбиоза не би могла да бъде продуктивна?</strong><br /><br />Защото много често либералната стратегия за решаването на един обществен проблем е пряко противоположна по вътрешната си логика на лявата, етатистката представа за решаването на същия този проблем. Може да има дебати относно това кой от двата модела е по-ефективен по отношение на конкретен обществен проблем, но непрекъснатото лъкатушене между елементи на единия и другия прави нещата до голяма степен абсурдни. Именно поради това смятам, че една такава стратегия не може да бъде ефективна, въпреки че в българския политически живот, който гъмжи от популистки идеи, са възниквали и социално-либерални партии, и какво ли още не. Така или иначе, либералният подход изисква да се дава приоритет на индивида и на икономическата свобода чрез оттегляне на държавата от някои сектори на публичния живот, докато противоположният подход предполага държавната намеса да е водеща.<br /><br /><strong>Дайте примери за подобно смесване на либерални и етатистки идеи и решения от страна на правителството?</strong><br /><br />Програмата на ГЕРБ &bdquo;Нов десен договор за България&rdquo; беше не просто либерална, тя беше една почти утопична либертарианска програма, тъй като в крайна сметка всяка идеология се сблъсква с някакви граници, които й поставя самата реалност. Там имаше обещания за 1000 лева необлагаем минимум на доходите, смъкване на ставката на ДДС до 15% и какво ли още не. В тази програма ГЕРБ обеща да реформира пенсионната система така, че тя да се облегне изцяло на професионални частни фондове. В реалните си управленски действия ГЕРБ тръгна към национализация на същите тези фондове и прехвърлянето им в НОИ, което ще се осъществи частично от началото на следващата година. Лексиката, с която се обясняваше това решение, беше коренно противоположна на онази, която използваха представителите на ГЕРБ в предизборния период. По отношение на здравната реформа идеите на ГЕРБ бяха за възникване на конкурентни каси и премахване на монопола на НЗОК. След това обаче те практически национализираха Здравната каса, която се контролира изцяло от изпълнителната власт. <br /><br /><strong>В случая обаче става дума за разминаване между предизборните обещания и реалната политика.</strong><br /><br />Ще ви посоча примери и от реалната политика. Идеята за редуциране на болниците е изключително разумна. Става дума за централизиране на ресурсите в болниците, които разполагат с технологичен и кадрови капацитет да предлагат лечение, съответстващо на световните стандарти. Тази идея не беше приложена. Нещо повече, тя беше съчетана с идеята за делегираните бюджети, която е пряко противоположна, защото означава държавно администриране на болничните разходи. Значи, от една страна, искаш да създадеш система, при която да дадеш възможност на силните и конкурентни болници да поемат изцяло върху себе си здравното обслужване на населението &ndash; което пък не осъществяваш заради съображения от типа кой е кмет на населеното място и дали протестират местните хора &ndash; а от друга страна, провеждаш по същество командно-административна реформа в начина на финансиране на болниците, обосновавайки я с това, че се краде и изтичат много пари. <br /><br />Вземете също Закона за развитието на академичния състав. По замисъл това е либерален закон. Идеята университетите сами да произвеждат хабилитирани лица и да раздават научни степени и звания е логична и влиза в практиката на повечето страни с развито университетско образование. Нашето е по-скоро сталински анахронизъм. В крайна сметка обаче, ако прочетете закона, ще видите, че там се предвиждат някакви контролни комисии на национално равнище, които обезсмислят самата идея. От една страна, решаваме, че ще либерализираме системата и ще се откажем от абсурда да има национални доценти и професори, а от друга страна, се плашим, че ще отпадне централизираният контрол, каквато всъщност би трябвало да бъде целта на реформата, и слагаме някаква ограничителна рамка. Тоест хем се върви към някакви опити за либерализация, хем се появява страхът, че ако държавата загуби контрола, могат да настъпят лоши последици.<br /><br />Ще дам още един пример &ndash; съвсем наскоро Бойко Борисов, който даде пространно интервю по bTV, обясни, че се подготвя нов закон за БАН и някои от изследователските центрове, които обслужвали държавата, както той се изрази, ще бъдат одържавени, а други ще бъдат прикачени към университетите. Това е емблематичен пример за раздвоено мислене. Действително БАН като структура трябва да бъде премахната. Изследователската дейност следва да бъде концентрирана в университетите. Ако държавата се ангажира със стимулиране на науката и изследователската дейност, най-уместно е това да става през университетите. Но това ще бъде валидно за тези институти, от които държавата не се интересува, а другите ще ги одържави при пълна неяснота. Предполагам, че реалният мотив, а общо взето, зад тези приказки винаги има някакъв реален мотив, е да се отделят институтите, на които държавата ще дава пари, от тези, на които държавата няма да дава пари. Последните ще бъдат хвърлени към университетите, без да бъде повишено или като бъде символично повишено финансирането на самите университети. Тоест зад тези противоречиви игрички с либерални и социални послания в крайна сметка се крие в повечето случаи един опит да се изгради модел, при който държавата като институция да се разпорежда с обществото и да обслужва субективните желания и пиетети на диктатора на България г-н Бойко Борисов. Засега той се насочва към това да строи магистрали. Може би трябва да му бъдем благодарни, че още не е решил да строи пирамиди &ndash; просто защото от магистралите може да има и някаква полза. Всъщност отдавна имам чувството, че живея в някакъв свят на абсурда и с всеки изминал ден се убеждавам, че това чувство недостатъчно точно изразява степента на абсурда, който ни заобикаля. <br /><br /><strong>Как ще коментирате прогнозата за огромните приходи, които ще получи страната в резултат на осъществяването на проекта &bdquo;Южен поток&rdquo;?</strong><br /><br />Пълен абсурд. В няколко интервюта премиерът говори за това как, като се построи &bdquo;Южен поток&rdquo;, страната ще получава 2,5 млрд. евро от транзитиране на газ. <br /><strong><br />Това, между другото, го спомена самият Владимир Путин по време на визитата си в България.</strong><br /><br />Путин го спомена, след което нашите политици започнаха да го разнасят, а премиерът се престара. Само че Путин просто нещо се обърка. Той първо спомена, че България досега е получавала 600 млн. евро от транзитиране на газ, а след това каза: &bdquo;Сега ще получавате 2,5 млрд. евро&rdquo;, като е умножил наум по четири, колкото всъщност се увеличава транзитният поток през страната с осъществяването на &bdquo;Южен поток&rdquo;. Путин обаче не отчете две обстоятелства &ndash; първо, че все пак собствеността се дели 50 на 50, и второ, че България досега не е получавала 600 млн. евро, а около 100 млн. евро, които дори ако умножиш по четири, някак си не стават 2,5 млрд. евро. Путин вероятно сгреши неволно &ndash; императорът, дошъл в една от провинциите, откъде да знае тя колко плаща и колко получава. Без съмнение оттам насетне тази грешка, която всъщност е съобщаване на една драстична неистина, защото сумата на реалните приходи за България ще е поне десет пъти по-ниска, се захапва от българските политици и започва да се повтаря непрекъснато. А те би трябвало да знаят, че говорят дивотии. <br /><strong><br />Как ще коментирате този несполучлив опит да бъдат обвързани в един пакет споразумението за &bdquo;Южен поток&rdquo;, цената на газа и АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo;?</strong><br /><br />Всеки пазарлък, при който се опитваш да вържеш някакъв конкретен инфраструктурен проект за променлива като цената на газа, която зависи от хиляди фактори, нямащи нищо общо с този проект, не може да доведе до нищо. Между другото, Борисов и в това отношение си съчинява едни лакардии, че видите ли, те, компаниите, не искат да съобщаваме колко ще намалее цената на газа. Истината е, че цената на газа върви надолу в световен мащаб и вероятно Борисов ще припише на себе си това обективно поевтиняване. Ако има намаление на цените на газа, това ще се случи поради международната конюнктура, а не във връзка с руско-българските преговори. По отношение на ефективността на проекта &bdquo;Южен поток&rdquo; има два въпроса, които са важни и по които аз не знам дали това правителство, което води тези преговори тайно от народа си, защитава българските национални интереси. Единият въпрос е дали е невъзможно да се удържи позиция, при която руската страна няма собственост върху тръбите и респективно България получава сто на сто транзитните такси, след като е инвестирала в създаването на съоръжението. Очевидна е изгодата на руската страна да е съсобственик на това съоръжение на българска територия. Второто нещо са политическите последици. Българската икономика е твърде зависима от този енергиен източник. Говорим за диверсификация, но реално такава няма. Твърде голямо е енергийното обвързване на България с Русия и твърде пасивно е търсенето на алтернативни варианти. Накратко, моето впечатление е, че това правителство отново се опитва да се нагажда според посоката на вятъра и за никакво удържане на национални интереси не можем да говорим.<br /><br /><strong>Тоест приемате това определение на руската преса, което придоби популярност и у нас, че България капитулира пред Путин и &bdquo;Южен поток&rdquo;?<br /></strong><br />Аз не знам дали България изобщо се е съпротивлявала. Предното правителство очевидно не само не се съпротивляваше, но беше готово да приема всички предложения. Склонен съм да мисля, че и тук е така, с тази разлика, че има само някаква поза на съпротивление. <br /><br /><strong>Като говорим за раздвоено мислене, как оценявате реакцията на Синята коалиция и по-специално на ДСБ? Защо Костов така изведнъж радикализира говоренето си за Борисов и неговото правителство и едновременно с това отново повтори, че партията му ще продължи да подкрепя ГЕРБ?</strong><br /><br />За мен става все по-трудно да коментирам едновременно действията на Иван Костов и на Мартин Димитров. Костов каза, че без ГЕРБ би било още по-зле, в което аз не вярвам. Не мога да си представя накъде по-зле би могло да бъде. Знаците, които дава Мартин Димитров, са по-категорично опозиционни, отколкото тези на Иван Костов. Аз не изключвам варианта да настъпи напрежение вътре в Синята коалиция, ако нещата продължат да се развиват така.<br /><br /><strong>Смятате ли? Отношенията им изглеждат по-скоро някак примирено хармонични.</strong><br /><br />Според мен пред Костов и Димитров и изобщо пред СДС и ДСБ като цяло стои една дилема, която противопоставя представите им за конюнктурна политическа изгода на възможностите им да удържат някаква автентичност на десницата, подкрепяйки ГЕРБ. Аз съм дълбоко убеден, че и Костов, и Димитров, и всеки разумен човек в Синята коалиция, както и всеки разумен човек в страната &ndash; не че са много &ndash; си дават сметка какво представлява Борисов и неговото управление. Проблемът е, че в Синята коалиция е още жива и може би мощна идеята, че партия ГЕРБ може да бъде нещо като ракета носител на реанимацията на десницата и постепенно да бъде превзета отвътре в някаква степен от сините политици. Това е някаква стратегия на приятелски огън, при която ние ще бъдем коригиращ фактор, тъй като тези бунаци от ГЕРБ няма как да не правят глупости и да не започнат да се позорят и тук, и по европейските институции, а ние ще ги възпираме. По този начин в един момент ще се окажем важни и може би ще върнем доверието на част от хората, които са се оттеглили от нас към ГЕРБ, за да накажат комунистите. Това е инфантилно, то е бакалска стратегия.<br /><br /><strong>Освен че е инфантилна, тази бакалска стратегия е и твърде лицемерна. Има ли според вас някакъв шанс тя да сработи и да реанимира авторите си?</strong><br /><br />Синята коалиция все повече ми напомня НДСВ в тройната коалиция. И жълтите бяха така &ndash; обективно те направиха тройната коалиция по-малко вредна, отколкото можеше да бъде. До някаква степен СДС и ДСБ правят това, друг е въпросът, че този юнак, дето е взел властта сега, ни се води, ни се кара, и аз нямам представа доколко изобщо може да му се повлияе. Струва ми се обаче, че сините рискуват да извървят пътя на НДСВ в тройната коалиция. Ако наистина нямат политическата воля да бъдат опозиция на тази отвратителна власт, просто ще го отнесат накрая. И то без да са допринесли кой знае колко за някакво цивилизоване на сегашния режим. Не забелязвам обаче тези хора да имат волята да се разграничат от това управление, което няма как да бъде прието от една нормална десница. Първо, това управление не е дясно. Няма смисъл да се нарича дясно. Второ, то гази човешки права и криминализира икономиката. Това отново няма как да бъде прието от една нормална десница. Трето, то се опитва да наложи държавен монопол върху всичко. Смятам, че поведението на Синята коалиция в близките месеци ще е тест за политическата годност на тази формация &ndash; може ли да се реанимира или не. Все пак мен малко ме боли, защото ако съществува партия в България, която наистина беше носител на модернизацията на страната с всичките й превратности след 1989 г., това е СДС. Жалко ще бъде, ако тази десница загине в общи усилия да се подмазва на бившия бодигард на Тодор Живков. <br /><br /><strong>Оказа се обаче, че Иван Костов е силно изненадан и твърде смутен от отношението на Борисов към Тодор Живков, от неговите носталгични тежнения към фигурата на Първия преди 1989 г.<br /></strong><br />Май така излезе, че едва сега се сети. Макар че &ndash; иска ми се да бъда справедлив &ndash; имаше един период на тежък конфликт между Костов и Борисов и ми се върти в главата, че и тогава са излизали остри изказвания на Костов в същата посока. Ние живеем в разделно време, в което е страшно важно българските политици да действат според принципа честната политика е най-добрата политика. Това важи още повече за тези, които нямат шанс да оцелеят в политиката, като се правят на идващи отникъде, защото са обременени с биографиите си и поради това много по-трудно могат да продават популистки идеи. Тогава поне да бъдат честни. Защото в известен смисъл те действително са по-добри политици от тези, които ни управляват. <br /><br /><strong>Ще ви помоля да коментирате още едно странно смесване, белязало напоследък политическата ни система &ndash; става дума за лъкатушенето на Първанов между гражданската активност и политическата амбиция.</strong><br /><br />Аз много уважавам философската и академичната дейност на Димитър Михалчев. В една от най-добрите си книги, &bdquo;Форма и отношение&rdquo;, той пише за френските материалисти, че най-смисленото, което може да се каже за тях, е, че са умрели, преди да се родят. Мисля, че същото може да се каже за проекта &bdquo;Първанов&rdquo;. Според мен той няма никакво стратегическо бъдеще. Инициаторите на този проект вече заложиха на популизъм &ndash; хем леви, хем десни, алтернатива на прехода... Изобщо това е гербаджийското говорене от 2006 година. Те обаче не могат да пробият с популизъм. Личният имидж на Първанов е дълбоко съмнителен. Всички досегашни български президенти бяха подвеждани и смесваха това, че хората са склонни да казват, че имат доверие на този, който оглавява президентската институция, с някакво лично политическо влияние. Спомняме си какво стана с либералния проект на Жельо Желев. Стоянов също имаше някакви щения да се върне към политическа активност. Мисля, че с Първанов ще се случи същото. Докато е президент и има на своя страна респекта от институцията и възможностите, които му дава тя да прави реална политика, той ще предизвиква медиен интерес и ще подхранва политическия апетит на разни хора, които не са се наместили добре на политическата трапеза в България. Мисля, че целите са конюнктурни &ndash; това са борби за лични кариери. Но ми се струва, че ако Първанов не постигне съществен успех сега, няма да го постигне до края на мандата си и ще бъде забравен и от тях. Не изключвам обаче, предвид кризата в БСП, проектът АБВ да доведе до политическо разцепление на БСП. <br /><br /><strong>Защо политиците се опитват да се еманципират от политическата форма и търсят възможности за влизане във властта през вратата на гражданските движения? Феномен на българската политическа реалност ли е тази тенденция?<br /></strong><br />В зората на либералната демокрация гражданските проекти предхождат партиите. Това са литературните клубове във Франция и Англия, това са различни съсловни организации, които се опитват да имат политическо влияние, това са синдикалните движения. Те са останали живи в тази си форма и днес са фактор в западния политически живот. В България ги няма. Нещо повече, синдикатите и съсловните организации у нас заиграват прекалено много с властите. Трябва да подчертаем обаче, че демократичната политическа култура е в глобална криза. Политиката в световен мащаб все повече се превръща в PR. Ние говорим за нашите популистки проекти, които са байганьовски и хамалски, говорим за това, че пред българските политици няма никакви пречки пред злоупотребата с власт, за това, че медиите се превръщат в рекетьори на властта или в присъдружни организации, които обслужват управляващите. Това са все неща, които изведнъж нахлуха в България, но проблемът съществува и на Запад. Ние живеем в един свят, в който демократичните политически игри стават твърде условни и в който политическите кампании стават толкова скъпи и толкова свързани с използване на рафинирани средства за масово въздействие, че всъщност представляват търговия с влияние. Тези търговски политически практики отнемат възможността за успешно развитие на някакви неутилитарни политически проекти, и то не само в България. Това, което липсва в България обаче, са така да се каже, стъклените ценности на западната демокрация, които един уважаващ себе си западен политик не би се опитал да счупи, защото избирателите ще го накажат независимо от манипулативните му възможности. Тоест красивите идеи на демокрацията са подредени в един стъкларски магазин, където нашият слон Борисов не би могъл да се движи. В България тях ги няма, а без тях е празно. Останало е само политическото търгашество, в което се превръща модерната демокрация на много места в света. <br /><br /><em>*Цветозар Томов е роден през 1954 г. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има и докторантура по социология. От 1991 г. е директор на Центъра за изследване на демокрацията, а от 2002 г. оглавява социологическата агенция "Скала". Преподавател е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".<br /></em><br /><em><strong>С Цветозар ТОМОВ разговаря Димитрина ЧЕРНЕВА</strong></em><br />