Цвета Маркова: Не ДКСИ, а ДАНС е издала разрешение за достъп до класифицирана информация на Алексей Петров

<p><strong>- В неделя в предаването &bdquo;На четири очи&rdquo; Иван Костов в качеството си на бивш председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС заяви, че &bdquo;сертификатът&rdquo; за достъп до класифицирана информация до ниво &bdquo;Строго секретно&rdquo; на Алексей Петров е издаден, преди да бъде приключено проучването за надеждност, което е нарушение на закона. Какъв е вашият коментар по това твърдение?</strong></p> <p>- Да започнем от терминологията. Първо трябва да уточним, че документът, който е бил издаден на Алексей Петров, се нарича разрешение, а не сертификат. Единствено компетентен да издаде този документ е Държавна агенция &bdquo;Национална сигурност&rdquo; (ДАНС) в рамките на нейните правомощия по чл. 11 от Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ). Терминът &bdquo;сертификат&rdquo; би бил релевантен към този казус само и единствено в случай че за Алексей Петров е било поискано да получи достъп до класифицирана информация на НАТО.</p> <p><strong>- А такова искане не е правено?</strong></p> <p>- Не, такова искане няма. Всяка служба издава и проучва сама своите служители, респективно единствено ръководителят на службата е в правомощията да прекрати, да отнеме или да откаже издаването на разрешение. Този принцип е изключително важен &ndash; и в световен мащаб, не само в България, за запазване на самостоятелността на всяка една от службите за сигурност и за обществен ред от друга сходна служба или институция на изпълнителната власт.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В какви срокове по закон трябва да бъде приключено проучването на даден служител, за да получи съответно разрешение или отказ?</strong></p> <p>- Сроковете, предвидени в ЗЗКИ, са инструктивни, т.е. тяхното неспазване не води до никакви административни санкции за проучващия орган, от една страна, и от друга &ndash; трудно би могло да се приеме като основание за завеждане на дело по административен ред като мълчалив отказ. Срокът е два месеца с възможност за удължаване до 20 дни. В рамките на тези 2 месеца и 20 дни проучващият орган трябва да се произнесе със съответния индивидуален административен акт, който може да е отказ или издаване на разрешение.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Законът за ДАНС влезе в сила от 1 януари 2008 г., но доколкото си спомням, всички служители от съответните ведомства, които се сляха в ДАНС &ndash; Национална служба &bdquo;Сигурност&rdquo; (НСС), военното контраразузнаване и финансовото разузнаване и Дирекцията за защита на средствата за връзка, бяха автоматично преназначени в ДАНС едва от 1 април 2008 г. Това не означава ли, че служителите, които вече са имали разрешения за достъп до съответни нива на класифицирана информация отпреди това, автоматично продължават да ги имат и в ДАНС?</strong></p> <p>- Да, разбира се, освен ако изрично не са им прекратени разрешенията. Нещо повече, мисля си конкретно по повод Алексей Петров, дали той не е трябвало да бъде проучен още през 2001 г., преди да бъде назначен от тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов.</p> <p><strong>- Логично е още тогава да е бил проучван...</strong></p> <p>- Защото ако това през 2008 г. е било първото проучване на Алексей Петров, възниква въпросът какво му е възлагала НСС като оперативни задачи, ако не е имал разрешение за достъп до класифицирана информация.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Вече е известно, че Петров е назначен през 2001 г. като кадрови офицер в &bdquo;Оперативно внедряване&rdquo; на длъжност експерт. През 2007 г. е повишен в ранг разузнавач ІІ степен от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Имате ли представа дали в тези позиции Петров е трябвало да има разрешение за работа с класифицирана информация?</strong></p> <p>- Не бих се ангажирала с мнение по този въпрос.</p> <p><strong>- Попитах, защото и на мен ми се струва логично Петров да е бил проучван, преди да бъде назначен през 2001 г. А когато един служител веднъж вече е проучван, обикновено следващото проучване става по-лесно и по-бързо...</strong></p> <p>- ...защото се стъпва на предходното проучване и се проверява само дали има промяна в обстоятелствата. Когато има обаче съотнасяне на фактите по възникване на трудово или служебно правоотношение към издаване на съответно разрешение, нека да съобразим и една междинна хипотеза: няма забрана нито в Кодекса на труда, нито в Закона за държавния служител за назначаване на едно лице след провеждане на конкурс или чрез сключване на трудов договор до момента, в който лицето получи съответно разрешение, то може да работи, без да му се предоставя достъп до класифицирана информация. Това е нормална и реална хипотеза.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тогава обвинението на Иван Костов в някакъв смисъл увисва в юридическото пространство. Какъв е критерият да се приеме, че едно проучване е приключило? Доколкото е ясно от ЗЗКИ и правилника за прилагането му, проучването на дадено лице включва определени параметри...</strong></p> <p>- Да, и тези параметри, т.е. наличието на всички условия, които са conditio sine qua non, се установяват с последния елемент от фактическия състав, а именно издаването на разрешението за достъп до класифицирана информация. С този индивидуален акт се формализира преценката за резултатите от проучването.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- За тези дела по проучванията за надеждност се знае, че се съхраняват пет години след като по някаква причина се отнеме разрешението за достъп до класифицирана информация?</strong></p> <p>- Да, те се съхраняват от проучващия орган.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В случая ДАНС. А докато лицето разполага с разрешение, неговото дело подлежи на допълване, ако има промяна в обстоятелствата?</strong></p> <p>- Да, това по закона се нарича текущ контрол. Тоест, да приемем, че в момента на приключване на проучването няма обстоятелства, които биха попречили на издаването на разрешение, и то се издава. Но в последващия период органът по проучване е длъжен да установява дали се появяват нови обстоятелства &ndash; да упражнява текущ контрол. Възможно е лицето да е установило неподходящи контакти, възможно е да е заболяло, да е изпаднало в зависимост от алкохол или в някаква друга зависимост. Органът по проучването в такива случаи е длъжен да отнеме разрешението за достъп до класифицирана информация по искане на служителя по сигурността на информацията.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Споменахте за текущия контрол и това води до следващия ми въпрос за контрола изобщо. Съответната служба, в случая, за който говорим, това е ДАНС, си прави проучване на своите служители за надеждност. ДКСИ има ли достъп до тези проучвания?</strong></p> <p>- Не, няма никаква процедура, по която ние да проверяваме тяхното проучване. Текущият контрол се осъществява изключително по сигнали. Затова може да попитаме: ако някой български гражданин е имал информация, че конкретното проучвано лице е непригодно да изпълнява функции, свързани със сигурността на държавата, защо не е предоставило своевременно тази информация на съответните компетентни органи &ndash; ДАНС или прокуратурата.</p> <p><strong>- Другият въпрос, който възниква оттам нататък според мен, е не е ли необходимо да се създаде някаква възможност за контрол върху тези проучвания, надеждни и обективни ли са... Не може ли вие в ДКСИ, като орган, изпълняващ методическо ръководство по защитата на класифицирана информация, да изискате делото по проучването на Алексей Петров от ДАНС и да проверите какво се съдържа в него, дали всичко е законосъобразно?</strong></p> <p>- Да, това е по принцип възможно. Нашите функции и преки задължения по методическо ръководство и контрол произтичат най-вече от ангажиментите към НАТО и ЕС, но в рамките на общото методическо ръководство и контрол можем да поискаме това дело и не би следвало да ни бъде отказана тази информация.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- А ще го направите ли?</strong></p> <p>- Трябва да бъде взето решение в такава посока, мога да го предложа на обсъждане на комисията. Впрочем, ако комисията за контрол на ДАНС е поискала това дело по проучване на надеждност на Алексей Петров и е установила обстоятелството, за което се твърди от Иван Костов, а именно че не е била приключена процедурата по проучването, когато е издадено разрешението за достъп до класифицирана информация... <br /><strong></strong></p> <p><strong>- А вие разполагате ли с информация за това, че комисията е изискала делото по проучване?</strong></p> <p>- Не, не знаем дали е така. Но ако това е така, както предположих преди малко, би следвало да са предприети някакви административни и дисциплинарни процедури по отношение на съответния служител, който е извършвал проучването. И е много интересно дали има такава последица, тоест ако е установено нарушение, въпросът е какви мерки са били предприети за недопускането в бъдеще на други подобни случаи или за отстраняване на слабости в процедурата по проучване.</p> <p><strong>- В документа, който вие получавате от службите, доколкото видях на сайта на ДКСИ, не се записват мотивите за даване на разрешение. Искам да кажа, че вие нямате яснота по мотивите, с които дадена служба дава или отказва разрешение за достъп до класифицирана информация?</strong></p> <p>- Не, в акта, или документа, който представлява отнемане на разрешение, се посочва само членът от закона. В конкретния случай при Алексей Петров е &bdquo;отпаднала необходимост&rdquo;, което би могло да се свърже с преустановяването на неговите служебни или трудови правоотношения с ДАНС. Това е нормална последица, когато даден служител напусне дадена организационна единица, тя прекратява действието на разрешението. Но това трябва да бъде разграничено от отказа за даване на разрешение, отнемането на разрешение няма санкционен характер, няма преценка за възникнала ненадеждност. Включително трябва да подчертая, че отнемането на разрешение не е обвързано във времето с напускането на дадена структура от служителя, в това няма автоматизъм. Например военните от резерва, които в някакъв период остават на разположение, биха могли да бъдат ангажирани за изпълнение на функции, изискващи достъп до класифицирана информация. Затова законът не изисква от ръководителя автоматично да отнеме разрешението при прекратяване на трудови правоотношения.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Накрая само да обобщим още веднъж казаното. Съгласно закона срокът за проучване е инструктивен, а не задължителен. Следователно обвинението, което Иван Костов отправи към ДАНС, че са нарушили закона, защото са издали разрешение на Алексей Петров, преди да приключат процедурата по проучването, може да означава не че не са спазили срока, а че липсват някои от задължителните елементи на проучването?</strong></p> <p>- Има принципно такава логика. Но липсата на тези елементи би могла да бъде също така и последваща.</p> <p><strong>- Тоест да са изчезнали впоследствие?</strong></p> <p>- Възможно е. Правилото е делото да се номерира, да има съдържание, за да е ясно на всяка страница какъв документ има. Когато ние получаваме дела по проучване за издаване на сертификати за достъп до класифицирана информация на НАТО, ние отбелязваме в наш вътрешен документ кои елементи на коя страница се намират. Защото в първите години имаше такива пропуски при първоначалното издаване на сертификат: например на 64 страница се намира удостоверението от Окръжна следствена служба, че срещу лицето няма заведени дела, при повторното получаване на делото то е преномерирано и на тази същата страница вече е друг документ. Отне ни известно време да дисциплинираме и себе си, и проучващите органи, това вече е преминал етап и смятам, че делата по проучване за сертификати за НАТО се водят много добре. <br /><br /><em>С Цвета Маркова, председател на ДКСИ, разговаря Мария Дерменджиева</em></p>