Теодор Дечев*: Политиката на търговските банки по кредитирането е безобразна

<p><strong>Икономическата политика на правителството предизвиква доста критики. Смятате ли, че кабинетът &bdquo;Борисов&rdquo; е в състояние да противодейства на икономическата криза и да работи за подобряване на бизнес средата в България?</strong></p> <p>Първо, нека престанем да си завираме главата в пясъка. Обективно погледнато, в България вече много сериозно се усещат последиците както от финансовата криза, така и от различни неблагоразумни политики, водени в различни периоди. Качеството на бизнес средата се влошава прогресивно. Безспорен факт е, че фирмите изпитват остър недостиг на оборотни средства. Причините за това могат да се търсят в две посоки. Едната е липсата на кредитиране. Втората е междуфирмената задлъжнялост.<br />Някой ще каже: &bdquo;Ама вие пак забравихте държавата&rdquo;. Да, държавата дължи над два милиарда на фирмите &ndash; не лев или два. В много случаи дълговете на държавата към бизнеса пораждат верига от неразплащания между фирмите и това се акумулира в междуфирмената задлъжнялост. В Българската стопанска камара (БСК) непрекъснато правят мониторинг на междуфирмената задлъжнялост и все не могат да изчислят точно колко е, защото тя постоянно расте. Но ако ги попитате, ще кажат, че е между 20 и 30 млиарда лева. А всичко започва именно от тези постоянни 2 милиарда лева, които държавата дължи на фирмите. Защото не платиш ли на някого в началото на веригата, това се отразява поне през 4&ndash;5 звена по веригата нататък.</p> <p><strong>Стана ясно, че вече е започнало разплащането със строителните фирми, които приемат условието за 10% отстъпка от договорената стойност.</strong></p> <p>Предполагам, че ще има опашка от съгласни. Но цялата история е много непочтена. Не може държавата, която дължи конкретна сума, да се пазари като някакъв дилър на вторичния пазар, искайки намаление. Обективно тя дължи тези пари. Дисконт от някакво разплащане се прави, когато някой купува несъбираем дълг. Например, държавата ми дължи определена сума, която не мога да си взема, и вие ми предлагате да купите този дълг. Да речем, защото имате някакво ноу-хау, с което смятате, че ще можете да си съберете дълга. Тогава вие действително сте в правото си да купите дълга на по-ниска цена, с отстъпка в границите от 10 до 40%.<br />При такива обстоятелства отстъпката, за която министърът на финансите говори, би била законна и логична. Но в случая става дума за пряко взаимоотношение. Държавата казва: дължа ти 1 млн. лв., но ако вземеш 900 хиляди лв., плащам веднага и забравяме. Точната дума за това поведение е изнудване. Нека обяснят защо искат да плащат по-малко! Сметките ли са надписани...</p> <p><strong>Фирмите работели на голяма печалба, имало криза, недостиг на средства &ndash; май такива бяха аргументите.</strong></p> <p>Очаквам, че хората масово ще се опитат светкавично да си съберат вземанията от държавата. Но има друг проблем. Държавата е злостен длъжник. Държавните предприятия не плащат охотно дори с отстъпка, за каквато говори министър Дянков. Мога да цитирам достатъчно на брой случаи, в които членове на ССИ не могат да си вземат парите. БДЖ например изобщо отказва да плаща. Договор има, фактури има, те ги оспорват и протакат колкото може във времето. Такава е практиката на държавните предприятия.<br />Впрочем най-много служители на минимална работна заплата има в публичния сектор &ndash; в детски градини, училища, на разни ниски позиции. Държавата не се свени да държи значителен контингент от служители на минимална работна заплата, а се оплаква, че няма осигурителни вноски...</p> <p><strong>Разплащането, което обеща Дянков, все пак ще спомогне ли за редуцирането на просрочените задължения между фирмите?</strong></p> <p>Това няма да реши проблема с междуфирмената задлъжнялост, но ще помогне да започне &bdquo;развързването&rdquo; му. Получавайки някакви пари, човек може частично да се разплати нататък по веригата. Но все пак дадена фирма с нейните подизпълнители си е правила сметката върху цялата сума, договорена с държавата, а не върху 90 или по-малко процента от нея!</p> <p>Искам да коментирам друго: въпроса, свързан с политиката на държавата в сферата на отношенията с търговските банки и кредитирането. Търговските банки в България са частни. Според нашите либерални разбирания всичко, що е частно, е мъдро, добросъвестно, пазарно ориентирано, борещо се за по-висока конкурентоспособност и т.н. Нашите търговски банки обаче се държат не по-добре от държавата въпреки жестовете, направени от страна на Централната банка. БНБ намали основния лихвен процент и задължителните резерви, които банките трябва да държат, т.е. тя им даде пари в брой, за да могат да се разплащат, да кредитират, да извършват всякакви операции. И въпреки това практически всички търговски банки в момента допринасят колкото могат за стагнирането на икономиката. Те са хванали кредитирането за гушата, стискат го и викат: &bdquo;Дишай!&rdquo;. Мисля, че това е перифраза на проф. Димитър Иванов, който каза, че министър Дянков стискал икономиката за гушата, като й викал &bdquo;Танцувай!&rdquo;.</p> <p>Политиката на държавата може да бъде класифицирана като някаква бакалска хитрина: ще &bdquo;измуфтим&rdquo; 10% от глупавите частници, те са толкова притеснени, че ще отстъпят. При кредитирането обаче нещата са много по-зле. Поддържането на ужасно високите лихвени нива на депозитите, води до по-високи нива на кредитите, иначе няма как да се финансират лихвите по депозитите. Така, първо, лихвите са непосилни, а второ, банките, търсейки хора, които отговарят на критериите за такива лихви, практически не могат да намерят клиенти. И се получава омагьосан кръг: няма пари за кредитиране, оттам няма пари за оборотни средства на фирмите, а на всичкото отгоре, дори и високите лихви по депозитите не събират клиенти. Левон Хампарцумян в прав текст каза, че няма приток на желаещи да правят депозити. Ами то вече пари не останаха ни в буркани, ни под дюшеци, така че кой да ги даде тези пари! Оттук нататък възниква въпросът каква трябва да бъде политиката на държавата.</p> <p><strong>Каква трябва да бъде? Министър Дянков нали помоли банките да свалят лихвените проценти?</strong></p> <p>Министър Дянков зае позиция, която не прилича на сегашното правителство. Имаме министър-председател, който се възприема от обществото, ако не като Супермен, то поне като Батман. И вместо Батман да се заеме с търговските банки, той започва да им се моли заедно с министъра на финансите: &bdquo;Хайде бе, моля ви се, не виждате ли в другите европейски държави централната банка като намали лихвите, и търговските банки намаляват лихвите. Защо вие правите обратното!?&rdquo;. Отговорът е ясен &ndash; защото трябва да се съберат едни пари и да се притурят към сметките на банките майки. Но държавата и нейното бездействие е озадачаващо. Е, не казваме, че държавата трябва да администрира като при социализма ...</p> <p><strong>Как може да се намеси тя?</strong></p> <p>Държавата може да се намеси по пазарен начин, чрез своята последна останала търговска банка &ndash; Българската банка за развитие (ББР), бившата Насърчителна банка. Когато се дават целево пари за провеждане на някакви политики, тя има функцията да ги разпределя между търговските банки, които по определен критерий да дават кредити.<br />Какво би станало, ако ББР вместо да разпределя парите на търговските банки, започне сама да дава кредити? За това са необходими клонова мрежа и кредитен инспекторат. Има ли ББР мрежа от клонове, с която да работи с клиентите? Отговорът неочаквано е &bdquo;да&rdquo;. Българските пощи по силата на някакъв изключителен шанс все още не са разпродадени на парче, така че и в последната &bdquo;бутниколиба&rdquo; има поща. Държавната търговска банка винаги може да потърси помощ от българските пощи: първо, те имат опит (отпреди приватизацията на Пощенска банка), второ, имат куп лицензи за финансово посредничество и за какво ли още не. Дори приключиха миналата година с няколко милиона лева печалба, нещо нетипично за това държавно предприятие, което се дължеше именно на извършваното финансово посредничество: продаваха застрахователни полици, винетки и други услуги извън обикновената епистоларна комуникация.</p> <p><strong>Тоест според вас добрият подход е наливане на още пари в ББР и възможност тя сама да пласира тези средства, без да ги предоставя на търговските банки?</strong></p> <p>В никакъв случай не трябва произволно да се &bdquo;налива&rdquo;.</p> <p><strong>Немалко икономисти се изказват негативно за такова решение и оспорват ползата от кредитите на ББР.</strong></p> <p>Защото доста икономисти са на хранилка в търговските банки. Истината е, че ако ББР започне подготовка да дава кредити, заявявайки, че ще създаде клонова мрежа и назначавайки кредитен инспекторат, уверявам ви, че още на следващата седмица търговските банки сами ще свалят лихвите. И ще отпадне нуждата държавата да &bdquo;налива&rdquo;. Заплахата е винаги по-силна от самото изпълнение на заканата. Достатъчно е държавата само да заяви готовност за тази схема. Ще настъпи бързо преосмисляне на политиката сред търговските банки. В момента те нямат конкуренти, държавата им се моли, чувстват се миропомазани. Трябва да са луди да отстъпят. Различно ще е, ако видят в държавата воля за водене на политика в интерес на предприемачите, при това &ndash; чисто пазарна политика, но такава липсва.</p> <p>В момента над милиард са само таксите, които събират банките от най-баналните банкови преводи към фиска. Отивате да внесете в търговска банка пари за бюджета. Веднага ви казват, че за превод по всяко отделно перо трябва отделно платежно нареждане. Всяко отделно платежно обаче ви струва 2,50 лв. Инкасираната само от тези услуги сума е седемцифрено число, в което първата цифра не е единица. Отделно през тези банки минават потоците на данъците, осигуровките, винетките. Не е нужно да се предизвиква паника сред хората и ликвидна криза в банките, но държавата може да предупреди, че ще започне плавно, на принципа &bdquo;Бог дал, Бог взел&rdquo;, да си изтегля тези финансови потоци и да ги пренасочва към други канали.</p> <p>Например за ББР сме направили сметка, че спокойно може да дава кредити при 7% лихва! Между другото малките предприятия са в такова ужасно положение, че отдавна взимат пари за оборотни средства и дребни инвестиции от ипотечни или потребителски кредити. А не е редно двуцифрената лихва на потребителските кредити да се прилага за кредити, предназначени за инвестиции или стопански разходи. Когато си купуваш някакъв предмет на лукса &ndash; плазмен телевизор например, тогава е нормално, морално и икономически целесъобразно да ти сложат 11&ndash;12% лихва. Но когато става дума за пари, с които се поддържат работни места, това е кожодерство, грабеж.<br />Всички това е известно, но тъй като малките фирми не са сред любимите клиенти на банките, те са оставени да функционират в сферата на ипотеките и на потребителските кредити. Националната банка отдавна си е свършила работата &ndash; намалила е лихвения процент, освободила е грамадни суми от категорията на задължителните резерви. Правителството обаче безгрижно наблюдава какво става. Няма да правя намеци, че една или друга банка е любима на правителството, защото то просто проявява бащинско отношение абсолютно към всички търговски банки.</p> <p><strong>Това умишлена политика на лобиране ли е?</strong></p> <p>Не знам. Търговските банки в България са изключително привилегировани през целия преход. За мъртвите &ndash; или добро, или нищо, но не мога да не спомена покойния главен прокурор Иван Татарчев. През 1993 г. на фона на истерията с пирамидите той прокара един текст в НПК, с който се забраняваше категорично извършването на банкова дейност от институции, които не са търговски банки. Така буквално със закон бяха забранени т.нар. &bdquo;популярни банки&rdquo;. Това са кредитни кооперации, които обаче могат да събират и депозити.<br />В Европа те са широко разпространени, в България бяха унищожени по две причини. Първо, защото са потенциална заплаха за търговските банки, тъй като събират в себе си капитала на огромен брой хора с относително по-ниски доходи. Между другото, популярните банки кредитират само членовете си, и то по много строги правила, пред които критериите на търговските банки ряпа да ядат. Тоест те не са пирамиди и не могат да застрашат благосъстоянието на членовете си.<br />Второто нещо, което особено плашеше най-различни лобистки кръгове, беше рискът, че някой може да поиска т.нар. &bdquo;кооперативна реституция&rdquo;. ДСК например е създадена на базата на национализацията на популярните банки. Половината от сградите на ДСК в миналото са били притежание на популярни банки. Имаше голям страх, че може да се поиска кооперативна реституция, и затова кооперативната дейност във финансовия сектор беше забранена и смачкана. Още по-парадоксално е, че в страната работят известен брой кредитни кооперации в такъв режим като Протестантската църква в комунистическо време. Без законово основание. Просто защото това са земеделски каси, създадени с пари от Брюксел. Би било любопитно държавата да каже: &bdquo;Вие сте пирамиди и мошеници, които негодниците от ЕК са създали&rdquo;... Тези каси вършат чудесна работа, но съществуват в странен режим на &bdquo;полунелегалност&rdquo; и търпимост, макар че според законодателството всички видове кредитни кооперации и популярни банки са строго забранени.<br />БНБ системно насажда разбирането, че популярните банки са пирамиди, заплашващи финансовата стабилност. Това е изцяло в услуга на лобитата на търговските банки. Те се чувстват изключително уютно без конкуренти, които да осигуряват &bdquo;ниския пласт&rdquo; кредити до 5000 лв.</p> <p><strong>Биха ви опонирали с аргумента за устойчивостта на банковата система и на финансовия сектор в България.</strong></p> <p>Няма никаква връзка между стабилността на банковата система и съществуването на популярни банки. Безспорно обаче печалбите на търговските банки ще бъдат по-ниски. Ще ги заболи, след като за миналата кризисна година чак не мога да артикулирам печалбата им &ndash; с толкова много нули! При това в отчета е записано, че са работили във възможно най-лошите условия.<br />Така че през последните 17 години популярните банки и кредитните кооперации са мачкани по чисто лобистки причини. Не че съм някакъв фанатичен любител на кооперативното движение, но в България има страшно много хора с малко пари. И трябва да се създаде инструмент, който да позволява на хората с малък капитал да се сдружават. Останали са, както ви казах, тези брюкселски земеделски каси и взаимоспомагателните каси по предприятията &ndash; ако управниците посегнат на тях, профсъюзите просто ще ги пометат.</p> <p><strong>Да се върнем към антикризисната политика на ГЕРБ. Как приемате оптимизма на финансовия министър, че ще излезем от кризата след 2&ndash;3 месеца? И от друга страна, до каква степен са основателни опасенията на неговите критици, част от които вече му поискаха оставката?</strong></p> <p>Бих искал министър Дянков да е прав. Не е лошо човек да е оптимист дори да предстоят тежки времена. Проблемът е друг: кризите в България винаги идват със закъснение. Кризата от времето на Голямата депресия е дошла в България с повече от тригодишно закъснение. В началото на прехода няколко световни и финансови кризи &ndash; азиатската, руската, мексиканската, ни подминаха като експресен влак &ndash; малка гара, просто защото изобщо не бяхме част от световните финансови пазари. Нищо не усетихме от тези сътресения. Сега нещата са други. Вече сме интегрирани в световните пазари и започваме да усещаме ефекта от закъснението.<br />Важно е финансовият министър и министър-председателят да си дават сметка за нещо, което нашите управници винаги са забравяли. В България различни икономически субекти създават БВП и заетостта. БВП се създава от група големи компании, които имат огромни обороти и мащабно производство. Макроикономистите записват едни числа в таблиците и се радват. Заетостта обаче съвсем не се създава от големите компании, а от малките предприятия.</p> <p>Ако си спомняте, една от причините така зле да пострада правителството на Иван Костов през 2001 г. беше именно структурната безработица. Тя беше създадена съзнателно, поради необходимостта да бъдат реформирани браншове като стоманодобив, металургия, минно дело. Това беше изискване на МВФ, на Световната банка, на ЕС &ndash; нямахме избор. Сега правителството, като влошава все повече и повече бизнес средата и пресира малките предприятия, всъщност помпа безработицата. И никакви активни мерки не могат да бъдат достатъчно ефективни и ефикасни.</p> <p><strong>Имате предвид ефективни мерки, насочени към пазара на труда?</strong></p> <p>През годините са пробвани разнообразни т.нар. &bdquo;активни мерки&rdquo;, насочени към запазване или създаване на работни места или към повишаване на конкурентоспособността на работната сила. В едни случаи например се съдействаше за създаване на работни места, в други се даваха пари на работниците, преминали на намален работен ден. Такива мерки са нещо обичайно, но ако оприличим икономиката на цилиндър с бутало и това бутало натиска, пресира всички, няма как с мерки за отделни категории да се постигне резултат. Много опасно е помпането на безработицата вследствие на мачкането на малките и средните предприятия.</p> <p><strong>Как оценявате икономическия екип на това правителство и цялата сага около подсилването му с премиерски съветници?</strong></p> <p>Приемам, че икономическият екип се състои от министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на регионалното развитие. Няма съмнение в компетентността на министър Плевнелиев в сферата на строителството, той стои добре на своя стол.<br />Нямам наблюдения върху дейността на министър Трайков, преди да заеме този пост, но това така или иначе не вълнува публиката, поне да сега. Всъщност всички са вперили поглед в него и очакват отговор на въпроса за енергийните проекти. Но това в никакъв случай не е неговото ниво на компетентност, а нивото на компетентност на цялото управляващо мнозинство начело с министър-председателя. Затова никой не трябва да се крие зад гърба на министъра на икономиката &ndash; отговорът се чака от министър-председателя.</p> <p>Що се отнася до министър Дянков, не бих се съмнявал толкова в неговата компетенция като финансист, според мен той просто има проблем с комуникацията с околните. Той очевидно не прави разлика между прямота и арогантност. Министерството на финансите е едно от най-бавно променящите се министерства. Там времето е почти спряло &ndash; всичко се прави, както е правено някога, &bdquo;по време оно&rdquo;. Дори и бюджетът, който всяка година предизвиква такива емоции. Всички финансови министри досега изключително ревностно защитават своята администрация. Човек би помислил, че са в някакви роднински връзки с всичките си служители. В Министерството на финансите много държат на &bdquo;честта на пагона&rdquo; &ndash; дори повече, отколкото в Министерството на отбраната. Така се стига до трагикомични изявления &ndash; примерно, когато министърът на финансите започне да се прехласва по начина, по който функционира данъчната система...</p> <p>Ще разкажа следния случай. Отивам да регистрирам новосъздадена фирма, която е достигнала тавана за регистрация по ДДС. Подавам си документите, отговарят ми: &bdquo;Господине, вие в качеството си на управител на друга фирма дължите 11 000 лева ДДС. Затова ви отказваме регистрацията на новата фирма&rdquo;. &bdquo;Коя е тази фирма?&rdquo;, питам. &bdquo;Еди-коя си&rdquo;. &bdquo;От колко време дължа?&rdquo; &bdquo;От три години&rdquo;. Следва бърза проверка в счетоводството: ДДС-то е платено, нещо повече, тази фирма отдавна съм я продал, а новият собственик дори вече я е заличил! Въпреки това на мен продължават да ми се водят някакви 11 000 лева в прочутата база данни на НАП, каквато &bdquo;база данни&rdquo; имало само в България и Боливия...</p> <p>Естествено, обжалвам акта, с който ми се отказва регистрация по ДДС на новата фирма. След около два месеца и половина получавам писмо: &bdquo;Да, вие сте прав. Елате да си получите акта за регистрация&rdquo;. Връчват ми съответния документ и ми казват: &bdquo;Господин Дечев, само да знаете, че онези 11 000 лева никой не ги е изличил от базата данни и ако в близко време поискате някаква подобна регистрация, ще минете по същата процедура&rdquo;.<br />И това нещо министър Дянков нарича гладко функционираща данъчна система! Няма такова нещо. Имаме ужасна данъчна система, ужасна банкова система и на тях до голяма степен се дължат много от проблемите на т.нар. преход.<br /><br /><em>*Теодор Дечев е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 г. защитава магистърска степен по политология в СУ &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. От 2005 до 2007 г. е докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН. От 2007 г. е доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник &ldquo;Свободен народ&rdquo;. От 1998 до 2001г. е заместник-министър на труда и социалната политика с ресор индустриални отношения. В периода 2001&ndash;2003 е съветник на председателя на КНСБ. През 2002&ndash;2003 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог. В периода 2003&ndash;2005 г. е член на Икономическия и социален съвет на Р България. Заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и председател на Съвета на браншовите организации при ССИ. Член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).<br />Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на около тридесет в областта на политологията и индустриалните отношения. Член е на Българската асоциация за политически науки. Титуляр на дисциплината &ldquo;Трудови конфликти и индустриални отношения&rdquo; в бакалавърска и магистърска програма на Нов български университет. Преподава социология в Университета за национално и световно стопанство.</em><br /><br /><strong><em>С Теодор Дечев, заместник-председател на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), разговаря Димитрина Чернева</em></strong></p>