Татяна Кирякова и Екатерина Бончева: ДС участва във всички процеси на прехода

<p><strong>На какво се дължи по-големият обществен интерес към журналистите, свързани с ДС, в сравнение с други категории хора, извършвали публични дейности? <br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова</strong>: Наистина общественият интерес към имената на журналистите, свързани с ДС, беше голям. Поради тази причина комисията, успоредно с публичните длъжности, пристъпи към проверката на журналистите, които по закон извършват публична дейност. След като решението ни вече е факт, ми е трудно още да преценя дали интересът наистина е по-висок. Мога обаче да обобщя, че темата не слиза от дневния ред на обществото, колкото и да се правят внушения, че тя не вълнува вече никого. Журналистите може би просто са по-атрактивни като имена, защото са по-популярни. Според мен не по-малка е ролята и на всички останали категории публични личности, които по един или друг начин могат да влияят върху формирането на обществено мнение и поведение.</p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Аз пък бих попитала друго: след като толкова много се чакаше списъкът с журналистите, свързани с ДС, нещо ще се случи ли оттук нататък? Защото се получава като в онази крилата фраза от близкото минало &ndash; &bdquo;ние ги хващаме, а те ги пускат&rdquo;. Общественият интерес е нормален, защото това са публичните личности, чиито гласове и образи непрекъснато чуваме и виждаме по радиостанции и телевизии. Дори и политиците се ласкаят да бъдат канени в различни предавания. Затова в един момент зад клишето &bdquo;четвъртата власт&rdquo; се явява &bdquo;първата власт&rdquo;, защото е важно да се разбере кой говори, кой формира погледа ти върху живота. Но пак питам, какво ще последва, каква ще е реакцията на колегията? Тя е много важна. Ясно е, че лустрационни мерки няма, но дали има морал, е въпросът. <br />Защото се потвърждава тенденцията, че много от журналистите са сътрудничили на Шесто управление &ndash; на т.нар. политическа полиция. И това е логично. След създаването на Пето управление на КГБ за борба с идеологическата диверсия и дисидентите и у нас се създава Шесто управление, което има задачата да наблюдава и контролира най-критично настроените към системата слоеве от населението. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Като журналисти, как се чувствате след прочита на тези архивни документи?<br /></strong></p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Вече почти нищо не може да ме изненада. Но има имена, които ме учудват. Макар че не познавам лично Владко Мурдаров, учудена съм от неговата принадлежност към ДС. Той е работил в Шесто управление и за ПГУ, запазени са три тома документи, интересно е да се прочетат.</p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> Знаете ли, не се чувствам по-различно от всеки друг път. Съдържанието на папките много често се повтаря, макар разказът в тях да е за различни хора, а материалите да са писани от различни хора. Но тук искам да обърна внимание на друго. На реакциите. До болка познати. Едни не са знаели, че са били сътрудници изобщо. Други били забравили какво са правили в далечната за тях 1985 година, трети са горди от постъпките си и сега се опитват да възвеличат тогавашните си заслуги на ползу роду, издавайки книги. Има и такива, които максимално се снишават, докато бурята отмине... И същият филм се повтаря ли, повтаря...&nbsp; <br /><strong></strong></p> <p><strong>Защо се случва така?<br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> Отговорът явно не е прост, щом толкова интелигентни хора могат да постъпват по този странен начин. Не признават за тази своя зависимост, докато комисията, по силата на закона, не извади имената им. Не искам да използвам думи като &bdquo;покаяние&rdquo;, но като гражданин имам право на честно поведение от хората, които всеки ден влизат в дома ми &ndash; било чрез екрана или по радиото. Какво им пречи да признаят: &bdquo;Да, бил съм!&rdquo;. За мен това е някакъв необясним страх. От кого? Защо? Докога? А може би и срам!? Но това ги представя в още по-тъжна светлина.&nbsp; Разбира се, има още едно логично обяснение &ndash; скритата надежда следите да са заличени, колкото и комисията да доказва, че това не е така.</p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Не, аз и този път не очаквам оставки, не очаквам разкаяние или покаяние, защото започвам да си мисля, че сътрудниците на бившата ДС са особена порода хора. Тук правя една голяма скоба и изваждам от тази категория голяма част от вербуваните в първите години след преврата на 9 септември 1944 г., защото те са вербувани под натиск и трудно са могли да откажат. Но когато ДС е вече нещо като инструмент за професионално развитие, човек е можел да откаже, но се е съгласявал най-вече заради облагите. Затова и казах, че е много важно какви ще са реакциите.</p> <p><strong>Какво са правили журналистите, сътрудничили на ДС? Може ли по сведенията да се познае, че са писани от журналисти &ndash; по стил, грамотност и пр.?<br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> С риск да ви разочаровам, правили са същото, както и всички в тяхната роля. Що се отнася до стила, по-често той е пречупван през грамотността и стила на оперативните работници, които са разказвали за срещите си с агентите и получената от тях информация. Забелязвам и тази особеност, че изпълнявайки инструкции, техните писмени рапорти са като под калъп. В текстовете им трудно може да се открие някаква индивидуалност или скрит литературен талант.</p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Когато станах член на комисията, мой добър познат &ndash; не е публична личност, ми каза, че е бил сътрудник на ПГУ. Разказа ми следното: &bdquo;Бяха ме наклеветили пред Димитър Стоянов и ме чакаше тежко наказание, защото бях казал: ако врагът знае на какво ниво е работата на нашите служби, щеше да си дава половината от бюджета, за да я поддържа на същото ниво&rdquo;.</p> <p><strong>Това звучи почти като фразата на Нейчо Неев: &bdquo;Егати държавата, щом аз съм вицепремиер&rdquo;... <br /></strong></p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> От друга страна си мисля, че ние все още не сме извадили на показ най-зловещата част от апарата на ДС, не сме отворили и прегледали в подробности служебния архив, както го правят колеги като Христо Христов и Богдана Лазарова. Като че ли тази част от документите, които сега четем, ни позволява в някакъв смисъл да се разделяме със смях с миналото. Защото наистина има куриози &ndash; например пунктуални доноси. В кой ден, в колко часа кой е казал виц. Ще разкажа и самия виц, който е предаден в доноса. &bdquo;Защо ХІІІ конгрес на БКП ще се проведе не в София, а в Пловдив? Защото открай време там се правят панаирите&rdquo;. Интересно е да се прочете и досието на журналиста Георги Коритаров и да бъде съпоставено и публикувано паралелно с неговата &bdquo;изповед&rdquo; по Нова телевизия. Заслужава внимание и досието на Петър Манджуков. Той е работил и като ОРОН &ndash; оперативен работник на обществени начала. Това впрочем са били и хората, ангажирани след 1990 г. с унищожаването на архивите. А Манджуков е получавал добри суми, в началото на 80-те години е получил 1247 долара и 400 лв., а има предложение от 1986 г. да получава месечно по 50 долара. Какви &bdquo;обществени начала&rdquo; са това, след като работи срещу заплащане?! Но парадоксите на системата се потвърждават именно от такива детайли.</p> <p>&nbsp;<strong>Има ли данни за пострадали от доносите на някого?<br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> Такива данни, разбира се, няма. Но след като тези документи виждат вече бял свят, някой може и да разбере подробности от биографията си. Проблемът е, че повечето от документите са унищожени, и то точно тези, които са свързани с доноси за други лица. Много често в публичното пространство се лансира тезата, че комисията не разделяла &bdquo;добрите&rdquo; от &bdquo;лошите&rdquo;, тоест работилите за родината и доносниците, и всички слагала в един кюп, публикувайки с решенията си някакви таблици. Ако преди 20 години не бяха унищожени папките на повечето от секретните сътрудници на ДС, това можеше да се случи. Днес вече не. Пък и едва ли комисия като нашата би трябвало да се превръща в съд. Оценката може и трябва да е единствено на обществото.</p> <p><strong>Променихте ли отношението си към някои колеги, а към българската журналистика като цяло? <br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> И аз, докато четях досието на Георги Коритаров, си спомних за изповедта му по Нова телевизия. Днес тази изповед ми звучи цинично, а тогава дори му съчувствах. Отношението ми към българската журналистика от този списък не се променя, защото настъплението на младите колеги е видимо. По-скоро ми се иска те да разберат поуките от онова време и да поразсъждават върху темата за свободата на словото и зависимостите. Не само в онези години, но и днес.</p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Все още сред имената на колегите липсват тези на близки мои приятели. Затова и не се чувствам лично наранена. Но искам нещо друго да кажа. Може би хората ще бъдат учудени защо процентът като цяло този път е по-малък от обичайното &ndash; знаете, че се движи досега около 10%. Но това е така заради закона, който постановява проверка на публичните дейности от деня на влизането му в сила, т.е. от декември 2006 г. И се получава отново някакъв двоен стандарт, защото обявяваме принадлежността на журналистите или собствениците на медии от периода 1990 &ndash; 2006 г. Законодателят би следвало да прояви воля да промени този текст, независимо че ще ни се увеличи работата. Пак препрочетох стенограмите от обсъжданията на законопроекта &ndash; това е решено тогава с аргумента &bdquo;да не се задръства преходът&rdquo;. А аз си мисля, че за да можем да си обясним различни събития от прехода, трябва да имаме единен подход и един стандарт. Когато говорим за сътрудници и щатни служители на ДС и РУМНО за всички категории от публичния живот без изключение, проверката трябва да започва от 1990 г.</p> <p><strong>Утвърждава ли се тезата за ДС като &bdquo;социален асансьор&rdquo;?<br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> След последното решение на комисията става ясно, че близо половината от собствениците на електронни медии у нас са били свързани с бившите тайни служби. Нещо повече, някои са собственици на по 5&ndash;6 медии. Ще спра коментара си дотук.&nbsp;</p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Анализът е труден заради множеството унищожени документи. Но в крайна сметка собственикът на първото частно радио в България например &ndash; Радосвет Радев, се оказа сътрудник на ДС...</p> <p><strong>...И то очевидно много ценен, след като има искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент &bdquo;Карак&rdquo;...</strong></p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Да. И не само Радосвет Радев. Както Таня каза, някои са собственици на по няколко медии &ndash; например Георги Агафонов има дялове в пет телевизии, Константин Тилев &ndash; в шест телевизиии. Важно е как се е случило това &ndash; дали някой ги е поставил там, или просто им е дал възможност да оперират с някакви капитали, откъде са дошли тези капитали... Тук ми се струва подходящо да цитирам покойния Валентин Александров, който на въпроса дали ДС го е направила министър на отбраната със здравословен цинизъм каза: &bdquo;Не. Обаче като са ме видели там, сигурно много са се зарадвали и са си казали: ето един наш човек&rdquo;. Така че самият факт, че на ключови позиции не само в частните медии, но и в банките, и във всички други досега проверени държавни структури има хора, свързани с ДС, показва, че тя не е била безучастна към процесите на прехода, към преразпределението на бизнес територии и финанси.</p> <p><strong>А рухват ли досегашни митове? Според инструкциите например членове на БКП се вербуват само в наложителен случай, но сред стотиците досиета, които вече съм изчела, има десетки вербувани партийни членове или деца на АБПФК...<br /></strong></p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Така е. Аз съм оптимистично настроена, че започнахме да разказваме тази част от историята на България. Именно защото рухна митът, че за сътрудници на ДС не са привличани членове на БКП. Точно обратното. Получават се дори, образно казано, родословни дървета &ndash; бащата или майката са били партизани или т.нар. ятаци, после са признати за активни борци против фашизма и капитализма, децата им стават партийни членове и сътрудници на ДС...</p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> Митове и легенди всякакви. Разлиствайки служебните архиви с инструкции, изследователите биха могли да изведат някои данни. Лично аз не се наемам обаче да правя някакво разграничение.</p> <p><strong>Впрочем сега е сетих, че рухна и един в известна степен &bdquo;персонален&rdquo; мит, че бившият вече председател на ДАНС и бъдещ консул в Солун Петко Сертов &bdquo;никога не се е занимавал с оперативна работа&rdquo; &ndash; така беше представена дейността му във ВГУ от Станишев... А се оказа, че като оперативен работник е вербувал Петър Пунчев.<br /></strong></p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Да, стана ясно, че Петко Сертов се е занимавал и с оперативна работа. Сигурна съм, че такива данни могат да излязат и за други хора, които са изказвали подобни твърдения.</p> <p><strong>Имаше ли мотивирано искане от службите да бъдат засекретени документи за някой от журналистите съгласно чл. 32, ал. 2?<br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> Тук искам дебело да подчертая, че до момента комисията не е скрила нито едно име на публична личност. Уважавали сме само добре мотивирани предложения, които засягат лица, заемали висши длъжности в служба &bdquo;Военна информация&rdquo; и Националната разузнавателна служба след 1991 г. Просто това са щатни служители, които работят в съвременните служби, но те не извършват нито публични длъжности, нито изпълняват публични дейности, а имената им се срещат в документите на други лица.</p> <p><strong>В частните медии не може да има лустрация, но ръководството на БНТ миналата година обяви, че лица, свързани с ДС, няма да бъдат водещи на предавания... Атанас Свиленов например беше свален от ефир, но Божидар Димитров продължи да води своята &bdquo;Памет българска&rdquo;. Очаквате ли пак да има такъв двоен стандарт?<br /></strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> Не съм привърженик на двойния стандарт където и да било и в каквото и да било.</p> <p><strong>Е. Бончева:</strong> Пак ще кажа, че е много важно как ще реагира колегията, а обществените медии са тези, които трябва да дадат пример.</p> <p><strong>Един малко страничен въпрос накрая. Правителството на ГЕРБ в по-голямата си част се състои от хора, които не сте проверявали за принадлежност към ДС. От ГЕРБ поискали ли са предварителна проверка на своите министри и заместник-министри, шефове на агенции и пр.? Ако не са поискали такава проверка, комисията по закон е длъжна да го направи, кога ще стане това?</strong></p> <p><strong>Т. Кирякова:</strong> В чл. 21, ал. 2 от закона, по който работи комисията, е разписано, че органите, които поддържат база данни за лицата, заемали или заемащи публични длъжности и дейности, са длъжни да уведомят комисията за настъпилите кадрови промени. Надявам се да получим списък с новите назначения и по съответния ред да направим своята проверка.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>