Светослав Ставрев*: България няма бъдеще в условията на демокрация

<p><strong>Проф. Ставрев, в зората на т.нар. &bdquo;преход&rdquo; имаше консенсус за това, че икономиката ни трябва да бъде пазарна. До каква степен обаче можем да определим днешната българска икономика като пазарна, след като огромна част от икономическите ресурси продължава да се разпределя през каналите на бюджета и държавните поръчки?</strong><br /><br />Пазарна икономика има, но тя е изродена и страда от много недъзи, които са свързани с нейното раждане. Преди 1989 г. ние имахме една икономическа система, в която нямаше частна собственост. При тези условия изведнъж държавните предприятия се освободиха от покровителството и диригентската роля на държавните органи и им се казва да излязат на пазара. Социалистическите стопански ръководители обаче нямаха идея как се прави бизнес в пазарни условия. На тях им се казваше колко да произведат, с какви разходи, с колко работници, с какви заплати и т.н. Изведнъж тези хора попаднаха в нова обстановка, в която го няма диригента. Настъпи хаос и никой не знаеше какво да прави. Тогава именно дойдоха &bdquo;добрите&rdquo; хора, които започнаха да помагат. Става дума за &bdquo;добрите&rdquo; хора от бившата Държавна сигурност и от бившия партиен апарат, които имаха вече поне 5&ndash;6 години опит в правенето на бизнес навън с външнотърговските дружества, имаха създадени комуникации и връзки с деловите среди в Европа и света. Тези хора застанаха на входа и на изхода и казаха на директорите на стопанските предприятия: &bdquo;Не знаете откъде да купувате, но ние знаем. Сключвате договор с нас и ние ви доставяме това, което е нужно. Не знаете къде да продавате, но ние знаем&rdquo;. И започна едно паразитиране на тази новоизлюпена класа &bdquo;бизнесмени&rdquo;, които забогатяха за кратко време, като обезкръвиха и без това залинелите държавни предприятия. Същите тези хора след това купиха въпросните предприятия. Тъй наречената приватизация не беше нищо друго освен предоставяне на икономическата власт в техните ръце. <br /><br /><strong>В известен смисъл това звучи закономерно, доколкото въпросните &bdquo;добри другари&rdquo; са били единствените хора, които са имали някакъв бизнес опит по онова време. Защо обаче, след като взеха икономическата власт в свои ръце, те не пожелаха да допуснат изграждането на конкурентен пазар в страната?</strong><br />&nbsp;<br />Причината е повече от ясна. Тези хора не са изградили своята биография като бизнесмени на пазара, а по тайните партийно-ченгесарски лаборатории. Те не са работили или печелили благодарение на своята конкурентоспособност. Тези хора никога не са правили самостоятелен бизнес, на своя сметка, като поемат риск и носят отговорност. Поради липса на субекти в бизнеса отговорността се поемаше от цялото общество. Фалират предприятия, държавата поема разходите. Някое предприятие печели, но това е благодарение на държавната протекция. Печеливш бизнес в България се прави само ако държавата е зад гърба ти. Така е било преди 20 години, така е и сега. Пълен мит е, че имаме кадърни бизнесмени. <br /><br /><strong>Бизнесмените ли са некадърни, или нереформираната система не им позволява да бъдат други?</strong><br /><br />Не им се е налагало да бъдат бизнесмени. И сега не им се налага, защото единственото, от което се нуждаят, е тясна уния с държавната власт. Те печелят от крадене, от търгове, печелят поръчки, печелят конкурси. Държавата преразпределя 42% от брутния вътрешен продукт! Това е най-големият бизнес. Това са олигархическите кръгове, които са обсебили и целия пазар, и цялата държава. Всъщност ние нямаме държава в момента, това, което се нарича Република България, съществува само де юре, но не и де факто. Ние нямаме уважавани от някого правителство и парламент, нямаме действаща съдебна система, от социалните системи няма нито една, която е що-годе действаща &ndash; нито здравеопазване, нито пенсии, нито образование.<br /><br /><strong>Рисувате доста контрастна картина на онази, в която се опитва да ни внуши, че живеем, премиерът Борисов.<br /></strong><br />Той не е по-голям демагог от тези преди него. Имало е и по-добри от него. Този обаче по-добре ползва медиите. Откъде идва подкрепата &ndash; отвън и донякъде отвътре. Защо го избрахме? Той не ни беше назначен отнякъде. Ние си го избрахме с надеждата, че той ще започне битката срещу тази парализа на икономиката, обществото и държавата. Западът се надява той да прочисти поне донякъде авгиевите обори от тази тиня, която е затлачила пазари, държава и съдебна система. Пък и на кого да се надява, нали реалната политика е въпрос на реален избор между реални субекти. Кой е другият реален субект?<br /><br /><strong>Това ли е голямата драма, липсата на алтернатива?</strong><br /><br />Това не е драма, това е покъртителното нещастие на един народ. А и на тези, които са принудени да общуват с него, защото в съвременния глобален свят България не е самодостатъчна и независима, каквато е била преди глобализацията. Ние сме зависими и влияем на другия свят, за съжаление отрицателно.<br /><br /><strong>Умишлена заблуда ли е демагогията, която се опитва да наложи илюзията, че живеем в един по-добър свят от това, което виждат очите ни, или е свързана по-скоро с липсата на адекватна оценка на реалността? Макар че от друга страна, не можем да подминем факта, че няколко кредитни агенции повишиха перспективата пред кредитния рейтинг на България?</strong><br />&nbsp;<br />Борисов цитира оценките на тези кредитни организации многократно и смята, че с тези данни може да обоснове извода, че управлява добре. Това, уви, не е така.<br /><br /><strong>Не са ли съотносими тези данни към реалното състояние на икономиката?</strong><br /><br />Не вярвайте на изследванията, свързани с кредитен рейтинг и с подреждане на страните по едни или други критерии. Те се правят по стандартни методики, повечето от които не са приложими за голяма част от страните, които обхващат тези проучвания. Това е един бизнес. Неправителственият сектор в България с голямо удоволствие се включва в тези проучвания, защото там добре се плаща. И излизат някакви смешни резултати като тези на &bdquo;Трансперънси Интернешънъл&rdquo;, според които корупцията в момента е по-голяма в сравнение с корупцията при предходното правителство. Това е безумие, няма смисъл да го коментираме. <br /><br /><strong>Смятате, че тези данни не са автентични? Означава ли това според вас, че афишираната борба на правителството срещу корупцията и организираната престъпност е резултатна?</strong><br /><br />Нямам достатъчно данни, за да потвърдя това, което казвате. Твърдя, че има основания да се говори, че сегашното правителство направи някои неща, с които уплаши престъпността, мафията и олигарсите. Поради това напрежението в обществото расте и ще продължи да расте. Погледнете откъде идват критиките срещу това правителство. Извинявайте, но когато президентът критикува Бойко Борисов, мен ме хваща неудобство и се изчервявам. Как този човек, който през цялото това време е бил на власт, критикува неща, за които е отговорен самият той. Виждате и ожесточените нападки от страна на определени олигархически кръгове срещу оръжието на Бойко &ndash; Цветан Цветанов.<br /><br /><strong>Кои олигархически кръгове имате предвид?</strong><br /><br />Единият е Алексей Петров. Бог знае колко още седят зад това име. Това още публиката не го знае. Чувам, че целият едър бизнес е скочил сега срещу правителството &ndash; и цигарените босове, и алкохолните босове, и някои местни олигарси. Някои от тях си продават собствеността и искат да бягат, защото изглежда нещо ги плаши. <br /><br /><strong>Доколко адекватен е този обяснителен модел, не ни ли вкарва в опростенческа и отново илюзорна версия на реалността, според която тече драматична битка между добрите и лошите, между положителните герои на новата власт и ретроградните посттоталитарни сили?</strong><br /><br />За България този модел изобщо не е адекватен. Тук никой не знае кое е плюс, кое е минус. Тук добро и лошо така са се омешали, че щом наречеш нещо добро, то изведнъж става зло. Ние страдаме от морално-ценностна бъркотия. Актьорите, които са обсебили властта и публичното пространство в страната от 20 години насам, са толкова съмнителни в морално отношение, че никой, който е имал пряк и косвен допир с тях, няма причини да им вярва.<br /><br /><strong>Как да се ориентираме в сегашната морално-ценностна бъркотия, от какво значение са изнесените данни за имотното състояние на Цветан Цветанов и някои представители на ГЕРБ? Знаем, че при подобни скандали в цивилизованите държави се подават оставки.</strong><br /><br />Да, но при това условие &ndash; ако бяхме модерна, демократична, европейска държава. Нито едно от тези три неща ние не сме.<br /><br /><strong>Тогава какво?</strong><br /><br />Ако сравните материалния статус на сегашния вътрешен министър с този на неговите предходници, със сигурност ще се убедите, че той е най-големият бедняк. Аз не го оправдавам, ако той е закупил някакви апартаменти с неизвестно какви доходи, получени за неизвестно какви услуги. Той с нищо не успя да разсее съмненията на публиката в своята морална непоклатимост. Боже мой, но има ли морално непоклатим човек в България, такъв, който може да каже: &bdquo;В целия си досегашен живот никога не излъгах и никога не посегнах към чуждото, дори когато ми го даваха&rdquo;. Колко са тези хора, особено сред крачещите по коридорите на властта? И ето сега Цветанов е виновен! Ами той че не е невинен, не е, но точно той ли е най-виновният. Това не е правдоподобно. Той всъщност е най-наивният и сега ще си плаща, разбира се.<br /><br /><strong>Тоест олигархичните кръгове и &bdquo;Октоподът&rdquo; спечелиха битката срещу наивния Цветанов? </strong><br /><br />Имаме пълна победа на олигарсите. Те имат тази държава. Какво си въобразява Цветанов, че управлява МВР и ДАНС ли? Това е голяма заблуда. Той е просто един човек, който изпълнява някаква роля, старае се да я изпълни добре и аз уважавам неговите усилия, защото е един от най-малко повредените хора, които съм виждал на власт.<br /><br /><strong>Каква е оценката ви за Бойко Борисов и икономическата политика на това правителство? Преди около две години заявихте, че Борисов има качества и изглежда волеви човек; че ако нещо пречи и трябва да се премахне, той започва да действа и с това превъзхожда останалите; че е десен не защото е учил за такъв, а защото неговият начин на мислене е по-близък до десницата. Все още ли смятате така?<br /></strong><br />Бойко Борисов има два големи проблема, с които показа, че не може да се справи. Единият е големият дефицит на компетентност &ndash; този човек не разбира повечето от нещата, с които е принуден да се занимава. Нито ги е учил някъде, нито ги е упражнявал на практика. В този смисъл той се нуждаеше и продължава да се нуждае от един просветен и компетентен елит около себе си. И Обама не разбира от здравеопазване, но прави реформа, защото около него има хора, които разбират от това. Около Бойко няма никого.<br /><br /><strong>Как така няма никого, малко ли хора с претенции за компетентност се навъртат там?</strong><br /><br />Истинският елит е винаги прогонван от управляващите, не само от Бойко. Държа на това &ndash; всички управляващи в България се страхуват от истинския елит, защото в неговата светлина ще лъсне тяхната нищожност. Борисов не можа да акумулира около себе си знаещи и можещи хора. Тези преди него също не можаха. Аз и не знам дали той иска това. Големият проблем на българските управници е, че не знаят, че за да правиш по-малко грешки, трябва да чуеш други гледни точки и аргументите на противниците си и да се научиш да защитаваш мнението си не с властови позиции, а с доказателства. Това Борисов не го може. Вторият му недостатък обаче е радикален &ndash; той въобще не е толкова силен, колкото се прави, че е. Той е един плах, боязлив и уплашен за бъдещето си човек. Той няма никаква управленска воля, колкото и да твърди обратното. Кой ли не му промени мнението &ndash; изправят се 100&ndash;200 души срещу него, поканят го на преговори вместо ресорния министър и той отива. Защо? За да се направи на добрия тате, който е отгоре и ни пази, подобно на другия Тато, който ни пазеше навремето.<br /><br /><strong>Какво остава тогава от дясното му мислене?<br /></strong><br />Нищо не остава. Той е един самоизградил се човек, но с помощта на партията, макар че винаги се дистанцира от нея. Няма как обаче без нея да стигне там, където е стигнал.<br /><br /><strong>Коя партия имате предвид?</strong><br /><br />БКП, естествено. Борисов е един протежиран човек, който е бил принуден да изгради своя имидж на улицата, народен човек, който постига онова, което иска. Това са качества все пак. Нашите престъпници и всички босове на организираната престъпност имат качества и в голяма степен превъзхождат политиците на България. Не казвам, че премиерът е част от този среди, не ме разбирайте зле.<br /><br /><strong>Казвате, че Борисов се нуждае от компетентен и просветен елит. Не знам доколко можем да наречем просветен елит хората, които бяха близо до него, когато той редеше правителството, както и представителите на подкрепящата го Синя коалиция. Така или иначе обаче тези среди имат подобни претенции. Защо стана така, че повечето от тях се разбягаха по-късно, някои стигнаха чак до Сингапур?<br /></strong><br />Нямам причини да използвам думата &bdquo;елит&rdquo; за олигарси. Имам предвид и този, който стигна до Сингапур. Хора, които не са станали богати с пазарни умения и конкурентоспособност, а с близост до различни управляващи кръгове, не са елит и не могат да бъдат такъв, независимо от това, че някои от тях са доста образовани. Що се отнася до Синята коалиция &ndash; трудно ми е да кажа нещо добро за тях. Те нямат някакво Бог знае какво предимство пред Бойко Борисов. Поне в продуктово отношение нищо такова не се вижда. Те нямат някаква по-ясна визия за България от Борисов. Що за визия е да заявиш това, което казва Иван Костов за членството на Турция в ЕС. Това е такова късогледство, такова балканско мислене! Какво по-различно предложиха те в икономическата област от онова, което се прави в момента &ndash; да се правят реформи. Добре де, той и Бойко говори за реформи, и вие говорите за реформи. Ама освен да говорите, какво правите? <br /><br /><strong>Те не са управляващи все пак.</strong><br /><br />Какво като не са управляващи. Има един Институт за пазарна икономика, който никога не е бил управляващ, но всяка година прави алтернативен на държавния бюджет и казва: &bdquo;Ето, а вие, ако искате, ползвайте&rdquo;. Нормално е да повярвам повече на тези хора, отколкото на икономическия кръг около Иван Костов. Или пък около Мартин Димитров, който е толкова известен, а все му забравям името. С какво всъщност е известен този човек, с какво го запомни публиката?<br /><br /><strong>И той иска реформи, фискален борд.</strong><br /><br />Кога се сети да го иска този фискален борд, когато Европа така или иначе го наложи. Това са, с извинение, празни хора. Винаги са били празни &ndash; и когато бяха на власт, и когато се борят да дойдат на власт, и когато крепят сегашната власт. Това са празни хора, те не могат да родят нищо.<br /><br /><strong>Споменахте алтернативния бюджет на Института за пазарна икономика. Как стои на този фон проектобюджетът на правителството?</strong><br /><br />Моето мнение е, че от половин век насам бюджетът в България се прави по един и същи начин. Няма значение кой е финансов министър. Това е вече една рутинна дейност, при която само сменяш входната информация и компютърът действа, всичко е програмирано. Там си има едни бюджетари, без които финансовият министър е отишъл на кино. <br /><br /><strong>А къде са политиките, нали финансовият министър е този, който трябва да ги заложи?<br /></strong><br />Няма ги. Точно това е, че от половин век насам бюджетът в България е лишен от политическа визия, която да насочва развитието на страната нанякъде и която да служи като критерий за оценка на структурната част в разходите на бюджета. Сега който много иска, той получава малко повече. Малко, защото няма откъде да се вземе повече. Тука няма нито национална стратегия, нито секторна стратегия, няма нищо. И никога не е имало. Най-куриозното е, че ако отворите официалните сайтове на ведомствата и на Министерския съвет, ще видите, че има не по-малко от 150&ndash;160 национални стратегии. Някой някъде е написал някакви думи, някой се е подписал под тях и това си е останало в паметта на компютъра или по чекмеджетата на чиновниците. И сега е така, въпреки че има три рухващи системи. Това са здравеопазването, това е пенсионната система, това е образованието. Те рухват пред очите ни.<br /><br /><strong>Тяхното рухване обаче е подготвено от няколко предходни правителства. <br /></strong><br />Поне две правителства преди сегашното имаха причини да се уплашат от развитието на тези три системи. Те не рухват сега, тяхното рухване е много бавно, защото има мощни инерционни сили. Това, че никой досега не започна да работи по тези системи, е много показателно за качеството на политическата класа в България. Да се върнем на Иван Костов. По негово време имаше един наперен здравен министър, който започна някакви реформи, в резултат на което нищо не се промени, но има много насипани думи, че ето ние започнахме реформите. Дори и да си ги започнал, фактът, че не си ги докарал дотам, докъдето не могат да спрат, е укорителен към теб като министър и като премиер. Не искам да кажа, че Борисов е по-добър от Костов. Напротив, Костов е по-добър държавник от Бойко Борисов, но не кой знае колко много, че да бъде някаква алтернатива. Той отдавна не може да бъде алтернатива. Не само защото няма как да спечели каквито и да било избори, но и защото през всичките тези години, откакто падна от власт, той няма нито една идея, с която да предизвика интереса на обществото.<br /><br /><strong>Как ще коментирате пенсионната реформа на правителството?</strong><br /><br />Тази система е най-близо до колапс. Това е поредният компромис, който Бойко Борисов прави с желанието да угоди на всички. Тези частни пенсионни фондове бяха създадени, за да се намерят пари за липсващия втори стълб за ранно пенсиониращите се. Когато обаче направиш нещо дефектно, то няма как да заработи. Не може да направиш тези фондове през 2000 г. и да запишеш в закона, че от 2006 г. те трябва да започнат да плащат пенсии. Как ще дойде натрупването? Как така за 6 години ще съберем пари, така че да плащаме, при това сериозни пенсии? Да нямаше никаква криза, да бяха управлявани тези фондове от светци, пак нямаше да могат да плащат повече от 80 лева на пенсионер след 2010 г. Кои са тези законодатели и кои са тези специалисти, които вкараха това нещо в парламента? И оттук нататък започват разни циркаджилъци. &bdquo;Вие трябваше &ndash; казва Бойко &ndash; да плащате и щом не можете да плащате, ще ви взема парите и аз ще плащам вместо вас&rdquo;. Срещу това веднага рипнаха работодателите, които казват, че това е национализация и посегателство върху частната собственост. Така е, национализация си е, макар и срамежлива, условна. Не знам кое е правилното. На мен държавата ми е удържала 41 години социални данъци, а сега се оказва, че няма пари. Държавата ги е похарчила. Това обаче могат да направят и частните фондове &ndash; и те могат да ги похарчат и да фалират. Унгария прави това, което Борисов искаше да направи &ndash; национализира частни пенсионни фондове. Русия пък прави точно обратното &ndash; тя иска да създаде частни пенсионни фондове. Светът е объркан, някъде нещо е положително и дава резултат, на друго място същото е губещо. Ако имахме една формирала се в пазарни условия бизнес класа, ако имахме мениджъри, които са предприемачи и които са започнали от малко и са уголемили потенциала си в реална пазарна конкуренция, тогава щях да бъда твърдо за частното. Къде са обаче тези хора?<br /><br /><strong>Казвате: ако имахме бизнес класа и реална пазарна среда. Накъде да вървим обаче, след като ги нямаме? Преди няколко години Никита Михалков, който съпътстваше руския президент Владимир Путин по време на едно от официалните му посещения в България, заяви пред нашата аудитория, че ако Русия била нормална държава, тя не би имала нужда от самодържец, но тъй като не е такава, тъкмо властелин като Путин е най-доброто за нея. Това ли казвате и за България? <br /></strong><br />Аз не знам какъв е изходът, защото не виждам силите, които да го осъществят. Мога да кажа според мен какво трябва да бъде направено, но за съжаление не мога да ви кажа как и кой да го направи. В живота си съм правил много опити да променя нещо и никога нищо не е излизало. Мога да обвиня себе си, че съм един тотален некадърник, който при всички обстоятелства все предлага някакви глупости, на които никой не обръща внимание. И тогава се оттегляш, казваш си, че няма защо да се натрапваш на този свят. <br /><br /><strong>Това звучи някак примиренчески.<br /></strong><br />Понеже ме предизвиквате, ще ви кажа, че България няма бъдеще в условията на демокрация. Ние не можем да се възползваме от свободите си, ние превръщаме свободите си в оръжие срещу свободите на другите. Ние се нуждаем от една тотална ресоциализация. Ние сме общество, което се е разпаднало. Преди това общество се държеше като система благодарение на компартията и на ДС. Сега БКП се разпадна на няколко партии, а ДС на няколко държавни сигурности или на цял куп корпоративни сигурности. Човек не знае на кой дявол или на кой Господ да служи, не знае и от кой дявол да се пази. Поради това хората бягат от обществена ангажираност, защото не виждат никаква надежда, че това би довело до някакви резултати. Никой няма да те чуе, защото никой не иска да те чуе, не го интересува. Ние сме като едно клошарско племе, което живее на бунището и се радва, ако това бунище расте, защото там все ще намери нещо. Такива са и политиците ни, такива сме и ние. <br /><br /><strong>Като не става с демокрация, тогава какво &ndash; назад към тоталитарните механизми ли?</strong><br /><br />Защо назад. Не е нужно да са тоталитарни, може да са авторитарни. Тоталитаризмът е система, в която политическата власт не позволява никаква свобода извън наложените догми и управляващата сила, която се е настанила на престола. Авторитаризмът означава респект към властта, означава страх от властта.<br /><br /><strong>Има ли наченки на авторитаризъм сега?<br /></strong><br />Уви, няма. <br /><br /><strong>Тоест вие не упреквате Бойко Борисов в това, в което го упрекнаха вече мнозина? <br /></strong><br />Аз го упреквам, че не прави това, за което го упрекват. Никакъв авторитарен режим няма при него. Достатъчно е 100 шофьори да го викнат на границата, той отива и се съгласява с всичко, което те предложат. <br /><strong><br />Значи се нуждаем от нашия Путин, така ли?</strong><br /><br />Така си мисля аз. Макар че не е задължително да е Путин. Русия е все още тоталитарна държава. Пример за авторитарна държава е Чили на Пиночет &ndash; много грубиянски действаща, много хора пострадаха по време на неговия режим, но Чили възкръсна след това като държава и като общество. Ние се нуждаем от някакъв нов модел на лустрация. Тази, старата лустрация, която така или иначе не я направихме, вече не ни върши работа. Сега ни трябва разширяване на лустрацията. Сега трябва да се забрани на всички, които са участвали в политическото управление на държавата след 1989 г., да могат да се кандидатират за депутати, министри, зам.-министри, кметове и пр. Някои хубави хора ще пострадат, винаги има и жертви. Но това е единственият начин да се спасим от тази плява, която се качи отгоре и си въобрази, че е елит. С демокрация не става.<br /><br /><strong>Да ви върна към рухващите системи &ndash; какво става с висшето образование, вие работите в тази сфера?</strong><br /><br />Работя в тази сфера от 1969 г. и забелязвам следното &ndash; всеки следващ ректор е по-калпав от предишния. Сегашните пък са най-смешните. Второ, непрекъснато се влошава качеството на тези, които влизат в образованието. Преди да се изпорти висшето образование, се изпорти средното и то много по-драматично. Ние приемаме абсолютно неграмотни хора в големи университети. Все повече се сблъсквам с хора, които през живота си не са прочели никаква книга и нямат желание да прочетат. По-рано не беше така. Мъча се да си спомня за онези години, когато имаше страхотно любопитство към културата, въпреки липсата на канали. Сега има интернет, има игри, има закачки, има шоу, има чалга и това запълва времето, това задоволява ниските потребности на все повече млади хора, поради което висшето образование деградира като система. Западна качеството и на хората, които работят във висшето образование и в университетите. Те са унизително ниско заплатени. Качественият човек трябва да е голям неудачник, за да отиде там. От много години насам в университетите идват само, да не кажа голяма дума, ама хора с психически проблеми. Това са хора, които нямат никакъв шанс да намерят друг пристан. В университета обаче може, защото там няма кой. Там няма вече никой. Освен това всичко се меркантилизира. Сега почти няма преподавател, който да е издал някакъв учебник и да не наложи силово на своите студенти да си го купят. Това, което сега наричат проекти, е такава културна чалга, която нямам думи да опиша. Отчитат едни програми, а такива глупости са писали там и са раздавали милиони. Това е невъобразимо пилеене на български и на европейски средства. Сривът в образованието се вижда с просто око. Засега го спасява единствено конкуренцията на частните вузове, но не съм голям оптимист. <br /><br /><strong>Как точно го спасява, реална ли е тази конкуренция, предлагат ли частните вузове по-високо качество?</strong><br /><br />Не, по-високо качество не, защото в частните вузове работят професорите от държавните университети. Така да се каже обаче там нещата бълбукат, те не са мъртвило, както в държавните университети, където се чака да се умре. Софийският университет е като един кит, който е тръгнал към брега, откъдето не могат да го върнат и с усилия. Той е тромав, бавен, не може и да си помисли, че трябва да резне някъде. А в частните университети кипи живот, там има образователен бизнес. <br /><br /><strong>Образователният бизнес не се ли свежда до това студентът да си плати, а ние да го пуснем?<br /></strong><br />Ще ви кажа след една година. Досега съм бил все в държавни вузове, от половин година съм в частен. Ето, преди три-четири дни имах изпити и скъсах 35 на сто от явилите се. <br /><br /><strong>И никой не ви направи проблем, че връщате клиентите на учебното заведение?</strong><br /><br />Засега. Не съм сигурен, че това ще е така. Съзнавам все пак, че реалността изисква от мен да не си режа клона, на който седя. До този момент обаче никой нищо не ми е казал. Сега наскоро предстои поправителна сесия. Ще видя дали ще има други резултати. Ако обаче пак се получат същите, вероятно ще трябва да пусна друга, по-широкичка цедка. <br /><br /><strong>Ще го направите ли?</strong><br /><br />Ще го направя , разбира се. Не можеш да късаш половината си студенти, защото ще ти кажат: &bdquo;Какво правиш, да си ги научил, като ги късаш, значи себе си късаш&rdquo;. <br /><br /><strong>Накрая искам да ви върна отново към просветения елит на България. Безнадеждно маргинализиран ли е той и какви са причините за това &ndash; средата не позволява друго, или елитът сам е направил този избор?<br /></strong><br />Него са го маргинализирали. Елитът са тези, които са най-добре подготвени професионално, най-почтени морално и най-умни ментално. Истински елитните хора не са властолюбиви и не са борбени в социален и пазарен смисъл. Тях ги занимава това, което работят. Те искат да го правят все по-добре и по-добре, да научат повече, да създадат нещо ново. Те са твърде заплеснати в своите занимания, за да ги интересуват политика, пазарна оценка, пари, кариера и т.н. Това ги прави слаби. Реалната власт не ги обича,защото на тях не им пука и казват на всеки управляващ какво мислят, в това число могат и да сгрешат. Но те не се страхуват, защото не са съблазнени от власт и пари. <br /><br /><strong>Каква е прогноза ви за управлението на Борисов и за бъдещето на това правителство?</strong><br /><br />Когато Петър Димков трябва да направи прогноза за развитието на една&nbsp; болест, която не върви добре, той казва: &bdquo;Прогнозата е сериозна&rdquo;. Така че прогнозата за правителството на Бойко Борисов и на България въобще е сериозна.</p> <p><em>* Светослав Ставрев е професор по публичен и бизнес мениджмънт. Преподавател в УНСС, СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и ПУ &bdquo;Паисий Хилендарски&rdquo;. Автор на книгите &bdquo;Кризата на публичния мениджмънт. Как популизъм и корупция провалят реформите и подриват доверието в политическата демокрация?&rdquo; и &bdquo;Основи на управлението на публичния сектор&rdquo;.</em><br /><br /><em><strong>Със Светослав Ставрев разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>