- 10 Sep 2020
- 71
- 13
- С какво се занимавате в момента, г-жо Петрова?
<p>- С всичко и с нищо. Като безработна се оказва, че на моменти съм свръхзаета с битова и обществена дейност. Член съм на Управителния съвет на Българската акдемия за наука и изкуства, както и на Комисията за етика в електронните медии. Опитвам се и да си почина от медийния стрес, защото през последните години понатрупах доста умора.<br /><br />- <strong>Преди около два месеца се изявихте и като интервюиращ Меглена Кунева. Кой ви отправи тази покана и за къде бе предназначен материалът?</strong></p>
<p>- Интервюто бе за кандидатпрезидентския сайт на Меглена Кунева. Тя самата ме покани, тъй като преди старта на същинската предизборна кампания беше отрязана от почти всички медии, а след това на практика имахме една напълно платена кампания, в която на Меглена й беше трудно да участва пълноценно само чрез даренията, на които разчиташе. Ние сме колеги. Знаем се още от радиото, когато тя беше в програма „Христо Ботев“. Имаме много общи приятели. Интервюирала съм я и няколко пъти в „Сеизмограф“, без да й спестявам неудобните въпроси. Предполагам, че и сега се нуждаеше от такъв подход, затова ме покани. Държа да уточня, че не съм взела и лев нито за това, нито за каквото и да било друго, противно на безобразните лъжи, тиражирани в жълтата преса.<br /><br /><strong>- Смятате ли, че Стефан Данаилов беше използван като стратегически ход от страна на БСП заради по-ниската популярност на Ивайло Калфин?</strong></p>
<p>- Определено да. Имаше индикации, че Калфин трудно успява да привлече дори твърдия електорат на БСП, затова му "пришиха" за вице Стефан Данаилов. Моята прогноза беше, че който и да е кандидатът на БСП, той не може да се пребори с ГЕРБ на втория тур, защото ще му тежат двата президентски мандата на Първанов. За мен беше ясно, че Ивайло Калфин няма как да бие кандидата на ГЕРБ. Точно затова смятам, че Меглена Кунева, за която преди няколко месеца социолозите твърдяха, че може да разгроми Плевнелиев на балотажа, беше неглижирана в хода на кампанията. Тя просто беше елиминирана с всички възможни средства, за да отиде Калфин, който беше далеч по-удобният съперник на Росен Плевнелиев.<br /><br /><strong>- Какви са тези средства според вас?</strong></p>
<p>- Преди всичко орязването до абсолютния минимум на възможността кандидатите в дискусионен формат и достатъчно задълбочено да представят позициите си. Никой не разбра каква е степента на подготвеност и същинските намерения на тези хора за президентската институция. Тук може би е редно да вметна, че термин "президентство" няма, макар че Росен Плевнелиев онази вечер на пресконференцията повтори това многократно. След като стана президент, той би следвало да знае, че има президентска институция, а не президентство.<br />И да продължа мисълта си – като избиратели бяхме тотално лишени от сблъсък на визии, на концепции, на идеи, на платформи; от дебати изобщо. Управляващите "пуснаха" кандидата си да участва в два диспута с регламент на викторина, като в първия, кой знае защо, бяха поканени само Калфин и Плевнелиев, а във втория – първите трима според социологическите проучвания. Аз бих попитала: „А защо не първите шестима, вместо кандидатите за вицепрезидент да правят безсмислена навалица в студиото. Доколкото това е професионалната ми област, нямам никакво съмнение, че правилата и тематичната структура на въпросните квазидебати бяха диктувани от централата на управляващата партия, тъй като там бяха наясно, че кандидатът им, въпреки всички свои качества и успехи като регионален министър, е доста безпомощен в материята, свързана с правомощията на президента. Известно е, че те са главно в областта на външната политика и на националната сигурност. Освен това смятам, че президентът трябва да е на "ти" с историята на България, да е добър оратор, да е наясно с балканските отношения, с проблемите на армията. При г-н Плевнелиев по обясними причини - човекът е технократ, предприемач – има определени дефицити в този вид компетентност и знания. Затова и темите в проведените дебати бяха здравеопазване, образование, икономика, магистрали – все сектори, в които президентът няма реални правомощия. В крайна сметка избрахме за президент този, който се представи най-зле дори в тези режисирани дискусии.<br /><br /><strong>- Ако „Сеизмограф“ се излъчваше в момента, какви въпроси бихте задали на Росен Плевнелиев след изборната му победа?</strong></p>
<p>- Много въпроси бих му задала, но най-вече защо се отметна от публичния, от категоричния си отказ да става президент, кмет и въобще нещо различно от министър на регионалното развитие, където се справяше отлично. В момента, в който прие да се кандидатира, напълно съзнавайки, защото без съмнение е умен, интелигентен човек, че не му достига капацитет за този пост, той загуби моето уважение. Няма как преди няколко месеца да твърдиш убедено, че не искаш да бъдеш президент, а после изведнъж да го заискаш горещо. Или си под голям натиск и има с какво да те рекетират, или си много мекушав. Не смятам, че е добре българският президент да е безхарактерен човек. Той трябва да стои със самочувствие до европейските и световните лидери, да разговоря адекватно с тях и да отстоява българските интереси и позиции. Ако приемем, че Георги Първанов съвършено не се вписваше в тези изисквания, то и при неговия приемник липсват достатъчно гаранции, че ситуацията коренно ще се промени. Дано Плевнелиев ме опровергае, но засега изборът му само укрепва устойчивата национална традиция в България всеки да работи това, от което не разбира и което не му е работа.<br /><br /><strong>- Защо този въпрос не му беше зададен?</strong></p>
<p>- Този въпрос не е за мен, а за хората, които през тази предизборна кампания бяха "ощастливени" да разговарят с кандидата на ГЕРБ. Но повечето от тях са просто платени писачи или обикновени телевизионни водещи, не журналисти. И това обяснява всичко. Да си журналист е високо звание, висока длъжност, и за жалост все по-малко са медийните персони, които я заслужават.<br /><br /><strong>- Вярно ли е твърдението, че колкото повече те дават по телевизията, толкова по-голям е шансът да спечелиш?</strong></p>
<p>- Разбира се, когато става дума за облъчване и манипулиране на аудиторията. Като цяло равнището на българския избирател падна във всяко отношение. Имам чувството, че става дума за целенасочен процес, макар че не знам как точно може да се идентифицира злодейският център, от който той се направлява. Но имам своя хипотеза. В крайна сметка всичко, което се случва у нас, е логичен резултат от порочното нещо, наречено "български преход към демокрация". Най-абсурдното и ужасяващото е, че накрая бяхме докарани дотам да избираме между БСП и да кажем, БСП ултраси. Защото ГЕРБ се изявява много повече като необолшевишка, отколкото като дясна формация; като една хардверсия на столетницата, чиито многофункционални кадри са носещите греди и на актуалната дясна партия. И виждате ли, в това двуединство БСП го играе демократичната алтернатива. И трябва да признаем, че добре го играе! Май ударихме дъното на българското демократично развитие. Кръговете от БКП и ДС, извели ни в това "светло бъдеще", могат с основание да тържествуват. Техният преход успя!<br /><br /><strong>- Основните твърдения против двамата кандидати на втория тур бях, че или ще се съсредоточи цялата власт в ръцете на една партия, или че даваме трети мандат на Първанов. Реално само тези две опции ли имахме?</strong></p>
<p>- Ами на практика това беше тежкият избор, който трябваше да направим. И двете тези бяха сериозни и автентични. Така или иначе, Калфин е бивш съветник на все още действащия президент и при всички свои качества не можа да заличи усещането, че чрез него Първанов кандидатства за трети мандат. Другото, което видяхме, че стана, е съсредоточаването на всички важни държавни позиции, на цялата власт в една партия. Това не е толкова страшно само по себе си. Лошото е, че ГЕРБ е силовашка партия, която по милиционерски консумира властта. Бруталното погазване на закона на тези избори е още пред очите ни.<br />Подчиниха и медиите – или ги купиха, или ги шантажират. Една от най-противните измами на тази кампания беше, че ДПС работи против ГЕРБ; че дилемата е ни повече, ни по-малко "Борисов – Доган". И как става това, при условие че многобройните медии на депутата от ДПС Делян Пеевски не спират да венцехвалят премиера и правителството; че подеха и проведоха изключително очерняща кампания против Меглена Кунева, докато Плевнелиев и Калфин бяха пощадени. Колкото и да ни убеждават в противното, това издава общата игра на БСП и ГЕРБ. Че и на ДПС. Или може би по-вярно е да се каже – на Първанов, Борисов и Доган. Подаваха си отлично топката. БСП беше удобният опонент. В соцпартията знаят, че обществото се е преситило от Първанов като президент. Затова едва ли толкова са вярвали, че ще овладеят тази институция отново. Може би в последните дни им придойде увереност, но за тях кампанията беше важна, за да се легитимират като най-голяма и почти единствена опозиция. А Плевнелиев получи в замяна сигурна победа на втория тур. При друг противник се съмнявам, че щеше да му е така лесно. Но всички други бяха елиминирани служебно, така да се каже.<br /><br /><strong>- Не използвате ли прекалено тъмни бои, като описвате ситуацията в страната по време на тези избори?</strong></p>
<p>- Не мисля. Ужасена съм от това, което става в България 22 години след 10 ноември. Вървим с ускорена стъпка към авторитарен режим. Държава без свободни избори и без свободни медии не е демократична държава. В изборната нощ от кохортата мастити и не дотам медийни коментатори на станалото чух един-единствен човек да казва смело истината – Нешка Робева по Нова телевизия. Другите се гънеха, гърчеха и шикалкавеха. Докато българите се правим на слепи за тази опасност, ще става все по-зле. Ще дойде време съвсем да не може да се говори свободно, а примерите как ти съсипват бизнеса и почернят живота, ако си имал неблагоразумието да не пристанеш на властимащите, изобилстват и сега. Ако те е страх, си свиваш главата, но отгоре дерибеите си дерибействат и те мачкат още повече. И нищо чудно да е отчайващо късно за промяна, когато най-сетне осъзнаеш, че единственият начин да се спасиш е като се бориш. Тъжно е, че ако се съди по отминалия вот, българският народ с действие или бездействие пак избра да мине по пътя на най-голямото страдание, за да стигне до тази проста истина. И сега, ако надигнеш глас, трябва да си готов за някаква репресия срещу себе си. Най-лесната е да те "поръчат" за окепазяване в някой жълт парцал. Колкото повече се спотайваме обаче, толкова по-безогледна ще става репресията. Известно е, че съм голям фен на ЦСКА. Но онзи ден след мача ЦСКА – „Левски“ страшно ми стана жал за момчетата от агитката на „Левски“, като гледах как полицаите ги млатеха на стадиона. Никога не бих защитила разбеснели се лумпени или вандали. Но шефът на агитката, без да е направил нищо, беше проснат по лице и задържан с белезници. После се оправдали, че пернишките полицаи не го разпознали. Обяснение за наивници! Убедена съм, че това беше "наказание" за левскарската агитка заради едни нейни възгласи по адрес на Бойко Борисов, когато се откриваше новият стадион в Разград. Прошка няма!<br /><br /><strong>- Спрямо вас също имаше персонални атаки заради сина и съпруга ви.</strong></p>
<p>- И още как! Имаше цяла кампания в зависими или поръчкови медии с безобразни лъжи, манипулации и внушения.Оставям ги на съвестта на добре платените им автори. Рано или късно и те ще плащат прескъпо – убедена съм в това – за гадориите си! А лъжите не докосват изобщо същината ми, тъй като имам своя стабилна житейска философия и тя е да следвам неотклонно истината и любовта – любовта към всичко и към всички, особено към "враговете". Това ми дава страхотна сила. На практика съм абсолютно неуязвима за атаките и ако поръчителите им можеха някак да видят това, биха си спестили усилията.<br /><br /><strong>- А какво се постига чрез взривовете срещу журналисти, които се поставят?</strong></p>
<p>- Убедена съм, че колата на Сашо Диков беше взривена за сплашване, защото неговата телевизия и най-вече той самият, независимо от опорочената медийна среда, продължават геройски да правят честна журналистика. Знам, че като се случи нещо такова, няма как да не се стъписаш. Възхищавам му се, че той се държи. В такъв момент мислиш обаче не само за себе си, но и за децата си. Това беше предупреждение и за всекиго другиго, който би се осмелил да критикува управляващите.<br /><br /><strong>- Оттук накъде за вас?</strong></p>
<p>- Все още не знам. На практика не мога да упражнявам професията си. В България няма свободна, независима от властта журналистика с изключение на 3–4 медии, които се надявам да не бъдат потопени като острови на свободното слово. В известен смисъл съм щастлива, че в момента не съм в активната журналистика, защото голяма част от представителите й се опозориха. Дори да бях останала в bTV, щеше да е невъзможно да работя в такива условия. През тези 20 години опитахме вкуса на свободата и аз съм от тези, които страдат, ако им я отнемат.<br /><br /><strong>- От всичко, което казвате, звучите като идеалист. Пречи ли ви това?</strong></p>
<p>- Завършен идеалист съм, почти утопист и в тези времена – признавам – трудно се живее с такъв светоглед, но не мога иначе. Такава ми е Божествената програма, както се казва. И слава Богу, бих добавила.<br /><br /><em>Светла Петрова е завършила радиожурналистика в Софийския университет. Работила е в Българското национално радио от 1988 до 1995 год. като водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. След това работи като шеф на отдел „Вътрешна политика” на вестник „Демокрация”, водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик радио. През 1997–1998 год. отново е в БНР, директор на програма „Хоризонт”. Работи и в „Екип 4” в БНТ. През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването за анализи и полемика на bTV „Сеизмограф”. Напусна го преди няколко месеца със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма. Пред „Галерия” коментира наскоро отминалите избори, както и състоянието на медийната среда у нас.<br /></em></p>
<p><em>Със Светла Петрова разговаря Владимир НИКОЛОВ.</em></p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Галерия"</em></p>
