- 10 Sep 2020
- 70
- 24
- Как ще коментирате телевизионния диспут между кандидата за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев и този на БСП Ивайло Калфин?
<p>- Като цяло дебатът беше повърхностен и фрагментарен, той не беше достатъчно задълбочен и премина по-скоро в стил махленска закачка, отколкото в опит да бъдат дадени отговори на въпросите, свързани с проблемите и правомощията на президентската институция и най-вече с желанието на тези двама кандидати да я оглавят, с компетентен, сериозен и достатъчно задълбочен тон. Вината за това обаче според мен не беше само на участниците в диспута, а и на регламента на дебатите, който представлява един модифицирин вариант на някогашното предаване „Пирамида”, което водех аз и което сега се появява в някаква модификация като предаването „Пряка демокрация” по ТВ7. Регламентът на предаването изискваше да се говори по минута, тоест кандидат-президентите нямаха възможност да изложат тезите и позиците си за повече от една минута и можеха да се репликират за 30 секунди, така че този регламент изначално фрагментира и прави епидермален, какъвто и да е разговор. Няма как в такъв формат да се обсъждат по-задълбочено някакви същински въпроси на президентската институция.</p>
<p>Журналистите от телевизията, разбира се, се бяха постарали да направят предаването още по-зрелищно, отколкото предполага този регламент – да вкарат вътре публика и симпатизанти на единия и на другия претендент, да строят агитка в родния град на Плевнелиев и съответно фенове на Калфин в „София прес” – но на мен ми липсваха гражданските въпроси, не въпросите, които са се постарали да създадат мозъчните тръстове на партийните централи, стоящи зад единия и зад другия кандидат, а гражданските въпроси, въпросите на обикновения българин, които засягат президентската институция и нейните правомощия. Оттам насетне по отношение на това как се представиха двамата кандидати – за мен, общо взето, нямаше никакви изненади.</p>
<p>Ивайло Калфин е един много обигран политик и се учудвам на последвалите мнения – имаше спонтанни блиц коментари, които последваха диспута по телевизията – че е бил много агресивен и че не го познавали в такова амплоа и в такъв стил. Аз обаче го познавам, защото Ивайло Калфин и Надежда Нейнски направиха най-високорейтинговия дебат преди изборите за евродепутати през 2009 г. и това стана в „Сеизмограф”. Казвам това не за да изтъкна себе си и предаването, това бяха обективни данни – тогава ние направихме и други диспути между други кандидат-евродепутати, но дебатът между Ивайло Калфин и Надежда Нейнски действително беше оценен най-високо от публиката според рейтингите, които излязоха във всички телевизии и във всички предавания. Така че Калфин има опит в диспутите и според мен опитите от страна на журналистите, медиаторите и анализаторите, които бяха поканени да коментират този диспут, да внушат, че той се е държал агресивно, всъщност имаха за цел да тушират и да оправдаят по някакъв начин безпомощността на Плевнелиев и неговото политическо говорене. В този диспут лъсна пълната неподготвеност на Росен Плевнелиев да говори съдържателно и по същество за проблемите, които произтичат от правомощията на президентската институция и да обоснове достатъчно ясно защо самият той иска да стане президент на България.</p>
<p>Така или иначе, в този диспут не се разбра защо Плевнелиев иска отиде на „Дондуков” 2 и какво смята да прави там. Той говореше през цялото време с абсолютно общи фрази, с декларации, с един социалистически плам в очите и на моменти дори не можеше да изпълни и тази мъничка минута, тези 60 секунди, които му бяха дадени за излагане на тезите. И затова клакьорите там започнаха да говорят за агресивността на Калфин. За Калфин някак си стана по-ясно какво смята да направи, като отиде на „Дондуков” 2. Друг е въпросът, че той не може да излезе от образа на буквалния наследник на настоящия президент и от това, че на практика би осигурил един трети мандат на Георги Първанов. Иначе Калфин се представи доста по-добре в политическия смисъл на думата. Беше много по-овладян, много по-експресивен, използваше много по-силни словесни контри, с много по-бърза мисъл, уплътняваше си времето много по-добре и реагираше по-бързо, пускаше остроумни стрелички и заедно с това мисля, че правеше всичко това достатъчно елегантно и възпитано, за да не бъде обвиняван в агресивност. Така или иначе, той е политик, който не нарушава бон тона, но който може да бъде опасен като противник в такъв диспут.</p>
<p><strong>- Как ви се струва решението на подобен диспут да бъдат поканени само Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин и пренебрегването на други сериозни кандидати?</strong></p>
<p>- Неприятното беше, че всичко това бе организирано с цел да се уплътни внушението, че изборът на българина е предопределен, че това е положението, че няма кой друг да отиде на балотаж освен Калфин и Плевнелиев и в крайна сметка ние трябва да избираме измежду един от двамата. А съвсем не е така – има 18 кандидатпрезидентски двойки и ако критерият за поканата са били социологическите проучвания, няма как да се пренебрегне кандидат като Меглена Кунева, тъй като обективните социологически агенции, доколкото все още ги има в България, а не поръчковите и обслужващи ГЕРБ, показват, че силите между Калфин и Кунева са изключително изравнени. Според мен това е една абсолютно целенасочена политика на внушения и на брутална пропаганда от страна на управляващите, която е прицелена в това да бъде елиминирана Меглена Кунева като човек, който може да отиде на балотаж.</p>
<p>Това започна от момента, в който излязоха проучванията, според които, ако Кунева отиде на балотаж, победата й над Плевнелиев би била доста по-лесна и доста по-сигурна, отколкото ако на балотаж отиде Калфин. Затова съм склонна да приема тезата, че това си е един вид заговор между БСП и ГЕРБ, които се опитват да лишат българите от всякакъв избор, въпреки че ни предстои именно това – да направим избор на 23 октомври. Затова бих искала да призова хората да не се отказват, да отидат и да гласуват. Има избор. Ако не харесват никого измежду първите трима кандидати според социологическите проучвания, могат да харесат някой от останалите кандидати, но задължително трябва да отидат и да гласуват, без да смятат този избор за предрешен.</p>
<p><strong>- Освен различната степен на убедителност на двамата кандидат-президенти успяхте ли да откриете и други разлики между тях? Съумяха ли според вас кандидатите на ГЕРБ и на БСП да очертаят ясно своя политически профил, за да направят видими и различията или приликите помежду си?</strong></p>
<p>- Аз имам спомен, че в диспута се говореше главно за магистрали. Не можем да помръднем от тези магтистрали, дето на всичкото отгоре ги и няма в България. Просто Росен Плевнелиев, за да бъде убедителен в очите на непредубедените избиратели – защото има една група хора, които са си решили, че ще гласуват за него и изобщо не ги интересува какъв му е капацитетът и какви са му желанията, макар самият той преди три месеца да казваше, че няма да се кандидатира за президент, а после изведнъж му се смениха желанията – но нормалните и непредубедени избиратели, които все още не са решили какво да правят и как да гласуват на 23 октовмври, според мен не са наясно с визията на Плевнелиев за тази най-висока позиция в държавата. Така че той ще трябва да слезе от магистралите и наистина да представи някаква платформа, каквато до този момент все още не е представял.</p>
<p>Аз много се забавлявах миналата седмица, тъй като от време на време гледам по Канал 3 предизборните концерти на ГЕРБ, които нямат друга предизборна кампания освен тези предизборни концерти с Веселин Маринов и „Комиците” – та там една жена, като я попитаха защо ще гласува за Плевнелиев, каза: „Ами много ми харесва платформата му”. Аз много се учудих къде тя е видяла негова платформа, защото аз до този момент негова платфома като кандидат-президент нито съм чула, нито съм видяла. Тук все пак трябва да кажа, че Плевнелиев категорично ще спечели симпатия сред част от избирателите с това, че наистина не е от политиците на прехода, от тези отминали двадесет години. Дори, ако щете, с това, че не е обигран политик, че се смущаваше, че на моменти беше много неуверен, че както каза една колежка от коментаторките: „След диспута го очаквахме всеки момент да се срине на земята, а пък Калфин да полети някъде в небето”. Искам да кажа, че това в крайна сметка може да му донесе и дивиденти.</p>
<p>Знам от дългогодишния си журналистически опит, че в подобни ситуации сработва един такъв ефект на съчуствието към нападания, към този, който е в по-неизгодна, в отбраняваща се позиция. Снощи се появи подобна ситуация, тъй като по време на диспута Калфин атакуваше, беше по-увереният, по-компетентният, даже в известен смисъл по-надменният участник, който сякаш си играеше с опонента си като котка с мишка. Но пък в такива случаи, нали ви казвам, сработва ефектът на съчувствието и другият, дори да не е убедителен с тезите и с позициите си, с компетентността и с капацитета си, печели някакви точки и симпатии по тази линия. Още повече че в последните години се видя, че българинът изобщо не се интересува от никакви платформи и от никакви програми, той си избира някой по някаква ирационална причина и си гласува за него. Според мен профилът на Калфин не можа някак да се разграничи от профила на Първанов, сегашния обитател на „Дондуков” 2. А пък Плевнелиев така и не можа да си създаде някакъв свой профил, който пък да го отграничи решително от профила на досегашния президент и на настоящия кандидат-президент на БСП.</p>
<p><em><strong>Светла Петрова е завършила радиожурналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1988 до 1995 г. е водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. Напуска БНР през пролетта на 1995 г. след бунта на журналистите от „Хоризонт” срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. След това работи във в. „Демокрация” и като водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик. През 1997–1998 год. отново е в БНР, където за кратко става директор на програма „Хоризонт”. По-късно работи в предаването „Екип 4” на БНТ. През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването „Сеизмограф” по <em><strong>bTV</strong></em>. Преди няколко месеца напусна bTV с обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма и с признанието, че усилията й да запази „Сеизмограф” като територия на свободното слово и на независимата журналистика „очевидно създават проблеми на телевизията в някои политически и олигархични кръгове”.</strong></em></p>
