- 10 Sep 2020
- 133
- 4
Аз съм привърженик на по-бързото влизане в еврозоната. Естествено, като се отчитат реалностите – този процес не е само акт на желание, но и на политическо договаряне. Влизането ни в ЕС, преди това в НАТО – не че сме били готови за тях, беше въпрос на политически решения. Всеки знае, че нямаше как да влезем в ЕС, ако не бяхме влезли преди това в НАТО. И заради това съжалявам, че г-н Михов няма да се присъедини към управлението. Надявах се той да се включи точно в тази сфера, това каза пред ГЛАСОВЕ Стоян Александров. И още: Някои се опитват да окачествяват като положително умението на премиера да преоценява позициите си. Ако хвърляме фишеци и димки и после изясняваме какво сме имали предвид, е отделен въпрос. Вижда ми се малко хазартно – вицепремиерът каже едно и на другия ден премиерът го отхвърли. Това е някакъв нов стил, който аз лично за пръв път виждам.
<strong>Г-н Александров, как погледнахте на номинацията на Илиян Михов? </strong>
<p>Аз погледнах положително, но го похабиха господина. Явно психиката на Бойко Борисов се оказа лабилна и не издържа на нападките. Доколкото съм запознат, идеята за премахване на валутния борд е била изказана само като опция. А масовата реакция бе като на радикална мярка, която ще премахне борда. И понеже у нас всичко се крепи на борда, някой дори нещичко да дръзне да каже, се правят генерални обобщения и плъзват страхове. Предполагам, че в разговора с премиера двамата са преценили, че сега не е най-добрият момент. А доколкото виждам, и Иван Костов е налял масло в огъня….</p>
<p><strong>Идеите на г-н Михов обслужват ли олигархичните кръгове ?</strong></p>
<p>У нас винаги има заинтересовани от създаването на несигурност и паника. Но аз лично не съм срещал негова категорична позиция да се модифицира бордът. Това, което той предлагаше, е дълбоко професионално: когато вече сме в преддверието на еврозоната, когато дойдат повече чужди инвестиции и натискът на инвеститорите върху пазара доведе до покачването на цените и имаме проблеми с инфлацията – да я вкараме в рамките на маастрихтските изисквания. Той предлагаше Централната банка да обере част от тази ликвидност, като имитира облигации с добра доходност и после при нормализацията да си ги изкупи обратно. Тук не става дума за ползване на валутния резерв. Някои видяха нереална опасност в подобна идея. Нещо повече – Централната банка се управлява от компетентни и разумни хора; това, че има опция, не значи, че тя ще бъде използвана и че ще бъде злоупотребено.</p>
<p><strong>А как гледате на назначения, последвани от незабавни отзовавания, на икономически идеи, които в понеделник се лансират в публичното пространство и във вторник вече са история? Подобен стил на управление не стресира ли допълнително и икономиката, и обществото?</strong></p>
<p>Не ми харесва този стил. Някои се опитват да окачествяват като положително умението на премиера да преоценява позициите си. Ако хвърляме фишеци и димки и после изясняваме какво сме имали предвид, е отделен въпрос. Вижда ми се малко хазартно – вицепремиерът каже едно и на другия ден премиерът го отхвърли. Това е някакъв нов стил, който аз лично за пръв път виждам. Инак – аз гледам кой какво прави, а не какво говори. Навремето много се говореше, че видите ли, левият премиер Станишев прави дясна политика. Мен ме интересува дали политиката му е правилна – а не какво му е миналото или какво е приказвал на среща с бабичките. Нещата днес според мен се развиват нормално. Понякога се закъснява с реакцията – както е случаят с Желева – нямаше нужда от толкова коментари и раздухване, нито от разнопосочни изявления – но крайният резултат бе положителен, избра се достоен човек за еврокомисар. Проблемът е друг – че у нас има достатъчно българи, кадърни, читави, но явно още не сме узрели да ги потърсим в по-близкото обкръжение, да им се доверим. И не да ги партизираме, а да им ползваме капацитета. Това, което липсва на нашето общество, е една откровена дискусия по злободневни проблеми. Може би и средствата за масова информация имат вина за липсата на такива диспути. В по-задълбочения и аргументиран обмен на идеи няма сензация. Но пък там се раждат истините.</p>
<p><strong>Взимат ли се антикризисни мерки от страна на правителството и ако да – как ги преценявате? </strong></p>
<p>Много широко понятие е антикризисното поведение. В някакъв смисъл поддържането на финансова стабилност също е елемент на такова поведение. Макар че цената, която част от населението плаща, е висока. Има действия, които в краткосрочен план са позитивни, но трябва да се гледа и дългосрочно – например, ако действително успеем да запазим и да повишим кредитния рейтинг в условия на криза, след като тя премине, България, която е успяла да не развърже бюджета, която е запазила ниското данъчно облагане, би трябвало да представлява интерес за инвеститорите. Това е в основата на нашия растеж, сами трудно можем да се оправим, дори да си направим най-после една стратегия за приоритетите, тя трябва да бъде подкрепена с финансов ресурс, а нашата държава не може да извади съществени пари, с които да направи такова преструктуриране – с цел не да идват изобщо инвестиции, а да идват в съответните приоритетни области. Последните години у нас дойдоха над 20 милиарда инвестиции. Какво построихме с тях като производства, с които да направим пазарни пробиви, технологични пробиви? Инвестициите се вляха в покупка на имоти, в хотелиерство, в строежи на молове и т.н.</p>
<p><strong>Според вас България по-бавно или по-бързо трябва да се движи към еврозоната?</strong></p>
<p>Аз съм привърженик на по-бързото влизане в еврозоната. Естествено, като се отчитат реалностите – този процес не е само акт на желание, но и на политическо договаряне. Влизането ни в ЕС, преди това в НАТО – не че сме били готови за тях, беше въпрос на политически решения. Всеки знае, че нямаше как да влезем в ЕС, ако не бяхме влезли преди това в НАТО. И заради това съжалявам, че г-н Михов няма да се присъедини към управлението. Надявах се той да се включи точно в тази сфера. Министър Дянков да се скъса, не може да решава и тия проблеми – той си има достатъчно вътрешни. Само пенсионната реформа ако вземете, и тази в здравеопазването – вече са му нужни 36 часа на ден. А другото е свързано и с лобизъм, и с ползването на определен авторитет и контакти – все неща, които Михов щеше да осъществи.</p>
<p><strong>За вас той бе добро попадение, което злощастно отпадна от отбора?</strong></p>
<p>Да, не знам как точно стана, но го похабиха.Според мен неговото привличане вече е затворена страница – човекът има чувство за достойнство, нито е без работа… Сигурно индиректно ще продължи да помага в този ресор, но съвсем друго би било, ако бе назначен на вицепремиерския пост и официално упълномощен да движи тези преговори.. <strong></strong></p>
<p><strong>Явно министър-председателят се вслуша във възраженията на Иван Костов.</strong></p>
<p>Каквото и да говорим, Иван е може би най-добрият ни политик. Доста е прозорлив, има много богат опит. Не смятам, че прави подвеждащи консултации. Но като всеки човек и той е в състояние да сбърка. Той също често си мени позициите. Ако погледнете предизборната му кампания – там говореше за корекции в ДДС-то и пр. Сега, когато други насочиха поглед към ДДС-то, той каза: Стоп! Внимавайте! И пак се връщаме на началото на нашия разговор – едно е говоренето в предизборна кампания или пред медиите, друго са постъпките, реалните политически действия. Той няколко пъти говори, че не вижда реална антикризисна програма. Просто ние в България се молим на Всевишния кризата да продължи по-кратко и да се измъкнем, по-скоро други да ни измъкнат по най-лекия начин и да не допуснем големи гафове. Дори нищо да не правим, но не и да сбъркаме. Високата социална цена, както и всичко неприятно, можем да оправдаем с кризата. Пропуснатото поради бездействие никой не може да го види, но недай боже да направим грешен ход, всички ще го отчетат и ще последват всевъзможни оценки. След този голям шамар с еврокомисарството – голям не само за ГЕРБ, но и за цялата ни държава, може би ще бъдем по-предпазливи.</p>
<p><em><strong>Със Стоян Александров разговаря Аве Иванова</strong></em></p>
