Сезар Меноти: Футболът не е опиум за народа, а израз на неговата жизненост

<p><strong>Какво е вашето определение за футболната игра?</strong><br /><br />Меноти: Футболът трябва да се върне към своя първообраз. Това е жизнерадостен празник, в който хората трябва да участват и който спомага за жизнения им тонус. Играта се основава на вдъхновението, поставено в служба на интелигентността. Само тогава футболът е културен феномен. Иначе този спорт не е нищо друго освен безсмислена допълнителна консумация, която се подклажда от комерсиални типове.<br /><br /><strong>Но все пак професионалният футбол съществува реално по законите на труда и пазара. Който жъне успехи и е на върха &ndash; печели пари. Който губи, той винаги е глупакът.<br /></strong><br />Това е именно късогледият начин за разглеждане на проблемите от недалновидни треньори, мениджъри и журналисти, които искат да ни убедят, че победата е единственото нещо във футбола, което има смисъл. Как може един зрител в развита страна да получава радост от футбола, когато по стадионите му предлагат същите неща, както и на работното място: нагаждане и пресметливост вместо емоции и рискове? Един ден той ще обърне гръб на този спектакъл, тъй като това вече не е спектакъл.<br /><br /><strong>Професионалистите и по-добре платените футболисти могат да ви възразят: ние не живеем зле и при сегашното състояние на нещата.</strong><br /><br />Като например Диего Марадона, който сега дори иска да си купи &bdquo;Ролс-ройс&rdquo;.<br /><br /><strong>Ако може да го плати, защо не.</strong><br /><br />Той отдавна е загубил своята самоличност. Футболът е игра на народа. Аз изисквам от един професионален футболист да не забравя интересите на обществената прослойка, от която самият той произхожда или която най-малкото му дава възможност да се занимава с това, което му доставя най-голямо удоволствие. И където си изкарва хляба. Той не може да води изолиран луксозен начин на живот, като подчертава постоянно дистанцията между себе си и хората.<br /><br /><strong>Това отговаря на манталитета на проспериращия &ndash; да се стреми да запази постигнатото. Наистина повечето от футболистите произхождат от дребнобуржоазни слоеве, но те отдавна се чувстват така, сякаш принадлежат към по-висшите слоеве.<br /></strong><br />С този декор се обграждат глупавите младежи, докато все още представляват интерес за обществото. С изключение на няколко суперзвезди повече никой не се интересува от професионален футболист, който е прехвърлил 34-те години, има 4 килограма наднормено тегло и не е толкова бърз, както преди. Той вече не е специалист.<br /><br /><strong>И така, какво бихте препоръчали на един млад професионален футболист?</strong><br /><br />Той трябва да осъзнава своето социално положение. Той е играч, а не представител на висшето общество. Това важи също и за отношенията със средствата за масова информация, които го изкарват герой.<br /><br /><strong>Вие изразявате мислите си ясно, без затруднения. Но повечето футболисти нямат високо образование и стоят по-долу в реториката от интервюиращите ги репортери.</strong><br /><br />Всеки човек има възможности да се учи. Професионалните футболисти също разполагат с достатъчно време. Във всеки случай повече от младите работници, които след края на работния ден посещават курсове, организирани от профсъюзите им, а след това участват в политически разговори. За разлика от повечето футболисти, които са безразлични към тези неща.<br /><br /><strong>През 1978 година, след като спечелихте световното първенство по футбол, Вие отказахте да се ръкувате с тогавашния президент Видела, но по-късно една Ваша снимка обиколи света, от която личи сърдечното ви отношение към генерал Галтиери.</strong><br /><br />Отношението ми съвсем не беше сърдечно. Галтиери дойде неочаквано на тренировка на националния отбор, заговори ме след края на тренировката и изпратените от хунтата фотографи имаха желаната снимка. Това беше типичен метод на фашистите да повишат цената си в очите на световната общественост и да компрометират някой човек от народа пред самия народ.<br /><br /><strong>Все още е жив споменът, когато след спечелването на световната титла повече от 100 000 ваши сънародници до сутринта в почти безмълван екстаз преминаха по булевард &bdquo;9 юли&rdquo; в Буенос Айрес. Задавали ли сте си някога въпроса, дали по този начин не подкрепихте диктатурата?<br /></strong><br />Футболът не е опиум за народа, а израз на неговата жизненост. Ако не бяхме станали тогава световни шампиони, това нямаше да свали Видела от поста му. Винаги съм се изказвал в полза на демокрацията и поради това съм имал много неприятности.</p> <p><em><strong>Текстът е публикуван в <a href="http://www.cao.bg/?category=1">CAO.bg</a></strong></em></p>