- Автор: Гласове
- 24 Яну 2026
- 2963
- 7
Глобализацията приключи ли? „О, това е шега“, казва една от водещите фигури зад втория президентски мандат на Доналд Тръмп
Рейгън, Буш-старши, Буш-младши, Тръмп. Диана Фурхтгот-Рот е работила за всички републикански президенти в по-новата американска история. 67-годишната икономистка е съавтор на „Проект 2025“ - 900-страничен стратегически документ на Фондация „Херитидж“, който се смята за идеологическа основа на втората администрация на Тръмп. Политически тя е близо до Белия дом, но подчертава независимостта си от правителството.
- Г-жо Фурхтгот-Рот, Доналд Тръмп предизвика много раздразнение с речта си в Давос в сряда. Той защити икономическите си резултати, заплаши с нови мита и потвърди американските претенции към Гренландия, преди да отстъпи от тях. Работите за мозъчен тръст с тесни връзки с републиканския център на властта. Как преживяхте изявата на Тръмп на Световния икономически форум (WEF)?
- Първо бих искала да кажа: Фондация „Херитидж“ не се контролира от Белия дом. Белият дом понякога следва нашите съвети, а понякога не. Това са отделни институции. Аз обаче съм съавтор на „Проект 2025“ и съм написала глава в него.
- Как оценявате речта му в Давос?
- Решаващото е, че президентът Тръмп вечерта след речта си постигна съгласие с НАТО и отмени заплахата си за мита срещу няколко европейски държави. Той не иска да нахлуе в Гренландия и не иска да купи Гренландия.
- А какво тогава?
- Основното му послание беше, че се тревожи от нарастващото китайско и руско влияние в Гренландия и че тя се нуждае от повече защита. След това заплаши с мита и малко по-късно заговори за компромис. Това е неговият modus operandi: първо заплахата с мита, после отстъпка от другата страна и накрая неговият отстъп. Така беше преди няколко месеца и с канадския дигитален данък. Канада искаше да го въведе, Тръмп заплаши с мита, а няколко дни по-късно канадският данък беше оттеглен.
- Значи смятате, че използването на мита, дори като средство за натиск, е разумно?
- Не казвам, че подкрепям използването на мита. Това, което подкрепям, са заплахите с мита като инструмент за преговори. Изключение е Китай, където реалното прилагане на мита е оправдано поради неравни условия на конкуренция.
- Много наблюдатели не смятат постоянните заплахи с мита от страна на икономическата сила САЩ за безобиден инструмент за преговори. Те виждат в това край на глобализацията и на свободната търговия, пропагандирана от Световния икономически форум.
- О, това е шега.
- Защо?
- Световният икономически форум не пропагандира свободна търговия. Погледнете всички нетарифни бариери пред американски продукти - например американските автомобили. После идва Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (Corporate Sustainability Due Diligence Directive). Това е закон на ЕС, който предписва компании с над 500 милиона долара оборот да ориентират дейността си към „нетна нула“ и да разкриват емисиите си - както и емисиите на своите изпълнители и на изпълнителите на тези изпълнители. Друг пример: китайските компании могат да листват акциите си на борсата в САЩ. Американските компании нямат това право в Китай. Китайските компании могат да купят 100% от американска компания. Компаниите от САЩ не могат да направят същото. Това не е свободна търговия. Президентът Тръмп се опитва да коригира някои от тези несъответствия.
- Значи упрекът ви към търговските партньори на Америка е в двуличие?
- Точно така. Това включва и Великобритания, която не внася американско пилешко месо, защото уж е обработено с хлор. Интересна е и насоката на швейцарската „Външнополитическа стратегия 2024–2027“, която се ориентира по-силно към Европа и поставя борбата с климатичните промени на преден план, вместо - както преди - да заема по-неутрална позиция. Това тревожи президента повече, отколкото търговският дефицит.
- Това е доста необичайна перспектива в този дебат.
- Мога да си представя как съветниците информират президента по темата и как той реагира: ако Швейцария в своята външнополитическа стратегия иска да намали емисиите на парникови газове и едновременно с това да повиши енергийната си сигурност, президентът Тръмп вижда преди всичко по-голяма отвореност към китайските електромобили, китайските батерии и други възобновяеми технологии.
- И това се смята за неблагоприятна политика в очите на Белия дом?
- Точно така, защото този тип политика подкрепя Китай. Освен това президентът вярва – както каза в Давос – че използването на възобновяеми енергии оскъпява електроенергията и отслабва страните икономически. Същите държави се обръщат към него и го молят за подкрепа във войната в Украйна. Тогава той си задава въпроса: защо идват при мен, ако с целите си за „нетна нула“ отслабват собствените си икономики и така укрепват Китай?
- Значи според вас Европа трябва изцяло да се откаже от възобновяемите енергии?
- Европа трябва да спре да субсидира възобновяемите енергии. През последните двадесет години светът е похарчил 9 трилиона долара за субсидиране на вятърна и слънчева енергия, а въпреки това тези технологии не могат да съществуват самостоятелно без субсидии. Пазарът трябва да реши.
- Как Европа да гарантира енергийните си доставки занапред?
- Това е различно за всяка страна, защото всяка има различни ресурси. Но едно е ясно: това, което Европа прави в момента, не работи. Както виждате, икономическият растеж от пандемията насам е практически нулев - може би около 1% годишно. Това е изключително ниско. Разликата в дохода на глава от населението между САЩ и Европа се увеличава, вместо да намалява. Европа трябва много внимателно да разгледа какво прави - включително енергийната политика, която според мен допринася за деиндустриализацията на Европа. Енергоемките индустрии все повече се изместват към Китай, където емисиите са дори по-високи, отколкото биха били в Европа.
- Но това, че самите САЩ ще върнат индустриалната си база в собствената си страна, е също толкова нереалистично.
- Високотехнологичната индустрия расте силно в Съединените щати. Тя никога не е изчезвала напълно. Икономическият растеж през третото тримесечие на 2025 г. беше 4,3%, според последните налични данни. Америка расте мощно. Безработицата ни е само 4,4%. Много европейски страни биха искали такива показатели. А инфлацията е под 3%.
- И това не се дължи само на огромните инвестиции в сектора на изкуствения интелект?
- Не. Ако погледнете високотехнологичните отрасли – медицинските технологии и други капиталоемки производства – ще видите много износ и силен растеж. Има значителен растеж и в автомобилния сектор.
- В отношенията си с икономиката администрацията на Тръмп следва необичайно интервенционистки курс. Тя притиска петролните компании да инвестират във Венецуела, настоява за таван на лихвите по кредитните карти, а държавата влиза в Intel. Смятате ли това за правилно?
- Не мисля, че е идеално правителството да инвестира в частни компании, освен ако няма ясен мотив, свързан с националната сигурност. Ако една компания се управлява лошо и в нея има държавни средства, държавата губи пари. Ако една компания се управлява лошо и няма пари на данъкоплатците, тогава парите си губят само акционерите.
- Като говорим за държавна намеса: също в сряда имаше изслушване пред Върховния съд за искането на Доналд Тръмп да бъде уволнена Лиса Кук, член на Управителния съвет на Фед. Съдиите изглеждаха доста критични към аргументите на правителството. Каква е вашата позиция?
- Това е правен въпрос, по чиито юридически аспекти не мога да коментирам. Това, което мога да кажа, е: никой не е над закона, дори член на Federal Reserve Board. Ако тази гуверньорка е твърдяла, че един от нейните имоти е основното ѝ жилище, въпреки че не е било, за да получи по-евтина ипотечна лихва, това е проблематично. Ако обикновени американци направят нещо такова, ще имат сериозни проблеми. Никой не бива да е над закона. И ако тя го е направила – а доколкото знам, не го е отрекла – тогава не съм сигурна дали трябва да бъде гуверньорка в Federal Reserve Board, което надзирава банките. Но това е правен въпрос и съм сигурна, че ще бъде изяснен в съда.
- Администрацията на Тръмп по принцип е критична към ръководството на Федералния резерв и смята, че то трябва да намали много повече лихвените проценти. Споделяте ли това?
- Намирам за много подозрително, че председателят на Фед Джером Пауъл малко преди изборите през 2024 г. между Камала Харис и президента Тръмп реши значително да намали лихвите, за да стимулира икономиката и да накара страната да изглежда в по-добра форма. Това подсказва, че преценката му не винаги е чисто икономическа, а понякога е и политическа.
- Много експерти във Фед биха оспорили това.
- Тогава той намали лихвите с 50 базисни пункта – тоест с половин процентен пункт – директно преди изборите. Това определено поставя под въпрос неговата независимост и политическа неутралност.
- Активна сте в политиката от дълго време и сте работили за Роналд Рейгън, Джордж Х. У. Буш, Джордж У. Буш и за Доналд Тръмп в първия му мандат. Как икономическата политика на Тръмп се различава от тази на републиканските му предшественици?
- Тръмп е стигнал по-далеч от всеки от предшествениците си по отношение на данъчните облекчения. В първия си мандат той намали подоходните данъци. Тези намаления вече са гарантирани и разширени. Компаниите могат веднага да отписват инвестиции; извънредният труд и бакшишите остават необлагаеми; данъкът върху наследството вече не принуждава фирмите да се раздробяват при смърт на собственика. Тръмп стигна по-далеч от предшествениците си и в дерегулацията. Това е и защото регулациите силно нараснаха при президента Байдън - и Тръмп можеше да върне много назад.
- Къде виждате американската и световната икономика в края на втория мандат на Доналд Тръмп?
- Очаквам значително по-силна американска икономика благодарение на данъчни облекчения и дерегулация. За Европа това са лоши новини. Ако Тръмп прекрати политиката за „нетна нула“ и понижи цените на електроенергията, ще се създаде силен притегателен ефект: компании ще мигрират от Европа към САЩ. Европа се деиндустриализира и заради регулацията на трудовия пазар. Почти е невъзможно в Европа да бъде уволнен служител. В резултат участието на пазара на труда и заетостта са по-ниски. Индустриалното производство се изнася към САЩ, към Китай, към Индия. Това е много опасна ситуация за Европа.
Диана Фурхтгот-Рот е родена през 1958 г. в Англия и като дете се премества със семейството си в САЩ. Днес е директор на Центъра за енергия, климат и околна среда към консервативната Фондация „Херитидж“. Икономист, заемала водещи позиции в Белия дом и федерални агенции при четирима американски президенти – от Роналд Рейгън до Доналд Тръмп. Смята се за влиятелен глас и критик на „зелената“ индустриална политика. Преподава като лектор в Университета „Джордж Вашингтон“, изучавала е икономика в САЩ и в Оксфорд. Омъжена е и е майка на шест деца. (Лхо.)
Източник: nzz.ch
Превод за "Гласове": Меглена Плугчиева
