Румен Георгиев: Професията „следовател” на смъртно легло

<p><strong>- Колко следователи работят в момента в НСлС?</strong></p> <p>- Около 470&ndash;480 души.</p> <p><strong>- От 550 души миналата година?</strong></p> <p>- Вчера нови 3&ndash;4 човека се разбра, че напускат. А пък професията и ex lege е лишена от младши следовател, юрист не може да започне работа като следовател. С други думи, присъдата на законодателя е нашата професия да я няма. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Така смятате?</strong></p> <p>- Да, следвайки естествения ход на нещата, като се отрежат корените и възможността да се възпроизвежда професията, смъртната ни присъда е просто очевидна.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как се стигна до тази ситуация? Какво се случи със следствието през тези 20 години?</strong></p> <p>- Слагате пръста в раната. Миналата година на общо събрание на Камарата на следователите се взе решение да напишем нещо като алманах, за да не бъде като епитафия. Реформите от последните години бяха част от проблема, а не решение. Бяха правени много промени по политически мотиви и на парче. В началото те следваха някаква логика, която после се изгуби. И това доведе до силно влошаване на капацитета на разследването. Професията силно се измени. Затова си мисля, че може би трябва изцяло наново да се започне. Това е моето лично мнение, с което не обвързвам нито НСлС, нито дори Камарата на следователите, чийто председател съм.<br /><strong>- Кои са основните моменти по пътя към смъртта на следствието?</strong></p> <p>- В началото на този 20-годишен период следователите бяха много мощна фигура в процеса, много powerful, както казват англичаните. Те можеха да взимат мярка за неотклонение задържане под стража за 12 дена или по-кратко, съществуваше фигура "заподозрян". Имаха чисто магистратски функции. На първо място това е образуването на наказателен процес: почти 99% от делата ги образуваха следователи, защото участваха директно в огледа и преценяваха дали има достатъчно данни за образуване на дело. Тази чисто правна и магистратска преценка беше дадена на следователите. Привличането в качеството на обвиняем, взимането на мярка за неотклонение, разбира се, за най-тежката мярка трябваше да има съгласуване. Провеждането на разследване беше силно облекчено поради господстващото положение на следователя сред другите правозащитни органи, имам предвид оперативните служби на МВР и всички контролни органи на държавата. Беше много по-добре изградена държавната система за експертизи. Не само за финансово-счетоводни, за одити, за ревизии, за актове за начет, но и в други области. Сега например са налице тежки неразрешени проблеми със съдебната медицина. Тя изобщо не е осигурена откъм техника и консумативи. Господстващо беше положението на следователите и в средите на МВР и извън оперативните служби &ndash; охранителни и информационни служби, научноизследователския институт по криминалистика, въобще нещата бяха доста по-добре разчетени. Но най-важното беше, че следователите приключваха делото с правен акт, с оценка, която вече е премахната, а това затруднява прокурорите и се губи време. Представете си, че изпращате едно дело от 500 тома и прокурорът сам трябва да се ориентира в тези купища събрани материали без заключението на следователя дали делото е за съд или не. Сега тази правна оценка по волята на нашия законодател се икономиса по простата причина, че 99% от делата ги правят разследващите полицаи, за които това чисто правно постановление, с мотиви, с дизпозитив се оказва непосилно. С други думи, функциите в процеса се промениха, оттам се променя вече и необходимостта от наличие на такъв статут и все по често се чуват гласове и следствието, и прокуратурата да си ходят от съдебната власт, да се направи още една генерална ревизия на Конституцията. Това е поначало мнение на десните партии, които още навремето не харесваха конституционния модел, както беше правен от ВНС. Този модел тогава обаче имаше своята логика. В резултат на българската еволюция на съветския модел следователите бяха юристи и за да се гарантира тяхната независимост, бяха на двойно подчинение, назначаваха се със заповед не само на министъра на вътрешните работи, но и на главния прокурор. И по отношение на процесуалната дейност, на магистратските решения, те не бяха подотчетни на МВР. Нещо повече дори, през 80-те години имаше едно дело срещу сериен убиец от Долни Лозен, Георги Добрянов, който беше удушвач на жени. Разкри се съдебна грешка. Ваньо Александров, съпруг на първата жертва, благодарение на недостатъците на оперативната и следствената работа беше осъден невинно за убийство, което не е извършил. А истинският убиец извърши още 3 убийства. Това нямаше да се случи, ако досъдебната фаза си беше свършила работата. Такава е цената на всяка грешка. Съдебна грешка е невъзможна без следствена грешка, без да се вкарват лъжедоказателства в подкрепа на една обективно невярна обвинителна теза. И тогава МС с постановление стигна до крайното решение да забрани на министъра на вътрешните работи и на началниците на окръжните управления на МВР да се бъркат в работата на следователите. Защото анализът на грешката показваше тъкмо това. И съвсем естествено вече при демократичното развитие на държавата и по предложение на експерти на ЕС беше предложен именно този конституционен модел на съдебната власт. За да се измъкне от лапите на политиците по-голяма част от механизма за взимане на решения от съдебната система. Разбира се, политиците веднага си го наваксаха с парламентарната квота във ВСС. Която пък гарантира чисто политическа подкрепа като необходимо условие за назначаване на ръководен кадър, в което искате звено на съдебната система. Оттук нататък вече се хвърли известна сянка върху независимостта на съдебната власт, която пък започна да става мръсна дума, еквивалент на корупция. И по обективни обстоятелства, но и след 20-годишна пропаганда в медиите.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- И все пак с какви конкретни промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт (ЗСВ) се свиха напоследък правомощията на следователите?</strong></p> <p>- Законодателят възложи на окръжните прокурори да преценяват кое дело е за разследване от следователи и кое не. Нещо, което в 4 доклада на европейските експерти беше дефинитивно отхвърлено. Да не говорим, че съгласно чл. 128 от Конституцията следователите са част от съдебната власт и че работят по дела, възложени им със закон, а не по преценка на прокурорите. Държавата се дезинтересира от една част от разследващите органи, което доведе до естествено свиване на длъжността на следователите. Не е тайна, че нови назначения в следствието няма, а хора непрекъснато напускат, защото навършват пенсионна възраст или защото си търсят друга работа. С други думи, следователите юристи се топят като ланския сняг, а възстановяването на магистратското в тази професия е все по-невъзможно. Разследващият магистрат е нещо много ценно за процеса, защото гледа на събираните факти от гледната точка на съдебната фаза. Юристът знае какъв е предметът на доказване, с какви факти да се докаже, какви са възможните усложнения, каква е практиката в тия случаи и всичко това му помага да се справи по-добре със събирането на доказателства. Докато разследващите полицаи нямат такава подготовка. А правната оценка на професионалиста е страшно необходима още в началото, именно когато се събират доказателствата. При криминалните дела например началните следствени действия са не само основа на източник на информация, но и грешките, пропуските в тях са непоправими във времето. От тази гледна точка за развитието на процеса и за гарантирането на човешките права срещу евентуално насилие и злоупотреби с властта на чинове от другите разследващи органи фигурата на независим юрист, който да присъства още от самото начало на следствието, е абсолютно необходима. Освен това българската полиция не е имунизирана от проблеми, които съществуват в цял свят. За престъпността няма събота и неделя, работи се под непрекъснат обществен натиск. Затова полицията е придобила навика често да представя една работа за свършена, преди това да е сигурно. Сиреч, когато има арестувани, случаят се забравя. Това схващане е старо като света. Дядо Пенчо Славейков далеч преди Априлското въстание описва с 4 кратки изречения полицейската процедура на Османската империя по отношение на тогавашния душманин. &bdquo;Викат ме в конака, фъргат ми един бой, заключват ме в кауша, пускат ми мискинин и чакат да си кажа&rdquo;. Тази процедура може да се проследи в работата на всички полиции още от времето на Фуше във Франция, преди да има Скотланд Ярд, ФБР или Бундескриминаламт. С други думи, колкото и да се развиват техниката и науката, изкушението да се използват боят и мискининът винаги ще съществува. И затова е хубаво да има правни гаранции в лицето на разследващи магистрати, които да следят за спазването на закона. Наказателната политика на държавата е скъпо нещо. Грешките, които се правят, шумните арести по медиите после увеличават обезщетението, което плащат данъкоплатците, когато държавата бъде осъдена за това, че е обвинила неправилно един или друг човек. И тук разследващият юрист има своята роля с правната преценка дали да се пристъпи към нечие задържане. Задържането оскъпява силно евентуалното обезщетение. Това, че ние сме на пето място в Европа по брой затворници на 100 000 души, не показва интелигентност на наказателната политика. Издръжката на един затворник е много скъпа. Наказателната политика невинаги е най-доброто решение. Умният законодател успява да реши конфликтите без тояга или с минимална тояга. Реалното противодействие на престъпността не е в репресията. Тя е последното средство, което трябва много пестеливо да се използва само когато вредата от нея е по-малка от това, за което тя допринася. Така че от такава по-професионална гледна точка реформите, които наблюдаваме вече 20 години, изглеждат още по зле. Те до голяма степен отразяват политическата злободневност. Например във времето, когато политиците не харесваха прокуратурата, голяма част от нейните функции бяха прехвърлени на следствието. След това задържаха функциите на следствието, за да има противодействие на прокуратурата. Политическите игри всъщност бяха в основата на едно или друго стратегическо решение на държавата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В крайна сметка, прехвърлянето на следствието към прокуратурата смачка вашата професия?</strong></p> <p>- Това е нещото, което убива професията &ndash; статутът остава същият, заплатата е същата, но когато функциите са силно подценяващи квалификацията, те водят по-скоро до израждане на професията в чиновничество. Сега е много по-лесно човек да бъде следовател. Той няма никаква отговорност, вика някакви хора, задава им въпроси. Кои хора да повика, му казва прокурорът, какво да ги пита &ndash; пак му казва прокурорът. Оценката на материала също е на прокурора. Това лишаване на професията от правомощия и отговорност я прави да виси в безтегловност.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Отмениха и възможността следователят да обжалва прокурорско решение?</strong></p> <p>- Да. Процесът е като жив организъм. Правил съм анализ специално на този проблем. В добрите години на следствието имаше например по 100&ndash;2000 възражения на следовател срещу прокурор. В рамките на 3 дни висшестоящият прокурор се произнася и над 50% от възраженията на следователите бяха признавани за основателни, защото почиват на закона. Тези възражения не забавяха процеса, защото разпореждането на прокурора е задължително, висшестоящият се произнася за 2&ndash;3 дни, но в хода на процеса. Когато законодателят отряза тази възможност, моментално се появи адекватен ръст на делата, които съдът връща на прокуратурата заради нарушения на закона. Винаги когато се пипа един жив организъм, това важи и в медицината например, трябва първо да се отчита, че едно лекарство освен полза носи и вреда. Ако диагнозата не е вярна, пациентът може дори да умре. Така че разглеждането на нещата в тяхната взаимовръзка и сложност е характерно за умния законодател.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Продължава ли да има поръчкови дела?</strong></p> <p>- Терминът &bdquo;поръчково дело&rdquo; го въведохме с един анализ на следствието от 1999&ndash;2000 г. с емблематичния пример, когато една от националните служби на МВР беше вкарана в чисто търговска дейност. Разследвахме в полза на едни вносители на гуми конкуренцията, похарчихме огромни пари, правеха се операции, многотомни разследвания, накрая се оказа, че няма такова нещо &ndash; въпросният бизнесмен не е извършил престъпление.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тоест делото е образувано по сигнал на конкуренцията?</strong></p> <p>- Да. Припомням този пример само защото, докато съществувахме, анализите на следствието бяха много по-близки до живота. Поръчковите дела бяха дефинирани от нас. Въз основа на наши анализи бяха дефинирани и маса други проблеми на процеса. Сега те още по-трудно ще се решават, защото предметът на нашата дейност е много свит. Мисля, че от това губи цялата машина. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Поръчковите дела разчистват действително бизнес територии, често целта им е да уреждат отношения между бивши съдружници в даден бизнес в полза на единия или другия. Но поръчковите дела могат да разчистват и политически територии. </strong></p> <p>- Точно така. Винаги съм обичал да сравнявам нашата професия с журналистическата. Както има поръчкова журналистика, така има и поръчкови полицаи, поръчкови следователи, поръчкови дела. Въпрос на морал в професията е дали ще избереш трънливия път на истината и правдата, или ще избереш удобния път на &bdquo;редакционната политика&rdquo; например. Изкушението да се използва една система за несвойствени за нея цели ще е вечно. Като човешката алчност, като ревността, като злобата...<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Догодина има местни избори &ndash; остава да видим дали ще продължи практиката с поръчковите дела за неутрализиране на политически противници на местно ниво...</strong></p> <p>- И това сме дефинирали преди много години. Добре е, че има хора, които помнят по-дълго.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Напротив, тези, на които не им отърва, изобщо не помнят дълго.</strong></p> <p>- Права сте. Не можем да вървим по този начин.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Очаквате ли да има противодействие срещу поръчкови дела в навечерието на местните избори?</strong></p> <p>- Най-важното е съзнанието на самите магистрати. Човек насила, по заповед не става независим. Една система, в каквато и позиция да се намира, не може сама да обърне процесите. За целта трябва всички хора да работят почтено и в екип. Тогава се получава и общият резултат. Оптимист съм, защото дефицитът на морал започна да се компенсира. За съдебната система добрата новина е въвеждането в действие на етичните правила, които са сериозно достижение. Парадоксът е, че когато нямаше етични правила, имаше повече етика...<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как ще се проверяват т.нар. нравствени качества? В проекта за изменение на Закона за съдебната власт се говори за някаква процедура за проверка...</strong></p> <p>- Това е механизмът, по който трябва да се върви. Мисля, че умните хора ще уцелят начина, по който ще се прави проверката. Само ние и французите назначаваме студенти за съдии в Европа. Навсякъде цензът юридически стаж за съдиите е нещо иманентно. Това решение дойде, защото изведнъж възникна необходимост от хиляди съдии. Не може да се вземат просто юристи от другите сфери и да се направят съдии. Дефицитът на кадри доведе неподходящи хора в съдебната система. Сега обаче нещата не са така. Оттук нататък законодателят може да търси много повече решения.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тоест вие одобрявате предложените изменения на закона в това отношение?</strong></p> <p>- Не изцяло. Защото опасно е преценката за един човек да се прави само от специалните служби, от МВР или кварталния отговорник. За беда в България тези служби са политизирани. В други държави те имат повече доверие, но това са държави, в които не може политически лансиран човек от улицата да оглави Скотланд Ярд. Или канцлерът Меркел да назначи някакъв човек, чужд на системата, за ръководител на Бундескриминаламт. Другият възможен механизъм е механизмът на вътрешната гилдийна промяна в отношението към етиката и между колегите. В повечето държави човек може да стане съдия, когато е бил дългогодишен адвокат или прокурор, когото всички знаят като добър професионалист. Цензът не е измислен от въздуха. Той трябва да бъде издигнат от гилдията въз основа на качества и житейски опит. Харесвам младите съдии, напористи са, учили са много, но наличието на житейски опит също е важна предпоставка. Трудно ще разведете някого, ако не сте били женен и не сте имали деца. Така е във всяка област. Всъщност в повечето държави цензът не е злонамерена бариера. Трябва да се види как работи юристът, като завърши, на какво залага &ndash; на познания върху правото или на връзкарство. Тогава общественото доверие е мотивирано. Тогава вече може да се провери дали има връзки с банди или...<br /><strong></strong></p> <p><strong>- ...Има нерегламентирани контакти с оперативно интересни лица...</strong></p> <p>- Да, но е важно също дали е зависим от алкохол, дали не е психопат, има много умни психопати, има опасни луди... т.е. много са нещата, които трябва да бъдат проверени извън т.нар. нерегламентирани контакти.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Има ли всъщност правно определение на понятието &bdquo;нерегламентирани контакти&rdquo;?<br /></strong></p> <p>- На мен не ми известно.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- А не би ли трябвало да има?</strong></p> <p>- Би трябвало, ако с това променяте права на хора. Всяко ограничаване на права на хората би трябвало да бъде лимитирано и точно и ясно определено.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Накрая два процедурни въпроса. Законно ли е човек, който е задържан и пуснат под гаранция, в продължение на 4 месеца да не бъде разпитван?</strong></p> <p>- Следователите имат задължение по регламент, когато има задържан, да провеждат минимум по два разпита седмично с него, разбира се, с негово съгласие. Немислимо е човек да е задържан и с него да не се работи. Защото трябва да бъде коректно отразена и проверена гледната точка на задържания, на обвиняемия. Ако е налице такъв тъжен факт &ndash; 4 месеца такъв човек да не е разпитван, това говори за липса на професионализъм. Все пак разследващите органи, независимо от правомощията им, затова се наричат така &ndash; те трябва да провеждат разследване.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Съвсем ясно и точно го казахте. А допустимо ли е да се правят разпити на свидетели в досъдебното производство без присъствието на съдия?</strong></p> <p>- Абсолютно допустимо е. Но трябва да се има предвид, че изискването за разпит пред съдия поставя разпита в привилегировани положение като доказателствено средство. Тоест свидетелски показания, направени по време на разпит в досъдебната фаза, за да могат да послужат за доказателствено средство по време на процеса, трябва да бъдат дадени пред съдия.</p> <p><strong><em>Със заместник-директора на Националната следствена служба Румен ГЕОРГИЕВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></strong></p>