Рено Жирар: Колкото по-слаби сме пред Ердоган, толкова повече ще ни презира

- Можете ли да ни обясните ситуацията в Идлиб и връзката с миграционната криза?

- Сирия е затънала в гражданска война, която от 2012 г. противопоставя предимно ислямисткия бунт (подкрепен, между другото, от Турция) на светското баасистско управление на Башар ал Асад (подкрепен от Русия и Иран). През 2015 г. президентът Владимир Путин реши да включи пряко руските въоръжени сили на страната на сирийското правителство. Тази подкрепи позволи на лагера, верен на президента, да спечели войната и да отвоюва по-голямата част от сирийската територия.

Въпреки това, град Идлиб, в Северозападна Сирия, близо до турската граница, все още е в ръцете на бунтовниците. Споразуменията от Сочи, сключени през септември 2018 г. между руснаците и турците, превърнаха града в “зона на деескалация”, която трябваше да бъде обезопасена от турската армия, за да защитава цивилните там. Но сирийците и руснаците решиха да превземат града, защото смятат, че президентът Ердоган е изневерил на анжагиментите си. Зоната трябваше да се използва само за защитата на цивилни. Турците обаче приемаха масово джихадисти, сирийци и чужденци, които бягаха от другите отвоювани от правителствените сили сирийски провинции. Ердоган обаче не приема това отвоюване и войските му се изправиха срещу сирийската армия. 

От друга страна, вместо да се изправи челно срещу Русия, за която знае, че е силна, той заплашва Европейския съюз, за който знае, че е слаб. Той кара стотици хиляди мюсюлмански мигранти да се втурнат към границите на Европа. И всичко това, само защото 33 турски войници намериха смъртта си при бомбардировка в Идлиб, извършена от силите на Башар ал Асад (т.е. на сирийска земя). По този начин Ердоган наруши едностранно ангажимента, който пое пред ЕС да задържи в Турция мигрантите (афганистанци, сирийци, иракчани…) и да им попречи да преминат в Европа, ангажимент, за който европейците щедро му платиха. Ердоган наказва европейците, въпреки че те нямат нищо общо с бомбардировката в Идлиб.

Турският президент знае, че имиграцията е станала Ахилесова пета на европейските общества и рискува да взриви Европейския съюз. И още повече, че европейските общества никога не са били питани демократично по мигрантския въпрос, докато те самите от доста време виждат неуспеха на мултикултурализма.

Ердоган впрочем се стреми да преговаря с Путин, който е в позиция на сила, като запази достойнството си. Срещата на двамата лидери на 5 март в Москва доведе до временно прекратяване на огъня, което засега не предвижда Идлиб да бъде зает отново от сирийците, но ислямистките организации (подкрепени от Турция) да бъдат разформировани. 

- Какво мислите за решението на президента Ердоган да накара стотици хиляди мигранти да преминат границите на ЕС?

- Първо, това е форма на нахлуване. Границите на Европа са атакувани. Така на 1 март 2020 г. видяхме здрави млади брадати мъже, с викове “Аллах Акбар!”, които се опитаха да разбият портала на гръцкия граничен пункт. Тези мюсюлмани, живеещи в Турция, но родени в различни страни на Близкия изток, бяха превозени безплатно с автобуси от турските власти до гръцката граница.  

Второ, Ердоган до голяма степен е отговорен за хаоса в Сирия. До 2010 г. той бе избрал за външнополитическа линия “нула проблеми със съседите” и поддържаше чудесни отношения с всички страни в географското си обкръжение. Но през 2011 г. избухна Арабската пролет: тогава Ердоган се опита да се възползва от нея и започна да мечтае да поеме лидерството навсякъде. За тази цел се опря на “Мюсюлманските братя”. Намеси се в сирийската гражданска война срещу баасисткия режим на Асад, въпреки че той му беше личен приятел. Тайната му служба MIT посреща джихадисти от цял свят и ги прекарва в Сирия. Въоръжава ги и се грижи за тях на турска територия. Ердоган почувства, че му порастват крила и през 2012 г. обяви, че до няколко седмици режимът на Башар ще падне и той самият ще отиде в Дамаск да се моли в голямата джамия на Омеядите. Но арабските ислямистки съюзници на Ердоган загубиха. Ако турският президент не се бе намесил, сирийската гражданска война щеше да приключи много по-рано с много по-малко жертви и бежанци. Защо европейците да плащат цената за голямата безразсъдност на Ердоган?

Трето, когато разгледаме избора на Ердоган да санкционира ЕС, има основание да бъдем двойно изненадани. Първо, турците не са у дома си в Идлиб. Турция нито е нападната, нито е атакувана. Напротив, именно тя е окупирала част от сирийската територия, която правителството в Дамаск се опитва да отвоюва, което е съвсем естествено за всяко управление, независимо кое е то. Когато изпращаш войници на експедиция в страна, различна от твоята, не поемаш ли риска да бъдат убити? На следващо място, защо да наказваш европейците, когато не те, а сирийските и руски самолети са убили тези нещастни турски войници?

- Но тогава защо Ердоган напада ЕС? И как трябва да отговорят европейците? 

- Единственият начин да разберем жеста на Ердоган е, че този мюсюлмански брат винаги е предпочитал във външната, както и във вътрешната си политика да нападне слабите, а не силните. Ердоган няма никакъв проблем да обиди Макрон. Преди да обиди Путин или Тръмп, той ще си помисли два пъти. Ердоган живее от нашите слабости и самоотричане. Той е силен, само когато ние сме слаби. А ние сме слаби по собствена вина. 

Ердоган разбира само от сила. Тръмп го разбра много добре, както показа атаката срещу турската лира през август 2018 г., за да го накара да освободи американския пастор Андрю Брансън, затворен в Турция. Путин също го разбра. Така че Ердоган трябваше да се помири с него през 2016 г. след руските санкции, последвали смъртта на руски пилот, чийто самолет бе свален от турците.

Русия и САЩ не са страни, които можеш да изнудваш. Европейският съюз е нещо различно. От кризата с мигрантите през 2015 г. турците разбраха, че могат да го изнудват, както си искат: “Не искаш да направиш това, което аз искам, не искаш да ми дадеш повече пари или да подкрепиш политиката ми? Тогава ще ти изпратя няколкостотин хиляди мигранти мюсюлмани допълнително”. Това е по същество езикът, който използва всекидневно по адрес на Брюксел нашият нов неоосмански султан. Той току-що премина на висока скорост, отменяйки едностранно споразуменията, които бе подписал с ЕС, който вече му плати няколко милиарда евро, за да предотврати идването на мигранти. А в момента, в който Ердоган нареди на полицията си тласне мигрантите към гръцката граница, Европейската комисия обяви, че ще му даде 500 млн. евро допълнително. Това е сюрреалистично.  

Колкото по-слаби сме с Ердоган, толкова повече презрителен и взискателен към нас ще бъде той. Голяма грешка е да си мислим, че ще бъде доброжелателен, ако сме любезни и отстъпим на заплахите му. Тогава той ще иска още. Да му отстъпим, би означавало нов Мюнхен, както когато отстъпихме пред Хитлер, мислейки, че така си купуваме мир. Точно обратното, единственият начин да накараме Ердоган да отстъпи, е като му се противопоставим. 

Защо Европейската централна банка не спекулира срещу турската лира (както успешно направиха САЩ, за да освободят пастор Брансън)? Защо не обложим с допълнителни такси турския износ (стомана, алуминий, лешници…)? Защо не предприемем икономически санкции - върху търговията и туризма - срещу Турция (както направиха Тръмп и Путин), така че Ердоган да спре с изнудването си с мигрантите? Френското правосъдие току-що повдигна обвинения срещу четирима души, заподозрени, че са събирали средства за ПКК (враг на Ердоган). Кюрдите обаче ни направиха големи услуги срещу “Ислямска държава”. Ердоган не се прави на полицай заради нас (с мигрантите), защо да го правим ние заради него, арестувайки кюрди, принадлежащи към движението ПКК, което той смята за терористично?

Преди всичко трябва спешно да помогнем финансово и военно на Гърция и България да защитят границите на Европа и да спрат тази масова мюсюлманска имиграция, която е опасна за единството на ЕС. Трябва да мобилизираме европейските армии и полиции, за да блокираме прилива на мигранти и да неутрализираме турското изнудване. Това би дало на европейските народи един положителен образ на защитник на ЕС.

- По-слаб ли е турският президент, отколкото си мислим?

- Да. Неговата външна политика е контрапродуктивна. Ние сме на противоположния край на линията “няма проблем със съседите” от 2002-2010 година. Днес, освен че не успя да свали Башар, Ердоган е изолиран дипломатически. Той се скара с много мюсюлмански близкоизточни страни (сред които Египет, Саудитска Арабия и емирствата, които - въпреки че са сунити като Турция - смятат “Мюсюлманските братя” за терористична организация).

Вътре в страната турският президент също е в слаба позиция. Рейтингът му на популярност намалява. Партията му, Партията на справедливостта и развитието (ислямо-консервативна), загуби Истанбул (главният град и икономическа столица на страната, на която Ердоган дълго време беше кмет). Икономиката му изпитва затруднения. Населението е преуморено от присъствието на милиони арабски, африкански и афганистански мигранти.

Впускайки се във военна операция, за да стимулира националистическото чувство и опитвайки се да се освободи от мигрантите, Ердоган се надява да съживи популярността си пред общественото мнение. Но ако политиката му доведе до икономически санкции, залогът му ще се обърне срещу него. 

- Цивилните в Идлиб са притиснати между турците (и техните джихадистки съюзници) и силите на Башар ал Асад. Те преживяват истинска хуманитарна криза, на фона на войната, студа и глада. Вие сте автор на книгата Quelle diplomatie pour la France? (Каква дипломация за Франция, 2017 г.), в която критикувате позицията на президента Франсоа Оланд по сирийския въпрос. Според вас какво трябва да направи Франция за Идлиб?

- Франция продължава (от 2011 г.!) да отказва всякакъв диалог с Башар ал Асад, след като вече е ясно, че тази линия е напълно погрешна. Защото, независимо дали ни харесва или не, Башар ал Асад спечели войната и си върна по-голямата част от територията на страната. Дори Обединените арабски емирства (сунитска сила, която дълго време поддържаше и въоръжаваше бунтовниците) приеха победата на Башар и отново отвориха посолството си в Дамаск! Действайки по този начин, Франция се лишава от всякакво влияние в политическо-хуманитарното уреждане на кризата в Идлиб.

Само реализмът може да ни позволи да имаме положително политическо и хуманитарно влияние, докато морализмът ни осъжда на безсилие. Нашата позиция с нищо не помага на цивилните в Идлиб, докато една реалистична позиция на сближаване с Башар ал Асад би ни полволила точно обратното - да имаме тежест пред него. За да се умиротвори Босна и да се сложи край на кланетата, благодарение на Дейтънските споразумения, трябваше да се говори с Милошевич.

От началото на 2012 г. западните правителства спряха да говорят с режима на Асад, смятайки, че падането му е въпрос на седмици. Сбъркаха. Време е да приемем реалността и да разберем, че Асад - независимо дали ни харесва или не - е неизбежен играч, който се радва на подкрепата на значителна част от сирийското население. Може да не ни харесва, но такива са фактите. Така че няма да накараме оръдията в Идлиб да замлъкнат, ако не говорим с него. Нашата морализаторска и правозащитна дипломация не постигна нищо и не допринесе с нищо за човешките права и демокрацията. Точно обратно, доведе до неморални резултати, а именно ужасните страдания на населението. Отказваме да се компрометираме, говорейки с Башар, но именно сирийските цивилни търпят ужасните последици от нашата позиция. “Истинският морал се подиграва на морала”, казваше Паскал. 

Направихме две големи грешки в Близкия изток. Първата беше, че скъсахме с Башар ал Асад и взехме сирийските бунтовнии за “демократи”, докато мнозинството от тях бяха ислямисти. Втората беше, че изоставихме приятелите си: християните в Ориента и кюрдите. Впрочем в този регион на света хората - включително и вашите врагове - няма да ви уважават, ако изоставите приятелите си. Затова Путин е уважаван от всички народи в Ориента, включително от турците и саудитците, защото той не изостави своя приятел Башар. Заради тези две грешки гласът на Франция вече не значи нищо в Сирия, докато ние сме бивша мандатна сила: в преговорите на 5 март Путин отклони молбата на Ердоган да покани и Еманюел Макрон на среща за Сирия. Така плащаме девет години на грешки и слепота.

- Трябва ли да осъдим руските удари над Идлиб?

- За да ви отговоря, нека погледнем числата. Войната в Сирия причини смъртта на 73 хил. души през 2013 г. и 75 хиляди през 2014 г., но 20 хиляди през 2018 г. и 11 хиляди през 2019 г. (т.е. почти седем пъти по-малко спрямо 2014 г.). Следователно руската намеса (която датира от 2015 г.) и руско-сирийските успехи са синоними на намаляване на броя на загиналите.

Руските удари целят най-вече джихадистите, т.е. нашият основен враг, същият, който избива християните в Ориента, убива децата ни по нашите улици и с когото се борим във Франция и Мали. Телевизионният канал France 24 показа впрочем кадри, на които френските джихадисти се снимат гордо в Идлиб сред бунтовниците. Така че нашето поведение е непоследователно: във Франция или в Сахел ние се борим с тези хора. Но в Сирия съжаляваме, че Путин ги бомбардира. Бунтовниците в Идлиб, защитавани от Турция, принадлежат към “Хаят Тахрир аш-Шам”, джихадистки конгломерат, чийто основен клон е “Фатах аш-Шам”, новото име на фронта “Ан-Нусра”, т.е. сирийският клон на “Ал Кайда”. Нека не забравяме, че “Ал Кайда” е в основата на атентатите от 11 септември 2001 г. (най-смъртносните в историята на тероризма). Именно с нея се борим в Сахел (по името АКМИ). От двадесет години тази мъглявина е убила също хиляди цивилни в арабския свят.

По време на цялата война в Сирия филиалът “Ан-Нусра” остана верен на дивашката репутация на компанията-майка “Ал Кайда”. Тя се прояви печално, заедно с други издевателства, с избиването на друзи, християни и алауити, но също и на сунити. На 11 декември 2013 г. например, “Ан Нусра” проникна в град Адра: най-малко 32 цивилни бяха избити, някои от тях обезглавени. Победата на “Ан Нусра” в Сирия, която бе предотвратена от руснаците, щеше да означава изтребление на всички религиозни малцинства, установяване на шариата и създаване на ислямистка и терористка държава в сърцето на Близкия изток и Средиземноморието. Ако бомбардировките над Идлиб, уви, убиват цивилни, то е защото джихадистите са взели за заложник местното население и са се смесили с него. През септември 2015 г. написах “трябва да помогнем на руснаците в Сирия”. Ако го бяхме направили, можехме да изиграем някаква роля в сирийската криза, вместо да седим унизени на реда на пасивните зрители. 

Превод от френски: Галя Дачкова