- 07 Апр 2026
- 7915
- 103
ПП-ДБ са натрупали много грехове към България, Борисов и Пеевски разиграват търговия с националния интерес, а страната е вкарана в курс на деиндустриализация, енергийна зависимост и подмяна на демокрацията. Европа плаща цената на идеологии, откъснати от реалността, а България губи суверенитет и икономически потенциал. Това каза Румен Радев, който очерта фронт срещу „сглобката“ и олигархичната власт. Според него се подготвя дискредитиране на изборите чрез внушения за външна намеса, за да се удължи управлението. Радев изключи ПП-ДБ като партньор, настоя за възстановяване на диалога с Русия, защита на ядрената и въглищната енергетика и икономика с висока добавена стойност, като предупреди, че България е на кръстопът между олигархичен застой и опит за рестарт.
ПП-ДБ не могат да бъдат коалиционен партньор на „Прогресивна България“. Борисов и Пеевски поддържат модел, основан на зависимости и външна подкрепа. Управлението се крепи чрез „грозна търговия с националния интерес“, а изборите са под риск от дискредитиране, заяви Румен Радев.
Според него се подготвя сценарий, при който чрез внушения за „хибридна намеса“ ще се постави под съмнение легитимността на вота още преди да се е състоял. Така, по думите му, се създава предварително оправдание за оспорване на резултатите и за намеса отвън. Целта е удължаване на властта и подмяна на демократичния процес чрез делегитимиране на самите избори. Радев предупреди, че подобен подход вече се прилага в други държави и може да бъде пренесен и у нас. Той призова гражданите да не допускат „кражба на изборите“ и подчерта, че България трябва сама да определя политическото си бъдеще, без външен натиск и без предварително внушени съмнения в резултата.
Той очерта рязък разрив с ПП-ДБ, като подчерта, че те не само носят отговорност за управлението, но и активно участват в опити за дискредитиране на изборния процес. По думите му те използват канали и инструменти на европейско ниво, за да изнасят вътрешнополитически проблеми навън и да създават натиск за външна намеса. Това, според него, е опасна практика, която подкопава доверието в институциите и поставя под въпрос суверенитета на страната.
В същото време Радев обвърза Борисов и Пеевски с модел на власт, който разчита на външна подкрепа заради липса на реално доверие в страната. Според него именно това обяснява готовността за отстъпки по ключови национални въпроси – енергетика, външна политика и стратегически решения. Този модел, по думите му, функционира чрез контрол върху институции, влияние върху медиите и достъп до публичен ресурс, който се преразпределя в тесен кръг.
Радев заяви, че санкциите срещу Русия и Зелената сделка са приети без стратегическо мислене и без оценка на последствията. Според него не е отчетена реакцията на глобалните пазари и на държавите извън ЕС, което е довело до пренасочване на ресурси, оскъпяване на енергията и реални загуби за европейските икономики. В резултат Европа плаща по-висока цена, докато други региони печелят от същите процеси.
Той подчерта, че Европа е поставила идеологията над икономиката и губи конкурентоспособност. Индустрията се свива, производството се изнася, а енергийните разходи растат. Според него континентът вече е в процес на деиндустриализация, а България е сред най-засегнатите заради по-слабата си икономическа база и зависимостта от външни фактори.
Радев защити тезата, че „няма лош и добър газ“, а проблемът е политически. По думите му географията и икономиката ясно показват, че Европа неизбежно ще трябва да възстанови енергийните си отношения с Русия, защото алтернативите са по-скъпи, по-рискови и по-несигурни. В противен случай, предупреди той, континентът рискува дългосрочна икономическа слабост и загуба на позиции в глобалната конкуренция.
Той предупреди и за риск от шистов газ в България, като обвини Борисов, че се готви да отвори път за сондажи, които могат да застрашат земята и водата в ключови земеделски региони. В същото време защити въглищната енергетика като единствената реална форма на енергийна автономност в момента – с местен ресурс, местна инфраструктура и местни кадри. Според него отказът от този ресурс без готова алтернатива е стратегическа грешка.
Ядрената енергетика беше посочена като стратегически приоритет. Радев заяви, че България е можела да има втора ядрена централа и да избегне сегашните проблеми с цената на тока. По думите му страната трябва да развива ядрен капацитет не само заради енергетиката, но и заради бъдещи технологии като изкуствения интелект, които изискват стабилни и постоянни енергийни източници. Той подчерта, че пропуснатите решения в миналото вече имат висока цена.
В икономически план Радев постави акцент върху малкия и средния бизнес, който според него е подложен на административен и олигархичен натиск. Той заяви, че предприемчивостта на българите е блокирана от регулации, зависимости и несигурна среда. Решението е премахване на този натиск, създаване на предвидима среда и насърчаване на инвестиции.
Той посочи, че България трябва да спре да изнася суровини и да започне да произвежда крайни продукти с висока добавена стойност. Само така страната може да повиши доходите и да излезе от периферната си позиция в европейската икономика. В противен случай ще остане зависима от външни пазари и решения.
Радев засегна и темата за медиите, като заяви, че те са зависими и често обслужват определени политически и икономически интереси. Според него чрез медии и неправителствени организации се формира обществено мнение, което не отразява реалните настроения в обществото, а обслужва конкретни политически проекти.
По отношение на коалициите той беше категоричен, че „Прогресивна България“ няма естествени партньори в момента, тъй като всички основни политически сили са участвали в „вредни сглобки“. В същото време изрази резерви към радикалните формации и подчерта, че страната няма нужда от крайности, а от стабилно управление с ясни приоритети.
На въпрос за Кирил Петков и Асен Василев Радев призна: „Бях излъган.“ По думите му е повярвал на хора с заявена визия за промяна, но впоследствие са се проявили процеси, които са отклонили управлението от първоначалните очаквания.
Радев постави под съмнение и начина, по който България отстоява позициите си в Европейския съюз. По думите му българските управляващи често се ограничават до „лоялност“, вместо да защитават националния интерес с аргументи и последователност. Той очерта три нива на поведение в ЕС – сляпо съгласие, защита на националния интерес и способност да се противопоставиш на решения, които в дългосрочен план вредят. Според него България твърде рядко достига до второто и почти никога до третото ниво.
В този контекст той даде пример със спора за Северна Македония, като подчерта, че е отстоявал българската позиция въпреки силен външен натиск. По думите му е имало опити за влияние от най-високо ниво в ЕС, но България е запазила позицията си чрез аргументи, свързани с правата на българите и европейските критерии.
Радев коментира и ролята на НАТО, като предупреди, че алиансът рискува да се превърне в „пазар“, ако технологичната и икономическата пропаст между държавите членки продължи да се задълбочава. Той подчерта, че за по-малките страни разходите за отбрана често означават изтичане на ресурс към по-големите икономики, вместо развитие на собствен капацитет. Затова настоя за по-сериозно индустриално сътрудничество и развитие на българската отбранителна индустрия.
По темата за армията Радев посочи, че българските въоръжени сили са некомплектовани с над 20%, което поставя под въпрос способността им да изпълняват ефективно задачите си. Той настоя за ясна политика за привличане и задържане на кадри, както и за обществен дебат за различни форми на военна подготовка. Според него не става дума само за отбрана, а за възпитание, дисциплина и готовност за реакция при кризи.
Той засегна и въпроса за суверенитета, като даде примери за натиск върху България при вземане на решения както в ЕС, така и в НАТО. По думите му страната трябва да има способността да казва „не“, когато националният интерес го изисква, и да предлага алтернативни решения, вместо да следва автоматично външни позиции.
Радев коментира и темата за референдумите, като ги определи като „ядрения бутон на демокрацията“. Той защити предложението си за референдум, свързан с еврото, като заяви, че управляващите са действали прибързано, без да подготвят обществото и икономиката. Според него отказът от подобни инструменти показва страх от мнението на гражданите.
По отношение на инфлацията и стандарта на живот Радев даде конкретни примери от срещите си с хора в страната. Той посочи, че реалната инфлация се усеща в това, че доходите вече не стигат до края на месеца, а хората разчитат на вересии. Според него официалните данни не отразяват напълно реалната картина.
Радев обърна внимание и на демографската криза, като подчерта, че тя не може да се реши с една мярка, а изисква цялостна политика – икономика, образование, здравеопазване и справедливост. По думите му младите хора искат сигурност и върховенство на закона, а липсата им ги принуждава да напускат страната.
Той засегна и темата за политическата система, като призна, че доверието в парламентарния модел е сериозно разклатено. Според него проблемът е, че избирателите не знаят кой реално ще управлява след изборите, което създава усещане за непрозрачност и задкулисие. Въпреки това той предупреди, че преминаването към президентска република е сложен и дълъг процес, който може да блокира държавата в критичен момент.
В края на разговора Радев отправи призив към избирателите да направят „ясен избор“ и да не позволят гласът им да бъде подменен. Той подчерта, че страната се намира в повратна точка, в която решенията ще определят посоката за години напред – между запазване на настоящия модел и опит за дълбока промяна.
