- Автор: Красина Кръстева, epicenter.bg
- 05 Яну 2022
- 3673
- 38
- Каква беше 2021 г., г-н Първанов?
- Най-малкото трудна, сложна и недаваща добра перспектива на България. Това, което много смущава е, че годината премина в тежки политически битки с много агресия, с много омраза. Накрая всичко това се спихна пред перспективата да се провали още един парламент, а оттам и да избухне ново огромно недоволство срещу политическата класа. Но за мен това, което се случи с формирането на управляващата коалиция е по-скоро инстинкт за самосъхранение на някои от лидерите, отколкото на реално осъзната идейна и управленска възможност за развитието на нацията.
- Защо смятате, че годината не дава добра перспектива на България?
- Защото се върнахме назад в чисто политически план. Помня времена, в които институциите си взаимодействаха. В които, колкото и да спореха опозиция и мнозинство, все можеха да намерят възможност да седнат на една маса и да се разберат по ключови въпроси – дали в Консултативния съвет по национална сигурност или в парламента. Сега това не се случва. Да не говорим, че виждаме сектори, в които се очертава тотален срив – енергетиката, здравеопазването, ценовата политика. Всичко това ни връща назад.
- Имате ли отговор защо българите ходиха три пъти до урните тази година?
- Причината е в политиците. Те не желаеха да си говорят, те искаха да довършат в парламента предизборната кампания. И сега забелязвам такива елементи. Разбира се и ние, избирателите, имаме своята отговорност, защото много често започнахме да избираме на базата на негативния вот, да не кажа „на инат“. Само и само да не е той, да избираме първото, което се появи на хоризонта. След него, след като то се изхаби, следващото, което още по-малко познаваме.
- По-качествен парламент ли избрахме с това три пъти ходене до урните?
- Не мога да направя такъв извод, тъй като огромната част от състава на този парламент ми е непознат. Гледах откриването, разговорите по формирането на партньорското споразумение. Не мога да кажа, че парламентът е по-качествен, но е по-спокоен, което е някаква стъпка напред.
- Заложена ли е бомба на парламентаризма с този парламент с изключително подменен състав?
- Това не е най-голямата беда – това, че депутатите са млади или за първи път прекрачват този праг. Проблемът е, че не виждам качество, не виждам убедителност и професионализъм в изказванията. Даже някои от изказванията ни караха да се червим – толкова неубедителни бяха. Ще им трябва много време, за да навлязат в дълбочина и да правят нещата по-добре. Във всеки случай парламентите, които аз помня – от предишните десетилетия, бяха с много по-високо качество. Да не говорим за Великото народно събрание.
- Видно е, че върви смяна на политическите генерации – родените през 60-те отстъпват направо на родените след 1989 г. До какво ще доведе това?
- Мисля че е рано да се подмени поколението след 60-те, а това да навлизат и по-млади хора не е лошо, но да има приемственост. Аз влязох в президентската институция и една от ключовите ми думи беше „приемственост“. Не просто го декларирах, но и реализирах приемственост с онова, което Петър Стоянов беше правил. Но сега аз не съм чул думата „приемственост“ от години. Сега се говори за „промяна“. Но трябва да има стабилност в промяната, не може да има самоцелна промяна и промяна, която ние не знаем до какво води.
- Намерили си българинът месията, който да го оправи?
- Съмнявам се. Не бих характеризирал онова, което в момента имаме като нещо месианско. Имаме и опитите от предишните години да се обяви един или друг водач за месия. Те се провалиха. Нещо повече – някои от лидерите си отидоха с гръм и трясък. Дори и да не са месии сегашните управляващи, аз им пожелавам да постигнат поне минималните цели, които са си поставили. Разбира се, преди това малко да ги систематизират. Защото това споразумение, аз видях как се роди в разговорите им, е малко като „балканска яхния“ – всеки изсипваше в него каквото се досети и нямаше кой да отсее онова, което е работещо и перспективно от онова, което е популистко или просто има несъвместимост с декларираните предизборни намерения.
- Вие бяхте архитект на тройна коалиция, а сега имаме четворна. Доколко устойчива ще е тя?
- Аз навремето се борех за четворна коалиция и бяхме на една стъпка да я постигнем. Това е добре като брой депутати, които да подкрепят мнозинството, но оттам нататък няма никакви гаранции, защото не съм убеден, че има много съвместимост между партиите от коалицията. От левицата до крайната десница. Те се събират за първи път и още не са подложени на сериозни изпитания. Например, как ще реагират на засилването на НАТО-вското, на американското военно присъствие, включително и с по-сериозно въоръжение, което може да се изтълкува като знак срещу нашите съседи на изток. Но и във вътрешен план ще е трудно.
- Какво държи в момента тази коалиция? Какво я сплотява и какво може да я взриви?
- Това, което я държи, не я сплотява, е инстинктът за самосъхранение на лидерите. Защото, ако те се върнат в своите централи с неизпълнена поне частично мисия и с провал още на първите завои, за тях няма бъдеще. Освен това и много хора ще влязат във властта, а това е мотив за подкрепа на тази линия. Но не е гаранция за стабилност. Няма го онова, което сплотява. Навремето затова беше въведен в употреба терминът социално-либерален модел. Защото се събират социалната и либералната позиции в центъра. Сега не виждам опит за идеологическа характеристика на коалицията. Те ще реагират инцидентно на базата на възникналите проблеми, където не се изисква сериозна идейна база.
- Казвате, че инстинктът за самосъхранение държи тази коалиция. Кой тогава е водещият фактор – лидерите или премиерът?
- Премиерът нищо не може да направи без лидерите. Познавайки добре характера на някои от тях, мисля че, ако има някакво личностно противоречие с премиера или помежду им, коалицията може лесно да се разпадне.
- Не трябваше ли да има Съвет на коалицията, където да се решават основните проблеми и да се оглаждат острите ръбове на управлението?
- Навремето по моя идея се създаде Политическият съвет на тройната коалиция, защото трябваше да има място, където да се обсъждат на лидерско ниво ключовите въпроси и да се вземат решения, които след това да се отстояват. Разбира се, тогава се отиде в другата крайност - с времето политическият съвет иззе функциите на организационните ръководства на партиите, подмени партиите. Във всеки случай аз се надявах да има подобен съвет, за да могат наистина нещата да стават политически и това да не се случва само в правителството, което има своите особености.
- Има ли роля президентът Румен Радев в тази коалиция?
- Вероятно има. Тук подозренията сигурно са основателни. И така да е, ако е за добро, приветствам. Много бих искал тази коалиция да зададе друг тон на българската политика. Да се спре с изчегъртването. Проблемите да се решават в една по-конструктивна среда. Ето, сега предстои заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Ако всеки отиде с предварителна теза, с която да блокира каквото и да е движение напред, нищо няма да стане.
- Съзирате ли разнобой вътре в коалицията по темата „Македония“?
- Съзирам разнобой, доколкото някои от формациите са участници и отстояват досегашното виждане, залегнало в „Рамковата позиция“. За мен то е неработещо, защото в него има прекалено много неща, по които не може да бъде преговаряно. Има нови партии, които някакси доста лекомислено гледат на новия кръг преговори, свеждайки ги единствено до договаряне по инфраструктурата. Това не е проблемът между двете държави и няма да доведе до отпушване на преговорите и тяхното позитивно приключване.
- Кой може да предаде четата?
- Аз не знам какво означава „да се предаде четата“.
- Да се отстъпи от позициите, които са изразени в решение на Народното събрание.
- Това решение се приближава до твърде наукообразен труд – тези десетки страници на парламентарната „Рамкова позиция“. За мен трябва да има пет реда, които да се договорят като анекс към онзи договор от 2017 г. отварям скоба – защото този договор не ни дава нищо, той е една добра декларация и толкова. Така че тезата ние да критикуваме Скопие, че не спазват договора, не ми е убедителна.
- А какво трябва да се направи?
- Нужен е един анекс, който ясно да дефинира понятието обща история. Моята дефиниция е, че обща история означава, че от Средновековието през Възраждането, до първите десетилетия на ХХ век населението в днешна България и днешна Северна Македония има единно национално българско самосъзнание. Както революционната организация има такива цели. И това, ако се запише, решава всякакви други проблеми, ще отпаднат.
- А учебниците?
- Технически е проблемът с учебниците по история и паметниците. Разбира се, и ние трябва да добавим по наша инициатива, че днес населението оттатък границата има друго самосъзнание и ние признаваме тази различност. И на тази база да кажем, че няма да допуснем претенциите за македонско малцинство в България. Амбицията да запишем на всяка цена в тяхната конституция българско малцинство ми е малко странна. В историческата наука много сме спорили по тази тема и не твърдя, че имаме единно виждане. Колко бяха българите при последното преброяване в Северна Македония?! Около 1400.
- Но в същото време има десетки хиляди с български паспорти.
- Това нищо не значи. Надеждите, че тези с българските паспорти, ще се декларират като част от българската общност, са нереалистични. Сложен е проблемът защо и как тези хора поискаха паспортите. За мен големият въпрос е да не забравяме, че ние сме най-близките народи на Балканите. А сега сме най-враждебните. Ако ние отпушим пътя на Република Северна Македония към ЕС, то трябва да стане не заради натиска от Запад, а защото ние като братя искаме да започнат преговори и да бъдат част от ЕС. Това трябва да го осъзнаем.
- Как би действал премиерът Кирил Петков, ако бъде притиснат?
- Не мога да прогнозирам, не го познавам като характер. Той просто трябва да отклони всякакъв натиск и в същото време да има движение по темата. Защото ние сега сме в една „позиционна война“ със Скопие. Ние искаме да падне езикът на омразата, но нека признаем – той се подклажда и от едната, и от другата страна.
- Какво ще се случи с коалицията, ако този натиск продължи? Известно е, че за Корнелия Нинова темата „пускаме Македония в противоречие с националния интерес“ е червена линия.
- Откъде идва тази твърдост на Корнелия Нинова? Не очаквайте аз да взема твърда позиция по финансово-икономическите въпроси, от които не разбирам достатъчно. На „Позитано“ някой събрал ли е учените по тази тема – да пита БАН, да пита Македонския научен институт? Твърдост трябва да има, но трябва да има и готовност за развитие на позициите. От тази война ние нищо не печелим. Вече се вижда, че ние не можем да обърнем северномакедонската позиция. Вижда се, че нямаме подкрепа от нито една европейска държава. Значи нещо не сме доизпипали. За мен по-важно е ние да сме готови в перспектива да реализираме една политика на защита на българската идентичност, на българската история и култура.
А сега какво се получава докато ние спорим – и тези дни излезе един филм, руски, който отстоява позицията за македонския характер на кирилицата. Ние какво направихме – колко книги издадохме и разпространихме в чужбина, колко филми и други средства за културно влияние и отстояване на позиции направихме? Риторичен ми е въпросът.
- Да излезем от темата с РС Македония. Как си обяснявате, че военният министър Стефан Янев излезе с позиция за разполагане на войски на НАТО у нас, която се различава от държавната?
- Държавна позиция по въпроса за засилване на американското присъствие особено с ракети – аз не знам да има такава позиция. Ако искат, да се пробват да я прокарат през Консултативния съвет или Народното събрание.
Аз приветствам и намирам за достойна позицията на министъра на отбраната, досегашен премиер, и смятам, че той трябва да бъде чут.
Ние сме били солидарни с НАТО в тежки за Алианса моменти. Имам предвид Ирак, Афганистан, на Балканите, независимо дали формално коалицията, която е воювала е била натовска или е била коалиция на желаещите.
Но от нас не бива да се иска солидарност тогава, когато става дума за съседите, защото тук ние сме длъжни да пазим добросъседство и приятелски отношения.
- Възможно ли е да се стигне до момент, когато Кирил Петков и Стефан Янев се разделят?
- Всичко е възможно, но аз мисля, че в подобен случай Стефан Янев ще получи народната подкрепа. Ще припомня примера с ген. Ангел Марин, когато възникна конфликт между него и президента Стоянов по повод на темповете на приобщаване към НАТО. Тогава ген. Марин събра много народна подкрепа и разбиране.
- Може ли да смятаме, че Янев е ехото на Радев?
- Не съм сигурен, че президентът Радев има такава позиция. Той трябва да даде тон за обсъждане и вземане на решение по един такъв въпрос. В крайна сметка той е върховен главнокомандващ.
- Ще се еманципира ли Кирил Петков от Радев?
- Това са сложни прогнози. Всичко зависи от това как се развиват отношенията им. Ако те са в дух на разбирателство, не се налага подобна еманципация. Появят ли се проблеми обаче, вероятно правителството, в частност премиерът, ще води своя линия.
- Пред война ли сме, г-н президент? Имам предвид отношенията НАТО – Русия.
- Не! Не вярвам. Все пак и от двете страни има достатъчно разумни сили и въпреки „дрънкането на оръжие“ аз смятам, че ще седнат на една маса и ще поговорят по-разумно, по-мъдро.
Аз помня една такава среща в Лисабон през 2010 г. Един форум НАТО – Русия, на който имаше чудесен диалог. Тогава президенти бяха Обама и Медведев. Тогава се прие една декларация, която сега някой трябва да извади. В нея се говореше за общите предизвикателства и за съвместните им решения. За мен това беше исторически форум. Бих искал да се отиде към един сходен вариант.
Източник: epicenter.bg
