- 10 Sep 2020
- 97
- 17
Целувка за министъра, но не и медал за изкуство, ако СБХ вземе нотариален акт за "Шипка" 6, обещава скулпторът
<p><strong>- В Художествената академия вие и колегите ви учите студентите, че изкуството постига висини, когато има свобода. Какъв пример даде СБХ на младите, подмазвайки се на властта?</strong></p>
<p>- Разбира се, че младите хора трябва да търсят своята свобода. Те трябва да имат представа как трябва да изглежда духовното съвършенство. Може да звучи малко овехтяло, като от устата на пенсиониран учител по литература, но е факт.</p>
<p><strong>- Думите „изкуство” и „власт” често вървят ръка за ръка. Дори министърът на културата има издадена книга с подобно заглавие - „Изкуство и власт”. Защо у нас се говори повече за изкуството на властта, а не за властта на изкуството?</strong></p>
<p>- Да, така е. Нашата беда е, че винаги по някакъв начин сме били манипулирани от властта. Ако това не е било така директно до 1944 г., след това е ставало направо с решения и заповеди. Те винаги са били в контрола на хора от политическите върхове, за съжаление недостатъчно културни, за да се справят с непослушанието и свободомислието. Но и благодарение на тяхната природна простотия в изкуството ни са успели да оцелеят забележителни автори. Жалко, че в този географски район да си талантлив е тъжно.</p>
<p><strong>- Вие показахте, че и сред хората на изкуството могат да се чуят критични гласове. Защо обаче те са толкова малко?</strong></p>
<p>- В нашата държава, въпреки че я наричаме демократична, страхът съществува. Страхът да не ядосаш някого, от когото пряко зависиш. В ситуация на криза основният меценат на изкуството у нас и в Европа е държавата. Ако вие сте по някакъв дори и малък начин свързан с държавата, трябва да внимавате какво говорите срещу управляващите – последиците могат да са опасни. Трудно е за един уволнен диригент да се преквалифицира в овчар.</p>
<p><strong>- Имаше ли момент, в който съчувствахте на младия и неопитен шеф на СБХ Любен Генов за това, че е бил поставен в такава ситуация? Без сградата на „Шипка 6” съюзът се лишава от своя символ и се обезличава. Ами ако наистина е бил притиснат?</strong></p>
<p>- За съжаление през цялото това време Любен Генов бе в чужбина. Иначе аз абсолютно го подкрепям в усилията СБХ най-накрая да има нотариален акт за собственост на сградата си. Самият аз съм част от тези усилия вече 9 години. Знам, че това ще се случи рано или късно. Просто трябва да се намерят нормалните държавни чиновници, които да уредят тази неправда. Този път не могат да ни излъжат. Ако го направят, ще бъде грандиозен скандал. У нас тезата, че публичният скандал е нещо лошо и грозно, е напълно невярна. Българската рефлекторна система по Павлов е куче, храна, лампа, слюнка, токов удар, но няма куче, скандал, лампа, обещание за храна.</p>
<p><strong>- Според вас в случая за какво става дума: манипулация, подвеждане, доброволен акт на съгласие, притискане чрез властови методи?</strong></p>
<p>- Енциклопедичен пример за рекет. Имало нейде обаче едни намерения, които са били съобщени, ама не съвсем, те не били реални, но са почти вероятни и биха се случили при определени условия освен в случаи на земетресение или пълнолуние. Първом обаче, СБХ да целуне определени части от божествените тела на министъра и неговия началник, за което благоволение да дадем медал и да зачакаме снизхождение свише. Когато прочета акта за собственост на СБХ, ще похваля тези чиновници, които са го направили. Но медали няма да давам. Медал се дава само на хора с наистина изключителни заслуги. На вас, когато ходите на работа, не ви дават медал – просто си вършите работата.</p>
<p><strong>- В тази връзка що за съюз сте, в който награждавате чиновника, свършил работата си?</strong></p>
<p>- Точно това е интересното. Даваме награда на някого, който е обещал нещо. В същия този стил и дух аз мога да обещая на СБХ парцел на Луната, очаквайки награда, но не мога да излъжа хората. Ако някой заслужава тази награда, това са именно българските художници. В момента те продължават да работят и съществуват, макар и в нищета, но с творчество, на което може да завиди всеки европеец.</p>
<p><strong>- През годините се опазихте от имиджа на казионна организация – застанахте зад промените през 90-те, не бяхте сред 19-те творчески организации, които разкритикуваха графитите на Паметника на Съветската армия. Защо сега свалихте гарда?</strong></p>
<p>- Първо, това с паметника не беше решение на членската маса, а на председателството на СБХ. Бе решение, висящо във въздуха с характерна, неприятна миризма. Едно такова решение трябва да се сведе до членовете и да се допитаме до тяхното съгласие или несъгласие. Иначе, ако бяхме казионна организация, това щеше да бъде нашият късмет. Някак си щяхме да съществуваме. В момента СБХ е абсолютно оставен на произвола на съдбата. Повече се занимаваме със стопански проблеми, отколкото с изкуство. Работим повече с желание, отколкото със средства. Държавата дотук с нищо не ни е помогнала. За разлика от други видове изкуства ние сме оставени на нивото на читалищното народно творчество. Макар и нищожно, мизерно и непрофесионално, подпомага се българското кино, сценичните изкуства, музеите. Подпомагат се дори и писателите, даже всяка година им раздават по писалка. Но за художника помощ няма, нека рисуват портрети на плажа.</p>
<p><strong>- А защо се получава така? Имаме министър на културата ваш колега. Защо той не направи нещо за гилдията си?</strong></p>
<p>- Това твърдение, че министърът ми е колега, го оставям на вас. Когато той дойде на власт, исках да направим контакт, за да поговорим за един закон, по който работя в момента – закон за подпомагане на изобразителните и визуални изкуства. Дотук нищо не се е случило. Всъщност вече имам доста опит с големи началници. Имам предвид големината на техните кореми. У нас най-добрият и най-обичаният началник е този, който нищо не върши. Добре е да не се подписва, да се разхожда в екзотични дестинации по едни важни работи, от които целият свят е развълнуван. Задължително да е некомпетентен. За министър на спорта алкохолизиран философ, за министър на здравето врачка, за министър на културата, разбира се, простак. Ама елитен простак, а не онзи ваш съсед, когото не поздравявате. Да обича себе си и да се е захванал с грандиозни проекти. Да обича парите, които заслужава.</p>
<p><strong>- Имаше ли все пак флирт от страна на властта към художниците? Премиерът Бойко Борисов бе разпознат от културния министър като бъдещ Пикасо.</strong></p>
<p>- Ефраим Кишон има хубаво заглавие на своя книга, посветена на лъжците в изкуството – „Пикасо не беше измамник”. Бате Бойко не е измамник, той е Пикасо. Той рисува по време на заседание на Министерския съвет. Може да свири с акордеон, може и с уста. Крайно време е да потърси около себе си интелигентни и нормални съветници. Ама как да разбере кои са? Остават му от лакеите, при това от малокултурните.</p>
<p><strong>- Около скандала се появи логичният въпрос какви са критериите да станеш почетен член на СБХ. Да не решите да направите посмъртно и братята Евлоги и Христо Георгиеви почетни членове, все пак техни са всички декари под СУ и СБХ?</strong></p>
<p>- Това не е лесна работа. Почетен член се става след продължителни обсъждания и вземане на решение на Управителния съвет и Изпълнителното бюро. Това нещо с почетното членство на министър-председателя се е случило след изрично телефонно позвъняване в петък в 10,30 часа сутринта от страна на министъра на културата Вежди Рашидов. Това е насилие, извиване на ръце, в което организацията трябваше да бъде унизена по този изключително недостоен начин.</p>
<p><strong>- В нормалните държави за такива неща се иска оставка?</strong></p>
<p>- В нормалните – да. Ние нормална държава ли сме?</p>
<p><strong>- Чуха се гласове, че сте роден със златна лъжица в устата и нямате право да отправяте такива критики.</strong></p>
<p>- Тази златна лъжица излиза от устата на една гладна госпожа, която очевидно е Рамон Дадиен на Министерството на културата. Женски Матросов за жълти поръчки. Запушва амбразурата с глупостта си, за която бронебойни патрони няма открити. Лъжиците ми бяха от платина и диаманти. Само че трябваше много да ги пазя, тогава в две стаи живяхме аз, мама, тате, бате, леля, чичо, дядо, баба, прабаба ми Кинка, трима насила вкарани квартиранти и две кокошки на балкона с полози за яйца. Родих се обаче в семейство на културни хора, а това за нискочелия е непростимо.Моите близки роднини са личности, за което се гордея. Надявам се един ден да бъда като тях.</p>
<p><strong>- Син сте на най-големия български скулптор Величко Минеков. Как той коментира ситуацията и вашите бунтарски изяви?</strong></p>
<p>- Това е въпрос към него. Аз ще ви кажа само, че обещавам да бъда достоен син на един достоен баща. Все пак в България няма скулптор на неговото ниво.</p>
<p><strong>- Предстои да изпратите запитване до членовете на СБХ, в което да разберете какво мислят за писмото ви, от което тръгна скандалът. Очаквате ли да ви подкрепят колегите?</strong></p>
<p>- За съжаление бях набеден от зам.-шефа на СБХ Димитър Грозданов, че мнението ми е изолиран случай от общата членска маса на съюза и съм абсолютно сам. Сам срещу министъра, който бил мъжкар. И Давид беше сам. Много съм точен с прашката. Иначе огромната опасност от колегите е, че те в голямата си част са нормални. Оттам са и притесненията в ръководството.</p>
<p><strong>- Докъде мислите да стигнете? Кога ще спрете?</strong></p>
<p>- Когато държавата стане нормална. Но първо съюзът да стане собственик с нотариален акт на сградата на „Шипка” 6. И второ, когато видя реализиран и гласуван през парламента закон за подкрепа на изобразителните и визуални изкуства в България. Тогава може да поспра и дори бих целунал Вежди Рашидов, ако случайно още е министър. Но медал за изкуство няма да му дам.</p>
<p><em>Проф. Велислав Минеков e скулптор, преподавател в Националната художествена академия и председател на Контролната комисия на Съюза на българските художници. Името му нашумя, след като изрази несъгласие с решението на СБХ премиерът Бойко Борисов и културният министър Вежди Рашидов да бъдат обявени за почетни членове на съюза. Впоследствие Минеков окачестви ситуацията като „голям резил” и „интелектуална гавра”, извършена под натиск на държавни чиновници.</em></p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Новинар".<br /></em></p>
