Проф. Георги Близнашки: Най-корумпираните среди в БСП се консолидират зад Станишев

<p><strong>Как възприемате действията на кабинета &bdquo;Борисов&rdquo; срещу организираната престъпност &ndash; със скепсис, че наблюдаваме поредното зрелище, или допускате воля и усилие този път да се стигне докрай, до &bdquo;недосегаемите&rdquo;?</strong></p> <p>За никакво зрелище не може да става дума в случая. Бойко Борисов прави това, за което беше избран от българския народ и за което получи мандат да управлява страната. От него се очаква преди всичко и най-вече пробив в борбата с организираната престъпност и той е на път да го направи. Нищо друго да не свърши, той ще остане в историята на България. За първи път от две десетилетия насам се посяга на фигури, които разполагат с огромни ресурси и действат, без да се съобразяват с никакви закони. Затова операция &bdquo;Октопод&rdquo; предизвика огромен интерес в обществото, а рейтингът на МВР се повиши значително. Освен това е показателна подкрепата, която дават посланиците на САЩ и на ЕС за предприетите операции. Това не е обичайното насърчаване на поредното правителство, а ясен знак за необходимостта от решителни удари срещу организираната престъпност. Най-сетне и България трябва да стане нормална правова държава, каквито са останалите държави, членки на Европейския съюз.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Прави впечатление обаче, че всички политически сили се разграничиха панически от арестувания Алексей Петров и същевременно признаха, че &bdquo;безогледната борба за власт&rdquo; е довела до преплитането на политика и мафия, че пипалата на &bdquo;Октопода&rdquo; са проникнали до върха на държавата. Алексей Петров ли е главата на &bdquo;Октопода&rdquo; според вас?</strong></p> <p>Разграничаването, за което говорите, е неизбежно, защото за първи път така категорично се прокарва демаркационната линия между държава и мафия. При подобни обстоятелства всеки активен гражданин, да не говорим за лицата от политическия елит, трябва да се определи, т.е. да стане ясно на чия страна е. Няма място за неутралитет. Не случайно в античните демокрации, когато се е стигало до граждански междуособици, след техния край най-напред са наказвали онези лица, които не са вземали страна, т.е. не са се определяли спрямо обществения интерес. А иначе не мисля, че точно Алексей Петров е главата на &bdquo;Октопода&rdquo;. Но поради собствените си непомерни амбиции той е на път да се превърне в изкупителната жертва за безобразията на българския преход.<br />Същевременно трябва да си даваме сметка, че октоподът на престъпността е пуснал пипалата си в много сфери на обществения живот. Така че тази война не може да бъде еднократен акт, а ще отнеме много сили и средства. Но важното е, че началото е положено. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Твърди се, че РЗС е инженерен проект на Алексей Петров. Чий инженерен проект са в такъв случай НДСВ, &bdquo;Атака&rdquo; и ГЕРБ? </strong></p> <p>Политическото инженерство придоби големи мащаби през последното десетилетие, но никога досега не е ставало така нагледно ясно кои са кукловодите, дърпащи конците на националния политически живот, скрити в задкулисието на т.нар. невидима власт. Ако се изяснят докрай нещата, свързани с най-новия по време политически проект, тогава по пътя на екстраполацията ще можем да си дадем отговори и за някои предходни политически явления, които се появиха от небитието, за да стигнат до върховете на властта в държавата. <br />В случая с РЗС обаче имаме нещо ново и качествено различно. А именно бруталните атаки срещу демократичната Конституция на България, каквито не се допускат в нито една цивилизована европейска държава. И това е една от сериозните причини тази партия да бъде поставена в изолация, още повече, че самата тя се определя като извънсистемен играч. Тези хора не случайно бяха изоставени от техните западноевропейски партньори, които своевременно си дадоха сметка за какво става дума. Всеки разумен и отговорен политически деец трябва да е наясно, че атаките срещу действащата конституция са насочени срещу парламентарната демокрация в България. А тъкмо за парламентарната демокрация Уинстън Чърчил е казал, че каквито и несъвършенства да има тя, самият той не познава друга по-добра форма на управление от нея. Всякакви експерименти с полупрезидентски или президентски форми на управление в България неизбежно ще се изродят в една или друга разновидност на авторитарен режим, с неизбежното затваряне на публичното пространство. Затова конституционният дебат трябва да се води по цивилизован и съдържателен начин, а не чрез безотговорно обругаване на основния закон на страната. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Кой излъга БСП, че благодарение на политическия проект РЗС и на Яне Янев ще противостоите на ГЕРБ?</strong></p> <p>Не знам отговора на този въпрос, но подобни заблуди в политиката обикновено имат твърде висока цена. Напоследък твърде често се използва метафората за излезлия извън контрол Франкенщайн, който сътворява кошмари, но са известни и много исторически примери като появата на един ефрейтор на политическата сцена в Германия през 20-те години на миналия век, който предизвика най-страшната война в историята и доведе човечеството до ръба на катастрофата. В този смисъл смятам, че е време да се пресекат опитите за подобни експерименти в България, за да се даде възможност за появата на отговорни политически субекти, а оттук и за нормализирането на политическия живот в страната. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Смятате ли, че политическото инженерство е по силите на бившата барета Алексей Петров? Ако той е само едно от пипалата на октопода, къде тогава е главата? Кои и къде са истинските политически инженери и &bdquo;стратези&rdquo; на прехода?</strong></p> <p>Това е въпросът на въпросите, но мисля, че е рано да се отговори на него. В случая по-важното е тези хора най-сетне да разберат, че усилията трябва да се насочат към укрепване на демократичните ценности и принципи. Защото без възстановяването на обществения морал никакво политическо инженерство не може да даде трайни и устойчиви резултати. Всъщност голямата драма на тези хора е, че посредством всичките си маневри се стремят към една-единствена цел, а именно да прехвърлят властта от бащите към децата на номенклатурата. А това е мисия невъзможна, защото при демокрацията всяко поколение трябва да има шанс да излъчва своите лидери в условията на свободна конкуренция. Така на преден план ще излизат най-подготвените и най-способните, докато у нас от началото на прехода досега се извършва един негативен подбор, като на повърхността се изтласкват зависими и посредствени личности, които бързо се корумпират, като при това не са в състояние да наложат убедителна политическа визия за управлението на страната. Неслучайно преди години покойният вече Петър Дертлиев призоваваше да се управлява с таланта на цялата нация, но за съжаление това не се случи. По тази причина проблемите продължават да се натрупват, без непрестанните реформи да осигуряват дългосрочни резултати. В определен смисъл преходът вече трябваше да е завършил от формална гледна точка, но натрупаните нерешени проблеми от предходните фази на развитие не позволяват да се стигне до ново качествено състояние на обществото. Затова, както вече имах повод да кажа, страната ни продължава да се гърчи в конвулсиите на прехода. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Как ще коментирате призива на президента Първанов да бъдат отворени &bdquo;икономическите досиета&rdquo; на прехода? Заплаха или паническа защита е тази реплика? Всъщност кой би изгубил повече в надпреварата по вадене на досиета &ndash; Костов или Първанов?</strong></p> <p>В точния смисъл на думата подобни досиета не съществуват. Става дума за масираното преразпределение на собствеността в страната, което в основни линии е вече свършен факт. Преразглеждането на едни или други приватизационни начинания може да стане в относително кратки срокове. Когато те се пропуснат, нещата не могат да се върнат назад. Така например БСП се заканваше при управлението на ОДС в края на миналия век, че ще предизвика преразглеждането на около 300 сделки, но това не беше направено, защото част от червената върхушка вземаше активно участие в същите тези операции. В определен смисъл този разговор за първоначалното натрупване на капитала никога няма да спре. По-съществено е обаче новите икономически субекти да бъдат заставени да работят в полза на обществото, а не само да следват егоистичните си импулси, насочени към натрупване на печалби. Затова съм противник на плоския данък, чието въвеждане в България освободи богатите и свръхбогатите от отговорност пред обществото. Това е най-голямото посегателство на тройната коалиция спрямо интересите на българския народ, като забравим за миг корупцията, заменките и другите злоупотреби с власт, които малко или повече имат текущ характер. За разлика от президента Първанов аз смятам, че е време да има и осъдени министри, защото в противен случай така желаният поврат в борбата с корупцията и престъпността никога няма да настъпи. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Операция &bdquo;Октопод&rdquo; нанесе удар и по реномето на Сергей Станишев като бивш министър-председател и автор на проекта ДАНС. Как коментирате атаката на Румен Петков срещу Станишев веднага след ареста на Алексей Петров?</strong></p> <p>Критиките на Румен Петков са повече или по-малко основателни. Но нека да видим докъде ще се стигне в разплитането на кълбото от различни зависимости, които са се натрупали през последните години. За най-голямо съжаление инициативата в случая не е в ръцете на самата БСП, която пропусна възможността да въведе ред в собствената си къща, а думата по въпроса имат нейните политически противници. Във всеки случай ролята на Алексей Петров не може да бъде сведена до тази на второстепенен или третостепенен съветник, както твърди самият Сергей Станишев, тъй като негови собствени действия говорят за значително по-широки пълномощия и протекции от най-високи инстанции. А що се отнася до реномето на Сергей Станишев, то смятам, че той е напълно изчерпан като политик и с най-новите развития на събитията е на път да пропусне окончателно възможността да се оттегли с достойнство от лидерския пост. За съжаление много стари влъхви продължават да му вещаят светло бъдеще, но българският народ е на друго мнение. А в условията на демокрация народът е върховният съдник за делата на политиците. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Социолозите твърдят, че рейтингът на БСП продължава да пада. Защо няма обратна тенденция? Ако управлението на ГЕРБ е със слабо качество и липсва визия за развитието на страната, както твърдят вашите съпартийци, каква опозиция е БСП?</strong></p> <p>Днешната БСП е слаба и безпомощна като опозиция, без оглед на слабостите и недостатъците в управлението на ГЕРБ. Парадоксално е, че един от най-тежките упреци на БСП към управляващите е за провеждането на дясна политика. Но ГЕРБ се самоопределя именно като дясна партия, поради което аргументът за техните неолиберални увлечения няма особена тежест. Големият въпрос е защо самата БСП провеждаше аналогична дясна политика, когато самата тя беше на власт. Затова и много от критиките на част от вътрешнопартийната опозиция към Сергей Станишев са неубедителни, тъй като БСП има нужда не просто от нов лидер, а от категоричен завой в политиката. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво се случва в момента във вашата партия &ndash; промяна, подмяна на промяната или агония?</strong></p> <p>По същество нищо смислено. Правят се отчаяни опити за мобилизация на партията с цел да бъде вдигната на крака след изборния нокдаун, отправят се призиви за ново динамично поведение и прочие, но резултати няма и не може да има. В този смисъл агонията продължава, тъй като хората в ръководството на партията са същите онези, които получиха негативната оценка на българския народ на последните общи парламентарни избори. Антуражът на Сергей Станишев няма политическо бъдеще, затова прибягват дори към крайни средства на борба, като например фалшифицирането на резултатите от вътрешните избори за изпълнително бюро. Не последваха никакви санкции за виновните, което е доказателство, че подобни лоши практики са били прилагани и през предходните години. Най-лошото е, че БСП е на път да разпилее онзи демократичен политически капитал, който натрупа в ранната фаза на прехода, а това може да постави под съмнение нейното право на съществуване в условията на демокрация. <br /><strong></strong></p> <p><strong>В състояние ли е БСП да изчисти вътрешно проблема с корупцията? </strong></p> <p>Тази задача става все по-трудна, защото беше пропуснат моментът за промяна непосредствено след общите парламентарни избори. Най-корумпираните среди в партията се консолидират зад действащия лидер. И това едва ли е случайно, тъй като един бивш министър достатъчно открито и цинично обясни, че хората като него ще продължат да подкрепят Станишев, защото всеки нов лидер след него ще търси начин да се разграничи от тях. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Съществува ли изобщо потенциал за промяна и нова визия, или БСП няма да успее да надскочи нивото на междуличностните конфликти?</strong></p> <p>Струва ми се, че такъв потенциал е налице. Все повече хора си дават сметка за случилото се по време на предишното управление. Все пак има едно ядро от личности, което през последните двадесет години повече или по-малко е съумявало да отваря нови хоризонти за партията. Нека да припомня, че БСП съумя да приеме една съвременна социалдемократическа програма, а това не е малко постижение след дългите лутания в дебрите на посткомунизма. Големият въпрос е дали ще наложим нашите съвременни ценности като отправна точка за политика и поведение като партия на социалната справедливост, или ще продължим да упорстваме в неолибералните заблуди на Сергей Станишев и неговото обкръжение, които на последния конгрес говориха единствено и само за социална чувствителност. Подобна фразеология е характерна за консервативните, но не и за социалистическите партии. Не случайно партията на Владимир Путин, който в една или друга степен служеше като образец на подражание на нашите псевдореформатори, се дефинира именно като консервативна партия. И това стана в присъствието на делегация, ръководена лично от Сергей Станишев. Така че по-добре е да се вгледаме по-внимателно в онова, което правят водещите западноевропейски социалдемократически партии, и да се поучим от техния опит. Всичко друго е губене на време и сили, а БСП едва ли може да си го позволи повече.</p> <p><em>Проф. Георги Близнашки е роден през 1956 г. Завършва право в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Преподавател е по конституционно право. Депутат от левицата в 36-ото и 40-ото народно събрание и член на Националния съвет на БСП. </em></p> <p><strong><em>С Георги Близнашки разговаря Димитрина Чернева</em></strong></p>