- 10 Sep 2020
- 181
- 9
Миналата неделя в Тайланд се проведоха парламентарни избори. Убедителна победа извоюва партията „За тайландците”, която е свързана с бившия премиер, Таксин Шинаватра. Лидер на партията всъщност е сестра му Инглук. Очаквана ли беше тази победа?
<p>Анализаторите на ситуацията в Тайланд отдавна бяха предсказали, че многобройните привърженици на разноликата партия „За тайландците” на 3 юли ще се отправят към избирателните урни и ще осигурят превес на нейните представители в парламента. Избирателната активност надхвърли 75 % – рекордно висока за последното десетилетие и индикациите за победа на опозицията бяха налице. Спорно беше по-скоро дали новите управляващи ще разполагат с абсолютно мнозинство сред 500-те члена на парламента. И това предсказание се сбъдна след съобщенията за спечелените от тях 265 депутатски мандата, а заедно с депутатите на коалиционните партньори – за парламентарна подкрепа от 299 гласа на бъдещото правителство.</p>
<p>Повтаря се ситуацията от изборите през 2005 и 2007 г., когато разнородната група привърженици на „За тайландците” (и нейните предшественици) катапултират партията във властта, а впоследствие тя губи управлението. През 2006 г. това стана в резултат на безкръвен военен преврат, а през 2008 г. поради анулиране по съдебен път на депутатски мандати и разпускане на партии, както и чрез преструктуриране на парламентарното пространство.</p>
<p>Най-убедителните обяснения за характера на тези политически и социални процеси съм чувал в Клуба на чуждестранните кореспонденти в Банкок или в университета „Чулалонгкорн” – все средища за свободни дискусии, които преди година протичаха в непосредствена близост до окупирания от демонстранти търговски център на тайландската столица.</p>
<p>Политическата система на Тайланд сравнително отскоро се сблъсква с предизвикателства от страна на бедните и безимотни социални слоеве. Михаел Конърс, изследовател на демократичния процес в Тайланд, посочва парадоксите, породени от прилагането на западните модели на модернизация. Той нарича хегемонията на управляващите кръгове демократо-подчинение, чрез което на тайландците се внушава, че демократичното управление в чист вид е достойна цел, но отдалечена във времето и трудно постижима. Само че тези, които се чувстват изключени или ощетени, мечтаят за незабавна промяна на управлението и дори на социалната йерархия в своя полза.</p>
<p>Промяната, асоциирана с Таксин Шинаватра, започва като борба за надмощие в рамките на политическия елит – между традиционните слоеве и новобогаташите. Това го подтиква да потърси политическа мобилизация на обезправените слоеве, главно от аргарния северо-източен Тайланд. Подобни масови обществени движения сами създават „феномена Таксин”. Политическите лозунги придобиват далеч по-радикален характер. Привърженици на промяната – бивши участници в студентските вълнения от 80-те години на миналия век, създават електоралната платформа на първата партия на Таксин – Тай Рак Тай, която включва достъпно здравеопазване, микрокредити за селскостопански производители и мерки за ограничаване на бедността.</p>
<p>По думите на авторитетния политолог Титинан Понгсудхирак тази партия два пъти е разпускана, на нейните политически водачи на два пъти е забранявано да осъществяват политическа дейност, но целите и политиките, които я правят избираема, не могат да бъдат спрени или премахнати. Така днес сме свидетели на първото действие от повтарящ се кръговрат в политическия живот на Тайланд: чрез избори партията „За тайландците” идва на власт начело с нов лидер.</p>
<p>Инглук Шинаватра до неотдавна стоеше на заден план в активността на партията, наричана днес „За тайландците”. Пред чуждестранни журналисти и дипломати в партийната централа например тя най-често се ангажираше не с речи и изказвания, а с разпространение на публикации, включително на книгите на брат си. За разлика от други членове на фамилията, тя не е мишена на яростни медийни нападки, не я свързват със семейния бизнес. Идеален вариант Таксин да я припознае като своя политическа инкарнация. А Инглук да се превърне в новото лице на партията при нейното завръщане във властта, този път без Таксин.</p>
<p><strong>Таксин сега живее в изгнание в Дубай, за да избегне затвора. През 2008 г. той беше осъден на две години лишаване от свобода заради злоупотреба със служебно положение. Припомнете, моля, какво доведе до свалянето му от власт през 2006 г.?</strong></p>
<p>Основните причини се коренят в споменатите вече характеристики на тайландския политически живот. От грижливо създаваната управленска система с демократични атрибути до популистката й употреба има само една крачка. Реакцията срещу Таксин идва не толкова и не само от традиционалистите, но и от представителите на интелигенцията, на дребните и средни предприемачи, на хората със свободни професии, на градските слоеве. Неин изразител става Народният алианс за демокрация, или т.нар. „жълти ризи”, които се превръщат в най-непримиримите противници на демагогията и популизма. Именно те създадоха през 2008 г. обстановката, благоприятстваща свалянето от власт на наследниците на Шинаватра – чрез действия на съдебната система срещу купуването на гласове и политическата корупция. Новата конституция от 2007 г. дава такава възможност. Ако антикорупционната комисия докаже купуването на гласове при избора на някой депутат, то цялата негова партия бива разпускана и дисквалифицирана от участие в управлението.</p>
<p>Падането на Таксин от власт през 2006 г. и през 2008 г. е резултат от съпротивата на много фактори, противопоставящи се на перспективата той да въведе еднопартийно управление за дълъг период от време, а в по-общ план срещу електоралния диктат на популистите.</p>
<p><strong>А какви хора участват в Движението на червените ризи, което осигури победата на партията „За тайландците”?</strong></p>
<p>„Червените ризи” е прозвище на симпатизантите на Обединения фронт за демокрация срещу диктатурата – движение, претендиращо да обединява най-активните и самоотвержени привърженици на идейната платформа на партията „За тайландците”, а и на левите политически сили като цяло. По време на протестите през април 2009 г. и през май 2010 г. „червените ризи” привлякоха вниманието на анализаторите, които откроиха многоликия характер на движението. Най-перспективният компонент на „червените ризи” са младото поколение, образованите младежи, т.нар. „интернет граждани”. Чрез социални мрежи като Рачадамнон и Пантип и студентски сдружения като ФАРЕД, те се самоорганизират, за да се борят, но не в полза на Таксин, а за автентична демокрация.</p>
<p>Оттук и кълновете на надежда за национално помирение. Демократично мислещите хора са в състояние да накарат противоположностите на червено-жълтия политически спектър да се срещнат.</p>
<p><strong>Досега в Тайланд са извършени 18 военни преврата. Явно армията играе важна роля в политическия живот в страната...</strong></p>
<p>Ролята на армейските кръгове в най-новата история на Тайланд е всекидневна осезаема реалност. Армията се възприема като неизменно присъстваща даденост, като постоянен гарант на държавното устройство и коректив на действията на политиците. След осемнадесет военни преврата, едва ли има неизпробван вариант за поведение на военните, когато са на власт. В днешно време продължителното военно управление се възприема като анахронизъм дори и от хората с пагони. Затова и преходите към гражданско управление – включително и през 2006 г. – са сравнително бързи. Друг е въпросът, че бивши високопоставени военни охотно навлизат в политическия живот. Например, до издигането на Инглук, партията „За тайландците” бе под ръководството на генерал Чавалит. Мнозина от сенаторите, които се назначават, са също с военни или с полицейски биографии. Да не говорим за състава на кралските съветници. Въпросът е дали тази своеобразна миграция на военните лидери към политическия живот ще има като резултат засилване на конфронтациите или пък обратно – корпоративният дух на офицерския корпус ще благоприятства търсенето на компромиси.</p>
<p>Според анализатори фактът, че военните признаха изборните резултати, ще стабилизира страната. Като потвърждение на тази теза веднага започна да се покачва индексът на тайландския фондов пазар… Вашето мнение?</p>
<p>За разлика от историята на съвременна Бирма/Мианмар, Тайланд не познава анулиране на изборни резултати от страна на военните – тяхната намеса обикновено е крайна форма на въздействие, след като са изчерпани всички политически средства за контрол на ситуацията. Не е учудваща и положителната реакция на капиталовите пазари, тъй като изборните резултати създават предпоставка за стабилно и предсказуемо управление на Тайланд. А и страната успешно премина през изпитанията на световната икономическа криза. През 2010 г. има ръст на икономиката, оживление на туризма и производството на основните експортни стоки.</p>
<p><strong>Партията “За тайландците” се определя като народна, в опозиция остават демократите. Какви са партийните традиции в Тайланд? Това класически (в западния смисъл) “народна” и “демократическа” партия ли са?</strong></p>
<p>За рaзнородната социална база на партията „За тайландците” вече стана дума. Нейният политически антипод – Демократическата партия е най-старата либерална партия не само в страната, но в региона, с цялостна организационна структура. Член е на Либералния интернационал. Прави впечатление незабавната оставка на Абхисит Вейчачива след изборното поражение. Тепърва предстои да се анализират причините за неуспеха на либералното правителство. Провежданата до момента модерна и гъвкава икономическа политика означава по-скоро добро наследство. Правителството на демократите въведе задължително средно образование в страната, опита се да компенсира социално слабите в условията на криза, предприе положителни стъпки спрямо икономическите имигранти и мюсюлманското малцинство, но сякаш не успя да „преведе” своите програми и начинания на езика на мнозинството избиратели. За обикновените хора изисканият оксфордски възпитаник Абхисит Вейчачива се оказа олицетворение на всичко това, което те не са – представител на т.нар. прослойка аматия, на привилигированите благородници. По мнението на изтъкнaтия анализатор на Тайланд Крис Бейкър, бившият премиер Абхисит сякаш беше изпреварил времето си. Фактът, че демократите признават резултатите от изборите, далеч не означава, че са приели това, което резултатите означават.</p>
<p><strong>За западните медии сякаш най-интересното около тези избори е, че за пръв път Тайланд ще има жена премиер, при това тя до момента не се е занимавала с политика. Липсата на опит може ли да се превърне в предимство?</strong></p>
<p>Съдейки по данните от докладите по Целите на хилядолетието за развитие, много страни в Азия, сред които и Тайланд, упорито и до голяма степен успешно изминават пътя към равенството на половете. Може би най-видимата проява на овластяването на жените в Азия е заемането на премиерски постове от тях, както се случи в Турция, Пакистан, Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Филипините и другаде. Така че Инглук Шинаватра ще е само ново потвърждение на тенденцията, при която дъщери или близки на харизматични лидери поемат политическото наследство на своите бащи или роднини. Не е случайно, че едно от първите поздравления към Инглук дойде от Аунг Сан Су Чи – дългогодишната лидерка на опозицията в Бирма, която спечели изборите през 1990 г.,но никога не можа да стане премиер на Мианмар.</p>
<p>Едно от най-големите предизвикателства пред Инглук ще бъде как да подходи към независимата Комисия на Тайланд за истината и помирението. Истинската изненада би била не изборната й победа, а ако тя съумее да проправи път към възстановяване на националния консенсус. При консултациите на Инглук този въпрос е заел челно място в дневния ред, измествайки дори решенията за снижаване цените на бензина и повишаване на минималната заплата. Най-трудно е да се съвместят разказите от двете страни на барикадите за раните, нанесeни през май 2010 г., а и за това как те да бъдат заличени.</p>
<p><strong>Какво е мястото на Тайланд в региона и как ще се отрази евентуалната стабилизация на страната в регионален контекст?</strong></p>
<p>Ролята на Тайланд в АСЕАН е централна и водеща още от времето на основаването на организацията в Банкок преди половин век. Тя е доказана чрез активното тайландско съдействие за интеграционните процеси, за либерализацията на търговията и икономиката, за укрепване защитата на правата на човека чрез създаването например на специалната Междуправителствена комисия на АСЕАН по правата на човека по време на тайландското председателство. Последните парламентарни избори в Тайланд бяха наблюдавани от АСЕАН и признати за съответстващи на международните стандарти. Тайланд насърчава АСЕАН да посредничи за прехода към гражданско управление на Бирма/Мианмар, а в същото време приема индонезийско посредничество под егидата на АСЕАН в пограничния си спор с Камбоджа за територията около храма Пра Вихарн. Нови моменти могат да настъпят именно в тайландско-камбоджанския спор, като се има предвид, че Таксин бе известно време съветник на камбоджанския премиер и наричаше Хун Сен свой „вечен приятел”.</p>
<p>Като цяло очакванията са, че Тайланд ще продължи своята активна и позитивна външна политика, както и добрите си отношения на сътрудничество със САЩ и с ЕС, както пролича от поздравленията на Вашингтон и Брюксел за успешното провеждане на изборите и активното участие на тайландските граждани в тях.</p>
<p><em>Камен Величков съчетава професионалната си кариера на дипломат с изследователска и преподавателска дейност в български и европейски университети. Дипломатическата му служба включва работа в МВнР, в посолството в Израел, а по късно като съветник по външнополитически въпроси на президента Желю Желев, посланик в Нидерландия и представител в международни организации, базирани в Хага, директор за международно сътрудничество на МО, началник отдел в МВнР и национален координатор на инициативата на ООН „Алианс на цивилизациите”, посланик в Тайланд и международни организации в Банкок. Завършва международни отношения в МГИМО и специализира в Израел, САЩ и Сингапур. Преподавал е в Центъра за източни езици и култури на СУ „Св. Климент Охридски”, в НБУ и в Европейския колеж в Брюж.</em></p>
