Петя Ставрева: Не разбрахме защо си тръгна Калина Илиева – заради „тайната” й бременност или поради несправяне с работата

<strong>Преди няколко дни Европейската комисия наложи глоба на България в размер на 13 млн. лева&nbsp; по програма САПАРД. Приемате ли версията на бившата директорка на Държавен фонд &bdquo;Земеделие&rdquo; Калина Илиева, че санкцията е заради ненавременно свършена работа от предходното правителство?</strong><br /><br />Усвояването на средствата по предприсъединителната програма САПАРД се превърна в драма с продължение. По време на управлението на тройната коалиция преживяхме &bdquo;замразяване&rdquo;, блокиране и загуба на средства по програмата. На практика българското земеделие, фермерите, агробизнесът се превърнаха в заложници на несвършената работа в Агенция САПАРД, на допуснати злоупотреби, липса на контрол и прекомерното самочувствие на чиновници от висшите етажи на властта. <br />След като приключи изплащането на средства по програмата се оказа, че безвъзвратно сме загубили милиони евро, които не успяхме да усвоим. А сега ще трябва да връщаме част от усвоените &ndash; засега 13 милиона лева. И те трябва да бъдат платени от държавния бюджет, т.е от българските данъкоплатци.<br />Каквито и версии да чуваме за причините за новата &bdquo;европейска глоба&rdquo;, фактите говорят, че в Брюксел&nbsp; не се правят компромиси по отношение на прозрачността и спазването на процедурите при работата със средства от фондовете на ЕС. С присъединяването ни към общността получихме възможността да работим с европейските пари, но това трябва да става по европейските правила - без корупционни практики, обръчи от фирми и фиктивен контрол.<br /><br /><strong>От опозицията твърдят, че Калина Илиева е причинила щети на държавния бюджет и на частни бенефициенти в размер на 150 млн. лв. Как ще коментирате едногодишното й управление във фонд &bdquo;Земеделие? </strong><br /><br />Столът на изпълнителния директор на Фонд &bdquo;Земеделие&rdquo; се оказа доста горещ. През последните години станахме свидетели на чести рокади на върха на Разплащателната агенция, която трябва да разпределя милиарди евро за българското земеделие. Г-жа Калина Илиева се задържа на кормилото на фонда година и няколко месеца и провокира противоречиви оценки за свършената и несвършената работа в Агенцията. Българските фермери очакваха Фонд &bdquo;Земеделие&rdquo; да заработи на бързи обороти, осезаемо да се повиши административния капацитет, да намалеят грешките при очертаването на земеделски земи и последващото орязване на субсидиите поради санкциониране за дублиране на площите. Това не се случи през последната година. Бюрокрацията остава сериозна пречка пред кандидатстващите с проекти по Програмата за развитие на селата и селските райони. Тя има пряко отражение върху темпото на усвояване на европейските средства. Не разбрахме защо Калина Илиева си тръгва от фонда &ndash; заради &bdquo;тайната&rdquo; й бременност или поради несправяне с работата&hellip; По отношение на твърденията на опозицията, че г-жа Илиева е причинила щети в размер на 150 млн. лева, думата имат компетентните органи. Те трябва да преценят има ли злоупотреби и в какъв размер са те. Прави впечатление завидното самочувствие на социалистите, които дават съвети и &bdquo;загрижено&rdquo; коментират проблемите с усвояването на средствата от еврофондовете в земеделието. И то при условие, че по време на мандата на тройната коалиция България загуби милиони евро благодарение на неспособността на правителството на Станишев да се справи с корупцията и да осигури ефективен контрол върху управлението на европейските пари. <br /><br /><strong>Според вас има ли някакъв напредък по отношение на основните критики, които отправи Европейската комисия по време на управлението на тройната коалиция във връзка с усвояването на средствата по САПАРД &ndash; че не е създаден механизъм, който да прекрати практиката т.нар. свързани фирми да се регистрират единствено с цел усвояване на пари по САПАРД и че няма данни за адекватни последици за вече установени злоупотреби, тоест обвинения и присъди?</strong><br /><br />В последния си годишен доклад експертите на ОЛАФ подредиха България на първо място в ЕС по докладвани нередности и измами със средства от предприсъединителните фондове. Като най-проблемна бе посочена програма САПАРД, където са засегнати 20 % от реализираните проекти. Тази статистика налага много бързо да променим начина, по който работим с европейските пари и по-конкретно &ndash; осигуряване за ефективен и надежден контрол върху усвояването на тези средства. Досега повечето нередности бяха установени от външни, а не от вътрешни проверки, което показа слабости в националната система за борба с измамите. Едно от знаковите дела за злоупотреби с европари по програма САПАРД се точи две години и приключи преди няколко месеца с осъдителна присъда на първа инстанция с право на обжалване. Осъдените бяха членове на прословутата група &bdquo;Николов &ndash; Стойков&ldquo;. В същото време съучастниците им в Германия бяха осъдени от съда в Аугсбург още през 2008 г. след дело, продължило само няколко месеца&hellip;<br /><br /><strong>Приемате ли твърденията на Калина Илиева, че Програмата за селските райони е една от най-успешно прилаганите и с най-голяма усвояемост програма в България?</strong><br /><br />Дали е успешна една програма, се съди от постигнатите резултати&ndash; колко средства са усвоени, за какъв период от време,&nbsp; какъв е ефектът от реализираните проекти и т.н. Бюджетът на Програмата за развитие на селските райони е над 3 милиарда евро в периода от 2007 г. до 2013 г. Според агростатистиката за четири години реализираните проекти са на стойност около 20 % от този ресурс. Програмата за развитие на селските райони трябва да подкрепи модернизацията на агросектора, да повиши доходите на фермерите, да осигури заетост за хората в селските региони на страната. Усвояването на средствата от тази програма у нас изисква добър административен капацитет и политическа воля парите да стигнат до тези стопани и населени места, които реално се нуждаят от подкрепа. Към настоящия момент за много български фермери реализирането на успешен проект остава мираж. Част от критериите по мерките на програмата не са съобразени с възможностите на земеделските ни производители и се превръщат в сериозна пречка пред получаването на европейско финансиране.<br /><br /><strong>Премиерът Борисов непрекъснато обяснява, че откакто ГЕРБ е на власт усвояемостта на евросредствата се увеличава, както и че неговото правителство е решило проблема със замразените от Европейската комисия пари. Каква е реалната ситуация по отношение на усвояемостта на еврофондовете и &bdquo;пуснатите&rdquo; и &bdquo;замразени&rdquo; програми и фондове?</strong><br /><br />По официална информация към 30.06.2010 г., от ресурса на структурните фондове (възлизащ общо на 6 673 628 244 евро принос от ЕС, придружен от 1 345 569 407 евро българско съфинансиране) са изплатени&nbsp; 366 765 266 евро. Тези средства представляват около 5 % от общия бюджет на оперативните програмите. Данните бяха публикувани в Доклада за гражданското наблюдение на структурните фондове в България за м. юни 2010 г. Ако се запази това темпо, до 2013 година България няма да успее да оползотвори голям процент от предоставената финансова подкрепа от ЕС. Управляващите от ГЕРБ полагат усилия да повишат усвояването на средствата по оперативните програми, но мудността на администрацията и прекалената бюрокрация остават сериозно препятствие. Не бива да забравяме, че парите от еврофондовете могат да осигурят голяма подкрепа на продължаващата евроинтеграция на страната ни особено в условия на финансова криза.<br /><br /><em>*Петя Ставрева е член на Постоянното присъствие на БЗНС - Народен съюз, секретар по международните въпроси. На изборите за Европейския парламент през 2007 е избрана за евродепутат от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент е член на комисията по земеделие и развитие на селските райони. На изборите за Европейския парламент през 2009 г. е регистрирана под номер три в кандидатската листа на &bdquo;Синята коалиция&ldquo;, но не е избрана за евродепут.</em><br /><br /><strong><em>С Петя Ставрева разговаря Димитрина Чернева</em></strong>