Петър Якимов от Българска легия „Антимафия”: Нивата на контрабандата днес са много по-високи, отколкото по време на тройната коалиция

Петър Якимов от Българска легия „Антимафия”: Нивата на контрабандата днес са много по-високи, отколкото по време на тройната коалиция
Г-н Якимов, как ще коментирате решението на шефа на агенция „Митници” Ваньо Танов за отнемане на лиценза на „Лукойл” за продажба на горива?
<p>В една правова държава законите трябва да важат за всички и да няма личности или фирми, които да са над закона. Наредбата е ясна и категорична, сроковете са заложени отдавна, ясно е каква е санкцията при неизпълнение. Ако някой е имал проблеми с тези срокове, би трябвало да го заявил още преди да бъде приет този нормативен акт. След като никой не се е противопоставил на тези срокове, съответно трябва да си понесе и отговорността. Органите на властта са призвани да следят за спазване на законовите норми и да изпълняват задълженията си. Само така може да се покаже, че пред закона всички сме равни.</p> <p><strong>Какви са нивата на контрабандата с горива в момента? Успя ли правителството да противодейства и можем ли да се доверим на твърдението на финансовия министър Симеон Дянков, че в България контрабандата с горива е близка до нулата, и на равносметката на шефа на митниците Ваньо Танов, че от &bdquo;девет месеца вече няма контрабанда на горива&rdquo;?</strong></p> <p>За да отговоря на този въпрос, искам да започна с най-големия успех на Ваньо Танов &ndash; Наредба №3, която окончателно влезе в сила, макар и след перипетии. Тази наредба е голямата гордост и беше панацеята за решаване на основния проблем с контрабандата на акцизни стоки &ndash; горива, алкохол и пиво. Сравнението между данните за първото шестмесечие на 2011 г. спрямо съответния период на 2010 г. обаче е показателно &ndash; до края на юни тази година загубите от акциз от горива са цифром и словом 100 милиона лева, при това след влязла в сила Наредба №3. Изводът е категоричен &ndash; контрабандата не само не е преборена, но дори напротив &ndash; Наредба №3 е предизвикала повишаване на нивата й и на митническите измами с акцизни горива.</p> <p><strong>Продължава ли да расте контрабандата на цигари? Как оценявате работата на Агенция &bdquo;Митници&rdquo; в това отношение и защо повечето задържани количества незаконни цигари са на граничните пунктове, а не на вътрешния пазар?</strong></p> <p>Основният проблем на Ваньо Танов е събираемостта на акцизи. От 05.08.2009 г., когато постъпи в агенция &bdquo;Митници&rdquo;, той не е изпълнил нито един план за събираемост на акциз, който е правен от него заедно с Министерство на финансите. Големият спад на приходи от акциз започва не сега, а още от края на 2009 г. Планът, който тогава твърдяха, че е завишен, всъщност не беше изпълнен. През 2010 г. ситуацията бе същата &ndash; имаше актуализация на бюджета за шестмесечието в частта акциз със 680 млн. лв. по-малко, или от 4580 млн. лв. на 3900 млн. лв. Към края на годината се оказа, че агенция &bdquo;Митници&rdquo; не само не изпълни и актуализирания план, но отчете събираемост с още 200 млн. лв. по-малко, т.е. реално бяха събрани 3600 млн. лв. На всичкото отгоре, за 2011 г. беше заложен план за акциз в републиканския бюджет с още минус 100 млн. лв. &ndash; 3800 млн. лв. През 2011 г. агенция &bdquo;Митници&rdquo; отчете със 180 млн. лв. по-малко за шестмесечието.</p> <p>Да се върнем на цигарите. За 2008 г. са обмитени 21,9 млрд. къса, за 2009 &ndash; 17,4 млрд., а за 2010 &ndash; 10,8 млрд. Следователно за 2 години обмитените цигари са спаднали с 50%. Това не може да се случи без участие на правителствено ниво. Освен това спадът на обмитените цигари за първите 6 месеца на 2011 г. спрямо същия период на 2010 е с близо 20%. Нека напомня твърденията на г-н Танов, че миналата година по това време е бил най-големият натиск на контрабандата. Това доказва по безспорен начин, че явлението въобще не е преборено, дори напротив.</p> <p><strong>Казвате, че това е невъзможно без участие на правителствено ниво, което означава, че държавата участва в канализирането на контрабандата. Всъщност мит или реалност са твърденията, че контрабандните канали се предават по наследство между правителствата, а нерегламентираните практики са в основата на финансирането на всички управляващи партии?</strong></p> <p>Нека повторя &ndash; имаме спад от 10 млрд. къса цигари, или 1000 камиона на година. Това е, което губи фискът от нелегалния внос. Без покровителство на правителствено ниво това не може да се случи. Да припомня още нещо &ndash; откакто г-н Танов пое &bdquo;Пътни такси и разрешителни&rdquo;, той няма право да се оправдава с вътрешни и външни граници, защото всяко превозно средство подлежи на кантар и проверка. След като стъпи на кантара, шофьорът подава всички необходими документи, които трябва да бъдат проверени от митничарите. Те, от своя страна, могат да поискат съдействие от митнически мобилни групи, гранична полиция, както и от митническото разследване и разузнаване. Така че теорията за външни и вътрешни граници на г-н Танов по никакъв начин не издържа. Аз твърдя, че контрабандната цигара е контрабандна както в България, така и в Румъния, и в Гърция. Вие да сте виждали контрабандни цигари с гръцки бандерол? За да стане това, трябва цигарите да са купени легално в Гърция и внесени нелегално тук. Такива обаче няма. Но мога да ви кажа, че във Варна можете да намерите цигари с молдовски бандерол. Това е външна граница и градът е засипан с такива легално купени цигари в държава извън ЕС, които са внесени нелегално тук заради по-ниския акциз.</p> <p><strong>Как ще коментирате резултатите от административната реформа в митниците?</strong></p> <p>Нека погледнем какво казва ЕК в последния си доклад по темата административна реформа в България. Комисията предупреждава, че тя е пред провал. Това е така, защото цялата процедура по &bdquo;реформиране&rdquo;, заложена от Министерство на финансите, включително за агенция &bdquo;Митници&rdquo;, се състои в съкращаване на хора, а не в оптимизация на структурата. Не е нормално след като очакваш натиск от контрабанда заради на увеличаването на акциза, да уволниш 1000 човека, които &ndash; добри или лоши &ndash; са обучени кадри и работят, а веднага след това да обявиш конкурс за 800 нови кадри, които трябва тепърва да обучаваш. Това означава, че си загубил битката с контрабандата предварително.</p> <p><strong>Каква е според вас ролята на представителите на бившата Държавна сигурност в работата на митниците и за устойчиво високите нива на контрабандата в България?</strong></p> <p>Отговорът е много елементарен. Когато назначаваш шеф на агенция &bdquo;Митници&rdquo;, който е доказан доносник в Шесто главно управление, а същевременно декларираш, че ще се бориш и дори ще прокараш лустрационен закон за МВнР &ndash; тогава отговорът е логичен. Този човек е поставен там с цел да поеме контрабандните канали от бившите им ръководители. Да не забравяме, че дясната ръка на Танов, Антоний Странджев, де факто бе отстранен, защото министър-председателят му нямаше доверие. Подчертавам, че екипът Танов &ndash; Странджев вече бе доказал своя непрофесионализъм. Най-големият спад в приходите от цигари преди 2010 г. &ndash; с 38% &ndash; се случи през 2006 г. Тогава същите тези личности бяха съответно началник и зам.-началник на ГДБОП, чията основна функция е борба с контрабандата, в частност контрабанда с акцизни стоки</p> <p><strong>Сравнете нивата на контрабандата по време на управлението на тройната коалиция с тези от последните 2 години, откакто на власт е ГЕРБ. Засилва ли се или намалява подкрепата на държавата за функционирането на контрабандните канали?</strong></p> <p>След сериозен експертен анализ ние твърдим, че за 2010 г. нивата на контрабандата с цигари е между 46% и 52% от общия пазар на тази стока. Тук искам да се позова на едно изследване на известна международна организация, според което през 2007 и 2008 година, когато се обмитяват между 20 и 22 млрд. къса, нивото на контрабанда е 14%. През 2010 г., когато са обмитени 10,8 млрд. къса, това ниво е вече 36%. Ние подчертаваме, че нивата на контрабанда са много по-високи и това мнение се опира единствено на статистиките на агенция &bdquo;Митници&rdquo;, които няма как да бъдат фалшифицирани, защото се подават на множество места &ndash; в НСИ и в международните институции. Единственият извод е, че контрабандата не е намаляла, а напротив, увеличила се е.</p> <p><strong>А какви са нивата на контрабандата при зеленчуците и стоките от леката промишленост? Какъв тип корупция е това, кого захранва тя и как влияе на развитието на свободния пазар?</strong></p> <p>Преди около седмица изнесохме в публичното пространство данни и факти, които са меко казано потресаващи. Оказва се, че българската администрация, и в частност агенция &bdquo;Митници&rdquo;, обмитява стоки от Китай на следните цени: чорапи за 0,06 лв., сутиени &ndash; за 0,13 лв. Но занижената фактурна стойност е най-малката измама в случая. Трябва да се отчете също така и това, че на всеки три камиона, два влизат на чиста контрабанда или на измама с вътрешнообщностна сделка. С парите от китайското и турско карго се захранва корупцията на ниско и средно ниво в агенцията. Това става със знанието на Ваньо Танов като целта е митничарите да взимат тези корупционни пари, което да затваря очите им за голямата контрабанда с акцизни стоки.</p> <p>Справките, с които Българска легия &bdquo;Антимафия&rdquo; разполага за внос на зеленчуци от Македония, свидетелстват, че в България всички плодове и зеленчуци, внесени от Македония, са с най-ниското възможно качество. Този внос директно удря българските производители, защото нарушава принципите на пазарната икономика. Допълнително, благодарение на Танов и Дянков, земеделските производители не могат да ползват горива на преференциални цени. Самата българска държава е &bdquo;подпомогнала&rdquo; свободната икономика, като изкуствено е повишила цените на селскостопанската продукция и съответно я е направила неконкурентоспособна.</p> <p><strong>Смятате ли, че България е готова за влизане в Шенген? Какви са истинските причини за недопускането на страната ни в шенгенското пространство и кои са отговорните институции за това?</strong></p> <p>Отговорът на този въпрос минава през официалната позиция на европейски страни като Франция, Холандия и Германия. Твърдението на управляващите е, че сме изпълнили техническите изисквания. Това обаче съвсем не е достатъчно. Най-важната част е доверието, което трябва да имаме от страна на партньорите ни от ЕС. Когато получим това доверие, ще имаме и съответното политическото решение. Факт е, че България не е готова за Шенген, защото не може да се справи с две неща &ndash; трафика на хора и контрабандата. Нека да кажа ясно &ndash; при тази политика на ГЕРБ и това кадрово решение на Симеон Дянков в агенция &bdquo;Митници&rdquo; Шенген още дълго ще е само мечта за нас.</p>

Коментари

  • демократ

    30 Юли 2011 18:49ч.

    Много готино момче, той е кандидат за кмет на София от ЕНП, ще проведе истински чисти ръце операция

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sofianez

    30 Юли 2011 18:50ч.

    bravo!!!! Niakoi da im kaje kakvi gi drobiat tcengetata dobar izbor e Pesho

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • zwetan

    30 Юли 2011 18:52ч.

    и аззззз искам Якимов за кмет това е новото поколение политици

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джон Паница беше престъпен масон и един от авторите на българската следа, защо триете мнениятя тук?

    30 Юли 2011 20:37ч.

    джон паница беше предател и вреден човек! Кои са Джон Паница и родата му … Автор No comment () Публикувано 26.05.00 20:17 и защо толкова години след атентата срещу папата осебено сега когато САЩ ни покровителстват – не е потърсено извинение от тех? Кой яде от мръсната паница на Джон Вместо да потърси съдебна отговорност от човека, който преди 18 години наклепа България, днешната власт го толерира. Дими Паница развращава българската журналистика с подкупите си, наречени „награди“ Волен Сидеров Тези дни вестници и националните електронни медии съобщиха за поредното раздаване на журналистическите награди „Паница“. Сумата от 2000 долара бе раздадена на няколко репортери и коментатори от проправителствени издания за поръчкови материали. С телешки възторг изданията на наградените послушковци поясниха на публиката в снимки и текстове, как „меценатът на българската журналистика“ Димитър – Джон ( Дими) Паница връчва грамоти и долари. Измикярската същност на част от българската журналистика отново изби като леке на гащи. Разбираемо е, че за зле платения журналистически труд в България аборигенската награда от 2000 долара е примамлива сума. Но все пак журналистът има обществена отговорност. Понякога това, зад което той застава, не може да се купи нито с две хиляди, нито с два милиона долара. Защото е морален принцип. Защото милиони хора се доверяват на журналиста и той много често е единствената им надежда. Журналистът и медията често са и институция и църква за мачкания от властта гражданин. И когато журналист приеме награда от компрометиран човек или фондация, цялата надежда се срива. Изчезва моралната опора на хората, отдавна загубили вяра в държавници и политици. Никой не пита кой дава наградите? Кой е този „филантроп“, загрижил се за българската журналистика? Някой, който се е лутал в нейните коридори, който носи безбройните белези от всекидневните сблъсъци с мерзкото, човешките слабости и пороци, клеветите и интригите? Дълго ровил се в коша с мръсното бельо? Не, случаят не е такъв. Известно е, че за тази неблагодарна професия обикновено ордени не се получават. Получават се инфаркти и инсулти. Знае се, че след летците сърдечните удари сполетяват най-често журналистите. Защото работят най-много със сърцето си. Ето че изведнъж се появява благият меценат, който решава да раздава парички, да разделя колегията на правилни и неправилни коментатори и репортери. Димитър- Джон Паница, известен сред приближените си като „Дими“. Кой е този? Това е човекът, оплюл и опозорил родната си страна преди 18 години. През август 1982 г. в списанието „Риидърс Дайджест“, където той е шеф на европейското бюро, излизат дезинформациите на платения човек на ЦРУ Клеър Стърлинг, за „българската следа“ в атентата срещу папата пред катедралата „Свети Петър“ в Рим. Стърлинг споделя пред журналисти по-късно, че Паница и предложил щедро финансово рамо, за да публикува своите статии срещу България, както и две книги. “ Разполагайте с колкото искате време, харчете колкото е необходимо, ходете където искате.“ казал и Паница тогава. Продължилото три години следствие не доказа българско участие в атентата. Месеци след публикациите на Стърлинг в „Рийдърс Дайджест турският журналист Угур Мумджу, експерт по международен тероризъм публикува факти, които доказват, че Стърлинг лъже за българската връзка и че лъжите й са осигурени от ЦРУ. За тези разкрития Мумджу заплаща със живота си. Пред очите на семейството му бомба, поставена в колата му, го разкъсва. Името на България обаче и до днес не е изчистено обаче, въпреки по-късните признания на ЦРУ, че „българската следа“ е скалъпена от щатските и италианските служби. Защо не се търси съдебна вина от Паница? В резултат на платените от Паница лъжи на Стърлинг един невинен българин бива съсипан в италианските затвори. Сергей Антонов днес е пенсионер по болест, с тежки психотравми от процеса, а България е очернена пред целия свят след личната намеса на Джон Паница и публикациите в „Риидърс Дайджест“. Вместо обаче българската прокуратура да се занимае с косвения причинител на смъртта на турския журналист и разсипването на живота на Антонов – Джон Паница, той бива възхваляван като меценат и оставен да корумпира журналистиката ни с подкупи, наричани награди. Изглежда Агов е бил прав, когато говори за рушвети, давани на български журналисти в амплитудата от 500 до 5000 марки. Горната граница се покрива с наградите „Паница“. В днешните текстове на Наказателния кодекс има достатъчно параграфи, по които може да се търси отговороност, макар и след 18 години на Джон Паница за дейност против страната ни, както и гражданска отговорност за нанесени морални и материални щети на Сергей Антонов, чиновник на Република България. Фактът, че това не се прави, говори колко държавата ни се грижи за служителите си. Тя просто косвено ги подтиква към корупция и предателство, толерирайки един съмнителен тип като Паница. Предателската фамилия работи срещу България не от вчера Фамилията Паница е стара и много разклонена. Самият Джон Паница емигрира с чуждестранна помощ през 1948 г. Той е син на Евстати Паница и Мария Ябланска – издънка на богаташка софийска фамилия. Бившето китайско посолство на бул. „Цар Освободител“ се помещаваше във фамилната къща на Яблански, където се е родил днешният раздавач на награди Димитър, наречен по-късно Джон. Това е къщата, заради чиято реституция Джон с настърпвение и хъс работи против родината си. Той натрупва актив пред службите на САЩ през 1952 г. когато заработва за многотиражното списание „Риидърс Дайджест“, създадено, за да се разпространява на 16 езика в 100 милиона тираж по летищата и гарите на света като джобното четиво за средния гражданин, което внушава американските ценности, днес – евроатлантически. През 1956 г. младият Джон прави удар по време на унгарските събития. За тази и други услуги на службите, Паница е назначен за шеф на европейското бюро на списанието, а през 1985 г става заместник- главен редактор. Последното му издигане е награда за очернянето на родината му по случая „Агджа“. Джон е потомък на Георги, когото наричат „паничката“, защото си носел собствена купичка, когато се пиело вино от общата бъчва. Гнусял се от съселяни и близки. Това явно се е предало по наследство на Джон. Синовете на Георги натрупват пари във Виена по време на Руско-турската освободителна война. Докато българските опълченци загиват на Шипка, братя Паница пълнят касите си от военни поръчки. Един от внуците на Георги „Паничката“ – Евстати, е прадядо по бащина линия на Джон. А братът на Евстати – Атанас е баща и дядо на двама от най-големите национални предатели в българската история – Коста и Тодор Паница. Коста Паница е осъден на смърт и разстрелян за антидържавен заговор и шпионаж в полза на чужда държава (Русия) през 1890 г. Дотогава той е майор, председател на Софийския военен съд. Обсъжда с руски шпиони възможността за убийството на Стамболов и княз Фердинанд. Стои зад арестуването на министър-председателя на България Петко Каравелов и лично участва в зверски побой над него в Черната джамия. Точно след този побой Каравелов произнася историческите си думи пред чужди журналисти:“В българските затвори не бият“, макар, че едва ходи от ударите на Паница. Коста Паница е известен и с кощунството с мощите на Раковски. Решил да се прави на революционер, всъщност обикновен бандит, Коста не подбира средствата. През 1885 г. той инспирира обира на богатия българин от Крайова Христо Калъпов. За транспортиране на ценностите Паница използва ковчега с мощите на Раковски, който по това време бива пренесен в България. Тодор Паница е чичо на Коста. Той също е безскрупулен и подкупен. Включва се в македонските борби и веднага застава в редиците на предателите, платени от Москва и Белград. Живее във Виена охолно с парите на Коминтерна. ВМРО му издава присъда още през 1908 г. за убийството на македонските водачи Борис Сарафов и Иван Гарванов. Към обвиненията на ВМРО се прибавят много антибългарски дейности на Тодор Паница, включително и шпионаж срещу родината. На 8 май 1925 г. присъдата му е изпълнена от годеницата на Иван Михайлов Менче Кърничева във виенския Бургтеатър. Джон Паница е достойна издънка на продажници Днешното ВМРО би трябвало да подгони Джон Паница, така както и внука на брата на прадядо му Тодор. Вместо това обаче бившият главен прокурор, македонстващият Иван Татарчев се лекува в САЩ на разноски на Паница. Може би това е отговор на въпроса защо няма преследване срещу националния предател Димитър-Джон Паница от страна на прокуратурата. Предателят днес е в управата на Американския университет в Благоевград, управлява фондацията „Свободна и демократична България“, учредена през 1991 г., раздаваща журналистическите награди. Той е и човекът, цанил Сегела да води политическата пропаганда на СДС през 1990 г., останала в спомените с отблъскващата карта с черепите и метеорологичния девиз „Времето е наше!“ – днес просто материал за пародии. Намесата на Паница във формирането на общественото мнение у нас и корупцията под форма на журналистически награди не са случайни. Те са продължение от една последователна линия на намеса в българската политика и обществен живот, за да бъдат държани те в постоянна криза и разцепление. За да бъде прокарана разделителна черта между пропагандаторите на чужди за България идеи, на антинационалното мислене и тези, които поддържат позицията за необходимост от трайна национална идентичност в обединената Европа. Това разделяне става ясно, когато видим състава на журито, което класира лауреатите на наградата „Паница“: Богдан Богданов от „Отворено общество“, Георги Фотев, също на служба там, световно неизвестни журналисти от правилните медии „Свободна Европа“ и „Демокрация“ и друг подобен пълнеж. Превръщането на частните награди в институция е вредно Въпреки тенденциозния и чисто субективен характер на наградите, те биват разттръбявани всяка година от послушните на властта национални медии като нещо определящо за българската журналистика. Това е доста опасна тенденция, защото създава една прослойка от втренчени в доларите, готови на всякакви поръчки журналисти. Толерирането от страна на държавните институции на подкупите на Паница във вид на награди пък, ражда трайна почва за корупция в колегията. Размиват се разграничителните линии между обективната, имаща за отправна позиция българските национални интереси журналистика и платените доноси срещу България, които минават за „разследвания“. Моралният разврат сред новите випуски на Факултета по журналистика става естествен начин на мислене, стил. Наградите на Съюза на българските журналисти, например, които също се раздават всяка година, биват редовно бойкотирани от БТА, БНТ и БНР, за тях не се говори, или са умишлено принизявани. Така на младите се сочи категорично: „Ето там е истината, при Паница“. И някои от тях наистина ще се подлъжат. Ще клекнат пред мръсната паница на човека, който предаде родината им. Thumb up 2 Thumb down 0 Възмутен 29.07.2011 · 22:24 | докладвай Възмутен и този глупак и дебелак от ГЕРБ Анастас Анастасов го предложи за награда в Парламента.Тези от Герб съмсем са изкукали!Дими Паница е предател и враг на България! Той участваше в кампанията срещу родината си по повод покушението върху Папата! Той пускаше клеветнически статии срещу България, а после стана патриот и започна да идва и гулпаците да му ки кланят на този майкопродавец! Срамно и позорно! А и агент Гоце от Сирещник го награди също като Доган и други престъпници със Стара планина! Thumb up 3 Thumb down 0 дими паница е четвърто поколение национален предател 29.07.2011 · 22:21 | докладвай дими паница е четвърто поколение национален предател Създателят на мита за “българската следа” при атентата над папа Йоан Павел II Дими Паница, даряваше с по 2000 долара поръчкови журналисти Народното събрание вчера изненадващо почете националния предател Димитър – Джон (Дими) Паница. Повечето от депутатите дори не знаеха за кого става дума, но станаха на крака по предложение на председателстващия Анастас Анастасов. „Кой яде от мръсната паница на Джон? Защо толкова години след атентата срещу папа Йоан Павел Втори, не е потърсено извинение от българите?“. Това попита още преди десетина години Волен Сидеров. Вместо да потърси съдебна отговорност от човека, който наклепа България за атентата на 13 май 1981 г. , властта у нас продължи да го толерира. Дими Паница развращаваше българската журналистика с подкупите си, наречени „награди“, години наред. Вестници и национални електронни медии съобщаваха за поредното раздаване на журналистическите награди „Паница“, а сумата от 2000 долара бе връчвана за поръчкови материали. Изданията на наградените послушковци поясняваха на публиката в снимки и текстове, как „меценатът на българската журналистика“ Димитър – Джон (Дими) Паница раздава грамоти и долари. „Измекярската същност на част от българската журналистика години наред избиваше като леке на гащи“, писа през 2000 година Волен Сидеров. “ Разбираемо е, че за зле платения журналистически труд в България аборигенската награда от 2000 долара е примамлива сума. Но все пак журналистът има обществена отговорност. Понякога това, зад което той застава, не може да се купи нито с две хиляди, нито с два милиона долара. Защото е морален принцип. Защото милиони хора се доверяват на журналиста и той много често е единствената им надежда. Журналистът и медията често са и институция, и църква за мачкания от властта гражданин.“ По думите на Сидеров, когато журналист приеме награда от компрометиран човек или фондация, цялата тази надежда се срива. „Изчезва моралната опора на хората, отдавна загубили вяра в държавници и политици. Никой не пита кой дава наградите? Кой е този „филантроп“, загрижил се за българската журналистика? Някой, който се е лутал в нейните коридори, който носи безбройните белези от всекидневните сблъсъци с мерзкото, човешките слабости и пороци, клеветите и интригите? Дълго ровил се в коша с мръсното бельо? Не, случаят не е такъв“, обясни Сидеров. И добави, че за тази неблагодарна професия обикновено ордени не се получават. Кой е Джон Паница, известен сред приближените си като „Дими“? Това е човекът, оплюл и опозорил родната си страна след атентата срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 година. През август 1982 г. в списанието „Рийдърс Дайджест“, където той е шеф на европейското бюро, излизат дезинформациите на платения човек на ЦРУ Клеър Стърлинг, за „българската следа“ в атентата пред катедралата „Свети Петър“ в Рим. Стърлинг споделя пред журналисти по-късно, че Паница й предложил щедро финансово рамо, за да публикува своите статии срещу България както и две книги. “ Разполагайте с колкото искате време, харчете колкото е необходимо, ходете където искате“, казал й Паница тогава. Продължилото 3 г. следствие не доказа българско участие в атентата. Месеци след публикациите на Стърлинг в „Рийдърс Дайджест“ турският журналист Угур Мумджу, експерт по международен тероризъм, публикува факти, които доказват, че Стърлинг лъже за българската връзка и че лъжите й са осигурени от ЦРУ. За тези разкрития Мумджу заплаща с живота си. Пред очите на семейството му бомба, поставена в колата му, го разкъсва. България обаче остава заподозряна за атентата от щатските и италианските служби. Но никой не потърси съдебна вина от Паница. Предателската фамилия Паница работи срещу България не от вчера. Джон е потомък на Георги, когото наричат „паничката“, защото си носел собствена купичка, когато се пиело вино от общата бъчва. Гнусял се от съселяни и близки. Това явно се е предало по наследство на Джон. Синовете на Георги натрупват пари във Виена по време на Руско-турската освободителна война. Докато българските опълченци загиват на Шипка, братя Паница пълнят касите си от военни поръчки. Самият Джон Паница емигрира с чуждестранна помощ през 1948 г. Той е издънка на богаташка софийска фамилия. Натрупва актив пред службите на САЩ през 1952 г., когато заработва за многотиражното списание „Рийдърс Дайджест“.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи