Палестинската държава вече е невъзможна

<p><strong>- Въпросът за статута на Ерусалим беше повдигнат отново през 2009 г. Той не включва ли обаче подновяването на преговорите между израелци и палестинци?</strong><br /><br />- Всички се изказват по въпроса за Ерусалим. Изведнъж откриват, че това е основният въпрос, както и че фактите по този проблем вече не са същите. Докато преговарящите работеха за постигането на мир, градът коренно се промени: ситуацията от 1967 г. вече не съществува и разделянето на Ерусалим стана много по-трудно.<strong><br /><br />- Какви са тези промени?</strong><br /><br />- Географски, площта на града се промени от 20 на 50 кв.км: в този голям Ерусалим израелците изградиха на изток 13 нови квартала, в които сега живеят 250 хил. евреи, свързани помежду си чрез бързи пътища. Те обкръжават арабските сектори в Източен Ерусалим и ги разделят един от друг. Израелците измислиха също понятието &bdquo;свещено легенче&rdquo; &ndash; то обединява мюсюлманския квартал в Стария град и съседните квартали, които са сърцето на арабската част на Ерусалим. Там израелците водят активна политика на експулсиране, разрушаване и отчуждаване, което прави още по-трудно разделянето на Ерусалим.<strong><br /><br />- Решението чрез създаване на две държави все пак се поддържа от целия свят.</strong><br /><br />- През 1967 г. един от първите привърженици на това решение беше Ури Авнери (историческа фигура на израелската пацифистка левица). По онова време той не се радваше на никаква подкрепа. Четири десетилетия по-късно идеите му постигнаха голям успех, защото днес се споделят от всички, включително от американския президент. Но през това време възможността да се създадат две държави изчезна. Дори и да не изключвам възможността да се случи чудо, лично аз вече не смятам, че тази перспектива може да бъде реализирана.<strong><br /><br />- Това резултат от израелската политика ли е?</strong><br /><br />- Израелците приложиха на Западния бряг на р. Йордан същата политика, както в Ерусалим. Тази извънредна колониална находчивост се случи за сметка на населението. Ционистите успяха с бетона и чакъла, но що се отнася до плътта и кръвта, те остават чужденци. Колкото повече успяват да бетонират, толкова по-малко успяват да създадат истинска демокрация и да се вкоренят в региона.<strong><br /><br />- Какво е бъдещето на палестинците без държава?</strong><br /><br />- Ние все още сме там и това е парадокс: през 1948 г. израелците искаха да създадат държава без палестинците и почти успяха да ги изгонят. През 1967 г. победата на израелците обедини бежанците с палестинците, които бяха останали в еврейската държава. Ние бяхме разпръснати, те ни обединиха. Израелците сеят собствения си неуспех чрез своята победа. Колонизацията на Ерусалим и на Западния бряг на р. Йордан, която прави невъзможно създаването на две държави, ще задължи Израел да съжителства с едно значително арабско население и да преразгледа своята демократична система.<strong><br /><br />- Защо не успяха палестинците?</strong><br /><br />- Ние се провалихме наистина, отчасти заради нашата неспособност да преговаряме или да разберем преговорите и отчасти заради нашата корумпираност. Още по-лошо, играейки си на политика, тичайки след идеята за държава, оставихме да се влошат значително условията на живот на нашето население. Преди 20 г. палестинците в Газа нямаха никакви политически права, но можеха да минат на Западния бряг на р. Йордан или дори в Тел Авив, за да работят, да отидат на плаж или на ресторант. Но ние се провалихме и заради другата страна, която не искаше нищо да ни даде. Днес израелската динамика върви срещу всякаква отстъпка. Те вече не виждат необходимостта от компромис. Израелците вече разсъждават само по макиавелистки начин, смятайки силата за единственото важно нещо, за единствена гаранция за тяхното оцеляване. Защо да се интересуват от преговори?<strong><br /><br />- Може ли все още да бъде реализиран вашият план за мир, замислен заедно с Ури Авнери?</strong><br /><br />- Аз предложих няколко! Най-добрият несъмнено беше онзи, замислен през 80-те г., който предвиждаше Израел чисто и просто да анексира палестинските територии. Вместо това те си взеха тази земя, но ни оставиха без права. Така че аз работех заедно с Ами Аялон за създаването на две държави. Ние се споразумяхме около шест принципа, които избрахме сред най-болезнените отстъпки, така че всички да ги видят и правителствата да бъдат принудени да ги приемат. Ерусалим фигурираше сред тези шест точки. По това време, през 2003 г., Махмуд Абас подписа Пътния лист за мир. Още тогава мислех, че това е грешка.<strong><br /><br />- Какво препоръчвате днес?</strong><br /><br />- Последния план, който предложих, е писмо, което изпратих преди шест месеца на Барак Обама и Джордж Мичъл. Предложих им да спрат незабавно преговорите, станали напълно безполезни: всички въпроси са повече или по-малко уредени, остават само нерешимите проблеми. САЩ би трябвало сами да предложат решение на тези въпроси, а всяка от двете страни да подложи този план на референдум на своето население.<strong><br /><br />- Каква перспектива остава за палестинците?</strong><br /><br />- Следващото ми предложение ще бъде да поискам от Израел да ни анексира, приемайки ни като граждани трета категория. Палестинците да се ползват от основните права &ndash; на движение, труд, здравеопазване, образование, но без да имат политически права. Няма да бъдем граждани, а само поданици. <br /><em><br />Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>