Нови документи на ДС хвърлят светлина върху периода 1944–1947 г.

<p><strong>Мария Дерменджиева: </strong>Факт е вече и четвъртият документален сборник на комисията за архивите на ДС, озаглавен &bdquo;Държавна сигурност и промените в България (септември 1944 &ndash; декември 1947 г.). Вие сте съставители на сборника, имате различни професии &ndash; г-жа Христиди е историк, вие, г-н Трифонов, сте юрист. С какво ви заинтересува именно този период от българската история?<br /><br /><strong>Румяна Маринова-Христиди: </strong>Много съм благодарна на г-н Трифонов, че ме покани да работим заедно по тази тема. И въпреки че както вие казахте, тя е добре изследвана в българската историография, ние успяхме да открием, да публикуваме и въведем в научно обръщение много нови документи, които досега са били неизвестни. Това се дължи най-вече на факта, че беше ограничен достъпът до документите, съхранявани в МВР. Консултирах се с колеги, издавали документални сборници, свързани с този период от българската история, и мисля, че почти няма документ от нашия сборник, който до момента да е бил публикуван някъде. За пръв път се публикува например обвинителният акт срещу Никола Петков, ръкописни бележки на Антон Югов, актът за предаването на задържаните бивши регенти от съветското военно командване на министъра на вътрешните работи. Ние не претендираме, разбира се, за изчерпателност с този сборник, защото масивът от документи и материали в комисията за досиетата е огромен. Просто направихме още една крачка в осветляването на нови документи за периода 1944&ndash;1947 г. и сме ги въвели в научно обръщение.<br /><strong><br />Тодор Трифонов: </strong>Безспорно при мен е налице и личен интерес към периода 1944&ndash;1947 г., защото, доколкото си спомням от моето образование, доста по-различно сме учили за това време. Този сборник дава представа за реално големия обем и разнородния характер на запазените документи по линия на ДС за периода. Предполагам, че ще събуди обществен интерес. И че ще е особено интересно за съвременниците на събитията да се запознаят с разкритите архиви, защото съм сигурен, че ще прочетат неща, които са забравили или изобщо не са знаели. Дори коментирахме с колеги, че някои от документите са непознати включително и на хората, работили в службите, защото и за тях са били недостъпни.<br /><br /><strong>М.Д.:</strong> Малко статистически данни?<br /><br /><strong>Р.М.-Х.:</strong> В подбора на документите са използвани основно два фонда &ndash; Ф. 1 на Секретариата на МВР и Ф. 13 &bdquo;Борба с вътрешната контрареволюция&rdquo;. Документалният масив е огромен. Добре беше, че имахме хронологични рамки, защото трудно се прави сборник за прекалено продължителен период от време. Не че е невъзможно, но тогава извадките наистина са съвсем фрагментарни. Прегледахме над 2000 архивни единици, това са десетки хиляди страници. Основно се ръководихме от два принципа при подбора. Първият беше да покажем това, че ДС присъства навсякъде от самото начало на периода, от септември 1944 г., не само във всяка една сфера от политическия живот, но и в икономиката, културата, образованието, вероизповеданието, армията, транспорта. Постарахме се да илюстрираме всичко това с конкретни документи и да покажем как новата власт с помощта на ДС постепенно е овладяла и укрепила всички позиции, за да може след 1947 г. вече да се премине към еднопартийното управление от съветски тип. Такова управление поради международната обстановка не е било възможно да бъде наложено веднага още през 1944 г. и това именно е преходният период към съветския модел. Вторият принцип, от който се ръководехме, беше да представим разнообразието на документите &ndash; като произход, функция, предназначение. Вече казах, че сме прегледали над 2000 архивни единици, от тях подбрахме 200, които ще бъдат включени в електронното издание, докато в книжното тяло намериха място 131 документа. Изключително разнообразни, като се започне от заповеди, наредби, инструкции, мине се през окръжни, сведения, донесения &ndash; на агенти и анонимни, молби, писма, позиви и се стигне до радиограми, планове, графики, интервюта, информационни бюлетини, подслушани разговори на опозиционни дейци. Затова вярваме, че всеки читател, дори и да не е историк, ще намери нещо, което ще му бъде интересно да прочете в сборника.<br /><strong><br />М.Д.: </strong>От коя дата е най-ранният публикуван документ? Питам ви във връзка с дебата, който се разгоря на два пъти в Народното събрание, за гражданската реабилитация на репресираните от комунистите лица между 8 и 11 септември 1944 г.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Т.Т.:</strong> Първият документ е от 10 септември 1944 г.<br /><br /><strong>Р.М.-Х.: </strong>Като историк трудно ще се съглася да се употреби за 1944 г. понятието &bdquo;комунистическа власт&rdquo;. Защото властта е отечественофронтовска. В коалицията има четири партии &ndash; както те, така и техните министри, вкл. и Никола Петков в качеството му на министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев, са сложили подписа и под Наредба-закон за Народния съд, под Наредба-закон за защита на народната власт. Тоест нека не забравяме, че отговорността за това, което се е случило в този период, не е само на комунистическата партия. Фактът, че комунистите са най-силни и водещ фактор в ОФ и поради присъствието на съветските войски в страната и подкрепата от Москва, все още не им развързва ръцете да действат самостоятелно. Все пак в България има Съюзна контролна комисия, да не говорим, че войната продължава до май 1945 г. в Европа, освен това ние нямаме подписан мирен договор в този период и това ни налага редица ограничения. Затова тогава имаме не само многопартийна система, но и наличие на опозиционни партии, които са легализирани през септември 1945 г. именно за да се покаже, че има демократично управление в страната, независимо че то не е такова в истинския смисъл на думата. Защото в противен случай правителството на България не би било признато и западните сили не биха подписали мирен договор с нея. Така че колкото и да се иска на комунистите в този период да наложат властта си, те имат редица ограничения, с които трябва да се съобразяват. Затова казваме, че периодът е преходен, защото буквално с всеки изминал месец комунистите укрепват и засилват своите позиции в ОФ, докато накрая го унищожават, премахвайки политическите си противници и преминавайки към еднопартийна и тоталитарна система. Това беше и причината да поставим хронологическите рамки на събраните в сборника документи. Те прекрасно илюстрират как комунистите с течение на времето все по-малко се съобразяват със западните сили, докато накрая влизането в сила на мирния договор през септември 1947 г. окончателно им развързва ръцете. Всъщност не трябва да забравяме, че нищо уникално не се случва в България. Просто се спазва решението на Великите сили в антихитлеристката коалиция, взето месеци по-рано, още през октомври 1944 г., на срещата в Москва между Сталин и Чърчил за сферите на влияние, разделението след това многократно е потвърждавано. Така че западните сили на практика са се съгласили и са оставили България в съветската сфера на влияние. Оттук нататък опозицията, която нито е много силна, нито е подкрепена от Запада, просто няма как да се противопостави на комунистите. Западът няма намерение да разваля договореностите си със Съветския съюз заради страна, оставена вече в неговата сфера на влияние, така че според мен опозицията е обречена още при самото си създаване. Това ясно го показва и поведението на един опитен политик като Кимон Георгиев, лидер на &ldquo;Звено&rdquo;, партия, която от самото начало е в ОФ. Кимон Георгиев избира пътя на сътрудничество с комунистите, а не тръгва да се опълчва срещу тях, защото преценява, че опозицията е обречена.<br /><br /><strong>Т.Т.: </strong>Много интересни документи има в сборника, които описват този процес на овладяване на важните позиции в държавата от комунистите с помощта на ДС. Например доклад от инспектор на МВР за извършена инспекционна обиколка в Златоградска, Смолянска и Девинска околия в края на февруари &ndash; началото на март 1945 г. Ето колко детайлно разглеждат всичко на базата на разузнавателния си ресурс. Ще ви прочета как са озаглавени разделите на доклада, който е 13 страници само за тези три околии: отношение на българо-мохамеданите и турците към българите християни и ОФ власт, отношение на нашите погранични военни и други власти към населението и ОФ власт, политически и служебни отношения на нашите административни деятели &ndash; културно-просветна политика, по управи, общинска администрация, после трудова повинност, общински съд, опазване на горски и полски имоти, особености на трите родопски околии, и накрая заключения и препоръки какви мерки да се вземат, за да се овладее властта, казано с прости думи. Ето друг пример от 1947 г. &ndash; годишен доклад за организационно и политическо състояние на обектите &ndash; кои приема ДС за обекти: младежта, средношколска, университетска, спортна, бригадирско движение. Всички обществени слоеве са наблюдавани, интервенирани и профилактирани през годината и се дава обобщение. Следват: интелигенцията &ndash; художници, музиканти, артисти, професори, академици, гимназиални учители, работници по правосъдието; печат &ndash; печатници, журналисти, книгоиздателства, БТА, радиобюлетини; духовенство &ndash; всички вероизповедания; стопански слоеве &ndash; занаятчии, търговци, индустриалци, частни банки; работническа класа, профсъюзи, селячество &ndash; министерството, ЦКС, Общ земеделски професионален съюз и т.н. Публикували сме също графики за реалните продажби на печатни издания в София и в страната. Има доклад за изградената резидентура в армията, обширен доклад за наблюдението на ДС над криминалната милиция.<br /><br /><strong>Р.М.-Х.: </strong>Това е много интересен документ.<br /><br /><strong>М.Д.:</strong> Да поговорим за престъпленията през периода 1944&ndash;1947 г.<br /><br /><strong>Р.М.-Х.: </strong>Няма никакво съмнение, че покрай налагането на новата власт и че предишната власт е обвинена за загубата във войната и за подкрепа на т.нар. фашистки режим, България трябва да проведе народен съд. Нещо, което е залегнало още в клаузите на примирието от октомври 1944 г.. Но и народният съд, както и други по-нататъшни наредби и закони са използвани и за разчистване на сметките с политически неудобни лица и тяхното отстраняване, т.е. покрай реалните виновници за националната катастрофа, както са наречени, има и огромно преувеличение в броя на обвинените, в броя на присъдите &ndash; да не говорим за смъртните присъди, които са 2730, потресаващо е. Огромен е броят на хората, които са осъдени без никаква вина, например народните представители от 25-ото ОНС само заради изказвания от парламентарната трибуна са подведени под отговорност. Това е противоконституционно освен всичко останало. След това във връзка с наредбата-закон за защита на народната власт от януари 1945 г. покрай кръга на лицата, попадащи под ударите на закона, защото са участвали във въоръжени групи или други действия срещу властта, също страшно много се разширява кръгът на подведените под отговорност. Например за агитация или подриване на народната власт чрез разпространяване на позиви. Всички тези текстове от наредбата се използват умело в скалъпени процеси срещу политически дейци, журналисти и други опозиционни дейци, които само поради изказано несъгласие с действията на правителството и ОФ попадат под ударите на тези закони. Много документи показват и как по места, особено в малки населени места, самата смяна на властта се използва за разчистване на лични сметки и конфликти. Хора са задържани, бити без никакви обвинения и доказателства за извършени престъпления. И самият ОФ казва после, че трябва да се спре с този произвол, който може би е най-голям между средата на септември и средата на октомври 1944 г., когато саморазправите стават без никакви налични закони. След това вече влиза в сила законът за народния съд. В този период има много убити, безследно изчезнали...<br /><strong><br />М.Д.: </strong>Ролята на партизаните от тези документи изяснява ли се?<br /><strong><br />Т.Т.:</strong> Не.<br /><br /><strong>Р.М.-Х.: </strong>Не, по-скоро имаме документи за това, че голяма част от бившите партизани се вливат в новите силови структури &ndash; в народната милиция и в ДС, заемат основно и ръководно място в репресивния апарат.<br /><strong><br />Т.Т.:</strong> За мен отново се затвърждава ролята на тези документи като исторически извор. Докато проучвахме архивите за това издание, попаднах на документ за един частен случай, по който съм работил като адвокат. Преди доста години наследници на двама собственици на мелница претендираха да си възстановят собствеността, като се отмени дарението, което е направено на общината. Те доказваха със свидетели, че това е направено от наследодателите насилствено. Съдът прие показанията за истина. И случайно сега попаднах на документи, които потвърждават всичко, разказано пред съда. Така че никога не е късно да се търси истината и е чудесно, когато може да се стъпи и на писмени документи.<br /><br /><strong>Р.М.-Х.: </strong>Искам да допълня само, че тъй като претендираме за професионален подход към документите, ние не сме работили с предпоставени тези в нито една посока. Стремежът ни е бил да покажем разнообразни документи и гледни точки, показващи промените в обществото и държавата през този период и ролята на ДС в тези процеси. И се надявам, че сме го постигнали. Специално за ДС ми направи много силно впечатление, че службата още от самото начало работи много сериозно, всичко следи, всичко документира, записва &ndash; може да е неграмотно, с лошо качество на документа, но прави подробни и задълбочени анализи. <br /><strong><br />М.Д.:</strong> Във връзка с народния съд какви нови документи представяте?<br /><br /><strong>Р.М.-Х.:</strong> Доста са и са интересни. Има много статистически материали: за въдворените в трудововъзпитателни общежития за политически опасни лица, за подведените под отговорност лица по области, радиограми за издирване на лица. Един чудесен документ има за редица обвинители по народния съд, които са уличени във взимане на подкуп &ndash; описани са подробно тези случаи, какви подкупи и от кого са взели.<br /><br /><strong>Т.Т.:</strong> От гледна точка на комисията за досиетата мога да кажа, че спазваме принципа да не правим политика от нашата работа, да не правим издания в услуга на дадена историческа теза, да бъдем обективни. А ползата от този документален сборник аз я виждам в това, че който се интересува от периода, виждайки даден документ, описан като фонд, опис и архивна единица, може да продължи своите научни или публицистични проучвания по дадени теми, които го интересуват. Предстои ни резултатите от тази изследователска работа и разкриването на архивите на ДС да преминат в образованието. <br /><strong><br />Р.М.-Х.: </strong>Да, при нас поне, в Историческия факултет на Софийския университет, този сборник с документи веднага ще влезе в учебния процес. Студентите проявяват интерес да работят с документи, защото са много по-въздействащи от сухите преподавателски тези, които им се поднасят. Има определено все по-голям интерес към периода на социализма в историята на България при нас, защото за новите поколения той е еднакво непознат като Античността или Средновековието.<br /><br /><strong>М.Д.:</strong> Г-н Трифонов, като юрист, как оценявате налагането на народната власт на базата на документите?<br /><br /><strong>Т.Т.: </strong>Според мен трябва да се направи едно детайлно сериозно изследване от юристи за законността на действията и актовете на държавната власт, преценка как се спазват заварените закони до отмяната им. Това е една дълга тема, но оценката, която може да се направи от такова задълбочено изследване е необходима на обществото. <br /><br /><em><strong>Разговора води Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></em><br /><br />Д-р Румяна Маринова-Христиди е преподавател по съвременна българска история в катедрата по "История на България" в Историческия факултет на Софийския Университет "Св. Климент Охридски". Завършила е история в СУ през 1999 г. със специализация "Архивистика". През 2004 г. защитава докторска дисертация с тема за просветната политика в периода на социализма. Автор е на монографията "Българското образование 1948&ndash;1959 г.: между съветизацията и традицията", както и на редица студии и статии по въпросите на съвременната българска история, образованието, българо-гръцките отношения и др. <br /><br />Тодор Трифонов е роден на 14 март 1966 г. Завършва висше образование през 1988 г. в СУ &ldquo;Св. Кл. Охридски&rdquo;, Юридически факултет &ndash; специалност &ldquo;Право&rdquo;, с образователно-квалификационна степен магистър. Специалист е по граждански процес, вещно, облигационно и търговско право. До 1989 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд. От 1989 до 2007 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия, съдружник и съуправител в Адвокатска кантора &ldquo;Йосифова, Раденкова, Трифонов&rdquo; &ndash; гр. София. От 2007 г. досега е член на комисията за разкриване на архивите на ДС и РУМНО.</p>