На 12 юни се отбелязва Денят на Русия. Доколко е важен за руснаците този празник? И в каква степен е усещането, че независимата държава Русия е свързана носталгично със Съветския съюз? На тези въпроси на Радио „Свобода” отговоря ръководителят на отдела за социалнополитически изследвания към Център „Левада” Борис Дубин. В интервюто Дубин заявява, че зад патриотизма по руски се крие увереността, че Русия не е Европа, че има свой особен път. Че Русия живее във враждебно обкръжение, че никой никога не й е желаел и не й желае доброто.
<p>- Празникът е достатъчно двойствен и неопределен. И досега по-голямата част от руснаците не знаят как наистина се нарича той. За тази неяснота е виновна самата власт, която дълго време не можа да му измисли име. Официално той се нарича "Ден на приемане на декларацията за суверенитета на Русия", но в устната реч не можеш да го наречеш така. Дълго време се наричаше Ден на независимостта на Русия. И днес за такъв го мислят повече от40% от жителите на страната. Така че яснота в разбирането какво представлява тази дата освен приятен за мнозинството руснаци допълнителен неработен ден няма. <br />Що се отнася до носталгията по миналото... Тя е свързана с победата във войната, успехите в Космоса, постиженията в науката, великата руска литература. Половината от възрастното население съди по тези признаци. От отговорите на другите въпроси става ясно, че с Русия се отъждествява миналото, историята, територията, върху която се е простирала държавата. Това е държавническият подход към Русия. В дадения случай става дума за желанието да мислиш държавата си не просто като голяма и важна територия, но и като велика държава. По образеца на Съветския съюз. Зад това се крие носталгия по съветското.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- А какво мислят жителите на Русия за пътя на развитие на държавата?</strong></p>
<p>- Принуден съм да се повтора: двойственост и неопределеност. От една страна, според 60–70% от запитаните Русия трябва да заздравява връзките и да се сближава както със Запада, така и с Изтока. Да се вписва в големия свят. От друга страна, 60% смятат, че Русия има особен път и не й трябва с никого да се сближава.<br />Друг е въпросът какъв социалнополитически ред биха искали да видят руснаците? Повече от 60% казват, че на Русия й е необходима демокрация. За московчаните е характерен западноцентризмът. За това са 75% от запитаните. Но голяма част от тези, които са за демокрация, смятат, че и демокрацията трябва да бъде особена. Когато поставяме въпроса по друг начин, питайки кое е по-важно за Русия – ред или демокрация, то 60% са за ред, 20% – за демокрация. И още един важен въпрос: кое е по-важно – редът в държавата или правата на човека? За ред са 55%, за правата на човека – 40%. От една страна, на хората им се иска в държавата да има по-висок стандарт на живот – 60%. А от друга страна, им се иска да живеят във велика държава, която уважават и от която се страхуват. В този сблъсък има няколко много важни ориентира и се откроява липсата на решение на принципните въпроси за това какво е Русия, накъде върви, какво предлага на големия свят. Такава неопределеност се показва в подобни отговори.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- А продължават ли да смятат Русия за велика държава?</strong></p>
<p>- Да, и сега се усеща повече, отколкото преди десет години. Днес почти две трети от хората смятат Русия за велика държава. Преди десет години го мислеха само 14%. Този показател се заздрави за десетилетието на Путин.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Доволни ли са хората от днешната власт в Русия, от обществения строй, който съществува в държавата? Свързано ли е това с чувство на гордост?</strong></p>
<p>- Колкото и да е парадоксално – не е свързано. Както не свързана и удовлетвореността от собствения живот с политическия ред и икономиката в Русия, със състоянието на културата, морала и т.н. Получава се, че руснаците са доволни преди всичко от действията на водещите личности. Откакто Путин стана премиер, повечето са удовлетворени и от работата на правителството. И при това от 60% до 70% са недоволни от икономическите и политическите условия. Така че тази гордост е свързана не с реалните постижения, не с нивото на живота на мнозинството от руснаците, а по-скоро се отнася към призрачната великодържавна Русия, към основния й символ. В този смисъл и фигурата на Путин, и по-малко тази на Медведев се явяват като символи на тази велика държава, което изпълва с носталгия голяма част от руснаците.<br />В руския контекст патриотизмът изплува и като средство за противопоставяне – <br />„ние – те”. Зад патриотизма по руски се крие увереността, че Русия не е Европа, че има свой особен път. Че Русия живее във враждебно обкръжение, че на нас никой никога не ни е желаел и не ни желае доброто. Че отношенията между Русия и останалия свят никога няма да са изградени на приятелска основа. Заради това тук патриотизмът се разбира доста буквално: това е привързаност към своята държава с тези ценности, символи, корени, които се мислят определящи за нея. Всъщност – голяма, въоръжена и мощна държава, която уважават и от която се страхуват.<br /><br /><em>Радио „Свобода”<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>