- 10 Sep 2020
- 89
- 13
ГЕРБ е десен анекдот, а не десница. Това силно персонализирано движение от турбо фолклорен тип беше наето от електората за изтребление на тройната коалиция и по-специално на Доган. "Синята коалиция" е опортюнистична конструкция от две съсипани партии, семейство десни акробати под купола на българския политически цирк, това казва д-р Николай Михайлов пред в. "Труд". И още: Никой не знае какво може да хрумне на Анна-Мария Борисова, може и нищо да не хрумне. Болниците се превръщат в учреждения за подръчно лечебно обгрижване, от които ще се излиза жив само ако си влязъл абсолютно здрав. Не е изключен драматичен провал, някаква чудовищна, публично незащитима глупост.
<p><strong>Д-р Михайлов, след повече от година управление премиерът Бойко Борисов открито говори за втори мандат на ГЕРБ. С обещанието например, че тогава ще строи още магистрали. Има ли резон управляващите да се чувстват спокойни за бъдещето и да обещават в далечна перспектива?</strong></p>
<p>Сигурно сте забелязали, че на някакъв етап на превъзбуда всички премиери фантазират втори мандат, бленуват власт в "далечна перспектива". Самочувствието им приема форма на незаменимост и се съобщава като факт от бъдещето. Симпатично преувеличение на нервна почва.</p>
<p><strong>Каква е "диагнозата" за политиката в началото на новия политически сезон? Очаквате ли бурна есен или разместване на пластовете, например в подкрепата за кабинета на ГЕРБ в парламента?</strong></p>
<p>Очаквам синдикален натиск и съсловни претенции, но без съществена политическа динамика.<br />Очаквам странности от контракултурните грации на премиера: Димитров, Борисова, Рашидов...<br />Димитров – в качеството му на игумен на Новия Ерусалим и мениджър на всички чудеса, ще продължи да управлява националното благочестие с размаха на разгърден гларус. Рашидов е на път да раздаде чудовищно количество ордени, за да пенсионира неколцина. Ще строи Лувър като антикризисна мярка. Никой не знае какво може да хрумне на Анна-Мария Борисова, може и нищо да не хрумне. Болниците се превръщат в учреждения за подръчно лечебно обгрижване, от които ще се излиза жив само ако си влязъл абсолютно здрав. Не е изключен драматичен провал, някаква чудовищна, публично незащитима глупост. Иначе не очаквам разпад на подкрепата за ГЕРБ. Очаквам бурна есен в чаша вода.</p>
<p><strong>Неотдавна г-н Борисов провъзгласи ГЕРБ за десницата в България. Къде е "Синята коалиция", разбираема ли е позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция? И до какво би могло да доведе то?</strong></p>
<p>ГЕРБ е десен анекдот, а не десница. Това силно персонализирано движение от турбо фолклорен тип беше наето от електората за изтребление на тройната коалиция и по-специално на Доган. "Синята коалиция" е опортюнистична конструкция от две съсипани партии, семейство десни акробати под купола на българския политически цирк. Позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция ги превърна в коментатори на управлението, в рецензенти на властта. Оттук и впечатлението за самомнително менторство, за дежурна компетентност.<br />Предстои още един вираж на оцеляващата им тактика: ще скъсат с ГЕРБ, за да си върнат физиономията, но пак ще е половинчато: за да не излезе, че са в съюз с БСП и за да не дразнят ЕНП. Това ми хрумва за "танцуващите с Бойко".</p>
<p><strong>Сините лидери Мартин Димитров и Иван Костов убеждават, че са коректив на властта, такъв ли са? И в двете партии се чуват, макар и не масови гласове, че десницата се обезличава, сдава десния фронт. Чия е отговорността?</strong></p>
<p>Няма десен фронт, има бункер на един амортизиран лидер и Мартин Димитров като електорален дарител. Има лукавство до глупост. Българската десница е кодово име на оцеляваща стратегия, деидеологизирана опортюнистична група. Реформаторският кредит е отдавна разпилян по разпътните пътища на долнопробни политически предприемачи, крадци на доверие. СДС беше изяден на два етапа: при създаването на ДСБ (mea culpa) и при конструирането на "Синята коалиция".<br />Хайде да ви кажа и това: политическият вампиризъм се разпознава по еднообразието на техническите похвати и по електоралния упадък на всичко, до което се докосне. Четете дясната история и в този ключ. Електоралният корпус на десницата се свива с клинична закономерност, накрая ще остане само един. Познайте кой.</p>
<p><strong>Вие самият, като един от идеолозите и учредителите на ДСБ, къде сбъркахте?</strong></p>
<p>Политиката е времепрекарване на празни души, казва един знаменит колумбийски мислител. Не става дума за грешка, а за вина. Заблудата е детайл.</p>
<p><strong>Колко дълго ГЕРБ може да обяснява колко е тежко наследството от тройната коалиция и да пази доверие с шумните акции на МВР? Властта продуцира скандали и с безпрецедентен лобизъм в парламента, и с конфликт на интереси, и с непремерени изказвания на министри – например приятели на Борисов. Публичният образ и доверието във властта изглежда не страдат от това, защо?</strong></p>
<p>Борисов е сладкодумен разказвач на политически приказки, лукав и простодушен балкански актьор. Борисов е конгениален на своя народ, свръхлегитимен по тази причина. Лумпенизираният електорат го преживява като магьосник от последна инстанция, но не гарантира лоялност. <br />При първия болезнен удар върху джоба на населението го грози верижна реакция на разомагьосване. Междувременно тече битка за въображението на българите, идеята е да бъдат облъчвани с правоохранително кино, докато оценъчната им способност каталяса напълно. Публичният образ на управлението е иконографски стабилизиран от силно сугестивната фигура на премиера, който се движи пред погледа като надарен с власт, произтичаща не от конституцията, а от природата. Това е магия, някой би казал, че Борисов има окултна протекция. Засега.</p>
<p><strong>Докога?</strong></p>
<p>До челен сблъсък с реален обществен проблем, без шанс за палиативно решение и възможност за "харизматични" маневри.</p>
<p><strong>Има ли потенциал проект на Георги Първанов да я създаде, може ли това да е вън от БСП? Президентът и премиерът в последните дни открито се наричат алтернатива един на друг, защо?</strong></p>
<p>Пенсионираните президенти не вдъхновяват, това е емпирично доказано. Особено ако имат дълъг стаж в задкулисната политика и спорна ловна история. Лявата еротика е партийно обвързана, думата "единство" е фетиш. Всичко извън БСП е под голям въпрос.<br />Първанов говори за алтернатива на Борисов, защото се кани да я акушира. Формира очаквания, съспенс. И дисквалифицира Станишев.</p>
<p><strong>Вие полицейска държава в България и опасност за демокрацията виждате ли? Част от опозицията говори за това.</strong></p>
<p>Декриминализацията, предприета от това управление, се разгръща под нивото на "недосегаемите", това е важно да се отбележи. Чух Цветан Цветанов да казва, че живеем в държава, превзета от олигархията. Да сте видели, щом сме превзети, някой от тези, които наричаме олигарси, проснат по корем да диша тежко, за да бъдем отвоювани? Не сте и няма да видите. Елитарната престъпност остава недосегаема, а битовата е безинтересна: селата са оставени на произвола на странстващи рецидивисти. Живеем в условията на перманентен правоохранителен кинофестивал. Няма опасност за българската демокрация, по-скоро е в разцвет. Триумфира в приспособен вариант, под строго българско условие.</p>
<p><strong>"Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната" – това са ваши думи. Обяснете ги, моля, и какъв е изходът? От тази оценка лъха обреченост.</strong></p>
<p>България е в състояние на духовен упадък, на тежък културен регрес. Бедата е, че този упадък се преживява от мнозина като загуба на жизнен смисъл, като опустяване на националната територия.<br />След десетилетия на принудителен комунистически аскетизъм консумативният бяс и простотията придобиха статут на публична норма, на нещо подобно на базисна компетентност да живееш в български условия. Телевизията упражнява мощен оглупяващ ефект върху населението, смалява му мозъка. Няма нищо по-деградиращо от развлекателната телевизионна продукция, от тези фолк субретки и разчупени телевизионни гамени, това, което излъчват, е срам за естетиката, смърт на вкуса. Пред очите ни се мотае елит, напълно провален да интегрира в граждански дебат и политическо действие съществените въпроси на националното развитие.<br />Бойко Борисов е резервен коз, закономерен и простонародно убедителен. Това родихме, това ни връхлетя. За никакъв изход не мога да говоря, питайте производителите на политическа надежда. По силите ми е да помня, че сме членове на ЕС.</p>
<p><strong>С д-р Николай МИХАЙЛОВ, психиатър, теолог и депутат от ДСБ в 40-ото народно събрание, разговаря Лилия Цачева, в. "Труд". </strong></p>
