Николай Михайлов: Населението копнее за хладилник и ред

<p><strong>- Д-р Михайлов, неотдавна нарекохте властта и модела на управление &ldquo;триумф на минималната политика&rdquo;. В навечерието на изборите за президент и местна власт&nbsp;&ndash; най-политическото по дефиниция време&nbsp;&ndash; положението промени ли се?</strong></p> <p>- Не мисля. Присъствието на Борисов укротява страстите, защото обезсмисля сблъсъка. Сам е на ринга&nbsp;&ndash; с рефера, но без противник. Управлението виси на бяла магия, на едно извънредно и неквалифицируемо присъствие. Харизматична република, управление по силата на талисман. Има нещо патриархално-сицилианско в цялата работа, кръвнородово и беззаконно. Кръстникът на нацията се разхожда в телевизора по вечерно време, строг и мотивиран, малко неглиже, отвъден на всички правила, защото сам е законът, заканва се на лошите, милва добрите и ни пожелава лека нощ. Предизборната кампания няма да промени картината, защото сме в режим на моноспектакъл.</p> <p><strong>- Как тълкувате хода на Бойко Борисов да издигне за президент най-рейтинговия си министър, при това експерт, а не политик, и да извади друг министър за вице?</strong></p> <p>- Не могат да издигнат Фидосова, тежи на мястото си. Плевнелиев е човекът&nbsp;&ndash; лек и въздушен, шампион на &ldquo;позитивната нагласа&rdquo;. Чаровен строител на капитализма, олицетворение на симпатичния успех. Нищо от арогантността на преуспялата мутра. Мисля, че най-силната страна на тази кандидатура е стилизираното й простодушие и своеобразната й безобидност. Отвсякъде струи позитивизъм. И разбира се, магистралите. Маргарита Попова е интелигентен и независим човек, без нейната компания би увиснал безпомощно като инженер пред думата субсидиарност. Избран е, за да победи, загубата ще е тежък удар за Борисов.</p> <p><strong>- А останалите номинации какво послание носят&nbsp;&ndash; Кунева, Калфин, Румен Христов? Какви са прогнозите ви за 23 октомври и крайния резултат от мача?</strong></p> <p>- Меглена Кунева e сериозен кандидат, с качества, основани на доказателства. Идеята за президент от женски пол ми се струва цивилизоваща. Калфин е ляв опортюнист, партиен ренегат с вкус към кариерата. Либерал с пиетет към ДС. Сепващ парадокс. Интелигентен човек, с придворно излъчване и оскъдна харизма. Румен Христов се прочу с това, че скара СДС с ДСБ. Шансовете му да ги разведе не са за подценяване. Надявам се на съпротива срещу властния монопол на ГЕРБ. За добро или за лошо, много зависи от Доган.</p> <p><strong>- &ldquo;Градим България&rdquo;, чествания на Тодор Живков, мижава ответна реакция, предупреждения, че вървим към диктатура заради притеснения от фалшификации на вота и признанието на Борисов, че &ldquo;по-добре да има твърда ръка, отколкото мека китка&rdquo;. Играе ли си някой с носталгията по комунизма?</strong></p> <p>- Няма никакво съмнение, че властта опитва похвати от репертоара на Живков и че оставена сама на себе си, би се разпасала дефинитивно. Става дума за естествено влечение на повърхностно демократизирани люде към силовите методи и прякото действие. Властта е тотална или изобщо не е власт&nbsp;&ndash; такава е презумпцията. Оттук и тежнението към тоталитарни образци. Разделението на властите и върховенството на закона не фигурират в сценария на бившите милиционери и легализираните мутри. А на тези две антропологии се крепи държавната сграда. На всичко отгоре това импонира на българското мнозинство, то приветства &ldquo;твърдата ръка&rdquo; и презира &ldquo;меката китка&rdquo;. Свободата е скъпоструващ каприз, градско вълнение, излишество и шик. Населението копнее за хладилник и ред. Демокрация означава &ldquo;власт на народа&rdquo; с всички рискове, произтичащи от тази патетична комбинация. Няма концепция за реабилитация на комунизма, има инстинктивна симпатия към уюта на тоталитарното лоно. И отвращение от вулгарното благоденствие на един разпасан и неподсъден елит. На този терен силовото превземане на изборните урни, подпомогнато от юридическия гений на Цветанов и Фидосова, ще се преживее като бодро настъпление на здравите сили, като възхитителна безпринципност на живия живот.</p> <p><strong>- Докога рязането на ленти и резултатите в бъдеще време ще държат Борисов в кондиция? Ще се &ldquo;разомагьосат ли&rdquo; хората, както казвате, или това, че сме по-добре от американците (по Симеон Дянков), че имаме най-хубавия мост в Европа (по Бойко Борисов), ще работи? Създава ли се паралелна реалност и има ли сетива у хората да я разпознаят?</strong></p> <p>- Харизматичната обсебеност като субективно състояние на заплеснат фен се лекува с глад. Гладът преобръща представите и преориентира симпатиите. Борисов е политически силен, защото е лукав и простодушен, безцеремонен и гъвкав. Голям талант от живковистки тип. Има, изглежда, и ген на политическо дълголетие. Без икономически срив ще управлява втори мандат, няма кой да го спре. Борисов е Бойко. Строителната му активност вълнува като турски сериал. Спира разрухата и гради България. Дянков е стиснат, Бойко строи. Директно от българската традиция. Стил с голяма сугестивна сила.</p> <p><strong>- &ldquo;Синята коалиция&rdquo; се разпадна за президентския вот и се появи &ldquo;ново&rdquo; обединение без ДСБ, което ни убеждават, че е &ldquo;широко дясно обединение&rdquo;&nbsp;&ndash; Съюз на десните сили. Широко, ново, дясно и обединение ли е? Комплекс или реална кауза е дясното обединение?</strong></p> <p>- Кауза от особен род, в която съзирам нещо комично и нещо неприлично. Все едно съпрузите на някоя госпожа със славно минало да създадат широко съпружеско обединение за щастлив семеен живот, като скокнат ентусиазирани в непретенциозното й ложе. Пийпшоу за всички дясномислещи. Става и за Вилеров гоблен: &ldquo;Съпрузите на автентичната десница в кревата на каузата&rdquo;. В средата Мартин като пръв между равни. Неприлична идея с голям сантиментален потенциал. Върху тези обединителни начинания мога да разсъждавам само със закачки и симпатия.</p> <p><strong>- Кой е по-виновен за трусовете в &ldquo;Синята коалиция&rdquo;&nbsp;&ndash; СДС, който прескача подписите си, или Костов, който поставя ултиматуми? Къде е РЗС (макар с ДСБ споразумение да няма черно на бяло)?</strong></p> <p>- СДС се труди върху еманципацията си от Костов, но го прави с лоши аргументи и с неподходящи хора. ОДС няма да ги измъкне от капана на &ldquo;Синята коалиция&rdquo;, а ще ги довърши. И то не защото хората от ОДС са лоши, а защото нямат избиратели. Ако коалицията се разпадне, което няма да стане веднага, Костов запазва шансовете си да оцелее, защото е прокопал тунел до &ldquo;партията на Октопода&rdquo;. Яне Янев ще спасява Костов и обратно. През етап на фалшиви разкаяния и декларации за нова идентичност. Ще префасонират консервативния лидер за коалиционна употреба, с аргументи от политическата теология. Ще говорят за преобразяващата сила на разкаянието и за чудото на внезапните просветления. Ще комбинират партийната мистика с тактически разврат. Ако се провалят с Яне, остава Алексей Петров. Готови са на всичко. Драмата на &ldquo;Синята коалиция&rdquo; е сводима до един парадокс и едно неудобство: Костов, в качеството си на &ldquo;естествен&rdquo; лидер на десницата, не може да оцелее без помощта на тези, на които не е лидер (СДС). Лидер е и на тези, на които не е лидер, а това не се понася, защото не е за понасяне. Ето защо тези, на които не е лидер, отговарят на &ldquo;ултиматумите&rdquo; му с &ldquo;прескочени подписи&rdquo;. Десницата е блокирана от структурен и персонален проблем. &ldquo;Лидерът на всички&rdquo; е невъзможен без електорален донор. Унизително положение, което се компенсира с ловуване на чужди електорати по безскрупулен начин. Каузата на Костов и каузата на десницата не съвпадат, за голямо съжаление. Десницата се нуждае от организационно развитие, ръст на подкрепата и участие в управлението на страната. С лидера на ДСБ тези цели са непостижими. Никой няма да раздели властта с човек, който не я дели с никого, и чийто политически капитал се изчерпва с доверието на бутикова електорална гвардия, а идеологията&nbsp;&ndash; с консервативно-охранителните съображения на оцеляването и удоволствието от властта в периметъра на секта.</p> <p><strong>- Неотдавна говорехте, че е време за нова десница. Как, откъде и на какво отгоре може да се случи такава?</strong></p> <p>- Първо, преходното представление трябва да падне. Просто като напуснат залата. С клакьори е безнадеждно.</p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1042247">в. "Труд"</a>.</em></p>