Минчо Спасов: В момента не съдът, а изпълнителната власт наказва. Прокуратурата е послушен сателит на МВР

<p><strong>- Поискахте от Висшия съдебен съвет и инспектората към него да бъдат разследвани действията на четиримата прокурори, замесени в изнасянето на СРС по случая с мъртвородения плод в горнооряховската болница. Откъде се породиха у вас съмнения, че заместник-градският прокурор на София Божидар Джамбазов и прокурорите от Велико Търново Тихомир Шабов, Светослав Калчев и Румяна Ирманова са действали неправомерно?</strong></p> <p>- След като се запознах с постановлението на прокурор Джамбазов, с което той отказва да приложи чл. 145а от Наказателния кодекс, видях много озадачаващи факти, свързани с дейността на прокуратурата по случая. Като се започне от мотива на търновската прокуратура, че оповестяването на информацията е направено с оглед възникнало обществено напрежение и се завърши с квалификация в постановлението, която на практика дерогира действието на законов текст, който е в сила. Учудващо е например, че един ден преди датата на разсекретяване на СРС-тата, включително и на способа на добиването им, наблюдаващият прокурор Шабов по досъдебно производство № 222/10 г. със свое постановление е прекратил използването на СРС-тата по делото поради опасност от разкриване на оперативните способи и съответно е разпоредил изготвянето на веществени доказателствени средства (ВДС).</p> <p><strong>- Това става на 2 декември?</strong></p> <p>- Да, на 2 декември прокурорът се притеснява, че ще се разкрият оперативните способи, т.е. подслушването, а на 3 декември оповестява самото подслушване. Това е малко шизофренно. Другият учудващ факт е, че с такава скорост в рамките на един-единствен ден &ndash; на 3 декември...</p> <p><strong>- И то до 11,30 часа преди обяд!</strong></p> <p>- ...Е придвижена цялата документация, свързана с тези СРС-та, на фона на трите месеца, които наблюдаваме, че нито прокуратурата, нито МВР могат да изяснят СРС-тата, свързани например с Мишо Бирата. Оказва се, че тук това става само за няколко часа. За първи път се сблъсквам със случай, в който съдебната власт иска от изпълнителната власт да й разреши премахване на нива на класификация на данни от едно съдебно следствие. Следващото нещо, което ме учудва в случая, е принципната съпротива на прокуратурата срещу сега действащите разпоредби на Правилника на Народното събрание, които дават достъп на парламентарните комисии до следствени тайни, т.е. прокуратурата се обявява срещу този достъп. А тук се оказва, че прокуратурата доброволно предава следствена тайна не само в затворения кръг на една комисия, а разрешава тя да се оповести от трибуната на Народното събрание на 7 милиона българи. Тоест и тук прокуратурата &bdquo;има мнение, но не е съгласна с него&rdquo;.</p> <p><strong>- Казахте, че съдебната власт иска разрешение от изпълнителната власт да разсекрети данни от съдебно следствие. По наша информация в рамките на няколко часа на 3 декември са разменени четири писма между МВР и прокуратурата. В първото прокурорът иска от министър Цветанов премахване на нивото на класификация &bdquo;поверително&rdquo; на данните от СРС, от които е изготвено ВДС. Цветанов с резолюция го премахва. След това Цветанов е поискал от наблюдаващия прокурор Калчев разрешение да разгласи информация по разследването и го е получил. </strong></p> <p>- Похвална е тази бързина! Пожелавам на всички прокурори, особено на тези, които работят по случая с Мишо Бирата, да се запознаят с това постановление. Уникален прецедент е записаното на с. 4 от постановлението &ndash; точно това, за което и вие говорите: че на 3 декември г-н Цветанов е поискал разрешение за публично изнасяне на информация по разследването. И тук важното е, че прокурор Калчев с постановление от същата дата му разрешава да разгласи информация, съдържаща се по приложените по делото ВДС на основание чл. 198, ал. 1 от НПК. Позоваването на чл. 198 от НПК е свързано с правомощие на прокурора да разгласи материали от следствието, които смята, че не са следствена тайна и няма да навредят на разследването. Но подчертавам, че това право на прокурора се отнася само за нуждите на наказателното производство. Освен това се отнася само за материалите, които подлежат на оповестяване &ndash; например свидетелски показания. Ако за даден тип информация съществува законова забрана (например държавна тайна, тайна на кореспонденцията), тази забрана продължава да действа и по отношение на прокурора. Прокурорът не може да нарушава забраната на Закона за СРС, който казва: &bdquo;Чл. 32. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона&rdquo;. И &bdquo;чл. 33. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват&rdquo;. А в случая става въпрос именно за данни от СРС, които са особена категория доказателствени средства, ползващи се със специална защита съгласно НК. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Искате да кажете, че позоваването на чл. 198, ал. 1 е необосновано, защото данните, придобити чрез СРС, не попадат в категорията материали, които се визират в посочения текст от НПК?</strong></p> <p>- Моето мнение е, че този текст не може да разреши оповестяването на изрично защитена с друг законов текст информация. Никой прокурор не може да дерогира, да отмени действието на действащ законов текст &ndash; в случая говоря за чл. 32 и 33 от Закона за СРС, които са скрепени със санкцията на чл. 145а от НК, в който се казва, че данни, придобити чрез СРС, под страх от наказателна отговорност не могат да се ползват извън наказателния процес. А всички станахме свидетели как те се ползваха от министър Цветанов с цел да се защити от политическа атака на опозицията. Дали тя е основателна или не, е съвсем друг въпрос.</p> <p><strong>- Мисля, че трябва още веднъж да се подчертае и това, че в Закона за СРС никъде не фигурира процедура за разсекретяването на данни, придобити чрез СРС. Те или се ползват единствено и само за нуждите на наказателния процес, или се унищожават в определен в закона срок. Тогава излиза, че самото декласифициране съгласно този закон не може да бъде направено.</strong></p> <p>- Точно така. Ще се опитам да визуализирам: чл. 198 НПК дава право, посочва, че прокурорът е който може да кара трамвая. Но прокурорът не може да закара трамвая до Пловдив &ndash; просто до там релси няма.</p> <p><strong>- А има ли законов текст, според който изработени въз основа на данни, придобити от СРС, веществени доказателствени средства (ВДС) могат да бъдат разсекретени?</strong></p> <p>- Веществените доказателствени средства могат да влязат единствено в мотивите на присъдата, когато вече всичко е приключило и няма опасност разгласяването им да навреди на обвиняемия. Между другото, през миналия парламент, когато вътрешната комисия имаше специално решение за предоставяне на материалите по делото &bdquo;Лиана&rdquo; и по делото &bdquo;Галерия&rdquo;, МВР отказа на комисията да ни предостави данните, именно позовавайки се на това, че са придобити чрез използване на СРС.</p> <p><strong>- Затова смятам, че е добре да повторим, че когато ВДС е класифицирано с гриф &bdquo;поверително&rdquo;, то може да се оповести единствено по решение на съдията. Нали на същото основание съдията решава дали едно заседание е закрито или е публично!</strong></p> <p>- Да, и съдията е този, който решава дали да използва такова ВДС в присъдата си като мотив или не. Другото скандално нещо в случая в Горна Оряховица е, че на практика именно поведението на прокуратурата и полицията предизвиква общественото напрежение, с което впоследствие прокуратурата оправдава своите неправомерни действия. Оказва се, че прокурорите решават да не понесат последствията от предизвиканото от тях самите обществено напрежение, като проведат качествено и бързо разследване за наказване на виновните лица, ако лекарите са виновни, а с цената на нарушаване на закона. Ето какво пише в постановлението: &bdquo;В случая следва да се има предвид, че оповестяването на част от информацията от ВДС по делото не е направено самоцелно, а с оглед възникнало обществено напрежение, което е наложило да се обясни на обществото при какви обстоятелства е започнало и е водено разследването&rdquo;. Целта на наказателното производство не е потушаване на обществено напрежение, което на всичкото отгоре е предизвикано от самите прокурори, а е издирване и наказване на виновни лица. Това са функциите на прокуратурата, с изпълнението на които тя би удовлетворила обществото. В крайна сметка прокуратурата не е психотерапевт, който освобождава обществото от напрежение! Последното, което искам да добавя: неприкосновеността на личната кореспонденция е конституционно право и нарушаването му според Конституцията може да става само и единствено с разрешение на съдия, а не на прокурор. По принципа на реципрочността оповестяването на подобни данни &ndash; ако изобщо може да става, защото според мен е недопустимо дори с разрешение на съдия &ndash; но ако има някой, който може да се произнесе по случая, това е съдия, не прокурор. От запитването, което направихме към г-н Лазар Груев, се установи, че разрешилият прилагането на СРС по делото изобщо не е питан във връзка с разгласяването на данните. А използването на СРС е по-малката беля, по-големият ущърб е разгласяването на данните. Едно е да сложат камера на някого в спалнята, съвсем друго е да се прожектират заснетите кадри публично. Конституцията казва, че поставянето на камера в спалнята става само с разрешение на съдия, а се оказва в случая, че по-сериозното накърняване на човешките права &ndash; прожекцията, може да стане с разрешение на прокурор. Това е скандално!</p> <p><strong>- В жалбата на Парламентарната група на Коалиция за България срещу отказа да се образува досъдебно производство по наша информация е записано, че направените изводи от прокурор Джамбазов имат характера на решения по същество на делото, т.е. че той един вид е иззел функциите на съда. Вие как тълкувате текста на постановлението?</strong></p> <p>- То е вътрешно противоречиво. От една страна, казва, че в конкретния случай е налице информация, придобита чрез СРС-та, експлоатирани съобразно изискванията на закона. Прилагането на СРС-тата било прекратено поради опасност от разкриване на оперативните способи, а в същото време самата прокуратура разкрива тези оперативни способи и съдържанието на събраната информация. В това постановление според мен се прави едно &bdquo;отменително&rdquo; тълкуване на чл. 145а от НК.</p> <p><strong>- А прокуратурата не е орган, който може да направи това.</strong></p> <p>- Единственият орган е Народното събрание чрез промяна на този текст в НК. &bdquo;Отменителното&rdquo; тълкуване е нарушение на действащ закон.</p> <p><strong>- Нека обобщим. Според вас зам.-градският прокурор на София Джамбазов нарушава закона с това свое постановление за отказ да образува досъдебно производство, а тримата търновски прокурори са извършили неправомерни действия по разрешаването да се огласят данни, събрани чрез СРС?</strong></p> <p>- Да, това е моето мнение въз основа на описаните в постановлението факти. С писмото си до ВСС целя две неща: конкретната цел е да бъдат разследвани действията на тези прокурори и ако ги намерят за виновни, да си понесат съответните отговорности и наказания и да не участват повече в това разследване. Струва ми се, че е уместно с оглед на ескалацията на този случай с мъртвороденото дете, търновските прокурори да си направят отвод. Също така, ако има други дела и производства срещу същите лекари от горнооряховската болница, те да бъдат поети от прокурори от друг съдебен окръг, за да се избегнат съмненията за субективизъм. А по-общата ми цел е да се опитам да разясня на колегите, работещи в МВР, включително и на министър Цветанов, че МВР не е наказващ орган, който своеволно може да задържа дали за 24 или за 72 часа. Полицейското задържане е средство за процесуална принуда да задържиш лице, което може да извърши ново престъпление, да се укрие &ndash; и то при ясни и реални доказателства за това. Полицейското задържане не е наказание за евентуално извършено престъпление. Съдът е единственият орган, който може да наказва с присъдите си. А работата на МВР е да събере доказателствата за съда. Пиарската хиперактивност на полицията, която задържа за щяло и нещяло, вече струва скъпо на българския данъкоплатец след решенията на Съда в Страсбург.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тоест говорим за превратното тълкуване на наказателната политика на държавата, което е много характерно за настоящото управление на ГЕРБ?</strong></p> <p>- Точно така, в момента изпълнителната власт наказва, превръщайки прокуратурата, която е част от съдебната власт, в свой послушен сателит.</p> <p><strong>- Като потвърждение на думите ви за послушния сателит, в събота се разбра, че Софийската апелативна прокуратура е потвърдила постановлението на зам.-градския прокурор Джамбазов. Това ще предизвика ли нова реакция от ваша страна? </strong></p> <p>- Решенията на прокуратурата от кой да е ранг не притежават сила на присъдено нещо (СПН). Тоест след произнасяне на Инспектората или по друг повод чрез самосезиране, въпросът може да се преразгледа до изтичане на давностните срокове за преследване на престъпления по чл. 145а.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Миналия четвъртък на дискусията за прекия избор на съдии и прокурори, организирана от Гражданска инициатива &bdquo;Справедливост&rdquo;, ми направи впечатление това, което каза Йонко Грозев във връзка със санкционирането и поощряването на прокурори. Какво мислите за това?</strong></p> <p>- Йонко Грозев разказа за случай, в който е имало идея да бъдат наградени едни прокурори за добре свършена работа. Доколкото имам информация от медиите, процедурата по награждаването им е спряна, първо, защото тези прокурори са си свършили работата и не са направили нищо изключително, за което да не получават заплата. И второ, защото делото все още е на първа инстанция и няма влязъл в сила съдебен акт. Аз бих приветствал награждаването на прокурори при наличието на многобройни спечелени казуси, но на последна инстанции. Но това поощряване трябва да залегне в техните атестации за кариерно развитие. Ако допуснем често такава практика на награждаване обаче, се надявам да има симетрично и интензивна практика на наказване на тези, които не са си свършили добре работата. Нека със същия интензитет и същата публичност да имаме информация за наказаните прокурори. Защото активният играч е прокуратурата &ndash; от нея трябва да се искат резултати, а не от съда, който е арбитър.</p> <p>С Минчо СПАСОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</p>