- 10 Sep 2020
- 72
- 16
Два месеца преди президентските избори в България поканихме двамата досега най-изявени кандидати да отговорят на три еднакви въпроса. Със същите въпроси ще се обърнем и към кандидата на ГЕРБ, когато тази кандидатура бъде оповестена.
<p><strong>ДВ: Може ли темата „България – ЕС” да се превърне в централна в дебатите по време на официалната предизборна кампания за местния и президентски вот? Каква е личната ви оценка за отношенията между София и Брюксел в момента?</strong></p>
<p><strong>Кунева:</strong> Много бих желала темата за България и ЕС да бъде централна в нашите дебати, защото това е важно за страната ни. А и в години на толкова сериозни предизвикателства в света, в Европа, България трябва да има своя много ясен, отчетлив глас, да предлага решения, да бъде част от решението, а не част от проблема, какъвто една страна с бавно икономическо развитие, с липса на върховенство на закона е.</p>
<p>Но не съм особено оптимистична за това, че ще бъде централна тема в дебата – преди всичко защото партия ГЕРБ – нека да напомним: Граждани за европейско развитие на България – се съмнявам, че го желае по същия начин. Не е тайна, че при контрола им върху медиите те избират централните теми на дебата. Проблемът им е, че след юлския доклад на ЕК е под въпрос единственият досега успех в европейската политика – борбата срещу организираната престъпност и корупцията.</p>
<p>Всъщност това е аргументът, с който те спечелиха изборите. Имам чувството, че ГЕРБ не иска механизмът на наблюдение да се махне, защото ако не е той, за какво друго могат да ги похвалят от Брюксел (ако, разбира се такова нещо се случи!), освен за политическата воля. Тази „политическа воля” не може да издържи повече и сегашният доклад беше толкова ясно критичен, че според мен по-скоро ще ги уплаши от тази тема. Но – предстои да видим.</p>
<p>По втория ви въпрос за отношенията България–ЕС – дали той може да бъде централен – имам още един аргумент. Все пак най-голямата опозиционна партия издигна за кандидат-президент своя евродепутат Ивайло Калфин и се надявам, че такава стъпка ще направи също ГЕРБ, ще предложи кандидат с европейски профил. Много анализатори вече казаха, че и двете партии се съобразяват с моята кандидатура и моя профил, и ако съм успяла да направя това, мисля, че то ще е от полза.</p>
<p>Това вече е една промяна в начина, по който ще се представят и говорят кандидатите. Мисля, че трябва да направим всичко възможно тази тема да се наложи, не мога да дам гаранции до каква степен ще стане това, но една от причините да се кандидатирам за президентската институция, за този пост, е точно за да може европейската тема да не слиза от дневен ред. Каквото и да си говорим, през европейската тема ние трябва да гарантираме една цел – България да не се връща назад. А в момента това, на което сме свидетели, е връщане назад – по отношение на икономическо развитие, по отношение на върховенство на закона, по отношение права на гражданите, на образование, на здравеопазване, на всички теми!</p>
<p>Много често в България си говорим коя е „голямата” тема, която ще ни обедини. Мисля, че при тези избори това, което аз мога да предложа като голяма тема, е да не се връщаме назад. Защото и това в днешните условия, в условия на криза, е тема, около която можем да се обединим.</p>
<p><strong>ДВ: Енергийните проекти с Русия са едни от ключовите въпроси на българската външна и икономическа политика. Каква, според вас, е национално отговорната, разумна и перспективна политика в това направление? Очаквате ли вашите опоненти в надпреварата да предложат нови, оригинални идеи по въпроса?</strong></p>
<p><strong>Кунева:</strong> Да, това ще бъде тема, безспорно. Защото тя засяга икономиката, засяга отношенията ни с целия свят. Дали става въпрос за руски или други проекти, е все едно. Те трябва да отговарят категорично на няколко въпроса. Първо: увеличават ли енергийната независимост на България и Европа, второ: безопасни ли са за хората и за околната среда, трето: включват ли най-модерните налични технологии (все пак това са инвестиции за десетилетия и не е добре да се борим с остарели морално технологии, каквито бяха блоковете в „Козлодуй”), разумна ли е цената, която икономиката ни и гражданите ще платят за тях. Това е.</p>
<p>Цената, всъщност, е едно много широко понятие, което може да бъде както действие, както пари, които ще вложим, така и бездействие. Но това трябва да се изясни. Бездействието може да ни струва много по-скъпо, отколкото една или друга цена. Отправна точка е пълната откритост и откровеност в тези разговори.</p>
<p><strong>ДВ: Защитата на малцинствата, хомофобията и антиромските настроения са проблеми, които зреят и нарастват сред българското общество. В състояние ли е президентската институция да помогне за тяхното решаване и как? Доколко тези въпроси са само национални или са и общоевропейски?</strong></p>
<p><strong>Кунева:</strong> Разбира се, че не са само българско явление, а и европейско, може да се каже и световно. Но това е нещо, в което България винаги е била смятана за страна без проблеми. На мен ми е много мъчно, че една от областите, в които ние постоянно сме били сочени като пример за етническа толерантност, започва да буди тревога и да снижава критериите. С което губим като нация.</p>
<p>Хората разбраха, че инцидентите в джамиите са евтина политагитация, и затова тези инциденти спряха. Въпросът с ромите, който е сериозен и много важен за България, правителството трябва да се погрижи за неговото решаване – не можем да се правим, че ги няма. Като цяло в този етнически и религиозен състав живеем хиляда години вече заедно. И мисля, че сме си научили уроците всички. Това е нещо, което можем да разкажем на Европа, а не да им даваме уроци по икономика и фондови борси. Защото тази тема не е най-старата и най-силната в България – заключава Меглена Кунева.</p>
<p><em>Интервюто е публикувано в сайта на <a href="http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15326334,00.html">"Дойче Веле"</a>.</em></p>
