Матю Гидер: Либия е по пътя на мюсюлманска демокрация

<p><strong></strong>&nbsp;</p> <p><strong>- Председателят на Преходния национален съвет (ПНС) Мустафа Абдел Джалил официално обяви, че законодателството на страната ще бъде основано на шариата, ислямския закон. Това учудва ли ви?</strong></p> <p>- Не съвсем. ПНС обяви това още през август и то не е учудващо за една страна, в която хората са много вярващи, а ислямската практика е прекалено сурова и консервативна. Всички държави в мюсюлманския свят, с изключение на Тунис, се позовават на шариата като източник на закона, най-вече в сферата на личното право. Впоследствие интерпретацията, която се прави на шариата, е малко или повече буквална или метафорична. Такова е именно ислямисткото крило на опозицията, мнозинството от което освободи Бенгази и Триполи. Те бяха в първите редици, пожертваха живота си. Трябваше да им се даде силен сигнал за признание.</p> <p><strong>- Това представлява ли разрив с режима на Кадафи?</strong></p> <p>- Не съвсем. След опита за държавен преврат в Бенгази през 1993 г. самият Кадафи обяви възстановяване на шариата. Това беше начин да подложи динена кора на ислямистката опозиция, за да няма оправдание да оспорва неговата власт. Всъщност отдавна Либия е ислямска държава, т.е. държава, ръководена от нерелигиозни лица, но в която референциите и ценностите на властта се вдъхновяват от исляма. Единственото, което прави сега ПНС, е да разшири малко повече областта на приложение на шариата. Той не променя природата на либийското законодателство.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- В какво ще се изрази това конкретно?</strong></p> <p>- Например забраната за продажбата на алкохол ще бъде по-стриктна, отколкото при режима на Кадафи. ПНС говореше също за отварянето на ислямски банки, които ще забранят лихварството, и че ще разреши отново полигамията. Трябва обаче да релативизираме обсега на действие на подобен род мерки. Полигамията сега е законна във всички мюсюлмански страни, с изключение на Тунис и Либия. На практика правилата в другите страни да имаш повече от една жена са толкова строги, че почти никой не го прави. Единствено в страните от Персийския залив полигамията се практикува реално. Така че новината, която дойде от ПНС, е преди всичко символична.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Има ли риск от ислямистко отклонение, което би поставило в опасност демократичните стремежи на Либия?</strong></p> <p>- В краткосрочен план, не. Разбира се, от дълго време либийските ислямисти искат на всяка цена да възстановят шариата и бяха готови да прибегнат до насилие, както стана в Алжир. Опитът от алжирската гражданска война от 90-те г. на ХХ в. успокои всички. Либийските ислямисти еволюираха и вече приемат демократичната игра. Влиятелният военен лидер Абделхаким Белхадж, който изигра централна роля в освобождаването на Триполи и който създава страх у Запада, публикува неотдавна свое изследване за джихада, в което твърди, че мюсюлманският народ вече не приема насилието. Трябва да припомним обаче, че ислямистите представляват само 20&ndash;30 на сто от общественото мнение в Либия. Когато има избори, те ще бъдат принудени да създават коалиции и да правят компромиси, което, в крайна сметка, ще банализира тяхната партия. Така че Либия поема по пътя на мюсюлманска демокрация, така както европейските страни са станали християнски демокрации от края на ХIХ в. насам, в които партиите като германската Християндемократическа партия или Съюза на френската демокрация, се позовават на християнските ценности. Да му мислят онези, които биха се опитали да изключат напълно ислямистите от властта, защото тогава ще има отново риск от радикализация.</p> <p><em>В. "Фигаро"</em><br /><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>