Магдалена Маршовски*: В Унгария победи националистическото мислене

<p>- Какво от ваша гледна точка е опасното в новия унгарски медиен закон, който беше гласуван от управляващата дясноконсервативна партия ФИДЕС начело с министър-председателя Виктор Орбан?</p> <p>- Най-опасното е, че сериозно е ограничена свободата на медиите. Създадена беше нов национален медиен съвет, ръководен от привърженичката на ФИДЕС Аннамария Салай. Съветът контролира интернет порталите, печатните медии и частните радиостанции. Всички обществени медии са задължени да взимат новините от държавната унгарска информационна агенция. Следователно, от една страна, е налице силна централизация, а от друга страна, всичко се управлява и контролира от управляващата партия &ndash; опозиционните гласове са тотално заглушени. Правните норми в закона са много размити. Затова се приема, че законът няма да се противопоставя толкова срещу някои крайности, идващи от страна на дясното крило, колкото срещу неудобните от гледна точка на правителството медии &ndash; най-вероятно тези, които застъпват либерални и леви позиции.</p> <p><strong>- Чуват се гласове, които казват: нека първо да изчакаме, докато законът на практика започне да бъде прилаган...</strong></p> <p>- Журналистите, с които съм разговаряла, казват: ние седим на електрически стол, който просто още не е включен в контакта, но това може да се случи всеки момент. В Унгария практиката показва непрекъснато, че ФИДЕС и близките до ФИДЕС медии много повече критикуват левите идеи, при това не става дума за ляв екстремизъм, а за либерална и социалдемократическа идеология.</p> <p><strong>- Първите два случая, за които стана известно, че медийният съвет е предприел разследване &ndash; срещу радиостанция, пуснала парче на рапър певеца Айс Ти през деня, и срещу частна телевизия по повод излъчването на шокиращ материал за убийство, звучат по-скоро еснафски и тесногръдо, отколкото опасно от политическа гледна точка...</strong></p> <p>- Но това са само първите два случая. Оценявам като политически опасни процесите, които се развиват, защото от поне 10 години следя комуникацията на близките до ФИДЕС медии. И там ясно се вижда, че преобладава националистическото мислене. Подчиняването на медиите става в името на тази националистическа идеология. Това не е нещо ново. Тази идеология отдавна е жива в Унгария. Тя беше в основата на &bdquo;революцията в избирателната стаичка&rdquo;, както Виктор Орбан я нарече.</p> <p><strong>- Как правите връзката с понятието &bdquo;националистически&rdquo;?</strong></p> <p>- През април 2008 г. Орбан държа една реч пред представители на Църквата, в която каза следното &ndash; ще цитирам по памет: Ние искахме през 1989&ndash;1990 г. промяна, но трябва да признаем, че тази промяна не беше истинска националистическа промяна. Той употреби понятието &bdquo;n&eacute;pi-nemzeti&rdquo;, на немски това означава &bdquo;националистически&rdquo;, професорът по най-нова история Роджър Грифин го превежда на английски &bdquo;ethnic racial community&rdquo;. Има доказателства, че в случая става въпрос за органична общност, обединена от общ произход: маджарите. Това се съпровожда от ясно изразен натиск за хомогенизация: всички, които не споделят идеята за тази общност, биват изключени. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Кого имате предвид?</strong></p> <p>- Преди всичко тези, които споделят идеите на либералната демокрация. Това не се артикулира директно, но има стереотипи, намеци и кодирани изрази. Един пример: неотдавна беше подадена жалба срещу известния журналист на десните Жолт Байер, приятел на Виктор Орбан. В своя статия във всекидневника &bdquo;Magyar Hirlap&rdquo; той пише недвусмислено, че иска повече мъртви леви. Организацията, внесла жалбата срещу него, иска да провери дали новият медиен закон важи и по отношение на приятеля на Виктор Орбан.</p> <p><strong>- ФИДЕС бяха избрани с голямо мнозинство, социологически проучвания продължават да показват подкрепа за Виктор Орбан. Бихте ли направили извод от това, че по-голямата част от унгарското население споделя наречената от вас националистическа идеология?</strong></p> <p>- Да, според мен е така. И тъй като непрекъснато ме обвиняват, че критикувам десните и насъсквам хората срещу Орбан, сега ще кажа, че и социалистите, които бяха на власт през последните осем години, не направиха почти нищо, за да се противопоставят.</p> <p><strong>- Според вас националистическото мислене засилило ли се е след промяната през 1989&ndash;1990 г., или е било заложено още преди това?</strong></p> <p>- Националистическото мислене в Унгария е толкова старо, колкото и в Германия, и се развива паралелно. Но докато Федерална република Германия след Втората световна война в голяма степен се демократизира, в Унгария идва реалният социализъм, който също се характеризира с националистически начин на мислене. Към края на този период се забелязват някакви наченки на демократизация, но след промяната те все повече се потискат. Сега националистическото мислене победи. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как се случи това?</strong></p> <p>- След 2002 г., когато Виктор Орбан и ФИДЕС, които вече бяха участвали в управлението, загубиха изборите, Орбан приложи много ловка стратегия, изграждайки т.нар. &bdquo;граждански обединения&rdquo;. Като гражданска мрежа те трябваше отдолу нагоре да разпространяват националистическото мислене &ndash; и постигнаха доста добри резултати. Важно е, че това националистическо мислене не е демократично мислене, защото през цялото време се дефинира чрез образи на врага. През тези осем години това бяха левите и либералите, ромите и хомосексуалните.</p> <p><strong>- Казвате, че националистическата идеология се дефинира чрез образи на врага &ndash; няма ли и позитивен собствен образ?</strong></p> <p>- Те казват: ние се борим за единство на маджарите, но имплицитно в това се съдържат и образите на врага. Хомогенизацията автоматично се насочва срещу всички, които мислят различно. Демократичният конфликт се схваща като нещо, което носи хаос и безредие. Дихотомията враг/приятел наистина постоянно присъства в речите и в медиите. Съвсем типично е, че комуникацията на ФИДЕС се осъществява на тази база: Ние сме редът. Ние сме светлината. А другите са носители на хаоса, представители на дявола.</p> <p><strong>- В края на 2010 г. пред парламента в Будапеща се проведе протест срещу медийния закон, в който участваха едва 1500 души. Направи впечатление, че повечето бяха млади и безпартийни. Виждате ли надежда в една генерация, която е израсла с интернет и вероятно с по-космополитни ценности?</strong></p> <p>- Не бих правила разграничение между млади и стари. Крайнодясната партия &bdquo;Йобик&rdquo; например произлиза от реномирания Университет &bdquo;Лоранд Йотвьош&rdquo; в Будапеща. Партийният лидер Габор Вона е следвал в него, евродепутатката Кристина Морвай е доцент там, а първоначално дори е била защитничка на правата на жените. Тоест не може да се прави разделение на базата на поколенията. Но имам надежда, че ще се появи отпор. Познавам унгарската среда и зная, че хората тук действително са наясно с механизмите, по които могат да се разбунтуват. Но те все още не са наясно какви мерки да предприемат след това, за да се предпазят от подчиняването на една нова идеология или диктатура.</p> <p><strong>- Медийният закон сега ще бъде проверен от ЕС. Правителството даде да се разбере, че ще се съобрази със съответни възражения. Как според вас ще се възприеме в Унгария реакцията на ЕС?</strong></p> <p>- Отдавна смятах, че е необходима подобна вълна на солидарност. Мнозина възприемат това като окуражаване и дръзват да се държат открито. Мнозина, които вече са загубили работата си, които не знаят как ще преживяват. Това, което е случи през последната половин година, действително е ужасяващо. Някои вече са си наложили невероятна автоцензура. Има журналисти, които не биха се осмелили да напишат едно или друго, ако липсваше тази солидарност.</p> <p><strong>- Възможно ли е обаче тя да има и обратен ефект? Тоест критиката на останалите членки на ЕС да бъде възприета като намеса във вътрешнодържавните дела?</strong></p> <p>- Разбира се, че правителството се опитва да представи нещата точно по този начин. Вълната от възмущение почти не намира място в новинарските емисии на близките до правителството медии. И при превода на медийния закон на английски език някои детайли бяха пропуснати &ndash; например текстът, че до 1 юли не трябва да се очакват санкции. Налагането на глоби ще започне едва след като приключи унгарското председателство на ЕС. Затова ще е много полезно, ако и след това продължи мониторингът над състоянието на медиите и на страната като цяло.</p> <p><strong>- И в други държави в Източна и Централна Европа има тенденции към засилване на националистически ориентираната политика. В този контекст смятате ли Унгария за по-специфичен случай? </strong></p> <p>- Може би в Унгария все пак етнонационалистическите тенденции са по-силни. Това мислене винаги е свързано с национална травма, а преживяната от Унгария национална травма още е прекалено жива. Имам предвид Мирния договор от Трианон през 1920 г., когато след Първата световна война Унгария губи голяма част от територията си. Позицията на жертва е жива и се поддържа чрез изложби и културни концепции.</p> <p><strong>- Но за разлика от крайнодясната &bdquo;Йобик&rdquo; управляващата партия ФИДЕС все пак не поставя под съмнение договора от Трианон...</strong></p> <p>- Така е, обаче националната символика играе много сериозна роля. ФИДЕС казват, че искат да възстановят националното културно единство отвъд държавните граници. Същевременно унгарците, живеещи в чужбина, получават унгарско гражданство. Много умело се използват символиката на велика Унгария. По обществената телевизия картата на Велика Унгария се появява често като нещо съвсем естествено. Има например предаване на Министерството на отбраната със заглавие &bdquo;Национална отбрана&rdquo;, което започва с картата на Велика Унгария и имената на градовете се изчитат на унгарски език. Това е доказателство, че все още се мисли в категориите на времето преди Трианон. <br /><br /><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА<br /><br />* Магдалена Маршовски е родена в Будапеща. Завършва история на изкуството и културология в Германия. Научните й интереси са свързани с антисемитизма, расизма, национализма и антициганизма. Има изследвания върху културната и медийната политика в Унгария</em></p>