Любомир Христов: ГЕРБ провежда не лява, а левашка фискална политика

<p>- Именно защото е така, сега участвам &ndash; на база ценности, принципи и платформа &ndash; без партийна шапка. Първо, аз участвам с г-жа Меглена Кунева и само с нея бих участвал, тъй като нейната формула съответства на Конституцията и е непартийна. Конституцията казва, че президентът се избира мажоритарно и Меглена Кунева участва мажоритарно. Повечето други участници са в някакво шизофренно положение, тъй като ние трябва да избираме държавен глава, който да олицетворява единството на нацията, да бъде неин водач и обединител, а в същото време повечето кандидати са издигнати и подкрепени от партии &ndash; знаете, че &bdquo;партия&rdquo; означава &bdquo;част&rdquo;. Частите трябва да са в парламента. Това е едната причина. Втората причина да участвам е, че страната не отива на добре, не се води в правилната посока и въобще липсва водач. Днес моментът е повратен за това накъде ще поеме България и каква ще бъде след пет години и аз съм длъжен пред семейството си, пред близките си, пред приятелите си и пред огледалото да направя това, което зависи от мен, а не да се крия и да коментирам колко лоши са другите.</p> <p><strong>- Вие сте икономист, а икономиката е централна тема в предизборната кампания на Меглена Кунева. Как оценявате икономическата политика на управляващите и работата по т. нар. антикризисна програма, за която поради една или друго причина от доста време никой не говори. Подобри ли се според вас бизнес средата в България през последните две години?</strong></p> <p>- Бизнес средата в България е изключително влошена и нестабилна. Казвам това на базата на личните си срещи с много хора. На практика антикризисна политика няма, точно обратно &ndash; има проциклична политика, която задълбочава кризата. Дръпната е ръчната спирачка на икономиката. На бизнеса &ndash; особено на малкия и на средния бизнес, му е изключително трудно най-вече поради произволни действия от страна на администрацията.</p> <p>Що се отнася до макроикономическата ситуация, трябва да кажа, че изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2011 г. абсолютно разбива мита, че имаме дясно правителство и дясно управление. Имаме левашка &ndash; не лява, а левашка фискална политика. И ще ви кажа защо. Аз не отричам, а приветствам усилията на министър Дянков да поддържа фискална дисциплина и да ограничава бюджетния дефицит. Това е изключително важно, защото виждаме какво става в момента в страни, които не могат да поддържат финансовата дисциплина, и второ, знаем какво означава това от собствената ни история. Бюджетна дисциплина и бюджетен баланс, обаче, можем да получим по два начина &ndash; когато преобладава увеличението на данъците, това е лява политика, или когато преобладава съкращението на разходите имаме дясна политика.</p> <p>Сега, през 2011 г., ние имаме 37 % от Брутния вътрешен продукт, които са планирани като разходи в бюджета за цялата година. През 2008 г. са били точно толкова &ndash; 37% от БВП, тоест абсолютно същият размер на разходите и никакво съкращение, никакви структурни реформи, нищо дясно. В същото време се хвалим пропагандно, че не сме увеличили данъците, което не e вярно. Не са увеличени ставките на преките данъци, но косвените данъци, административно наложените такси и глоби растат навсякъде.</p> <p>В рамките на нашата кампания с г-жа Кунева се срещнахме с представители на бизнеса, в това число с чуждестранни инвеститори в България, които по един обоснован и документиран начин ни разказаха, че от тях се изтръгват глоби за несъществуващи нарушения, които те имат намерение да атакуват в съда, или обратно &ndash; непроменени административни процедури и наредби се тълкуват по нов и различен начин, така че да се извлекат бюджетни приходи от съответните предприятия. Тоест ние имаме не просто левашка политика, ние имаме политика на репресия на бизнеса, при това на светлия бизнес, на този, който и без това плаща данъци. Тъмния бизнес никой не го закача. Валентин Златев и &bdquo;Лукойл&rdquo; не са плащали данък печалба от две години, но от тях никой нищо не търси. Разиграват ни едни театри по вестниците, колкото медиите да си имат работа. Ето това е макрорамката &ndash; нищо дясно няма в това правителство, напротив, политиката му е левашка, провежда се репресия над бизнеса, в резултат на което доста хора остават без работа и това ще продължи така, ако не си опичаме акъла на президентските избори.</p> <p><strong>- Тук мнозина биха ви опонирали с въпроса какво общо имат президентските избори с макрорамката.</strong></p> <p>- Няма никакво съмнение кой определя и кой приема бюджета. Но има голямо значение кой и как дава диагнозата и дали хората знаят за какво става дума, защото платените медии непрекъснато ни обливат с това какъв ни бил кредитният рейтинг и как цъфтим, а като угасим телевизора и отворим хладилника, вътре виждаме паяжина. Истинският рейтинг на България, това, от което зависят нашите доходи и нашата перспектива, го даде на 14 октомври докладът на Европейската комисия за конкурентоспособността. В него пише нещо, което и без това си знаем &ndash; че България е на дъното в ЕС по конкурентоспособност, което означава най-ниска добавена стойност на зает.</p> <p><strong>- Споменахте хвалбите на правителството във връзка с данъците. Немалко хора, обаче, включително представители на бизнеса, оценяват положително икономическата политика на ГЕРБ именно поради факта, че правителството не вдигна данъците.</strong></p> <p>- Управляващите не вдигнаха ставките на данъците за корпоративна печалба и за лични доходи, те обаче наложиха един огромен данък &bdquo;несигурност&rdquo;, за да извлекат разни такси, акцизи и пр. За хората няма голямо значение дали един данък е пряк или косвен &ndash; и в двата случая парите излизат от един и същи джоб. Четох някъде, че за миналия отоплителен сезон разходите на хората в София за топла вода и топлоенергия са нараснали със 17%. Освен това е нелепо да харчим парите от данъците си за публични услуги от типа на тези, които ни предлага МВР, защото единствената &bdquo;услуга&rdquo;, която МВР предлага, е да плаши хората как да гласуват. Данъкът &bdquo;несигурност&rdquo; има по-лошо влияние, отколкото по-високите данъци. Погледнете Закона за алтернативните източници на енергия &ndash; тук дойдоха инвеститори, които бяха започнали едни проекти и си бяха направили някакви сметки. Да, обаче им смениха условията от днес за утре.</p> <p>Хората, които инвестират и искат да си направят сметката, биха били в по-благоприятна ситуация, ако техният данък е малко по-висок, отколкото данъкът им номинално да остава десет процента, но да не се знае кое как се прилага, колко са социалните осигуровки &ndash; 2 % надолу, 2 % нагоре или 1,8 % нагоре, дали ще ти дойде проверка, за какво ще те проверяват и пр. В момента администрацията, в това число и данъчната администрация, се използва като политически репресивен апарат.</p> <p><strong>- Споменахте разходите за МВР. Макар все още в публичното пространство да няма яснота какви са параметрите на проектобюджета за 2012 г...</strong></p> <p>- Знаете ли защо няма яснота за параметрите на проектобюджета? По принцип за тези неща има график, има си устройствен закон за бюджета и бюджетна процедура, която се бави. Законът трябва да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври, но той няма как да бъде внесен в срок, тъй като преди това има съгласувателни процедури, а все още никой друг не го е видял. Причината за това е само една &ndash; управляващите бавят бюджета, за да могат да видят резултатите от първия тур на кметските избори и да накажат общините, които не могат да контролират. Ето затова се бави бюджетът.</p> <p><strong>- Да поговорим за прозрачността и ефективността на държавните разходи, изобщо за начина, по който се харчат публичните средства. Споменахте, че правителството продължава да харчи 37 % от БВП. Как гледате на строителството на магистрали, спортни зали и др. инфраструктурни проекти? Всъщност твърдението е, че всичко това става предимно с европейски пари.</strong></p> <p>- Не е ясно дали парите са европейски. Иначе няма лошо в това, че се строят магистрали и се изпълняват инфраструктурни проекти. От чисто икономическа гледна точка обаче има много малък ефект, защото в строителството на магистрали се използва тежка техника и има относително малък брой заети. Така че от гледна точка на възстановяване на икономическата активност ефектът е малък. Това не означава, че не трябва да се строят магистрали. По-важното е друго &ndash; вие попитахте дали ние като общество и като данъкоплатци имаме достатъчно информация за това доколко ефективно или неефективно се харчат нашите пари и дали имаме влияние при избора на приоритети. Нямаме достатъчно информация и нямаме влияние. Освен това ефектът от строежа на магистрали се минимизира поради две причини. Първо, обществените поръчки &ndash; независимо дали са с държавни пари или с европейски средства &ndash; се печелят от едни и същи шепа фирми. Второ, част от тези фирми, особено тези които строят магистрали, не се разплащат с подизпълнителите, тоест ефектът за икономиката и за хората умира някъде по пътя.</p> <p>Съществува т. нар. концепция за програмно бюджетиране, която беше започната, но не беше докарана доникъде. Независимо от резултата на изборите аз ще настоявам този подход да бъде възстановен. Знаете ли какво значи програмно бюджетиране? Представете си, че сте финансов министър и искате да направите бюджет за 2013 г. Започвате с един бял лист, който е разделен на две колони &ndash; приходи и разходи. Започвате от нула приходи и нула разходи и оттам нататък описвате ред по ред. Например първи ред е разходи за армията &ndash; какво точно ще прави армията, какви задачи има да решава, каква готовност има и с колко пари. И по този начин описвате ред по ред всеки публичен разход, но не просто колко е бил този разход миналата година, а какви конкретни цели и ефекти ще постигне. Ето това като направим, тогава ще има публичност и хората ще могат да коментират бюджета и приоритетите. Можем да поискаме такава бюджетна процедура да бъде започната още през януари 2012 г. за Бюджет 2013.</p> <p><strong>- А не се ли прави бюджетът и сега по този начин? Изглежда логично да се прави точно така.</strong></p> <p>- Логично е, ама не се прави така. Знаете ли как се прави сега &ndash; вие сте ми министър на финансите, а аз съм ви министър на образованието, тоест аз съм ви разходен министър и ви казвам, че миналата година съм похарчил 3 млрд. лв., а сега искам да похарча 3,2 млрд. лв. Това е положението.</p> <p>От друга страна, ние трябва да се опитаме да разберем г-н Дянков като финансов министър. Като президент г-жа Кунева ще подпомогне диалога му с разходните министри, за да можем действително да проведем една дясна политика на повишаване на ефективността на публичните разходи и на тяхното съкращаване. Ще помогнем на г-н Дянков да поддържа балансиран бюджет и да постигне целите не по левашкия начин, по който го правят неговите разходни министри, особено министъра на вътрешното безредие.</p> <p><strong>- Ще му помогнете ли и за т. нар. структурни реформи? Неведнъж сте говорили за липсата на реформаторска енергия, а знаем, че отлагането на големите реформи не води до нищо добро и пример за това ни е Гърция.</strong></p> <p>- Кои реформи имате предвид?</p> <p><strong>- Да кажем пенсионната реформа, реформата в здравеопазването, в образованието...</strong></p> <p>- Ето това са истинските действия, които трябва да бъдат предприети. Пенсионната реформа би трябвало да вълнува всички и особено по-младите хора. Ние с г-жа Кунева ще извадим пенсионната реформа от фризера и ще я поставим в дневния ред на обществото, защото за хората е важно да знаят отсега на каква пенсия ще могат да разчитат, като станат на сътветния брой години, за да могат отсега да си направят сметката и да предприемат определени действия &ndash; да спестяват допълнително.</p> <p><strong>- Един от акцентите в предизборната ви кампания бе темата за монополите и работата на регулаторните органи. В разговора ни преди година казахте, че живеем в &bdquo;министърпредседателски протекторат на монополи &ndash; на монополите в енергетиката, в комуналните услуги, на мобилните оператори и в банковата система&rdquo;. Беше ли направено нещо положително в това отношение през последните две години?</strong></p> <p>- Погледнете статистиката и вижте, че в България има криза за учителите, за пенсионерите, за полицаите... За всички групи има криза, няма криза единствено за монополите. Банките продължават да трупат печалби &ndash; 500 млн. лв. за първите осем месеца на годината. ЕРП-тата продължават да трупат и да изнасят печалби и пр. Какво да кажем за регулаторните органи &ndash; вижте как Комисията за защита на конкуренцията стана за смях, след като първо се произнесе за &bdquo;Лукойл&rdquo;, че нямало никакви данни за злоупотреба с монополно положение, пък после каза, че започва производство за злоупотреба с господстващо положение. Правителството поднови мандата на председателя на Комисията за защита на потребителите през май 2010 г., а през лятото на тази година го уволни. Тоест в регулаторните органи управляващите продължават да прилагат политиката на Калинките &ndash; минаваме през някое кръстовище, харесваме си някого, слагаме го за председател, после той не се справя. Това е основно и мисля, че за българите става все по-ясно, че са бедни, защото монополите крадат, а регулаторните органи обслужват повече регулираните, отколкото обществения интерес.</p> <p><strong>- В това отношение как бихте помагали на правителството?</strong></p> <p>- Ние сме написали в платформата си, че във всеки възможен случай ще се опитваме да помогнем на правителството да стимулира честната и почтена конкуренция, а там, където монополът е неизбежен, трябва наистина да се спазва законът и да има едни действително независими и силни регулаторни органи, а не зависими от някакви политически съображения или &ndash; което е най-страшното &ndash; от самите регулирани.</p> <p><strong>- В тази връзка как оценявате политиката на правителството по отношение на БДЖ?</strong></p> <p>- Ама то има ли такава политика?</p> <p><strong>- Вие кажете. Според вас какви реформи биха подобрили състоянието на българските железници?</strong></p> <p>- Трябва да ви припомня, че през 1995 г. БДЖ получи заем от 95 милиона долара. България изплаща този заем, вие го изплащате, аз го изплащам, всички ваши читатели изплащат този заем. Специално за БДЖ имам вътрешна информация, тъй като мой близък работеше там доскоро в продължение на 30 години. През последните две години ситуацията в БДЖ е подобна на тази във фонд &bdquo;Земеделие&rdquo; &ndash; назначаване на едни хора, които са политически лоялни и некомпетентни. Там където правителството се занимава с управление на държавни фирми, не можем да имаме никави гаранции като данъкоплатци, че нашите пари няма да потънат в пясъка. Така че по отношение на БДЖ 15 години не бяха достътчни, за да бъде направено нещо смислено. В тази ситуация, когато министърът на транспорта признава публично, че компанията е фалирала, аз съм съгласен с министър Дянков, че е вредно да се взимат нови заеми.</p> <p><strong>- Сам казвате, че за 15 години не е направено нищо смислено. Не е ли приватизацията единственият път?</strong></p> <p>- Този въпрос е достатъчно сложен технически, за да мога да ви отговоря с едно изречение. Вижте как се стопанисва базата там, 1000 вагона ги няма! Как така ги няма и кой носи отговорност за това? Значи там някой спи и никой в тази държава не се справя с управлението на имуществото.</p> <p><strong>- За първи път участвате в предизборна кампания, труден ли се оказа достъпът до медиите?</strong></p> <p>- Това, че достъпът на г-жа Кунева до медиите &ndash; на практика достъпът на гражданите до медиите &ndash; беше ограничен, е така. Когато обаче казвам, че нямахме достъп, това не е оплакване. Ние имахме толкова достъп до медиите, колкото успяха да ни помогнат гражданите със своите доброволни дарения, в това число от по 10 и 50 лева.</p> <p><strong>- Това означава ли, че повечето възможности за изява бяха през платени участия?</strong></p> <p>- Повечето от участията ни не са платени и затова не можахме да се проявим. Това е по отношение на медиите &ndash; на практика в момента в България се прави опит да се запуши гласът на хората.</p> <p><strong>- Как оценявате качеството на дебата в рамките на тази кампания?</strong></p> <p>- Аз участвах в един дебат, който, общо взето, беше организиран като увеселително предаване. Все пак този дебат беше единствената възможност хората да видят и чуят тримата кандидати за президент, които се оценяват като най-популярни от социологическите агенции. Надявам се, че тези, които са гледали дебата, са направили сравнение и изборът им ще бъде малко по-информиран.</p> <p><em>Любомир Христов е кандидат за вицепрезидент заедно с независимия кандидат за президент Меглена Кунева. Христов е доктор по икономика и дипломиран финансов консултант. Председател е на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Експертната група по финансово образование към Европейската комисия. Бил е съветник на изпълнителния директор на Световната банка във Вашингтон. Ръководил е проекти за &bdquo;Дженерал Дайнемикс&rdquo; и &bdquo;Антеон Интернешънъл&rdquo; в САЩ. Бил е и главен икономист на БНБ. Преподавател по икономически дисциплини в СУ "Св. Климент Охридски" и УНСС.</em></p>