Косово: „Престъпниците имат по-добри връзки помежду си от политиците“

<p><strong>Волф Ошлис: Ваше превъзходителство, представлявате Хърватия в Косово, защото вашата страна призна дипломатически независимостта на Косово. Пет държави, членки на ЕС, не го направиха и едва ли ще ревизират своето решение. Трябва ли Хърватия да се притеснява от враждебни реакции по този повод, след като също иска да бъде приета в ЕС? </strong></p> <p>Златко Крамарич: Ние, разбира се, знаехме, че от 27-те държави, членки на ЕС, пет няма да признаят независимостта на Косово. Но не всяко признаване или непризнаване се дължи на конкретна политическа воля. Не смятам, че Хърватия ще има някакви по-сериозни проблеми с тези пет държави, които не признаха Косово. В момента живеем в съвсем ясни отношения, тъй като Хърватия следва в своята вътрешна и външна политика политическия курс и стандартите на ЕС. Същото важи и за САЩ, които изиграха основната роля и най-много повлияха за това Хърватия да признае Косово като нова политическа реалност. Съзнаваме, естествено, големите задачи, които Косово трябва да изпълни по отношение на своите етнически малцинства, както и проблемите, които трябва да реши във връзка с установяването на правова държава. Всички източноевропейски държави след падането на Берлинската стена се сблъскаха с подобни проблеми в една или друга степен, при някои бяха по-малки и по-лесни за разрешаване, в Хърватия например беше по-трудно и отне повече време. <br />&bdquo;Демократизацията е единственото възможно политическо решение за региона&ldquo;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- От двете страни на източната граница на Косово живеят албанци, т.е. и в западната част на Република Македония. Като посланик на Хърватия това притеснява ли ви, все пак става въпрос за регионални проблеми, например маркирането на граници?</strong></p> <p>- Между Хърватия и Косово няма проблемни политически въпроси. Още първия ден, когато пристигнах, заявих, че политиката на Хърватия ще подкрепя стабилизирането на целия регион и че няма причини за недоволство, ако някои неща не започнат да функционират веднага така, както искаме. Убедени сме, че процесът на демократизация не е важен само за Косово, а засяга целия регион, т.е. Сърбия, Албания, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и навсякъде, където все още има проблеми в това отношение. В крайна сметка демократизацията е единственото възможно политическо решение за този регион. Хърватия иска да не се стига до използване на други възможности при решаването на регионалните проблеми. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- А маркировката на границите?</strong></p> <p>- Смятаме, че между Македония и Косово проблемът с маркирането на границите е почти разрешен. И с Албания не би трябвало да има проблеми с границите. Отношенията между Черна гора и Косово също непрекъснато се подобряват. Затова ще спомогне и новият закон за правата на етническите малцинства, който се подготвя в Косово, особено ако в закона за пръв път се направи разграничение между сърби и черногорци, т.е. ако последните се появят като отделна народностна група. Хърватите в тези процеси нямат особена роля, защото те практически отсъстват в Косово. Всъщност груповите идентичности в мултиетническо Косово вече нямат толкова голямо значение. По-важно е Косово да бъде интегрирано в регионални конференции, такъв опит беше направен през юни в Сараево. В това отношение, разбира се, все още съществуват многобройни проблеми.<br />&bdquo;Велика Албания вече не е на дневен ред&ldquo;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какви са те?</strong></p> <p>- Сърбите например държат на спазването на Резолюция 1244 на ООН, според която има единствено Временна административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК (на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK), а Косово е и си остава част от Сърбия. Тези искания само засилват изолацията на Косово. Намеренията на Хърватия са да насърчава положителните гледни точки, да засилва стабилизирането на региона, да отваря границите и да спомага за диалога между държавите и да организира по възможност много на брой конференции.<br /><strong>- Една от общите характеристики на Македония и Албания е, че поне половината от нацията не живее в собствената си страна. Албанци например живеят в Черна гора, Южна Сърбия, Западна Македония, Северна Гърция и т.н. В тази ситуация често се спекулира, вкл. с подкрепата на Академията на науките в Тирана, за шансовете на една &bdquo;Велика Албания&rdquo;, наричана също &bdquo;естествена&rdquo; или &bdquo;интегрална&rdquo; Албания. Смятате ли, че тези спекулации се базират на конкретни намерения и съществува заплаха за стабилността в Югоизточна Европа? </strong></p> <p>- Има неща, които трябва да бъдат игнорирани, както например тези спекулации, независимо че може да идват от албанската академия или други авторитетни източници. Така или иначе това не са позиции на официалната политика на Албания, защото тя е умна, въздържана и осъзнава, че един &bdquo;великоалбански&rdquo; проект бил губещ. Безинтересно е съживяването на представи, които са преследвани преди 130 и повече години. Тогава &bdquo;територията&rdquo; е лайтмотивът на всички политици и интелектуалци, днес лайтмотивите са различни. Убеден съм, че Тирана днес предпочита да има държава като Косово в съседство и изобщо да не се налага обмисляне на други възможности. И за Македония и Черна гора би било трудно да провеждат някаква политика без албанския компонент. Естествено, там и на други места живеят големи групи албанци, но вече не става дума за териториални въпроси, а за култура, традиции, общ език. След сто и повече години конфликти сега спомените засягат други исторически наследства. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Означава ли това, че такива разсъждения плашат вече само гаргите?</strong></p> <p>- "Велика Албания" вече не е на дневен ред, тя съществува само в представите на отделни хора или малки групи. Нещо друго изглежда по-опасно &ndash; неотдавна бе засегнато от учен от Университета, а именно че всички тези за някакво разделяне на Косово са много взривоопасни, особено ако се съобразяват единствено с мненията на Тирана и Белград и игнорират Прищина. По такъв начин и международната политика би била компрометирана, а това е опасно, защото в пренебрегнатите области живеят хора, функционират партии, създават се капацитети и елити. Всички те не могат да останат безгласни букви, защото някакви други се появяват и им предписват какво и как да правят. Подобно отношение може да доведе до ситуацията от началото на 90-те години, която изобщо не може да се нарече приятна. Днес би трябвало да се насърчава възможно най-скорошното приемане на Югоизточна Европа в ЕС, с което повечето регионални проблеми там ще бъдат решени, особено що се отнася до независимостта на държави като Босна и Херцеговина и Косово. Защото там държавата съществува, но е време да се изгради общество, за да изчезнат гражданите от първа, втора&nbsp; и трета категория.<br />Косово и сравнението със Судетите от 1938 г.</p> <p><strong>- Защо не са намерили реализация такива умни разсъждения още преди време? Когато през февруари 2010 г. беше прокламирана идеята за &bdquo;независимо&rdquo; Косово, някои се сетиха за изказването на пражкия експерт по Балканите Филип Тесар, който разкри опасни паралели между Косово 2010 г. и Судетите 1938 г. И в двата случая никой не пита най-засегнатите: през 1938 г. Чехословакия се отказва от 25% от своята територия и й е наложено Мюнхенското споразумение, през 2010 г. Сърбия се отказва от 15% от своята територия. Филип Тесар предупреди, че такива действия не остават без неприятни последствия. </strong></p> <p>- Подобни сравнения и заключения според мен имат известна логика, още повече така мислят и демократичните сили в Сърбия. Но проблемът не би бил толкова взривоопасен, ако новосъздадената ситуация се разглежда не от териториална гледна точка, а се възприема като задача да се постигне междуетническо изравняване: когато най-напред се разпределят местата в парламента, посланическите и министерските постове, офицерските звания и пр. по етнически признак и се поставят на масата за преговори всички въпроси от дневния ред, проблемът ще бъде смекчен, защото вече няма да става дума само за територия, а и за човешки условия на живот. Тогава няма да се води битка за 15% от територията, а ще се мисли за хората, които живеят там, които имат права и потребности и изразяват политическата си воля. <br />&bdquo;Косово в този си вид изобщо не е привлекателно място&ldquo;</p> <p><strong>- Последен въпрос. От икономическа гледна точка Косово е черната дупка на Европа. Над 70% безработица, много ниски средни доходи, внос десет и повече пъти по-висок от износа и т.н. Освен това разполагаме с подробни доклади на тайните служби от Германия, Русия и други държави, според които Косово е най-важният участък от маршрута на организираната международна престъпност. Има ли Косово в този си вид дори и минимален шанс да стане &bdquo;нормална&rdquo; държава? </strong></p> <p>- Въпросът импонира на моята констатация, че след битката за Косово следва несравнимо по-тежката битка за косоварското общество. Напълно точно описахте икономическата ситуация, която е катастрофална, направо безнадеждна! Косово няма никакви шансове за бъдеще, ако икономиката продължава да се ръководи по този начин. Тя на практика не функционира изобщо. Първата крачка към някакво подобрение би била да се започне технически диалог с Белград. Човек го боли сърцето, че рудодобивният комплекс &bdquo;Трепча&rdquo; не работи, защото тук се действа по познатия принцип &bdquo;не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле&rdquo;. Има известен потенциал в енергийния и суровинния сектор, но продължава да тежи ипотеката, че през Косово минават европейските и световните контрабандни канали за дрога и оръжия и навсякъде е налице невероятна корупция. За съжаление косовските албанци единствено в престъпната сфера демонстрират, че не са сами, а имат многобройни сериозни партньори и помощници в Сърбия, Черна гора, дори в Хърватия и други държави от региона: престъпниците имат по-добри връзки помежду си от политиците. ЕС и международната общност също са засегнати, в крайна сметка Косово е техен протекторат и те би следвало да взимат правилни решения с оглед на пазарната приватизация и прозрачността в икономиката. В този си вид Косово изобщо не е привлекателно място. Пет държави, членки на ЕС, не го признават, велики сили като Китай го блокират, Африка и ЮАР изобщо не го познават, ислямският свят го пренебрегва...</p> <p><strong>- ... заради косоварското &bdquo;приятелство&rdquo; със САЩ?</strong></p> <p>- Разбира се! За ислямските държави Косово е американски проекторат, с който те засега не искат да имат нищо общо.</p> <p><em>Интервюто е публикувано в августовското издание на електронното списание Eurasisches Magazin (<a href="http://www.eurasischesmagazin.de" title="www.eurasischesmagazin.de">www.eurasischesmagazin.de</a>)</em></p> <p><em>Превод от немски Мария Дерменджиева</em></p>