Коалицията СДС–ДСБ: фалш и лицемерие

<br><br>Независимият народен представител <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Антонела ПОНЕВА</span> в разговор с <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</span><br><br>- Какво мислите за обединението на СДС и ДСБ? <br><br>- Обединение звучи някак обемно, нещо повече – някакви хора заедно правят нещо. Докато това е събиране на парчетата, когато е ясно, че те за нищо не стават като парчета. Залепване на старата синя ваза. Проблемът е, че залепването е доста нескопосано и водата пак ще изтича през цепнатините. Вазата вече ще става само за изкуствени цветя. Фалш и лицемерие. Това е обединението. Събират се хора, които се ненавиждат помежду си. Хора, които взривяваха връзките помежду си. Хора, които искаха да изтрият спомените едни за други. Като в не особено интелигентно семейство, делейки гуми и джанти... А сега ще спасяват България, снимат се усмихнати и проявяват завидна сръчност и бързина в разпределянето на места в изборните листи. За ДСБ СДС беше мъртво тяло, куха фасада, клиентела, нищо. За СДС напусналите бяха гробокопачите на партията, крадците на доверие. Но за всичко това не се говори, няма дори намек за осъзната грешка, няколко думи за слисаната публика, те са истинското семейство на татко Барба. И всичко в името на България и европейското й членство на горката България! Същите мотиви, които създадоха тройната управляваща коалиция. Къде са разликите, ако се върнем четири години назад и си спомним потоците от думи, които ние, от ДСБ, и СДС изприказвахме (съвсем основателно) по повод създаването на управляващата коалиция? Обвинихме БСП и НДСВ, че са излъгали избирателите си, че това е безпринципна коалиция, търговска сделка с единствена цел участие във властта. Не е ли абсолютно същото да наречеш някого „сюрреалистична симбиоза между милиционер, мутра и политик” (Петър Москов за Бойко Борисов) и след това да се препъваш в устрема си да се докопаш до властта, прегърнал именно тази „симбиоза”. Да обвиниш едни хора (царските министри, сега в БНД), че са нанесли огромни щети на България с участието си в престъпно, корумпирано управление, и след това да ги обявиш за силно желан партньор. Разбира се, че е същото.<br><br>- Политически легитимна по Макс Вебер ли е, от друга страна, тази коалиция? <br><br>- Тъй като конкретизирате въпроса за политическата легитимност по Макс Вебер, ще кажа: да, коалицията е легитимна и отговаря на единия тип легитимност определен от Вебер, а именно рационалната легитимност. Тази, която се основава на закони и правила. Подписването на споразумението не противоречи на никакви закони и правила (не етично-морални): събират се едни хора, искат да оцеляват заедно и подписват споразумение. По отношение на ДСБ тази коалиция може да се определи и с още един тип легитимност по Вебер, харизматичната. Вебер казва, че тази легитимност се основава на предаността към определена личност, за която се смята, че е надарена дори със свръхестествени качества. Ако Иван Костов реши да сключи коалиция с Доган, от ДСБ ще кажат, че това се дължи на изключителната политическа далновидност на техния лидер, а който не се съгласи, просто не разбира от политика или има лични причини.<br><br>- Антоний Гълъбов твърди, че обединяването на СДС и ДСБ предвещава устойчив политически съюз вдясно?<br><br>- Устойчивостта на един съюз зависи от естеството на спойката. Видяхме как „Алианс за София”, създаден от ДСБ и СДС на миналите местни избори, се разпадна веднага след вота. Нямаше принципи, които да го задържат, нямаше отношения, които да го задържат, нямаше и власт, която да го задържа. А властта е много здрава спойка, бяхме свидетели на това при управляващата коалиция. Издържаха заедно през целия мандат, въпреки че понякога от вътрешността й замирисваше на барут. Всичко зависи какъв интерес ще се появи между субектите в коалицията, защото в момента това, което ги събра, е желанието за влизане в парламента. Когато това бъде реализирано, ще е нужно нещо друго, нещо, което пак ще бъде обявено като грижа за бъднините на България. Ако се разминат с властта обаче, може и да няма коалиция. Ще е особена ситуацията, ако не влязат достатъчно депутати за образуването на две или повече парламентарни групи. Тогава ще наблюдаваме принудителен брак заради общия диван например. Убедена съм, че след изборите ще лъсне целият фалш на обединението, защото дотогава старите политически вълци знаят как да играят агънца.<br><br>- Чувам доста масово мнение сред приятели и познати в София, че ще гласуват за коалицията единствено ако им харесат първите – евентуалните избираеми имена, в листата, за която трябва да гласуват, т.е. по-скоро ще направят свой мажоритарен избор. Какво е вашето мнение за потенциалните й избиратели? <br><br>- Не съм в състояние да направя претендиращ за точност профил на потенциалните избиратели на новосъздадената коалиция. Но съм сигурна, че освен партийните членове, симпатизанти и техните семейства, представителите в местната власт, също със семействата си и подвластните им, има и хора, които отдавна очакваха обединението, искрено вярващи, че именно то е алтернативата на досегашното управление. Права сте, че не са малко избирателите, които със строгост и критичност чакат подредените вече листи, за да видят какво им предлагат партиите. И са готови да оттеглят своето доверие, ако личностите не им допаднат. Това, разбира се, е желанието за мажоритарност в избирателната система, нещо, което няма да се случи още много години. Различни социологически проучвания показват, че над 50% от избирателите желаят мажоритарна система. Но статуквото сплотено брани своите интереси и е като железен юмрук срещу всеки опит да бъде разбито. С колегата Нено Димов внесохме закон за мажоритарни избори, изработен с експерти от Гражданска инициатива „Справедливост”. Много приятен закон, защото е лесен за прилагане, няма необходимост от промени в конституцията, за да действа, но ще видите каква съпротива ще има от страна на всички партии, когато дойде време за разглеждането му в парламентарна зала. Партиите не искат да се лишат от влиянието си над своите депутати, защото е важно за постигане на лобистки цели. Мажоритарният кандидат е отговорен най-вече пред избирателите си и това дали ще е в парламента, зависи от тях, а пропорционалният е зависим от умението си да бъде удобен на лидера на партията. Мит е, че мажоритарно по-лесно могат да се купуват народни представители. Много по-скъпо е да си купиш n-броя депутати, необходими, за да могат да прокарат твои интереси, отколкото да си купиш цяла парламентарна група, купувайки съответния лидер. А после е лесно, действат цветните флумастери, с които се дава знак как да гласува цялата група.<br><br>- Ще зависи ли гласуването за коалицията от разширяването й?<br><br>- Да, ще зависи. Има човеци-партии, които ще занесат в коалицията само себе си. Има и такива, които имат своите симпатизанти, но не е сигурно, че ще мотивират всички да ги последват. Има личности, които само появявайки се в листите, ще прогонят голям брой избиратели. СДС се опитват да сложат филтър и да се противопоставят на влизането в коалицията на някои партии, например БНД. Аргументите им са неоспорими. Странното за мен е, че със страстта, с която се отхвърля възможно партньорство с БНД, се приема такова с Бойко Борисов, който също е част от царското управление. Странна политическа логика... Да не говорим, че от СДС се чуха полярни мнения относно „Атака”. Така и не стана ясно каква е позицията на партията, ако изобщо има такава. Но поне от страна на СДС се създава усещането, че се търси принцип на подбор, докато ДСБ благородно, жертвоготовно, всеотдайно и себеотричащо приемат абсолютно всички партии. Нямало да слагат вето, така заявиха, нямало да се противопоставят. И каква стана тя? Няма да ни стигнат часовете на деня, за да припомним какво беше отношението на новосъздадената ДСБ преди пет години към повечето партии. Защото всички бяха част от статуквото, а ДСБ беше капката роса сред порочните. Ще дам само един пример, придружен от въпрос. Иван Костов преди няколко години нарече Стефан Софиянски „помияр” с обвинението, че обикалял „царската трапеза”. А какъв точно си, като се навърташ около трапезата на царския телохранител?<br><br>- И накрая, как приемате изказването на Костов в студиото на Нова ТВ, че е работил „с БСП за постигане на консенсус България да направи нов геополитически избор” и е готов отново да го направи? <br><br>- Изказванията на Иван Костов са в повечето случаи знакови. Няма случайно изпуснати думи, но има добре завоалирани истини. Конкретно това негово изявление според мен беше най-важното нещо, случило се в политическото пространство, защото разбули една тайна на прехода. Чухме и видяхме циничното признание на демократа, на спасителя на държавата от комунистическата разруха, че всъщност е работил в сговор със същите тези комунисти, от които уж ни спасяваше. От неговите думи изпълзя зловещата истина, че комунизмът никога не си е отивал от властта. Още по-страшно е, че няма да си отиде, защото Иван Костов, готвейки се да управлява държавата, обеща на бъдещата опозиция в лицето на БСП мир и любов в следващите години. Обеща никога повече да няма противопоставяне между опозиция и управляващи. Като че ли някога е имало. Всичко е било театър за наивници. Противопоставянето беше навън на улицата, на площадите, където ние, обикновените хора, побелявахме, оставяхме надеждите си, докато Васко Кръпката пееше „Комунизмът си отива...”. В това време властимащите са се сговаряли по тайни доби, в тъмните ъгли на парламента. Разпределяли са власт, обещавали са си неприкосновеност, затова няма нито един осъден за причинена катастрофа на държавата, за кражбите, за далаверите, за злоупотреба с власт. Нищо, тишина. А навън нас ни разгонваха с палки. След десет години с цинична усмивка човекът, след когото сме вървели със сляпа вяра, ни заяви, че отново ще се сработва, че ще създава национален консенсус с комунистите. Когато си бил добър колега с Емилия Масларова, обяснимо е да правиш това, но ние защо така бързо забравяме? Сега само от нас, които наистина искаме комунизмът да си отиде, зависи дали след като вече им дадохме миналото си, ще спасим бъдещето си.<br><br>