Кандидат-президентът на немската опозиция Йоахим Гаук: „Меркел е политик, който и в криза открива нови възможности”

<p><strong>Господин Гаук, при представянето на вашата кандидатура за президент на Социалдемократическата партия и на Зелените вие носехте орден. Какво искахте да внушите с това?</strong></p> <p>За радост съм бил награждаван от двама федерални президенти. От Роман Херцог получих Федерален кръст за заслуги &ndash; І степен, за това, което направих през преломната 1989 г. А при напускането на длъжността федерален пълномощник за архивите на Щази през 2000 г. Йоханес Рау ми връчи Голям федерален кръст за заслуги със звезда. Тъй като гражданинът Гаук сега получи голяма задача с президентската кандидатура, поисках да внуша, че съм част от тази страна и тази демокрация и съм благодарен за всичко, което имах възможност да преживея.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Намирате се в момента в парадоксална ситуация. Издигнаха ви за кандидат две партии, които по-скоро са ви чужди. Те искат с тази кандидатура да навредят на канцлера Меркел, на която симпатизирате. Това не ви ли безпокои?</strong></p> <p>Някои виждат в решението някакъв вид конфронтация (в ориг. &bdquo;Showdown") между мен и федералния канцлер. Това е ужасно за мен. Но в никакъв случай не съм имал и нямам намерение с кандидатурата си да вредя на федералния канцлер. Наблюдавах пътя й към върха на властта с голямо одобрение и радост. В случая според мен не става дума за някакъв партийно-политически заговор, а още по-малко за личен сблъсък.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Господин Гаук, към вас са отправени невероятни и много емоционални очаквания. Вълнувате ли се от това отношение?</strong></p> <p>Разбира се, че се вълнувам. Изпитвам странна смесица от чувства: изненада, радост, но и страх. Хора, които до момента малко са се въодушевявали от политика, се уговарят в интернет и обсъждат моята кандидатура. Други, които по традиционен начин се свързват с мен и ми декларират своята подкрепа, жадуват за държава, на която могат да се доверят. Копнеят за чисти, ненакърнени институции. Искат отново да могат да вярват на своите политици. И виждат много от своите представи и желания, изразени чрез моята личност. Но е съвсем ясно, че нито аз, нито който и да било друг сам човек може да изпълни всички тези очаквания.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Федералният президент Хорст Кьолер подаде оставка заради интервю за Афганистан. Правилна ли беше оценката му, че трябва по-открито да дискутираме участието на Бундесвера в Афганистан?</strong></p> <p>Преди всичко трябва по-открито да се провеждат дебатите по тази тема. Това е най-важното. Бих искал да има повече подкрепа в страната за мисията ни в Афганистан, защото според мен тя е правилна и необходима. Ние не сме отишли в тази държава, за да налагаме на други народи германския начин на живот и да грабим ресурсите им, както в миналото в различни периоди се е случвало да прави германската армия. Там сме, защото ООН води в Афганистан борба с международния тероризъм. Германските войници в съюзническите военни части се грижат за това хората в Афганистан също да могат да живеят достойно и сигурно. Следователно войниците на Бундесвера не защитават егоистични или само национални интереси. <br /><strong></strong></p> <p><strong>В Хиндукуш и собственото си благосъстояние ли защитаваме?</strong></p> <p>Не. Там по-скоро застрашаваме собственото си благосъстояние. Участието ни не носи никакви икономически ползи, свързано е със значителни, но от моя гледна точка и необходими усилия.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Левицата ви упреква, че сте подкрепили Иракската война. Вярно ли е?</strong></p> <p>Не, не е вярно. Тогава аз казах, че като човек, живял при диктатура, естествено се радвам винаги когато някой диктатор бъде свален от власт. Но аз съм поддръжник също така и на правовата държава и като народен представител, не бих гласувал в подкрепа на тази война. Тя не беше получила легитимация от ООН, каквато за мисията в Афганистан безспорно е налице. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Обществеността ви познава като &bdquo;господар&rdquo; на архивите на Щази. Трябва ли президентът на всички германци да се ограничава само до темата за миналото на ГДР?</strong></p> <p>Който продължава да смята, че за мен съществува само една политическа тема, греши. Като ръководител на Службата за архивите на Щази, имах публична мисия. Но тя в незначителна степен е свързана с моите интереси. Никога не ме е привличала темата за тайни служби и шпионаж. През последните 10 години, откакто напуснах поста, много рядко се е случвало да изнасям някъде доклад за Щази. Вместо това съм говорил за опита на източногерманците, придобит по време на диктатурата, за тяхното безсилие. И съм задавал въпроса няма ли и днес също безсилие. Голяма част от населението за съжаление изобщо вече не участва в политическия живот, дори вече не се опитва да се включи в съграждането му. Още повече, това се случва във време, когато хората се чувстват несигурни или направо накрая на силите си заради голямата национална и глобална криза. Не мисля, че тези въпроси са обърнати към миналото, напротив: дебатът за свободата като отговорност е много важен за настоящето, но още повече за бъдещето на нашето съвместно съществуване.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Не ви ли притеснява социалното разделение на обществото?</strong></p> <p>Ценя тази страна, която познава традиционно и заради устройството си не само благосъстоянието, но също така и социалното подпомагане. Но дебатът по тази тема придоби популистки и дори демагогски характеристики. Когато конкретна политическа група каже, че &bdquo;Харц-4&rdquo; (комисията, която трябва да реформира системата за подпомагане на социалнослабите и безработните в Германия, наречена на името на нейния председател Петер Харц, бившия шеф &bdquo;Човешки ресурси&ldquo; на &bdquo;Фолксваген&ldquo; &ndash; б.пр.) налага бедност чрез закон, нека се огледаме и потърсим в коя друга страна съществува сходно изградена социална държава като у нас. Дълго ще търсим. Социалната държава не е ликвидирана. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Правителството на Ангела Меркел прие преди седмица безпрецедентен по обхвата си пакет от мерки за икономии, който е яростно е критикуван, защото натоварва бедните, а щади заможните. Сбъркан ли е пакетът от социална гледна точка?</strong></p> <p>Няма да раздавам оценки на управленската политика на черно-жълтата коалиция. Но не се страхувам да изразя мнението си. Беше правилно да се вземат под контрол разходите, свързани със социалните осигурителни системи, които представляват основната част от бюджета на Германия. Това е отговорна, а не хазартна политика. Правителството обаче трябва да знае, че с това натоварва засегнатите с истинско житейско бреме. Затова то безспорно трябва да внимава да не освободи от отговорност хората, чийто принос в икономиите би довел само до умерено ограничаване на жизнения им стандарт. Тези хора преобладаващо дори са склонни да поемат на плещите си повече товар.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Правителството се аргументира, че вдигането на данъците би унищожило конюнктурата.</strong></p> <p>Известен ми е този заслужаващ внимание аргумент. Към нашия вид пазарна икономика обаче спадат и социалните компенсации. Винаги съм бил против силната регулативна намеса на държавата, която създава първенство на политиката над икономиката. Икономиката се нуждае от свобода, а политиката просто трябва да организира структурната рамка. Няма да премахнем спорта заради спортисти, които правят груби фалове или взимат допинг, само ще изградим правила. Така че възразявам на всеки, който от тази криза прави извода, че икономиката има нужда от строго обуздаване. Тя се нуждае от задължителни правила, които усложняват живота на нарушителите, и от ангажимент за социални компенсации, за да получи обществена легитимация.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Държавна намеса е посланието на източногерманското гражданско движение. Искате ли да станете президент на едно общогерманско гражданско движение?</strong></p> <p>Ако бъда избран за поста федерален президент, бих искал да окуража хората и да ги насърча да действат, поемайки лична отговорност. Политиците би следвало да предоставят на онези, които в момента не правят политика, повече пространство за общуване. Нашите политици не трябва да се страхуват от оценката на населението. Те не са войници на Уилям Завоевателя, които навлизат в Афганистан. Те не искат с решенията на комисията &bdquo;Харц-4&rdquo; да въведат бедност чрез закон и техният пакет с мерки за икономии не цели социално-политическа сеч. Когато политици, съзнаващи отговорността си, се обръщат към граждани, готови да поемат отговорността си, много неща могат да бъдат обсъдени и дори прокарани. Най-страшно е когато управляващите се страхуват да кажат на хората горчиви истини, а гражданите се страхуват, че техните тревоги и мнения няма да бъдат чути, което увеличава усещането им за безсилие още повече. При проблеми в комуникацията се открива пространство за люде, които търгуват със страха и се опитват да примамват избиратели, възползвайки се от страха им.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Като кандидат за президент, към който населението изпитва най-много симпатии, вие сигурно подкрепяте идеята в бъдеще държавният глава да бъде избиран пряко?</strong></p> <p>Това би било чудесна идея за правозащитника Гаук. Поддръжникът на правовата държава Гаук обаче вижда проблеми. Отците на основния закон са предоставили на президента само много ограничени възможности за оказване на влияние. За да се узакони един пряк избор, този списък от възможности трябва да се разшири. Но това би породило конкуренция между легитимираното също чрез избори правителство и получилия повече правомощия държавен глава. Мисля, че това не би се отразило добре на държавата. Освен това прекият избор винаги крие и риск от популизъм. Все пак въпросът остава открит за обсъждане.<br /><strong></strong></p> <p><strong>За да бъдете избран на 30 юни, за вас трябва да гласува Лявата партия (ЛП). Какво предлагате на другарите?</strong></p> <p>Предложението е Гаук. Аз отстоявам правата на гражданите. Позиция, която формира демокрация и насърчава поемането на лична отговорност, а от друга страна се противопоставя на всякаква форма на диктатура и лишаване от права.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ще приемете ли избор, осъществен с гласовете на ЛП?</strong></p> <p>Сега на първо място е важно да преодолея границите между отделните лагери &ndash; надявам се на гласоподаватели от всички демократични партии. В никакъв случай няма да чуете от мен изречението &bdquo;няма да приема избора&rdquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ако ви изберат, това ще означава, че Ангела Меркел не е могла да осигури мнозинство за своя кандидат. Много вероятно е това да означава край на нейното канцлерство. Гаук или Меркел &ndash; потиска ли ви перспективата за такъв сценарий?</strong></p> <p>Тази мисъл ме е занимавала и ме е тревожила. Но аз познавам Ангела Меркел достатъчно добре. За мен тя принадлежи към политиците, които и в криза откриват новите възможности. Затова съм напълно убеден: по никакъв начин изборът на федерален президент Йоахим Гаук автоматично не би означавал края на ерата &bdquo;Меркел&rdquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Бихте ли оттеглили своята кандидатура, за да защитите канцлерския пост на Меркел?</strong></p> <p>Не. Който ме познава, знае, че това няма да се случи.<br /><br /><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>