- 10 Sep 2020
- 206
- 3
"С провалянето на пилотния проект за изграждане на система за сигурност в софийското метро беше изпусната и възможността да се изгради завод за изгаряне на отпадъци с европейски пари." Това казва изпълнителният директор на „ЛЕВ ИНВЕСТ“ Николай Начев в интерввю за ГЛАСОВЕ. И още: „От разпечатки на електронни писма е видно, че е имало проведени разговори между Чуков и Цветанов, както и техни срещи в общината в присъствието на юристи и финансисти, които са изчиствали детайлите по сделката. Дори се казва в един от имейлите, че г-н Цветанов настоява да се ускори работата по сключването на договора, така че да може г-н Борисов да подпише договора, когато е в Белгия през март."
<p><strong>Г-н Начев, разкажете какво знаете за историята на договора между Столичната община кметство и белгийската фирма „Праймвижън” за изграждане на система за сигурност в столичното метро.</strong><br /><br />В началото искам да подчертая, че не съм участвал в подготовката на този договор, защото тогава работех на друго място. Със случая се занимавам от един по-късен момент, когато вече беше факт неизпълнението на договора и усвояването на банковата гаранция от Банка ABN AMRO. И всичко, което знам, се основава на публични документи, с които разполагаме. Историята е следната. Още през януари 2006 г. от страна на „Праймвижън” е направено предложение до Столична община за три проекта по грантова схема. Първият от тях за изграждане на система за видеонаблюдение на „Метрополитен – София”, който може да се нарече пилотен, цели да покаже сериозността на двете страни и умението на белгийската фирма да управлява финансово подобни проекти. Като втора част от грантовото споразумение, се предвижда изграждането на завод за изгаряне на отпадъци – това вече е доста по-сериозна инвестиция на стойност 105 милиона евро. А като трета част от споразумението се предлага изграждане на система за видеонаблюдение в столичните училища. Кметството излъчва свой представител, който да отговаря за пилотния проект. Това е г-н Цветан Цветанов, тогава зам.-кмет по сигурността, защото проектът попада именно в неговия ресор. Провеждат се много срещи и разговори. Белгийската страна още в първоначалното си предложение е заявила като условие даването на банкова гаранция. <br /><br /><strong>На каква стойност е банковата гаранция, която искат белгийците?</strong><br /><br />Общата сума на договора е един милион и половина евро, а банковата гаранция е 1 милион евро, т.е. около 67% от сумата. <br /><br /><strong>Как функционира схемата?</strong><br /><br />Банка ABN AMRO, която обслужва този вид проекти, кредитира проекта след неговото утвърждаване. А след приемането на изпълнението на проекта фондът, който го финансира, превежда съответната сума на банката и се закрива кредитът. Мога да направя паралел с финансирането от Програмата САПАРД на ЕС. Знаете, че първо се избират банки, които работят по САПАРД. След одобряването на проекта банката го кредитира. А след като се приеме изпълнението на проекта, САПАРД вече превежда на банката съответния дял в проценти съгласно изискванията на програмата. Тук става дума за същото нещо. Има европейски фондове, които кредитират такива проекти, белгийската фирма се представя като страна, работеща по такива проекти. Сумата, която тя получава от Банка ABN AMRO, трябва да се обезпечи с банкова гаранция. Тъй като общината по твърдение на нейни представители към този момент няма финансов ресурс за учредяване на банковата гаранция, се привлича „Лев Корпорация” да осигури тези средства.<br /><br /><strong>И всъщност тогава кметът Бойко Борисов се обръща към Алексей Петров, като изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), да помогне за намирането на фирма, която да осигури парите за банковата гаранция?</strong><br /><br />Това беше казано от г-н Петров. Аз по това време, както вече споменах, работех на друго място и не мога да го твърдя. Но в крайна сметка никой не отрече неговите думи. Така или иначе, от страна на „Лев Корпорация” е упълномощен изпълнителният директор г-н Боян Чуков да отговаря за проекта за изграждане на видеонаблюдението в софийското метро. И разполагаме с достатъчно документи за тази публична сделка, които удостоверяват, че във връзка с проекта са контактували именно двамата упълномощени – г-н Чуков и г-н Цветанов. От разпечатки на електронни писма е видно, че е имало проведени разговори между тях, както и техни срещи в общината в присъствието на юристи и финансисти, които са изчиствали детайлите по сделката. Дори се казва в един от имейлите, че г-н Цветанов настоява да се ускори работата по сключването на договора, така че да може г-н Борисов да подпише договора, когато е в Белгия през март. Факт е, че договорът за дарение между Столична община и „Праймвижън” е подписан именно на 17 март 2006 г. в Брюксел. От същата дата е и договорът между „Лев Корпорация” и „Праймвижън”, свързан с банковата гаранция. И тук вече започва интересното. Има двама души, които отговарят за изпълнението на проекта. Има официална презентация на интегрираната цифрова система за видеонаблюдение на метростанция “Опълченска” на 16 юни 2006 г. с много гости в присъствието на кмета Борисов. Но повече нищо не се случва. И никоя от страните по договора не проявява интерес защо нищо не се случва – нито Столична община, нито „Праймвижън”. Нормално е, когато имаш един договор и той не се изпълнява, да попиташ партньора какви са причините, че нищо не се прави. <br /><br /><strong>И какво се случва с банковата гаранция?</strong><br /><br />Това е съвсем отделен договор, както вече споменах. Той е между „Лев Корпорация” и „Праймвижън” и е един вид обезпечение по другия договор между общината и белгийската фирма. Банковата гаранция е учредена в полза на Банка ABN AMRO.<br /><br /><strong>Добре, твърди се, че тази банкова гаранция е изчезнала. Най-простичкият въпрос е как е възможно да се случи такова нещо – да изчезне една банкова гаранция? Звучи доста абсурдно...</strong><br /><br />Разбира се, че звучи абсурдно. Точно тези пари не могат да изчезнат. „Праймвижън” е взела едни пари от Банка ABN AMRO. Пак ще си послужа със сравнението САПАРД. Това е този кредит, който при нас отпускат съответните банки по САПАРД. Целта е да се изгради проектът и след това вече да се финансира от фонда. В случая „Праймвижън” е усвоила парите от банката...<br /><br /><strong>Проектът обаче не е изпълнен...<br /></strong><br />Именно, тъй като проектът не е изпълнен, банката си прибира гаранцията по кредита в размер на 1 милион евро. „Лев Корпорация” е уведомена от ДСК, където е издадена гаранцията, че има постъпило при тях искане от Банка ABN AMRO да си усвоят гаранцията.<br /><br /><strong>И какво прави „Лев Корпорация”?</strong><br /><br />Единственото, което може да направи „Лев корпорация” от този момент нататък е да търси начини да намали вредата, която й е нанесена.<br /><br /><strong>И да търси отговорните за неизпълнението на проекта, макар че „Лев Корпорация” не е страна по договора за този проект...</strong><br /><br />Точно така, и затова „Лев Корпорация” изпраща писмо до общината с въпрос дали проектът е завършен. Няма откъде другаде да получи официална информация за това. Получава официален отговор на 22 октомври 2008 г., че проектът не е изпълнен, но не от общината, а от „Метрополитен – София”. Явно общината е пренасочила писмото до тях за отговор. Написано е, че такава оптична корпоративна мрежа за пренос на данни за системата за управление на столичното метро и цифрова система за наблюдение на метростанциите не е изградена. Това е удостоверено и с констативен протокол. <br /><br /><strong>От кога е писмото на „Лев Корпорация”?</strong><br /><br />Писмото е адресирано до кмета г-н Борисов и е от март 2008 г. „Лев Корпорация” в крайна сметка е потърпевша, защото е усвоена в цялост банковата гаранция. Както казах, започват действия от тяхна страна за защита на законните им права и интереси. Завеждат иск, адресиран до Софийския градски съд в България, завеждат и иск срещу изпълнителния директор тогава Боян Чуков. Но повечето от действията са насочени към разследване в Белгия...<br /><br /><strong>У нас има ли последствия от исковете?</strong><br /><br />Не, нищо. Повечето ни усилия са в Белгия – наели сме адвокати, които представляват правата ни, в Брюксел има заведено наказателно дело срещу президента на „Праймвижън” Филип де Граав и се извършват съответните действия от страна на разследващите органи за установяване на движението на парите. Същевременно има и синдик на „Праймвижън”, има процедура за несъстоятелност. Оттам се появиха още няколко кредитори, неудовлетворени от фирмата...<br /><br /><strong>Оказва се, че „Праймвижън” е една, меко казано, некоректна фирма?</strong><br /><br />Да, това показва дотук разследването.<br /><br /><strong>А какво мислите за „поведението” на Столична община в случая? </strong><br /><br />Мисля, че общината е трябвало да предприеме доста повече действия, за да си защити интереса...<br /><br /><strong>При това още в края на 2006 г., като е констатирала, че нищо не се прави по договора за изпълнение на проекта.</strong><br /><br />Разбира се, на практика още след презентацията на метростанция „Опълченска” през юни е очевидно, че повече нищо не се прави. <br /><br /><strong>Според мен дори и там нищо не е направено. Да не би да имаме видеонаблюдение!</strong><br /><br />Нямаме, защото не са направени необходимите плащания. Българският подизпълнител има претенции, главният изпълнител „Телиндус” също има претенции, че не му е плащано. По тази причина са демонтирани и камерите. <br /><br /><strong>Пропуснах да ви попитам какъв е бил срокът за изпълнение на този проект?</strong><br /><br />Съгласно договора срокът за изграждането и приемането на корпоративната мрежа и цифровата система за наблюдение на метрото е бил 15 месеца от датата на сключването му.<br /><br /><strong>Това означава, че е трябвало да бъде изпълнен до средата на юни 2007 г... Какво ще кажете в обобщение?</strong></p>
<p>Проблемът е, че с провалянето на този пилотен проект е изпусната и възможността да се изгради завод за изгаряне на отпадъци с европейски пари. Разбира се, и до момента, в края на 2010 г., нито имаме видеонаблюдение в метрото, нито система за сигурност и наблюдение в столичните училища...</p>
<p><em>Николай Начев е завършил ВМЕИ „В. И. Ленин”, специалност „Експлоатация на жп транспорт”. Работил е в Института по експлоатация на жп транспорт като технолог – програмист. Бил е офицер в контраразузнаването по линия на транспорта от 1986 до 1994 г. От 1999 до 2002 г. е бил началник Направление “Икономическа и вътрешна сигурност” в НСС, а след това до февруари 2004 г. – началник на Регионално звено “Сигурност” в РДВР, София окръг. От 2004 до 2006 г. се занимава с проблемни кредити в “Токуда банк” АД. От юли 2007 г. е изпълнителен директор и председател на съвета на директорите „ЛЕВ ИНВЕСТ” АДСИЦ.</em></p>
<p><em>С Николай НАЧЕВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>
