Иво Христов: БСП си гласува евтаназия

<p><strong>Г-н Христов, състоя ли се лидерска битка в БСП на последния й конгрес?</strong></p> <p>Състоя се. БСП си гласува евтаназия. Преизбра Станишев, водена от логиката &bdquo;стой зло, да не дойде по-зло&rdquo;.&nbsp; Тоест, заложи на доказания провал от страх пред потенциалния провал. В БСП критичното мислене буди подозрения, а конформизмът е правило. Затова критиците бяха изслушани с интерес, но служебно дисквалифицирани като смутители на партийните порядки. Станишев направи най-безличното изказване, бе изслушан с безразличие, но преизбран като олицетворение на статуквото. БСП изпитва свян от разгласяването на семейните й дрязги. Затова докато тенорите на разнородната опозиция се горещяха от трибуната, в очите на делегатите се четеше мълчалив упрек: Срамота!</p> <p><strong>Как оценявате &nbsp;обяснението на новия-стар председател на Националния съвет на БСП Сергей Станишев, че остава на върха на партията, за да &bdquo;защити успехите от управлението&ldquo; на правителството, на което беше министър-председател?</strong></p> <p>Преди дни писах, че Станишев ползва партийния кръст като катерушка, от която с детински инат отказва да слезе. Най-напред той приема за аксиома успеха на своето управление, а две трети от българите заявиха обратното на изборите. Сетне той взема като заложници всички съпартийци, за да се бори за своето светло минало. По-логично би било да отстоява своята правда за управлението, като напише мемоари. В случая обаче тя е само благовиден предлог да остане на партийния връх. Междувременно десният кабинет повдига въпроса за покачване на пенсионната възраст и за наливането на фискалния резерв в търговски банки, без да среща твърда политическа опозиция. Другаде това би изкарало хората на улиците. У нас опозицията разглежда стар албум със снимки от времето, когато е била силна, красива и успешна. Поне в своите очи.</p> <p><strong>Защо вътрешнопартийната опозиция не съумя да извади обединена кандидатура срещу Станишев, защо не успя да се подготви за форума за три месеца и половина след изборите?</strong></p> <p>Бунтът в БСП е светотатство. Приема се с укор, дори когато е справедлив.&nbsp; Но големият проблем е, че той не получи благословията на президента. В самата опозиция няма добър диалог. Трудно ще съберете на една маса Дончева и Петков. А що за аморфност трябва да притежава един потенциален кандидат, за да прилегне едновременно на ръбовете на Петков и Овчаров? Трябва да е подобен на амеба.</p> <p><strong>Мотото на конгреса беше &bdquo;Сила за промяна&ldquo;? За какво има сила БСП, виждате ли промяна и в каква посока</strong>?</p> <p>Не долових сила за промяна. БСП все още има някаква електорална тежест. На всички избори тя прилича на армия пехотинци, които атакуват укрепен район, дават сума жертви, но все някой скача в чуждия окоп. БСП пилее ресурси, симпатия, доверие, кадри, но все пак оцелява, защото е носител на социалдемократическата ценностна триада: свобода, солидарност, справедливост. Уточнявам: БСП е неин формален, а не реален носител. Приносител на знамето. Докато има партии като ДСБ, например, които се движат в плътно бойно каре или като ДПС, която маневрира изкусно. Те постигат много, предвид ограничения си потенциал.<br />БСП ще се подложи на лифтинг, ще подмлади лицето си, и то предимно на централно ниво. Тя обаче не е в кондиция да се обнови идейно. Партията е отвикнала да слуша академичните среди, гражданското общество, артистите. Тя не е в контакт с генераторите на идеи. Затънала е в рутина.</p> <p><strong>Колко ще продължи съюзът между Румен Петков и Румен Овчаров и кой има полза от него?</strong></p> <p>Двамата са съдружници по неволя. Съюзът им засега се оказа непродуктивен, но вероятно те ще потърсят реванш. Овчаров има васална структура, икономическа мощ, кръг от разпознаваеми застъпници. Петков владее обширна апаратна мрежа в много региони. Двамата обаче нямат нито адекватен обществен проект (камо ли ляв по дух), нито ясен общ фаворит, а самите те съзнават, че не бива да афишират себе си.</p> <p><strong>Президентът Георги Първанов заяви по повод преизбирането на Станишев, че големият проблем в българската политика е липсата на идеи. Какъв е приносът на Първанов за срива на БСП и каква роля се кани да изиграе занапред в партията, на която беше председател?</strong></p> <p>В БСП Първанов остава авторитет, а след последната фамилна дрязга вероятно и единственият. За критичните хора от левицата той е трансмисията между партията и олигархията. Уви, тази очевидност за обществото е неприемлива истина за повечето членове на БСП. Първанов обмисля свой политически проект и наблюдава процесите в БСП с интереса, с който акула наблюдава рибен пасаж. Все пак това е хранителната среда на левицата. Той ще разчита на същите избиратели.</p> <p><strong>Какво ще е бъдещето на вътрешнопартийния живот, ще се засили ли войната между лобитата?</strong></p> <p>Тя вече достигна пароксизма си преди и на конгреса. Въпросът е ще има ли развой? В близките месеци не, защото победителят е слаб, а победените са още живи. Интригата остава.</p> <p><strong>Необходим ли е нов конгрес?</strong></p> <p>Да, разбира се. Но големият страх на Станишев е да не би да се чуе гласът на унизените от разгрома социалисти. Споделя го и голяма част от апарата, който не е сигурен в своето преизбиране. Нов конгрес ще възвърне разклатената легитимност на ръководството, но дори той няма сили за радикално обновление на БСП. Партията е оплетена в много фабули, с които не може да скъса: бизнес влияния, междуособици, ченгесарски мрежи. Да не говорим за демографията й, която я обрича на стопяване.</p> <p><strong>Вие създадохте във Facebook групата &bdquo;СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ&ldquo;, която обединява образовани хора с леви разбирания. Какво е тяхното мнение за бъдещето на левицата, имат ли свой фаворит за лидер на БСП?</strong></p> <p>В мрежата има всякакви мнения. Едни подкрепят радикалната критика на Дончева, други припознават Кадиев, трети Стоилов. Преобладава обаче мнението мрежата да се развива самостоятелно и да не влиза в ничий впряг. В &bdquo;СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ&rdquo; има журналисти, писатели, студенти, необременени с авторитетите от миналото.&nbsp;</p> <p><strong>Каква е Вашата рецепта &ndash; нова партия или промяна отвътре?</strong></p> <p>Промяната отвътре би спестила организационно време, но енергия за нея няма. Ако ще е нова партия, то следва да внимаваме каква именно. Защото формация под егидата на президента би била нова менте-левица. Уви, на лявото му липсва тъкмо автентичност. Тя може да покълне само в гражданското общество. &bdquo;СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ&rdquo; е такъв тип инициатива. Трябват ясни тези, аргументи, събуждане на определен тип чувствителност, закърняла с годините. Бъдещата левица няма да е нито тази на Петков, нито тази на Овчаров, нито тази на Станишев. Тя трябва да заложи на екология, образование, качество на живот, преодоляване на културата на егоизма на лично и обществено ниво, оздравяване на демократичната тъкан, постконсуматорска етика.</p> <p><strong>Седмица преди конгреса се създаде младежко обединение в БСП. Каква беше целта на това мероприятие и ще има ли полза от новата организация?</strong></p> <p>Целта на МО е да се канализира енергията на младите в БСП в старото русло. Позволих си да я нарека Станишев-югенд. От младите се очаква да са преторианската гвардия на действащия лидер. В проектът бяха налети големи пари и немалко ПР-усилия. Организацията ще се маргинализира, когато Станишев загуби лидерството.</p> <p><strong>Има ли сили БСП днес да изпълни ролята си на опозиция на правителството на Бойко Борисов?</strong></p> <p>Сили няма, тя виси като боксова круша, но никой боксьор досега не е победил боксова круша, тъй че и Борисов все някога ще се умори да я блъска. Тогава тя ще си виси, а той ще е гроги. С изригванията си и неадекватната си реплика за забраната на БСП Борисов я поддържа жива, дори сплотява избирателите й. В очертаващата се социална криза обществото ще търси съчувствие и помощ вляво. А там сега е само БСП, поне формално.</p> <p><strong>Самотна ли е БСП в момента, нуждае ли се от нови партньори? Питам Ви, защото в понеделник лидерът на БСП-Кърджали Милко Багдасаров радостно заяви, цитирайки конгресните документи, че ДПС вече не е стратегически партньор на социалистите и посочи, че по някои въпроси социалистите могат да си партнират с РЗС.</strong></p> <p>Багдасаров и организацията му от години са единственият контрапункт на ДПС в региона си, но на няколко пъти бяха предавани от централното ръководство, което влизаше в съюз с ДПС на техен гръб. Това бе пагубната коалиционна стратегия на Първанов в разните й редакции. Конгресните документи са обнадеждаваща заявка, но предстои проверката им в практиката. Идеята за партньорство с РЗС ми се вижда неприемлива. РЗС е лабораторна партия на службите и неколцина политици. Тя е техен морален заложник.</p> <p>&nbsp;</p>