Иван Груйкин: България няма бъдеще, ако не се наложи истинско правосъдие

<p>Основната цел на дискусията бе да представи и защити тезата на &bdquo;Справедливост&rdquo;, че дебатът за съдебната система и нейната реформа е обречен, ако се води по досегашния начин &ndash; доминиран от представители на политическата система и на съдебната власт.</p> <p>Политическата власт тотално се провали с реформирането на съдебната система. Това е очевидно. Очевидно е и друго &ndash; че представителите на политическата власт нямат никакъв интерес от адекватни (което означава радикални) реформи в сферата на правосъдието. От самите представители на съдебната власт &ndash; прокурори и съдии, също не можем да очакваме да бъдат двигател на една истинска съдебна реформа. Те очевидно са част от проблема.</p> <p>Не може да се остави този основен за българското общество въпрос на добрата воля и на някакви механизми и рефлекси за самосъхранение на самата гилдия. При цялото ми уважение към повечето съдии и немалка част от прокурорите, тези две основни части на съдебната система нямат вътрешна цялостност, нямат ресурс да проведат процесите на самоочистване и на налагане на саморегулация и самодисциплина, за да изпълняват адекватно конституционните си функции. Особено след две десетилетия на скандално кадруване от страна на политическата власт в съдебната система, което има за цел единствено подчиняването на тази система на конюнктурните интереси на силните на деня.</p> <p>Ние от &bdquo;Справедливост&rdquo; установихме, че когато говорим по този начин за смисъла, житейската логика и здравия разум на една предстояща съдебна реформа, хората го разбират и стават съпричастни. Преднамерено усложненият начин, по който до момента се води този разговор от представителите на политическата власт, отказва хората изобщо да вникнат в темата и да почувстват, че те могат и трябва да участват в него.</p> <p><strong>Казвате, че политическата власт няма полза от промяна на модела на съдебната система. Как тогава смятате, че е възможно да се постигне това? От дискусията не стана ясно какви конкретни стъпки ще предприемете...</strong></p> <p>Може би, но стана ясно, че &bdquo;проблемът на давещите се е на самите давещи се&rdquo;. В случая давещите се са гражданите, техните организации, бизнесът, обществото като цяло. Те са заинтересовани от прилагане на законите точно и еднакво спрямо всички.</p> <p>Политическата власт няма интерес от това, защото то би ограничило безконтролния начин, по който тя упражнява и консумира тази своя власт.</p> <p>Съдиите и прокурорите също нямат мотив и причина да променят системата. Те осъществяват функциите си и рядко са потърпевши от липсата на върховенство на закона.</p> <p>Тези, които страдат от тази липса, са споменатите преди малко &bdquo;давещи се&rdquo;. Важно е все повече граждански организации, съсловни и бизнес структури, повече граждани да бъдат активни в налагането на нов модел на съдебна система, за да има в тази страна правосъдие и справедливост.</p> <p>Осезаемото ни усещане е, че се увеличава броят на хората, които разбират, че България няма бъдеще, ако не се наложи истинско правосъдие. Все по-ясно се вижда, че политическата власт без контрола на съдебната и съдебната власт без контрола на гражданите са нелегитимни &ndash; така, както беше преди повече от 22 години.</p> <p>Премиерът, вътрешният министър, главният прокурор са недосегаеми от закона. Борисов извършва престъпление, като нарежда прекратяване на митническа проверка на крупен бизнесмен. Това остава без никакви последици. Цветанов няма разумно обяснение за парите, с които е придобил имоти, несъответстващи на официалните му доходи. Отново нищо не се случва. Филчев нагло използва прокуратурата като &bdquo;машина за правене на пари&rdquo;. Няма кой да му повдигне обвинение. Борис Велчев позволява осуетяване на наказателни преследвания срещу горните трима. Никой не му прави дори и забележка...</p> <p>Това очевидно трябва да бъде прекратено. Без правосъдие не може да има демокрация, не може да има пазарна икономика и честна конкуренция, не може да има свобода и справедливост. И все повече българи го разбират и приемат, че промяната е и тяхна отговорност. Просто няма кой друг.</p> <p>Планираме с подобни дискусии и разговори да обединим около тези идеи все повече хора в цялата страна, за да бъде приложен отсъстващият в момента принцип на народния суверенитет в съдебната власт и да се наложи истинско разделение на властите &ndash; без това съдебна реформа и истинско правосъдие не може да има.</p> <p><strong>Добре, вашата теза е, че гражданите трябва да бъдат в основата на дебата за съдебна реформа и че трябва да се постави началото на своеобразен &bdquo;граждански поход&rdquo; за промяна на съдебната система. Напълно ли изключвате от участие в този процес самите магистрати?</strong></p> <p>Разбира се, магистратите трябва да участват. Но едва след като обществото &ndash; гражданите и техните организации, бизнесът, са се произнесли за основните принципи, логиката и здравия разум на една бъдеща съдебна реформа.</p> <p>Съдебната система и магистратите не са ценност сами за себе си &ndash; те имат спомагателна роля по отношение на основната ценност &ndash; гражданина и обществото от граждани. Едва след това (или в рамките на самия обществен дебат) магистратите трябва да допринесат на експертно ниво за осъществяването на реформата. И да преценят за себе си дали биха искали да са част от съдебна система, която действа на основата на принципите, формирани при базовия, при обществения дебат.</p> <p>Знам, че подобна теза би се сторила неприемлива за много колеги съдии и прокурори, но просто няма как да бъде иначе. Смисълът в съдебната система трябва да бъде възстановен и това може и трябва да стане отвън, от тези, върху чиито живот, съдби и имущество съдии и прокурори ще отсъждат и ще се произнасят.</p> <p><strong>Тази позиция предполага съпротива от страна на магистратите. Ето, на дискусията присъства Васил Миков от инспектората във Върховната касационна прокуратура (ВКП), който каза, че всички говорят за проблеми в съдебната система, но никой все още не ги е дефинирал. Той директно опонираше на повечето ви идеи...</strong></p> <p>Много добре беше, че в дискусията участваше и представител на ВКП &ndash; това нагледно илюстрира тезата ни, че магистратите са част от проблема. Дори това да са най-добре подготвените и най-моралните представители на съсловието &ndash; при тях има специфичен конфликт на интереси, когато говорим за съдебна реформа. Та ние трябва да реформираме тях &ndash; вие какво очаквате? Казвам го с цялото уважение, което изпитвам към съдиите и прокурорите в България, които в много голяма степен са жертва на изначално сгрешения конституционен модел на съдебна власт в България.</p> <p>В настоящата конституция съдебната власт е замислена и осъществена като част от единната държавна власт (въпреки въведеното на декларативно ниво разделение на властите), а не като система, която ще брани гражданите от властта.</p> <p><strong>Бих ви помолила да коментирате един актуален въпрос от петък. ГЕРБ бламира правосъдния си министър Маргарита Попова в парламента, като провали приемането на внесения от МС законопроект за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност.</strong></p> <p>Няма как да знам истинските причини за случилото се в петък, но според мен са възможни две основни хипотези. Първата е, че ГЕРБ в действителност не искат този закон да мине, но целта им отново е да се представят за реформатори, на които другите политически сили им пречат &ndash; този оплаквачески маниер те го демонстрират от самото начало на мандата си. А втората хипотеза е, че в управляващата партия наистина има сериозен разлом, който предстои да се разширява, с произтичащите от това последици.</p> <p><strong>Две години ГЕРБ управлява. Кои са основните нерешени проблеми и неизпълнени обещания?</strong></p> <p>Не виждам нито един разрешен проблем, а обещанията очевидно не са давани с намерение да бъдат изпълнявани.</p> <p>Никога не сме имали каквито и да е илюзии за същността и възможностите на проекта ГЕРБ. Триумф на лъжата, пошлостта и кражбата, тъжна констатация за днешното състояние на българската общност. Независимо от присъствието на няколко смислени лица в правителството те няма как да повлияят на моралното и интелектуалното ниво, налагано от лидера и основните фигури на ГЕРБ. Комбинация от милиционерски полет на мисълта, пожарникарски рефлекси и рекетьорски подход към бизнеса на другите.</p> <p>Мафията е на власт, този път не чрез подставени лица, а директно. Надеждата ми е, че все повече хора го разбират, понеже го изпитват на гърба си.</p> <p>Ако вирусът ГЕРБ не бъде преболедуван и отхвърлен, боя се, че това може да е началото на края на българския национален проект, разбиран в неговите морални, ценностни, икономически и демографски измерения.</p> <p><strong>Заради предстоящите избори напоследък все по-често се говори за необходимостта от смяна на политическия модел. Това не е ли една куха фраза?</strong></p> <p>И тук, както и при коментирането на съдебната реформа, е необходимо да се вкара здрав разум, логика и смисъл в дебата. Какво трябва да прави правителството? Какво не бива и какво не може да прави то? Кой и как може да ни пази от това правителство, ако то (или отделни негови представители) наруши закона и правата ни? Може ли съдебната система да ни пази от правителството, ако ние като граждани, като суверен на всички власти, не си казваме думата при конструирането на съдебната власт?</p> <p>Важно е като граждани, като икономически субекти, като общество да си отговорим на тези въпроси и да наложим нашето разбиране. Технологията, средствата &ndash; дали трябва с Велико народно събрание или може и без неговото свикване &ndash; това са последващи въпроси за процедурата, а не за същността на най-важните проблеми, стоящи пред нас българите.</p> <p><strong>Два пъти отложихте прерастването на Гражданската инициатива &bdquo;Справедливост&rdquo; в политическа партия. Защо?</strong></p> <p>През всичките години на съществуването си като организация ние винаги сме имали политически позиции и сме отстоявали политически тези. Считаме, че това е не само право, но и задължение на гражданите и техните организации.</p> <p>Обявихме решението си за учредяване на политическа партия, за да можем да участваме в избори (най-вече парламентарни), което не можем да направим в сегашната си форма, поради причини в законодателството. Както често се е случвало досега, и този път управляващите направиха изменения в изборното законодателство, максимално затрудняващи появата и регистрацията (както в съда, така и в ЦИК) на нови политически субекти.</p> <p>От друга страна, държавната субсидия на партиите допълнително препятства появата и утвърждаването на нови политически субекти. Това е общо защитаваната цел както от управляващите, така и от опозицията в парламента.</p> <p>При това положение за нас в момента е по-добре да използваме ограничените си ресурси за стабилизиране, развитие и повишаване разпознаваемостта на организацията в обществото, вместо в конкретно партийно строителство.</p> <p><strong>И каква позиция ще заеме &bdquo;Справедливост&rdquo; тогава на предстоящите избори за президент и за местно управление? Ще участват ли ваши представители поне в местните избори? Имате изградени структури в доста населени места&hellip;</strong></p> <p>Със сигурност ние от &bdquo;Справедливост&rdquo; ще използваме предстоящите местни и президентски избори за представяне на нашите убеждения и позиции пред максимално широка аудитория, мислейки и за следващите парламентарни избори. В отделни общини наши кандидати ще се включат в битката за кметове и общински съветници, а с какви листи, ще се решава от съответната местна организация.</p> <p><em>Иван Груйкин е роден през 1964 г. в София. Адвокат в Софийската адвокатска колегия. Практикува в областта на гражданското право. Има дългогодишен опит в защитата на човешките права и правото на вероизповедание. Автор е на множество материали по проблемите на съдебната система и върховенството на закона. Председател е на Гражданска инициатива &bdquo;Справедливост&rdquo;. Женен, с три дъщери.</em></p>