Иван Чалъков*: И това правителство не е девствено

<p><strong>Преди около десет месеца след последните парламентарни избори коментирахте в интервю за ГЛАСОВЕ, че първата задача на новото правителство ще бъде да възстанови нормалната порядъчност на институциите. Успя ли да се справи с това предизвикателство правителството на Бойко Борисов? <br /></strong><br />И да, и не. За разлика от предишните управления правителството на Бойко Борисов не се поколеба да направи редица смени. Само няколко месеца след конституирането на новото правителство имаше няколко знакови смени на министри. Още преди да бъде сменен Божидар Нанев, си отиде един от заместник-министрите в здравното министерство, за когото от различни канали имаше информация, че е замесен в корупционни или най-малкото сенчести практики. В няколко случая правителството показа, че независимо под какъв натиск е прокаран или назначен съответният човек, той може да бъде отстранен. Между другото, много показателно за тази порядъчност е признанието на Борисов, че няма приятели и стои сам в Банкя. <br /><br /><strong>Същевременно в парламента избухнаха не един и два лобистки скандала. Във връзка с мистериозния случай, при който беше фалшифициран обнародван текст в закона за наркотиците, все още няма никаква реакция от страна на лидера на ГЕРБ.</strong><br /><br />Имаше и лобистки натиск в икономическата комисия във връзка с автомобилния превоз, когато отмениха завишените изисквания за автобусите, превозващи ученици. Това показва, че вероятно там са замесени доста сериозни интереси на високо ниво. Всъщност просто стана ясно, че и това правителство не е девствено. Най-вероятно зад него също стоят някакви лобистки кръгове. Да вземем например СИБанк, в чийто управителен съвет е Цветелина Бориславова. Тази банка се оказа втора по размер на депозираните държавни пари. Без да е особено голяма, тя някак много бързо порасна за последните няколко месеца. СИБанк има едни от най-високите такси &ndash; ако направите например нарушение в КАТ за десет лв., там ще ви вземат още три лева и половина за това, че си плащате при тях. За това, разбира се, не можем да обвиняваме само правителството. Тук става дума за небезизвестния банков цинизъм, в който обвиняваме и американската &bdquo;Леман брадърс&rdquo;, и английските банки. Но като цяло има ниши и сектори, в които правителството не смее да интервенира.<br /><br /><strong>Какво означава не смее, не иска или...</strong><br />&nbsp; <br />Ние би трябвало да бъдем реалисти. Знаете ли каква е разликата между марксизма и буржоазния либерализъм? Марксизмът смята, че раят на земята е възможен, а християнският либерализъм не вярва в това, тъй като ние сме земни и грешни хора. Тоест ние не можем да искаме тук и сега да настане раят, няма как да стане това, винаги ще има корупция и подкупни хора. Това, за което либерализмът настоява, е да се знае какъв е идеалът, към който се стремим. Не може в една среда, в която двадесет години се сменяха абсолютно цинично правителство след правителство, които обещаваха разни неща и нищо не вършеха, сега изведнъж да дойде управление, способно да промени нещата. Още повече че мнозинството от хората, които искат това, сами са готови да се корумпират и да дават подкупи на дребно, обаче искат някой друг и отгоре да реши въпроса без тяхното участие.&nbsp; <br /><br /><strong>Аз все пак не разбрах защо според вас правителството не смее да пипне някои сектори и ниши и кои са те?</strong><br /><br />В една политическа битка медийната подкрепа, а и финансовата подкрепа не се градят само на вълната на възмущението. Очевидно има икономически кръгове и проблемът е какви и кои са те. Ето, да кажем, нефтения бизнес &ndash; появяват се публикации, които атакуват по-малките вносители. Симптоматична е тази битка между митниците и вътрешния министър. Митниците искат да наложат &ndash; и аз смятам, че има искрено желание за това &ndash; всички, включително и големите вносители на горива &bdquo;Лукойл&rdquo;, OMV и &bdquo;Шел&rdquo;, да си плащат акцизите. Освен това защо големите петролни компании не си публикуват вноските от акцизи, за да могат те да бъдат сравнени с тези на малките компании и да се види след тези операции на митниците как са се променили нещата. <br />Независимо от силовия характер на някои икономически групировки в началото на прехода все пак прави впечатление, че повечето компании систематично изчистиха бизнеса си и постепенно възприеха нормални бизнес практики. Тези хора са прагматични и играят според тоягата &ndash; ако политическата система е чиста и не допуска корупционни практики, и те ще бъдат чисти.<br /><br /><strong>А чиста ли е днешната политическа система?</strong><br /><br />Ами вървят нещата и доста язви бяха докоснати. Много е лесно да се каже, че и това правителство нищо не прави, че дупките си стоят и цели сектори са в корупция. И хайде пак към следващо правителство. Това е много лесно. Аз смятам, че много правилни стъпки бяха направени. Първоначално Симеон Дянков показа по-скоро теоретични умения, но постепенно натрупа стаж и в калта на нашата политика. Той започна с едно наивно вдигане на акциза на цигарите и мисля, че тогава не си даваше сметка с какви организирани интереси ще се сблъска, как вдигайки три пъти печалбата им, ще ги направи готови на всичко.&nbsp; <br /><br /><strong>Преди десет месеца казахте, че финансовият министър е грамотен икономист и може да направи нещо позитивно. Все още ли стоите зад тази теза?</strong><br /><br />Разбира се. Вижте, сега цялата пропаганда се е впрегнала да казва колко лош и наивен е Симеон Дянков, това, че трябва да си отиде, и пр. Огромната маса от полуграмотни български граждани приема това безрезервно. <br /><br /><strong>Вдигането на акциза ли е единствената му грешка? Как ще коментирате неточната бюджетна прогноза и растящия бюджетен дефицит?</strong><br />&nbsp;<br />Симеон Дянков има трудната задача да бъде финансов министър и да удържа принципите си в едно правителство, което не е типът програмно правителство, както беше при СДС, когато сините дойдоха с програма след кризата. Настоящото правителство е по-скоро популистко, тоест имаме един популистки премиер, който без съмнение има воля за реформи, но има и това хубаво качество да усеща настроенията и нагласите на публиката. Като прагматик, Борисов за нищо на света не иска да разсърди избирателите.&nbsp; Много го обвиняват, че първо взима едно решение, пък после го отменя. Според мен това е адекватна игра с българския избирател.<br /><br /><strong>И не съвсем адекватна с чуждите инвеститори.</strong><br /><br />Кое не е адекватно, че атакува електроразпределителните дружества? Това има абсолютно основание. Ето, излязоха толкова нарушения за прехвърляне на разходи навън. Аз все още се удържам да мина в позицията на тотална критика, макар че мога да отбележа и някои грешки на правителството, като например вдигането на акциза на цигарите. И все пак в момента се прави опит за поставяне на нещата на здрава основа &ndash; с много работа, с ясни правила, с изчистване на язвите. И всичко това се случва с една корумпирана&nbsp; съдебна система. Това пречи на правителството да действа ефективно. От друга страна, живеем в една ситуация, в която кризата се развихри най-много от есента насам и продължи реално до април.<br /><br /><strong>Смятате подобно на г-н Дянков, че кризата е приключила? <br /></strong><br />Да, кризата приключи, но това, което следва след нея, не е бум, както беше след 1998 година, а едно дълго и хилаво възстановяване.&nbsp; <br /><br /><strong>Как ще коментирате последните данни, че България е на последно място в ЕС по произведен брутен вътрешен продукт на човек от населението? </strong><br /><br />Това е типичен пример за медийните миражи, с които ни засипват всеки ден. <br /><br /><strong>Но това е информация на Евростат.</strong><br /><br />България винаги е била с най-ниския БВП, както винаги е била с най-ниските цени на електричеството, но медиите не пишат за това. Представете си, ние сме в елитния клуб на европейската общност, където има 27 страни. На последно място сме, но аз съм горд, че изобщо сме в тази елитна група и се сравняваме с Люксембург, която е в десетката по БВП в световен мащаб.<br /><br /><strong>Коментирайте тревожните данни за ниската събираемост на приходите в бюджета. На какво се дължи неумението на това управление да се справи със събираемостта на приходите?<br /></strong><br />Тези данни също са в страната на изкривените огледала. Има един термин в армията &ndash; стрелба по движеща се мишена. Хубаво е, когато мишената се движи, да отчетеш множество фактори &ndash; първо, къде ще бъде срещата на куршума с мишената, въздухът, вятърът, температурата... Искам да кажа, че правителството премина през една ситуация, в която кризата беше в разгара си. Всъщност кризата затова е толкова хубаво нещо, защото позволява да бъде направен разрез и да се види кое е здравословно и кое не.&nbsp; Дянков непрекъснато следи данните и показателите и това е добрият икономист &ndash; той не прави прогнози, а непрекъснато следи пулса на пациента и се опитва да взима мерки, знаейки няколко основни принципа, от които на първо място правилото, че не можеш да наливаш масло в огъня и да увеличаваш бюджетните разходи. Напротив, свиваш разходите и макар всички да изнемогват и да те обвиняват, това е възможната политика. И това е политиката на Симеон Дянков. Само че той е министър в едно популистко правителство, с министър-председател, който е популист и който, като види, че ще загуби някоя социална група, например тютюнопроизводителите, казва: &bdquo;Добре, ще ви дадем&rdquo;. Аз съм убеден, че според Дянков няма никакъв смисъл да се дават на тютюнопроизводителите сто милиона, но това означава няколкостотин хиляди избиратели. Политиката е изкуство на възможното, къде да държиш, докогато може, без да променяш нищо, правейки промени по други фронтове, които са по-належащи. <br /><br /><strong>И кои са належащите фронтове, които това правителство променя? <br /></strong><br />Правителството не удари жизнеспособния бизнес, не увеличи данъците и ДДС. <br /><br /><strong>Но забави разплащането с бизнеса и връщането на ДДС. </strong><br /><br />Сега има по-малко неплатени дългове и в момента дългът към фирмите е по-малък, отколкото през лятото на 2009 г. В нашите медии няма да го намерите това нещо, нашите медии са като едно изкривено огледало, те имат интерес народът непрекъснато да бъде в разклатено състояние. И аз няма да се изненадам, ако&nbsp; утре и &bdquo;Лукойл&rdquo;, и останалите застанат зад поредното правителство, както сега Доган застава зад това. <br /><br /><strong>Казвате го в контекста на собственото си твърдение, че голяма част от медиите бързо се преориентираха, след като новото правителство дойде на власт, и застанаха плътно зад него. Защо им е тогава да показват картината в изкривен формат?</strong><br /><br />Медиите никога няма да разкрият дълбоките пороци и диспропорции на българската икономика, които правят възможна българската олигархия. Това, което не се е променило при това правителство, и аз не виждам как ще стане &ndash;&nbsp; е трансформирането на един олигархичен кръг, който продължава да контролира цели сектори от икономиката. Всъщност надеждата на един трезв наблюдател не е в това олигарсите да бъдат ликвидирани или смачкани и на тяхно място да дойдат едни чисти и хубави хора, а по-скоро чрез система от мерки тези кръгове постепенно да бъдат трансформирани в нормални бизнеси и вместо да разчитат на купуването на политическо влияние и ниска ефективност, да заложат на инвестиции в иновации и образование и в жизнеспособна икономика. Това е надеждата. По-добре олигарсите да бъдат притискани от едни активни медии, които бързо да сигнализират как се движи българският бизнес, дали е конкурентоспособен и може ли да излезе на външния пазар. Вижте ги нашите олигарси &ndash; те не смеят да излязат извън България, защото са хилави и кекави като бизнес и отвън ще ги изядат само на базата на конкурентоспособност. Затова стоят тук и корумпират правителства, за да могат все пак да оцеляват. Нещата ще се оправят, когато българските фирми излязат навън и започнат да се конкурират на чуждите пазари. Сега живеем в изключително противоречива черно-бяла реалност, но все пак мисля, че това, което е положително, има някаква стойност. Има капацитет и воля да бъдат ударени табута, нещо, което беше немислимо преди това.<br /><br /><strong>Как ще коментирате враждата между двамата вицепремиери Дянков и Цветанов? <br /></strong><br />Това, което виждам по реакциите им, е доста интелигентно отиграване на топката. Разбира се, тече някаква вражда и дълбокият й корен е свързан с акциза на горивата, &bdquo;Лукойл&rdquo;, &bdquo;Шел&rdquo; и пр. Очевидно Дянков чрез митниците има интерес да удари някои сенчести територии и за мен няма съмнение в това. <br /><br /><strong>Да удари &bdquo;Лукойл&rdquo;? </strong><br /><br />Не точно да удари &bdquo;Лукойл&rdquo;, защото това е една световна&nbsp; компания. Но да кажем, да постигне това тя да плаща малко повече акцизи. Например 50 млн. лв. повече. Те, разбира се, не искат това и кой би искал. От друга страна, &bdquo;Лукойл&rdquo; е със сериозен ресурс и подкрепя това правителство, когато то води&nbsp; борба в други сектори. Например в битките срещу рекета и в борбата срещу престъпността и срещу отвличанията. <br /><br /><strong>Как точно една такава компания може да подкрепя правителството в борбата с престъпността? </strong><br /><br />В интереса на такъв тип компании, които са зеброидни, но все пак повече бели, отколкото черни, е икономическият ред да бъде спазван и да има порядъчност в институциите, с които работят. Те имат интерес от всичко това. <br />Те са оказали подкрепа, когато правителството е идвало на власт. Така че закономерно, когато митниците удариха горивата, тогава започна атака от страна на Цветанов към митниците. Чест прави на Симеон Дянков, който каза, че някои хора прекалено много говорят и по-малко работят.<br /><br /><strong>Смятате, че това е брилянтно отигран ход, за да бъде запазена подкрепата на определени бизнеси и олигарси? </strong><br /><br />Това е политиката на реалните възможности &ndash; не можеш да откриваш фронтове на всички страни. Това е грешката, която направи Жан Виденов &ndash; в един момент откри фронтове на всички линии и се сгромоляса поради неопитност и поради лоши съветници. Като се започне от вътрешнопартийния фронт, фронта срещу &bdquo;Мултигруп&rdquo;, срещу&nbsp; международните институции и пр.<br /><br /><strong>В това отношение това правителство държи точно противоположния курс &ndash; опитва се да се хареса на всички. Коментирайте накрая опасността от увеличаване на данъците. Доскоро се говореше за потенциалното увеличаване на ДДС, а от известно време прицелът е насочен към плоския данък. Каква е вашата прогноза? </strong><br /><br />Моята прогноза е, че всичко зависи от скоростта на движещата се мишена и в коя посока ще се завърти вятърът. Не вярвам да се вдигнат данъците, ако кризата свърши.<br /><strong><br />Нали е свършила през април?</strong><br /><br />Да, тя свърши и ако износът продължава да расте, тогава няма да се стигне до повишаване на данъците. Но едва ли ще имаме отново 11 непрекъснати години на растеж. В нашата стогодишна история няма такъв период. Възстановяването сега ще е бавно и мудно. Ако обаче нещата вървят що-годе добре, както вървят в Централна и в Северна Европа, и дори в Испания има признаци, че започва подобрение, значи и у нас ще има добър сценарий. <br /><br /><strong>Доколкото ви разбирам, добрият сценарий зависи от външни фактори?</strong><br /><br />Когато имате добри играчи, а аз съм убеден, че Дянков е добър играч и играе по правилата, ето един голям вътрешен фактор. При това става дума за управление в сложна среда. Ще ви посоча и още един вътрешен фактор &ndash; как да направим така, че българите да престанат да се отчайват, да престанат да обвиняват другите и да бъдат по-активни и по-предприемчиви. Да започнат да оказват реален натиск и подкрепа на волята за реформи &ndash; ето ви един обективен вътрешен фактор.<br /><br /><strong>Мнозина коментират, че това правителство е твърде самотно, че липсва каквато и да е алтернатива. Как оценявате капацитета на опозицията отляво и отдясно?</strong><br /><br />Отдясно е тъжно. За съжаление в СДС остана само партийната номенклатура, която си е доста добре, а членската маса се стопи, тя е съвсем малка. Всичко там е на клиентелистка основа. Няма вече идеалисти седесари. В това отношение същото важи и за ДСБ. Не виждам разлика между двете партии. СДС&nbsp; ми приличат в момента на едни фойерверки в парламента. Не знам реално коя е опозицията в този парламент. Може би част от БСП, но не Румен Петков, не и Румен Овчаров &ndash; той сега е много доволен, че не пипат Българския енергиен холдинг.<br /><br /><strong>Нали управляващите се заканиха, че ще преструктурират енергийния холдинг?</strong><br /><br />Казаха, че ще го разформироват, и пратиха една съмнителна заместник- министърка, която е известно време там и ситуацията е долу-горе като в &bdquo;Лукойл&rdquo; &ndash; става дума не за милиони, става дума за стотици милиони левове. Битката е за огромен ресурс, затова изходът е неясен. Слава Богу, че министър Трайков все пак идва от частния бизнес и знае за какво става дума. <br /><br /><strong>Тоест и Румен Петков не е в опозиция, и Румен Овчаров не е в опозиция, СДС и ДСБ не са в опозиция, Доган също, тогава кой е в опозиция? <br /></strong><br />Около Станишев има едни хора, които с пролетарски плам се опитват да критикуват нещо. Те печелят политически от една автентична опозиционна&nbsp; критика в класическия смисъл. Що се отнася до другите &ndash; те са си много добре. Действително не знам по какви причини тях не ги удариха. Нито удариха Доган, напротив, сега го галят с перце или по-скоро го чешат по гърба. И все пак това, което е сигурно, е, че сега ДПС печели в пъти по-малко, отколкото преди години. Това само по себе си е много позитивен знак. Вероятно в това отношение нося някаква болшевишка закваска, която иска Доган да бъде наказан. Питам се обаче дали отношението към ДПС не е продиктувано от желанието да бъде избегнато отварянето на открит фронт срещу партията на Доган, която има огромни ресурси да предизвика сериозни проблеми.</p> <p><em>*Доц. Иван Чалъков е роден в Пловдив. Завършил е социология в Софийския университет през 1984 г. През1988 г. защитава докторат по социология на познанието в Института по социология на БАН. От 2004 г. е преподавател в Пловдивския университет &bdquo;Паисий Хилендарски&ldquo;. Автор е на книгите &bdquo;Малчуганът. Социални светове на познанието&ldquo; (1992 г.), &bdquo;Да направиш холограма: книга за учените, светлината и всичко останало&ldquo;, &bdquo;Мрежите на прехода: какво всъщност се случи в България след 1989 г.&ldquo;.</em></p> <p><strong>С Иван Чалъков разговаря Димитрина Чернева</strong></p>