Илия Петров: Ченгетата във властта са повече от политиците

<p>Предстоящият вот на недоверие срещу министър Цветан Цветанов в сектор вътрешна сигурност и обществен ред е с предизвестен завършек. Но освен ритуалния му характер (политическите и митологични практики, както е известно, много си приличат), напомнящ нещо като танца за дъжд, след което племето се успокоява, той има и други измерения. Политическите партии са принудени с оглед не само на вота, а по-скоро на предстоящите президентски и местни избори, постепенно да свалят както маските си, така и част от скритите си карти на масата. Това, което се вижда, не е особено приятно. &bdquo;Атака&rdquo; направи поредната си политическа финтифлюшка и без никакъв срам се залепи отново за ГЕРБ. Това ще й коства загуба на гласове. Синята коалиция е в още по-деликатна ситуация, в която сама се натресе. От подкрепа за ГЕРБ и пряко участие във властта, най-вече чрез хора от партията на Костов, до постепенно отдалечаване от управляващите, та до днешната радикална опозиционност. И тази коалиция се оказа в менгемето между опозиция на ГЕРБ и консолидиране с БСП, ДПС и това, което е останало от РЗС. Синята коалиция имаше и други варианти на политическо поведение освен: &bdquo;Ако Синята коалиция не подкрепи вота, изчезва&rdquo;. Можеше да има &bdquo;символно&rdquo; гласуване, напускане на залата, протестирайки както срещу ГЕРБ, така и срещу временните си &bdquo;съюзници&rdquo;. Можеше да действа радикално. Защото при радикални ситуации са необходими радикални действия, а не палиативни. Да напусне парламента, присъединявайки се към извънпарламентарната дясна опозиция, и заедно да се подготвят както за президентските и местни избори, така и за предсрочни парламентарни избори. Можеше даже да остави 14-те си депутати да гласуват по съвест. Но избра най-позорния начин. Затова на Борисов &bdquo;му е мъчно за Мартин Димитров&rdquo;. И с право.</p> <p><strong>Според вас кой стои зад последните взривове пред партийните офиси на ДСБ и РЗС? Какво по-конкретно имате предвид, като казвате, че &bdquo;двата взрива са активни мероприятия на свързани със службите хора срещу други персони, свързани със същите служби&rdquo;?</strong></p> <p>Ами достатъчно е да се види присъствието на такива хора както в управляващото мнозинство, така и в опозицията &ndash; явна и скрита. И то на предни места със силни позиции. Отстраняването на персони, свързани с бившата Държавна сигурност, се смяташе дълго време за панацеята, която ще излекува политическата класа. Само че се появи нова държавна сигурност, която едва ли е само метаморфоза на старата. Новата ДС е далеч по-перфидна, израснала е по време на прехода и има въображение и способности, несравними със социалистическия си аналог. Настоящата политическа криза е следствие на война между новите ченгета във властта и тези извън нея. Оказа се, че ченгетата във властта са повече от политиците. Взривовете означават, че предстоящите избори ще са под знака на силовите, а не на политическите фактори в страната. Те плашат хората, независимо че изглеждат повече като фойерверки. А изплашеният избирател гласува изплашено. Гласува за повече сигурност и за по-малко свобода. Така че ако организаторите на тези фойерверки си мислят, че те вредят на ГЕРБ, много се лъжат. Напротив. По този начин те стимулират действия в посока на по-голяма милиционерщина и продължаване на философията на политиката на сигурност на сегашното правителство. Тоест дават нова &bdquo;зелена улица&rdquo; на Цветан Цветанов. &bdquo;Бомбаджиите&rdquo; очевидно не са наясно с принципа на непреднамерените последствия. Целиш едно нещо, но последствията се оказват съвсем различни от първоначалния замисъл. А може и да са наясно с този принцип, но или го пренебрегват, или им е все едно какви ще са последствията. Важното е да се генерира дестабилизация, пък каквото стане. Искам да им припомня един ловджийски анекдот &ndash; хубаво е, когато отсрелваш патици, но лошото е, когато патиците отвърнат на огъня.</p> <p><strong>Как ще обясните днешното сближаване между ДСБ и ДПС и жеста на Иван Костов, който подчерта водещата роля на партията на Доган при внасянето на вота на недоверие? Взаимно необходими ли са си Костов и Доган и защо тъмносините изведнъж забравиха за близостта на кандидат-президента на Синята коалиция Румен Христов с бившия главен секретар на СДС и настоящ зам.-председател на ДПС Христо Бисеров?</strong></p> <p>ДПС не е тръгнало да се сближава с Костов. Обратното се случва. На ДПС Костов не е необходим. ДПС става необходимо за Костов. Затова е склонен да забрави каквото и да е, защото и без това помни избирателно. Той винаги е знаел какъв е потенциалът на ДПС, независимо от негативната му политическа риторика спрямо партията на Доган. Костов е перфектен политически &bdquo;сървайвър&rdquo; и затова метаморфозите, през които преминава, не ме учудват. Не изключвам в скоро време да чуем от него че &bdquo;ГЕРБ е проклятието на България&rdquo;.</p> <p><strong>Какви са според вас истинските причини за разрива между Иван Костов и Христо Бисеров през 2000 г.?</strong></p> <p>Причините се и личностни и принципни. Иван Костов не познаваше СДС, когато стана негов председател, и не можа да го опознае дори до 1997 г. Тогава СДС имаше най-голямото си представителство в парламента. Костов не познаваше лично повече от половината депутати. Той не харесваше тогавашното СДС, защото Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, Сашо Божков и много други от лидерите в СДС познаваха партията много по-добре от него. Това го изнервяше, защото нямаше контрол върху СДС. И имаше неблагоразумието веднъж да представи Христо Бисеров с фразата: &bdquo;Това е моят главен секретар&rdquo;, след което чу отговора: &bdquo;Аз не съм твой главен секретар, а главен секретар на СДС&rdquo;. Но това са детайли. Истинският проблем беше свързан с политиката на СДС и с опасността партията да не повтори мандата си, ако продължава по същия път. Което се случи. Позициите на двамата се разминаха кардинално и по въпроса за това, че Костов забрани СДС да си признава грешките и започна да мисли вместо всички останали в партията. И особено по казуса за това кои трябва да са бъдещите съюзници на партията, за да успее да се пребори за втори мандат. Днес се вижда какви са последствията от тогавашните действия на Костов.</p> <p><strong>Как се променяха през годините отношенията между Иван Костов и Ахмед Доган и по какво си приличат според вас двамата политически лидери?</strong></p> <p>Както и да се променяха, Костов винаги искаше да доминира в тях. И той, и Ахмед Доган са професионални политици с голям опит и много качества. Никой не бива да ги подценява. Но те се разминават най-вече в стила си на правене на политика. Доган обикновено е търпелив и става агресивен само когато го предизвикат. Костов си е агресивен перманентно. Доган пази хората си достатъчно дълго време, преди да се раздели с тях. Костов се разделя с екипите, които е създал самият той, радикално и безцеремонно. Доган може да привлича, амплоа на Костов е да отблъсква. Не казвам, че единият стил е по-добър от другия. И това не е важно. Важно е кой стил е по-успешен. Днес ДПС има 34 народни представители, а ДСБ &ndash; 5. Това е.</p> <p><strong>Какви са истинските приничи за настоящия вот на недоверие? Смятате ли, че партиите, които заявиха, че ще подкрепят вота, действително имат желание този вот да успее, и как да разбираме думите на Костов, че ако вотът мине, &bdquo;след парламентарни избори може да се сформира коалиция, която има енергия за реформи&rdquo;?</strong></p> <p>Една от причините за вота е политиката на самата партия ГЕРБ. Тя се появи като реакция на тройната коалиция и на крилете на харизмата на Борисов. ГЕРБ започна като гражданско движение, а днес се оказа всъщност, че е партия мутант, следствие от незаконното съешаване на идеологиите и технологиите на управление на СДС и БСП в периода на прехода. Именно затова и Синята коалиция, и БСП бяха дълго време объркани и политическата им рефлексия спрямо ГЕРБ беше, а и все още е амбивалентна. А инак вотът има смисъл само от гледна точка на сравнението на разликата между броя депутатски гласове, които подкрепиха вота на доверие в началото на годината в полза на ГЕРБ, и тези, които ще гласуват против вота на недоверие. Ако гласувалите за доверието тогава са по-малко от тези, които днес ще гласуват против недоверието, състоянието на ГЕРБ се влошава. Нямам представа какво си представя Костов, говорейки за &bdquo;коалиция, която има енергия за реформи&rdquo;. Предполагам, че се вижда като премиер на тази коалиция. Иначе нямаше да рискува да се прилепя към БСП, ДПС и РЗС и мотивите за вота на ДСБ да съвпадат почти изцяло с тези на ДПС. Вижте, Иван Костов е изобретяван три пъти в политическата му биография в СДС. Първия път беше изобретен от съдбата, когато влезе в 7-ото велико народно събрание, защото влезе на мястото на един от кандидатите в пропорционалната листа на СДС, който внезапно почина. За втори път беше изобретен от Филип Димитров и жена си. След оставката на Филип Йордан Соколов отказва да се кандидатира за председател, а Петър Стоянов не можеше да бъде намерен по това време. Остана кандидатурата на Костов. Злите езици говорят, че реакцията на Елена Костова била: &bdquo;Ако си мъж, ще приемеш&rdquo;. И той прие. Третия път Костов беше изобретен заедно с партията ДСБ от д-р Николай Михайлов, който мисля, че сега горчиво съжалява за това. Днес Костов се движи към новия си изобретател. Не мога да предвидя кой ще е той.</p> <p><em>Илия Петров е магистър по философия и по европейска интеграция в СУ &rdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Зам.-председател на СДС&nbsp;&ndash; Враца. Народен представител в 38-ото народно събрание от СДС. Организационен и информационен секретар на СДС. Инициатор и вносител на първия проектозакон за лобизма, внесен в 38-ото НС. Изключен от СДС през 2001 г. Член на клуб &rdquo;Сенатор&rdquo; и съучредител на новосформираната организация ОДС (Общност на демократичните сили).</em></p>