Георги Ганев: Концентрация на държавни пари през една банка към медии изкривява публичния дебат

<p>- Не знам какво има предвид г-н Василев, защото за огромно съжаление и двете понятия <em>&ndash; </em>либерализъм и неолиберализъм, от една страна, и кейнсианство и неокейнсианство, от друга, започнаха много сериозно да се изтъркват откъм смисъл, особено при дебата в България. Защото ги използват много хора, които не знаят за какво става въпрос. Опасявам се, че за да отговоря на вашия въпрос, трябва да попитам самия г-н Василев какво разбира под неолиберализъм, къде го вижда този неолиберализъм в България и какво разбира под неокейнсианство. Защото използването на такива термини в момента не дава яснота какво има предвид по отношение на конкретни действия.<br /><br />Много е вероятно да става дума за често срещана идеологическа склонност у хора, чийто бизнес в много голяма степен зависи от държавата и от нейните политически решения. Обикновено хора, които се справят в една конкурентна среда благодарение на собствената си способност да предоставят услуги на други, равностойни на тях хора, разсъждават по-различно. Ако г-н Василев има предвид някакви държавни инвестиционни намеси, е едно, а ако има предвид някакво държавно стимулиране на потребление, е друго. Трето е, ако има предвид някакъв държавен стимул на износа. За да го разберем наистина, общото говорене за неокейнсианство или либерализъм в случая не може да ни помогне.<br /><br /><strong>- Разследване на &ldquo;24 часа&rdquo; показа, че сектори като енергетика, пътно строителство, целият ни военно-промишлен комплекс и част от търговските дружества на Министерството на отбраната всъщност държат парите си в Корпоративна банка. Как оценявате такава практика?</strong><br /><br />- Теоретично е възможно те да държат парите си там, защото тази банка предоставя най-добри условия. От друга страна, тогава би трябвало да видим и много други предприятия, не само собственост на държавата, да са направили същия избор, ако наистина условията в тази банка са толкова прекрасни. В съотношението привлечени откъм държавни предприятия депозити спрямо такива, привлечени от граждани и други частни предприятия в КТБ, делът на първите изглежда многократно по-висок, отколкото в останалите банки. Т.е. става очевидно, че стратегията на КТБ е да привлича парите именно на държавните предприятия.<br /><br /><strong>- Но с част от тези пари КТБ финансира и медии.</strong><br /><br />- Да, така е. Много добре се знаят връзките на КТБ с различни медии в България&nbsp;<em>&ndash;</em> и печатни, и електронни. Това може да бъде разглеждано и откъм политикономическата страна на анализа, която няма много общо с кейнсианство и неолиберализъм, защото тези две школи са в макроикономическия анализ. А политикономията в момента е една доста единна дисциплина.<br /><br />Та откъм политикономия се виждат една съвсем ясна връзка и възможност чрез подобно поведение от страна на държавата да бъде регулирана медийната сфера, съответно публичният дебат, при това по не съвсем открит и прозрачен начин. Въпреки че, от друга страна, ние в България си знаем всичко. И някои медии въобще не могат да ни изненадат. Но от гледна точка на връзката между политическа система и икономика такава концентрация на държавни пари през една банка към медии създава възможност за известно изкривяване на публичния дебат.<br /><br /><strong>- Не се ли създава по този начин, с тези пари, една паралелна икономика в държавата?</strong><br /><br />- Да не забравяме, че става дума за държавни предприятия. И че в огромната си част парите на държавата са в БНБ. Разбира се, че държавата харчи много повече <em>&ndash; </em>на година милиарди отиват в обществени поръчки, също по най-различни програми и разбира се, за социално подпомагане. Така че чрез тези канали държавата има много по-голяма възможност да влияе върху стопанските процеси в икономиката, отколкото чрез този конкретен канал, който е за неколкостотин милиона. Разбира се, от гледна точка на бизнеса на самата банка да имаш такава голяма експозиция към един-единствен собственик, какъвто е държавата, е леко рискова стратегия.<br /><br /><strong>- Защо?</strong><br /><br />- Защото държавата днес обича, а утре може и да не обича.<br /><br /><strong>- От всичко, казано дотук, какъв е все пак българският прочит на неокейнсианството?</strong><br /><br />- Много отдавна се занимавам с този въпрос и съм стигнал до някои изводи. Разбира се, някои от тях може и да не са верни <em>&ndash; </em>никое изследване не е съвършено. Но основната визия на неокейнсианството е в голяма хармония с душевността на много българи и макар днес да има видима поколенческа промяна, мисля, че този извод остава. А той е, че твърде голяма част от българите виждат пътя към успеха или към забогатяването чрез преразпределение от останалите.<br /><br />Т.е. българите се опитват да преуспяват, вземайки от другите през държавата. В този смисъл кейнсианството е просто перфектната идеология за подобна житейска стратегия.<br /><br /><strong>- Има ли други страни по света, където държавни предприятия да държат парите си в една банка?</strong><br /><br />- Поначало държавните предприятия в други страни не са чак толкова много и толкова важни, колкото у нас. Ако мислим за англосаксонския тип модели, в Щатите, например, енергетиката не е държавна. А в България, общо взето, основно доминират суми от енергийните предприятия. За мен обаче е любопитно какво е финансовото им богатство, къде са им били депозитите допреди няколко месеца и къде са те сега, ако не е търговска тайна. Ще се радвам да науча това. Но предполагам, че на други места, в самите държавни предприятия има известна диверсификация да не си държат всичките яйца в една кошница. Ще бъда изненадан да видя подобни пропорции като в КТБ и другаде.<br /><br /><strong>- Ще се окаже ли спасителен за еврото новият фискален съюз, в който участва и България?</strong><br /><br />- Трябва да направим малко разграничение&nbsp;<em>&ndash;</em> фискалният съюз е дългосрочна мярка. А самият израз &ldquo;за спасяване на еврото&rdquo; означава някакви краткосрочни действия. Краткосрочният спасител на еврото може да е Европейската централна банка. Така че големият въпрос е доколко този фискален съюз, това съобщение за стратегическата насока на промяна на нещата в Европа (защото те драматично трябва да се променят в сравнение с това, което беше досега), ще даде основание на ЕЦБ да покрие текущата криза. Предстои да разберем отговора.<br /><br /><strong>- Каква е икономическата ви прогноза за България през 2012 г.? Бившият социален министър Иван Нейков каза, че трябвало да се радваме, ако сме толкова зле, колкото през 2011 г.</strong><br /><br />- Тази мисъл на г-н Нейков е напълно разумна. 2012 г. е проклятието на прогностика, защото всяка разумна прогноза представлява някакво усредняване от възможните варианти. За съжаление обаче догодина възможните варианти са или ясен плюс, или ясен минус и нищо по средата. Така че ако някой каже, че нещо ще стане догодина, и то стане, той просто е залагал и е играл хазарт.<br /><br />Аз давам два варианта. Те са доста ясно очертани и не може да има нещо по средата. Или в Европа няма да има криза, което означава, че може би ще се движим с малко по-добри темпове от тазгодишните. Защото последните данни показват известно съживяване на вътрешното потребление и намаление на спада във вътрешните инвестиции. Другият вариант е Европа да се спихне. Тогава няма как и ние да не изпаднем в рецесия.<br /><br /><em>ВИЗИТКА</em><br /><br /><em>Роден на 16 ноември 1967 г.</em><br /><br /><em>Възпитаник на Първа английска езикова гимназия в София.</em><br /><br /><em>Получава бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация в Грийсланд Колидж в Айова и магистърска степен по икономика в университета &ldquo;Сейнт Луис&rdquo; във Вашингтон, САЩ.</em><br /><br /><em>От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на СУ.</em><br /><br /><em>От 2005 г. е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация.</em><br /><br /><em>Програмен директор на Центъра за либерални стратегии в София.</em><br /><br /><em>Член е на групата икономисти MacroWatch.</em></p> <p><em>С Георги Ганев разговаря Мила Гешакова</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a title="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1156605" href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1156605">в. "24 часа"</a>.<br /></em></p>