- Автор: Гласове
- 22 Апр 2025
- 3230
- 7
Автор: Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика". Директор на научните изследвания в Международния дискусионен клуб „Валдай“.
Изблиците в коментарите на американските официални лица за готовността им да прекратят усилията за разрешаване на украинския конфликт показва, че американската страна е навлязла в спецификата на този конфликт.
Първоначалното предположение, че проблем, от който Америка не се нуждае, може бързо да бъде прикрит и избутан на заден план, беше заменено от осъзнаването, че проблем, от който Америка не се нуждае, не може бързо да бъде прикрит, но може да бъде избутан настрана. Изявленията на Уиткоф (след дълъг разговор с Путин той разбра какво иска Русия) и Рубио (страните имат още малко време да постигнат споразумение, ако не, Вашингтон си измива ръцете) са доста последователни. Довереникът на Тръмп, след като е разбрал желанията на Русия, явно не е сигурен, че те могат да бъдат напълно изпълнени. А държавният секретар ни напомня, че Белият дом има по-важни неща за вършене (и то колко!).
Ключовият момент, ако разбираме Рубио и Тръмп буквално, е желанието да се оттеглят напълно, да спрат да се ангажират със случващото се. Този път нямаше заплахи за санкции, ако не се постигне мир. Очевидно, защото новите санкции изглеждат оправдани за САЩ само като инструмент за принуждаване на страните да направят нещо, което американците искат. Ако американците не постигат нищо, защото са се насочили към други неща, тогава защо са санкциите? Каквито има сега - нека бъдат, нови - какъв е смисълът?
Вашингтон вероятно смята, че ако се дистанцира, ситуацията по същество ще стане вътрешноевропейска. Е, нека Европа да се занимава с това, ако иска, или да не се занимава, ако не иска.
Оттеглянето на САЩ е много по-лоша новина за Киев, отколкото за Москва. Просто защото Русия се бори за своите интереси, а Украйна се бори за чужди. И с рязкото намаляване на същите (а Европа не е в състояние да замени Америка), перспективите стават мрачни. Още по-мрачна за Украйна е вероятността американците, излизайки от тази ситуация, просто да се опитат да развият отношенията си с Русия в други посоки, заобикаляйки украинския въпрос. Ако не са посредници, защо да нямат отношения с Русия?
Петъчните новини не означават, че процесът определено е на прага на завършване. Думите на Рубио изглеждат по-скоро като опит за натиск върху страните, за да ги накара да разберат, че прозорецът може да се затвори с трясък. Американците все още се надяват на положителен резултат. Е, интензивността на различни стъпки и думи явно означава, че дейността зад завесата продължава – и тя не е безсмислена. Но не гарантира нищо.
Може да се съгласим, че процесът достигна повратна точка. Руската дилема, ако я опростим, е следната: Да се възползва от оставащото желание на Тръмп да заслужи лаврите на миротворец, за да се опита да получи нещо срещу спиране на боевете, което надхвърля това, което е било приемливо преди (юридическо признаване на територии, формализирани гаранции за спиране на разширяването на НАТО и т.н.). Или всъщност да накара САЩ да се оттеглят от процеса, за да изчака търпеливо проблемите на Украйна да станат непреодолими.
И двата варианта имат своите предимства и недостатъци. Основният, който се отнася и за двата сценария, е обективен по своята същност: има малка вероятност, при настоящата глобална ситуация, дългосрочното фиксиране на всяко статукво да е практически постижимо. Тоест всеки резултат е само следваща позиция за продължаване на конфронтацията.
Мнозина обаче ще сметнат това за предимство.
Източник: Взгляд.ру
Превод: Владислав Наков за "Гласове"
