Филмови дейци: Чувстваме се като емигранти в собствената си чалгализирана страна

<p><strong>Протестирате от няколко дни заради орязания бюджет за филмопроизводство. Всъщност какво предвиждат промените в Закона за филмовата индустрия?</strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>Диана Андреева:</strong> Причина за протеста и събитията от последните дни е за пореден път вкарана на тъмно поправка в Закона за филмовата индустрия, предвидена в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2011 г., която всъщност ликвидира българското кино. Същината на Закона за филмовата индустрия &ndash; нещо, което беше извоювано през последните 20 години като най-сериозната придобивка за устойчиво развитие на индустрията &ndash; е формулата, по която се определя годишната субсидия за филмопроизводство и която е записана така: &bdquo;Най-малко 7 игрални филма, най-малко 14 документални филма и най-малко 160 минути анимация&rdquo;. На тази база се определя средностатистическият бюджет. Сегашната поправка е прокарана от четирима депутати, които по професия и занятие нямат нищо общо с киното и които са членове съответно на комисиите по здравеопазване, по правни въпроси и по социална политика. Всички обяснения на Министерството на културата, че не е било информирано и че тази поправка не е съгласувана с него, са абсолютна лъжа. Всяка поправка в Закона за държавния бюджет се съгласува с ресорното министерство. От друга страна, това е тежък удар срещу демокрацията в България, тъй като тази поправка (и това беше признато от Александър Донев в интервю по една от националните телевизии) е направена с цел български граждани да не завеждат дела по неизпълнение на Закона за филмовата индустрия. По същество за последните няколко години законът не е изпълняван с около 28 млн. лв., тоест тези пари никога не са достигнали до българските кинотворци. Министърът на културата също потвърди тезата, че това е основният мотив, с който е вкарана поправката, и че държавата има лостове да се противопостави на гражданите. Струва ми се, че това е първата стъпка към диктатурата &ndash; когато започват да се орязват правата на гражданите. Оказва се, че управляващото мнозинство просто отменя законите, които държавата не изпълнява.</p> <p><strong>Радослав Спасов:</strong> В закона е записано, че държавната субсидия се базира на действително направени разходи през предходната година. Аз мисля, че тази формулировка много ги плаши, защото ако животът и услугите поевтинеят, те ще дадат по-малко пари, но ако животът поскъпне &ndash; каквато е презумпцията на управляващите &ndash; те ще трябва да дадат повече средства. Отпадането на старата формула за финансиране обезсмисля в голяма степен самия Закон за филмовата индустрия, в който е записано, че чрез него се осъществява държавната политика във филмовото производство. Другото нещо, което е много опасно, е, че у нас средствата минават директно през държавата, за разлика от останалите европейски страни, където има автономни фондове и филмовата индустрия не е под шапката на държавата. Тези фондове се зареждат със средства както от държавата, така и от приходите, които носят съответните културни продукти. А у нас още повече затягат примката на държавното администриране на тези средства, което ще доведе до допълнителни деформации. Това означава, че самата филмова общност ще започне да се дели на хора, на които се отпускат пари, какъвто е случаят с Мишел Бонев, и на такива, които не получават средства, защото се занимават със сериозно кино, изследват днешния ден и създават гражданска позиция. Не е случаен фактът, че министърът на културата Вежди Рашидов акцентира върху това, че &bdquo;Ню Имидж&rdquo; не искат пари и работят със собствени средства. Но ако погледнем в техните приходи и това дали носят някаква печалба на държавата, ще видим, че те са на загуба, и то в милиони. Поне според държавния регистър. Така че става дума за една много сериозна манипулация, която е подготовка за нещо друго, което няма да е добро за българското кино.</p> <p><strong>Иглика Трифонова:</strong> Ние, българските кинодейци, излязохме на улицата за първи път в единение с хората от образованието и науката. Може би в екзистенциален план това е нещо, което трябва да преживеем като някакъв урок, на който трябва да се научим. По принцип ние не сме склонни да участваме в митинги. Още през миналата година направихме опит да разговаряме с това правителство кротко и с аргументи. Дори си позволихме да фантазираме, че бихме могли да разговаряме интелектуално. Не само че това не се случи &ndash; подобен отказ за диалог не сме получавали от нито едно правителство досега. Тонът, с който управляващите разговаряха с нас, опитвайки се да ни притиснат и изтласкат в маргиналното, е безпрецедентен. Политиците са великолепни спекуланти, когато става дума за пари и бюджет, те имат една мантра &ndash; пак правя уговорката, че това правителство се държи по безпрецедентно недопустим начин &ndash; &bdquo;Хората гладуват и са болни, а вие имате претенции да правите филмите си&rdquo;. Нашето искане обаче има и друга страна. Ние добре съзнаваме смисъла от това да се прави култура. За нас това е мисия, а не социален пазарлък. Разбира се, че можем да се занимаваме и с нещо друго, въпросът е ще остави ли това правителство България без филми. Културата е нещо, което не може да бъде измерено в цифри и те би трябвало да го знаят. Разочарованието, че Вежди Рашидов, който е човек на изкуството, спекулира с това, е възмутително и ние не можем да го преглътнем. В едно свое интервю той ни нарече (всички, които бяхме на площада) агресивни посредственици. Нека припомня, че на този площад бяха имената на българското кино. Там беше Георги Дюлгеров, авторът на &bdquo;Мера според мера&rdquo; и &bdquo;Авантаж&rdquo;, който има &bdquo;Сребърна мечка&rdquo; в Берлин. Там беше Камен Калев, чийто дебют &bdquo;Източни пиеси&rdquo; отиде в Кан. На площада бяха хората, създали &bdquo;Светът е голям и спасение дебне отвсякъде&rdquo;, които са в деветката номинирани чуждоезикови филми за &bdquo;Оскар&rdquo;. На площада бяха момчетата, създали &bdquo;Мисия Лондон&rdquo;. Изборът на тези филми не се е състоял в България, а извън нашата страна. Фестивалът в Кан е най-престижният фестивал в света. За &bdquo;Оскарите&rdquo; няма да говоря. Излиза, че американската Академия за кино, която е безуговоръчно професионална, е избрала един български филм за най-добър от 9-те за годината, а Вежди Рашидов се осмелява да оценява тези филми, като ги нарича посредствени. Той, който си позволи да заведе 40 души делегация във Венеция, за да получат съмнителна награда за небългарски филм &ndash; нещо, което приличаше на пътуване до Капалъ чарши и което нанесе вреда на българското кино за години напред. Ние сме тези, които трябва да поискаме отговорност от министъра на културата &ndash; как той си позволява да извърши нещо подобно и същевременно да оценява качеството на признати художествени продукти. Затова сме на улицата и няма да спрем, докато не стигнем до някакъв разговор. Не е възможно този разговор да ни бъде отказван.</p> <p><strong>Как ви е отказван, какви опити за диалог сте правили до този момент? </strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>И. Т.:</strong> До този момент сме написали 25 декларации и писма. Няма отговор на нито едно от тях.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Р. С.:</strong> Аз съм член на Националния съвет за кино. Вече година и половина министърът на културата не се е срещал с нас, докато преди имахме редовни срещи с Министерството на културата и ако имаше някакъв проблем, министър Данаилов идваше веднага и го разрешаваше. Затова миналата година ние постигнахме нещо, което е много важно за филмовата общност &ndash; от 5 филма увеличихме субсидията на 7 филма. Освен това искам да кажа, че в чужбина ние имаме десетки пъти повече зрители, отколкото тук и съвсем закономерно възниква въпросът защо по българските киносалони нашето кино не върви.</p> <p><strong>Милена Андонова:</strong> Аз съм възмутена от начина, по който българското правителство в лицето на Министерството на културата и Националния филмов център се отнася към нас. Това аз възприемам като репресия. Всъщност парите, за които става въпрос и които трябва да осигурят жизнения процес на българското кино, са едни 9 млн. лв. Въпросът е защо се прави това. Все повече се убеждавам, че българското правителство и Агенция &ldquo;Национален филмов център&rdquo; защитават чужди интереси и тези интереси не са европейски. Това определено са интересите на американската телевизионна и киноиндустрия, която снима тук филмите си и която лъже чрез американския посланик, че филмите, които прави тук г-н Дейвид Варод, са българска киноиндустрия. Това е поход срещу нас, една опасност, която се опитва да ни заличи като творци. Правят се опити картината на българската филмова индустрия да бъде подменена. Истината е, че американските продуценти са дошли тук заради евтината работна ръка и защото България е държава, в която те, така да се каже, могат да си развихрят коня. Те обещават пред медиите, че щели да инвестират тук милиони левове, а в същото време, като им погледнеш отчетите, виждаш, че това изобщо не е така. Всъщност става дума не за пари, а за подмяна на едно цяло съсловие.</p> <p><strong>Имате ли яснота до каква сума ще бъде редуцирана субсидията, която държавата отпуска за филмово производство? </strong></p> <p><strong>Д. А.:</strong> Тя ще бъде редуцирана с 50%. Тоест от близо 18 млн. лв., които са заложени в Закона за филмовата индустрия, субсидията за 2011 г. се редуцира до 9&nbsp;млн. лв. И въпреки че министърът на културата се е загрижил за българските данъкоплатци и техните средства, той не направи нищо необходимо, за да преструктурира субсидията за т.нар. &ldquo;български Лувър&rdquo;, част от която да отиде в изпълнение на Закона за филмовата индустрия. <br /><br /><strong>Той ви обвини, че пръскате парите на данъкоплатците, без да им носите нищо, че през 2009 г. са създадени 13 нови филма, в които са вложени 12 млн. лв. и които са имали само 42 хиляди зрители. </strong></p> <p><strong>Д. А.:</strong> Министърът на културата манипулира данните за брой зрители на българските филми само и само да защити субсидията за т.нар. &ldquo;български Лувър&rdquo;, която е изключително неефикасна при наличието на европейски фондове и програми. Той би трябвало да знае елементарни азбучни истини. Филмовата индустрия няма един-единствен дистрибуционен канал за разпространение и за достигане до българската и чуждата аудитория. Няма как българското кино да достигне до милионната българска аудитория в разбитата и почти унищожена киномрежа, за което може да се отправи въпрос и към шефа на Националния филмов център Александър Донев. За сметка на това благодарение на БНТ тези 13 нови български филма за 2009 г. са достигнали до 4&nbsp;150&nbsp;000 зрители. Лъжа е, че не могат да бъдат преструктурирани целевите средства, получени в Министерството на културата от централния бюджет. Тиражирането на тази лъжа в публичното пространство трябва да бъде спряно. Това, че идеята за &ldquo;български Лувър&rdquo;, както и това да стане министър, е детската мечта на г-н Рашидов и той е готов да заличи голяма част от българското изкуство, само и само да осъществи приумиците си, е съвсем друг въпрос. През последните дни имаше безпрецедентно противопоставяне между кино и театър на сайта на Министерството на културата. Като функциониране и в цялост, сценичните изкуства и филмовата индустрия не могат да бъдат съпоставени. Поради спецификата на сценичните изкуства там средствата са в пъти по-големи. Нито един представител на филмовото изкуство не си е позволил да коментира субсидията за сценични изкуства, която е над 50 млн. лв. Вежди Рашидов спекулира с думите, че &bdquo;за да дадем на киното, ние трябва да вземем от други изкуства&rdquo;. Той много добре знае, че филмовите дейци не искат това. Но има дълбоко неефективни разходи като споменатия &bdquo;Лувър&rdquo; и други разходи на Министерството на културата. Първостепенна важност за министъра на културата е спазването на закона, по тази причина ще бъдат сезирани председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и двама от най-прецизните еврокомисари &ndash; Вивиан Рединг и Нели Крус. Ние на практика доказваме, че в България няма програмен бюджет. Има своеволие на шепа държавни чиновници. <br /><strong></strong></p> <p><strong>И. Т.:</strong> Противопоставянето между театъра и киното е спекулативно и неморално. Това е абсурдно &ndash; аз например работя и в киното, и в театъра, актьорите работят и в киното, и в театъра. Това, да унижаваш хората, като ги довеждаш до състояние на деца, които се избиват за храна на улицата, е абсолютно недопустимо. Господата забравят, че през последните няколко години ние извървяхме трудния си път в киното. Днес ние много пътуваме по света, нашите филми са добре познати по света и в Европа. Ние имаме подкрепата на своите колеги в Европа и ще използваме тази подкрепа. Случва се така, че един министър на културата участва в промяната на закон, който обезсмисля едно цяло изкуство. Един министър на културата си позволява да застава срещу едно изкуство. Би било много тъжно, ако поносимостта на нашето общество допусне това да се случи, защото това е лош знак за гражданското ни общество. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Р. С.:</strong> Искам да отбележа, че процесът на дистрибуция във всички европейски страни е измислен така, че да има регулация. Някои от държавите дават повече средства за дистрибуция, те имат арт киносалони. В нашия закон има едно изискване, което Министерството на културата не спазва. В министерството са длъжни да следят дали киносалоните предоставят най-малко 15 на сто от общото си годишно време на европейски филми и не по-малко от 5 на сто на български филми. Държавата е длъжна да предостави възможност на зрителите да гледат и българско кино. Още нещо &ndash; Вежди Рашидов ни обвинява, че 100 % от финансирането на българското кино е държавно. Това е най-голямата лъжа и манипулация. Всеки от нас намира сам най-малко 20% от средствата, а повечето от филмите са с чуждо участие. Средно българските филми се финансират от държавата някъде около 53&ndash;54%. Всичко друго е от фондове.</p> <p><strong>Нима смятате, че липсата на заложената в закона регулация преднамерено налага на пазара американската продукция? Какви са основанията ви да твърдите това?</strong></p> <p><strong>Р. С.:</strong> Вече ви казах, че Министерството на културата не контролира спазването на закона, който изисква киносалоните задължително да осигурят най-малко 5% от годишното си време за български филми и най-малко 15% за европейски филми. Освен това има Директива за аудио-визуалните медийни услуги, чието изискване е присъствието на европейско и наше кино по телевизиите да бъде не по-малко от 50%. При въвеждането й в нашето законодателство беше поставена същата формула &ndash; &bdquo;когато практически това е възможно&rdquo;, което на практика обезсмисля изискването. <br /><br /><strong>И. Т.:</strong> Парадоксално е да се занимават с протекция на американското кино, което е съвсем друг тип индустрия и е страшно мощно. Парадоксално е един министър на културата да призовава българските кинодейци от ефира на национална медия да взимат пример от един частен американски продуцент как се прави кино. За такова нещо всеки министър на културата в Полша, Чехия или Унгария ще изхвърчи за миг. Преди 12 години полският министър на културата, който предложи полското кино да мине на самоиздръжка, си подаде оставката след две малки статии на Кшищов Зануси и Анджей Вайда в местната преса. Само че става дума за съвсем друг тип общество, за отстояване на гражданска позиция от страна не само на творците, но и на зрителите, които са възпитавани в ценности. Тук се случва точно обратното. Българският народ се маргинализира и правителството трябва да поеме отговорност за това. Преди една седмица бях в Банско. Този град се дава като пример за икономически проспериращ град. Ако това е визията им за стабилна икономика, то е много страшно. Там се почувствах като емигрант в собствената си чалгаризирана страна. Ние трябва да бъдем чути. Във всички европейски държави чиновниците са онези, които правят всичко възможно да осигурят публика. Тук нещата се обръщат с краката нагоре и ние сме отговорни защо нямаме публика. Как да отговорим защо български филм има повече публика в Холандия, отколкото в България. Как е възможно да обясним защо нашите филми по света се гледат от повече хора, отколкото в собствената ни страна. Това не е наша отговорност. В момент на криза държавата &ndash; ако имаме предвид държавата като европейска концепция &ndash; е длъжна да се грижи два пъти повече за онези структури, които са най-чупливи като образованието, науката и изкуството и които се възстановяват много трудно. Политиците имат това задължение и по всичко личи, че изобщо не го осъзнават. <br /><br /><strong>Участвахте в протест на осъзнаването и срещу Бюджет 2011 заедно с представители на науката и образованието. Осъзнаване на какво? </strong></p> <p><strong>И. Т.:</strong> Ние за първи път бяхме заедно на площада, за първи, но не и за последен.</p> <p><strong>М. А.:</strong> На този протест се създаде едно обединение на българската интелигенция. Ние се включихме в протестната подписка на колегите от БАН и разбрахме, че цялата тази офанзива срещу тях е просто за да им вземат сградата и че може би ние надценяваме настоящите управници. Ако те просто унищожават българската интелигенция, за да се хвърлят гюбеци по площадите, аз трябва още утре да грабна семейството си и да го спасявам някъде навън.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Всъщност за колко филма ще стигне субсидията, която отпуска държавата за следващата година?<br /></strong></p> <p><strong>Р. С.:</strong> Филмовият процес е много сложен, той се планира с години. В момента всеки един от нас работи вече от три години върху своя проект. Когато започне т.нар. снимачен период, има концентрация на дейности на десетки фирми и на стотици хора. Всъщност продуктът се реализира в този период в продължение на няколко месеца, през които обикновено се хвърлят между половин и един милион лева. Едно неритмично подаване на средствата блокира българското кино. В момента няколко десетки наши колеги са стопирали продукциите си и не могат да мръднат напред. Те постоянно инкасират загуби. Това са загуби за самите нас и за държавата. А създават и недоверие сред нашите западни партньори. Има случаи, в които западните продуценти се отказват, защото се чувстват несигурни да работят с български копродуценти. Това е съсипващо, това е най-страшното, то не е видимото. Управляващите могат да манипулират с цифрите и да обясняват: &bdquo;Ние може да ви дадем 9 млн. лв.&rdquo;, а не мислят, че в момента имат задължения за 21 млн. лв. по договори за филми, които са минали през комисии. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Това какво означава на практика &ndash; че парите няма да стигнат за покриване на задълженията по тези договори и филмите ще бъдат стопирани? </strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>И. Т.:</strong> Те са написали до 7 филма и за нас е неясно дали това означава един или три филма. Ужасното е, че те се опитват да ни представят като грижи за нас обезсмислянето и осакатяването на този закон, което е върховен цинизъм. В интервюто си Вежди Рашидов казва: &bdquo;Те можеха и да им махнат този закон&rdquo;. Но, за Бога, ако този закон остане такъв, по-добре да го няма, защото все някой трябва да поеме отговорност, че ликвидира българското кино. Те ликвидират българското кино, опитвайки се да представят това като грижа за нас, и същевременно ни размахват пръст, че не сме достатъчно талантливи. Видите ли обаче, въпреки нашата творческа импотентност те били за това да се запази киното.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Вашият протест идва няколко месеца след старта на &bdquo;тихичко&rdquo; направената театрална реформа. Вие как посрещнахте тази реформа? Министърът на културата се похвали, че тя върви гладко. <br /></strong><strong></strong></p> <p><strong>Д. А.:</strong> Реформата в театъра все още не е започнала. Скандалните предложения на Министерството на културата все още не са достигнали до обществото и до самата театрална гилдия. В параграф №54 на Закона за държавния бюджет е записано, че сценичните институти минават на делегирани бюджети. Там е фиксирано съотношение, според което българските театри и музикални институти ще трябва да си докарват 75% от приходите от продажба на билети и едва 25% от субсидия. Не съм сигурна, че на това съотношение ще издържи и Народният театър</p> <p><strong>И. Т.:</strong> Това е директен начин да бъде заличено стойностното в изкуството. Те си дават сметка за това, сигурна съм. И да, ние сме готови да отидем докрай не само защото няма какво да губим, а защото е въпрос на морален избор. Никой от нашата колегия не си позволи да спекулира, когато ставаше въпрос за театър.</p> <p><strong>Д. А.:</strong> В момента има една работна група, която работи по едно пасквилче &ndash; така мога да определя подготвения от адвокатска кантора &bdquo;Камбуров&rdquo; заедно с &bdquo;изключително сериозните експерти&rdquo; на Министерството на културата законопроект за сценичните изкуства &ndash; което дефинира като сценично изкуство онова изкуство, което се представя на сцена пред публика. Това е определението въобще за сценични изкуства! Никъде в този законопроект не става въпрос за правата на свободния театър например. В интервюто си пред в. &bdquo;Труд&rdquo; министър Рашидов обяснява, че след този шум, който се вдигна, български крак няма да стъпи във Венеция през следващите 100 години. По-скоро бих казала, че колкото по-дълго остане този министър, толкова повече ще стават затворените врати.</p> <p><strong>И. Т.:</strong> Като заговорихме за театър, нека да направим връзка с реакцията на Сашо Морфов и арогантното поведение на Бойко Борисов и Вежди Рашидов по време на прословутото им посещение на &bdquo;Хъшове&rdquo; в Народния театър и обещанието за 10 млн. лв. Реакцията на Сашо Морфов е реакция на човек с достойнство, чието самочувствието идва от това, че работи по света. Не можем да приемаме парите за изкуство като подаяние, отпуснато в някакъв момент от някакъв човек. Тези пари трябва да идват по закон, а художествената оценка за това, какво да се прави и какво не, да бъде проблем на общността. Парадоксално е ние да спорим за едни 9 млн. лв., а те, отивайки на едно представление, да решат спонтанно, че дават още 10 млн. лв. Има нещо нездраво и ненормално в това като манталитет и като маниер на управление на културата. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Д. А.:</strong> Липсва цялостна културна политика. Когато има една цялостна национална стратегия за българската култура, тогава няма да се стига до тези абсурди &ndash; в кулоарите на един театър да бъдат хвърлени 10 млн. лв. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Р. С.:</strong> Това едно време го правеше бащицата Тодор Живков.</p> <p><strong>Споменахте Венеция и скандала, който предизвика филмът &bdquo;Сбогом, мамо&rdquo;. Всъщност български ли е този филм?</strong></p> <p><strong>М. А.:</strong> Този филм не може да бъде наречен български, защото ако действително е получил един милион евро от Италия, значи той не е български. От България той е получил само 300 хил. лв. Той не може да бъде определен и като копродукция, защото не може един и същи човек да прави копродукция със себе си &ndash; веднъж отива в Италия и прави там продуцентска фирма, после идва тук и също си прави продуцентска фирма. Въобще не е ясно какъв е този филм &ndash; български ли е, копродукция ли е, италиански ли е. Не я ясно неговата продуцентка, сценаристка, режисьорка и главна актриса дебютант ли е, най-известната българска актриса в Италия ли е, или е приятелка на висшите политически кръгове в Италия и България. Аз се чувствам изключително обидена от това, което беше извършено от директора на Националния филмов център Александър Донев, който си позволи да пусне този филм, въпреки че той не е минал през две художествени комисии на конкурса в НФЦ. Александър Донев каза, че този филм се е класирал на първо място, а той е бил единствен на конкурса за дебют.</p> <p><strong>И. Т.:</strong> Този филм не може да бъде смятан за дебют, защото по закон за такъв се приема български филм. Така че това е тежко нарушение.</p> <p><strong>Р. С.:</strong> Тези пари можеха да се дадат на млади колеги, за да получат възможност да заявят своя талант. По 100 хил. лв. да бяха дали на трима души да направят своите дипломни работи, щяхме да открием сред тях някой талант, който е важен за българската култура.</p> <p><strong>И. Т.:</strong> Ние няма да коментираме филма &bdquo;Сбогом, мамо&rdquo;. Почти всички от нас са го чели, защото са били в комисии, които са го отхвърляли, но в колегията се смята за лош вкус да се коментира филм, който не е гледан. Очакваме да видим този филм, но проблемът дори не е в неговото качество. Важен е начинът, по който се дават пари, тази показност, с която министърът на културата отиде в Италия и която беше абсолютно неадекватна за състоянието на българското кино. Пълната липса на яснота кой пие и кой плаща. Заради всичко това министърът трябва да си подаде оставката. Всъщност този скандал се разрази предимно в Италия заради по-голямата непоносимост на обществото там към подобни кичозни прояви.</p> <p><strong>Д. А.:</strong> Пропуска се един важен факт &ndash; че в тази делегация във Венеция е била и шефката на политическия кабинет на Бойко Борисов. Може би затова и досега няма оставки на хората от кабинета, които са били в делегацията. С този акт се прикрива всъщност човекът, който е най-близък до Бойко Борисов в ежедневната му работа. Но какво представляват тези 330 хил. лв. за българското кино и за българските данъкоплатци? Нека дам пример в областта на филмовите дебюти, които доказаха, че има една нова вълна в българското кино, която в момента е пресечена. Предишният състав на Националния съвет за кино гласува да се отпускат до 20 хил. лв. за дебют или за студентска работа, като общият размер на сумата е 200 хил. лв., тоест с тези средства могат да бъдат финансирани 10 дебютанти. Преди две години Националният фонд &bdquo;Култура&rdquo; въведе една програма за филмови дебюти, по която се отпускат до 5 хил. лв. за филмови проект на студенти. Вече втора година програмите на фонд "Култура" не тръгват, няма я и тази програма за дебютанти. Ето какво представляват тези 330 хил. лв., но това явно е неразбираемо за българския министър на културата поради неговата некомпетентност. По тази причина обединената филмова общност иска неговата оставка.</p> <p><em><strong>Иглика Трифонова</strong> е завършила кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ през 1982 г. В началото на режисьорската си кариера прави основно документални филми. Дебютът й в игралното кино е през 2001 г. с &bdquo;Писмо до Америка&rdquo;. През 2006 г. получава четири награди на фестивала във Варна &ldquo;Златната роза&rdquo; за филма си &bdquo;Разследване&rdquo;.<br /></em></p> <p><em><strong>Милена Андонова</strong> е завършила кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ в класа на проф. Христо Христов. Дипломният й филм &bdquo;Дни от вчера&rdquo; е селектиран за участие на Монреалския международен филмов фестивал през 1990 г. &bdquo;Маймуни през зимата&rdquo; е първият й игрален филм. Той е отличен като най-добър филм в програмата &bdquo;На изток от Запада&rdquo; на 41-вия международен филмов фестивал в Карлови Вари. <br /></em></p> <p><em><strong>Радослав Спасов</strong> е завършил операторско майсторство във ВГИК, Москва, през 1971 г. Снимал е филми с някои от най-големите български режисьори &ndash; "Авантаж", "Мера според мера" (реж. Георги Дюлгеров), "Мъжки времена" (реж. Едуард Захариев), "Служебно положение ординарец" (реж. Киран Коларов), "Лачените обувки на незнайния воин" (реж. Рангел Вълчанов). Дебютира като режисьор през 1993 г. с филма &bdquo;Сирна неделя&ldquo;. Режисьор е на филма &bdquo;Откраднати очи&rdquo;, за който получава наградата на публиката на Международния кинофестивал &bdquo;Палич&rdquo;, Сърбия и Черна гора (2005).</em></p> <p><em><strong>Диана Андреева</strong> е завършила &bdquo;Финанси&rdquo; в УНСС. От 2005 г. работи като изследовател по културни политики в проект &ldquo;Експертно знание за публичните политики и академична промяна&rdquo;. През 2008 г. става съосновател и директор на Обсерваторията по икономика на културата. От 2009 г. е гост-преподавател по &ldquo;Маркетинг и реклама&rdquo; и &bdquo;Финансиране на сценичните изкуства&rdquo; в НАТФИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo;.<br /></em></p> <p><strong><em>С Милена Андонова, Иглика Трифонова, Радослав Спасов и Диана Андреев разговаря Димитрина Чернева.</em></strong></p>