- 10 Sep 2020
- 128
- 18
Сините легитимираха управлението на ГЕРБПървоначално сините говореха за ГЕРБ като за една сбирщина, полумафиотска организация, ръководена от хора, които довчера са били в тъмния свят. А година преди изборите, когато се формира Синята коалиция, лидерите й станаха основните застъпници, които легитимираха идването на същата тази популистка формация на власт и тя беше обявена за дясна, консервативна, реформаторска..., това каза пред ГЛАСОВЕ Димитър Луджев. И още: Основната причина за загубата на морален кредит на сините, вече и на подкрепа, е, че у българското население остана дълбокото убеждение, че цялата политика на правителство на Иван Костов бе в услуга, волю или неволю – това е отделен въпрос, в интерес на разграбването на държавата в полза на същите червени мафиоти и структури, създадени от комунистическата партия и ДС.
<p><strong>Идеята за това интервю дойде от една реплика на г-н Филип Димитров, министър-председател на България в първото правителство на СДС, в което и вие бяхте министър. Димитров каза, че вашето освобождаване тогава е било първо по рода си политическо уволнение след публичен скандал и натиск от общественото мнение. Друго, което направи впечатление в цитираното интервю на Филип Димитров, бяха и хубавите думи към сегашното управление на ГЕРБ. Иска ми се да поговорим не толкова за миналото, въпреки че ще е интересно да чуем конкретната история от ваша гледна точка, колкото за проблема на дясно мислещите хора в началото на прехода – антикомунисти, по-късно реформатори... Интересно е тяхното развитие и по-точно отношението им към ГЕРБ, към това, което се случва днес в страната – политическите ангажименти на т.нар. традиционна десница в лицето на Синята коалиция и отговорностите, които тя пое към сегашното управление. Предлагам да започнем от това, защо тогава се разделихте, какво се случи?</strong><br /><br />За съжаление раздялата беше заложена още при формирането на правителството на СДС. Има неща, които могат да се съпоставят и със сегашната ситуация. Първо, тогава беше избрана една парламентарна група, която не беше подбрана от структурите на СДС, а беше отсята от комисия от пет човека, която заседаваше в „Подкрепа” и главно под натиска на „Подкрепа”, и така в парламента влязоха хора с меко казано, слаба подготовка, нямащи идеи, представи и възможности за най-важното, което трябваше да свърши СДС – реформите. На думи тези хора бяха много големи антикомунисти, но в себе си носеха много от типичните посткомунистически черти – подчинение пред силния, пред властника, лидера. На второ място, правителството беше формирано в един също такъв недемократичен вид – след три-четири дълги нощи на чашка в една кръчма, от девет души, половината от които литератори. Формирано беше по известни критерии за подбор – наши хора. Доколко екипът беше неадекватен, неподготвен и разнороден, си пролича в един скандал, който се оформи в края на декември 1991 г. и началото на януари 1992 г. около един псевдодокумент за приватизация и реституция, изготвен от министрите Соколов и Лучников. Тогава казах, че това ще предизвика всенародно въстание. Тогава се и разбра, че министрите не занаят елементарни неща, свързани със споразуменията със Световната банка и МВФ, за това каква приватизация трябва да се проведе, как де се проведе. <br /><br /><strong>Това означава ли, че вие сте били против реституцията?<br /></strong><br />Не, не съм бил. Аз бях за реституция, каквато се направи например в Чехия – добре регламентирана, с поглед върху конкретната социална ситуация, и най-вече свързана с масирана приватизация. Смятах, че всички приказки, които Филип Димитров и компания много обичаха – за борба с мафията, са напълно излишни, докато не се ликвидира най-голямата мафия – държавата, а в тази посока не се правеше нищо. Напротив – засилваше се централизацията, вървеше процес на делиберализация.<br /><br /><strong>Нека да припомним, че все пак тогава държавата е била комунистическа и напред е била комунистическата представа за държава, а не както сега я схващаме. Нали така?<br /></strong><br />Така е, само че сега май по същия начин я схващаме, поне сегашните управляващи. Що се отнася за 1991–1992 г., спорът тогава тръгна като принципен между либералното реформаторско крило, което бяхме свързани с президента Желев, и групата, която доминираше СДС – Г39, и новия кръг, който се стремеше да обхване цялата власт в СДС – т.нар. „кинжали” – кръга от съветници на Филип Димитров, заедно с министрите, които споменах, и някои водещи депутати като Едвин Сугарев. В този конфликт и противоречива среда се започна едно интригантстване от страна на кръга около Филип Димитров срещу мен, което беше, спокойно мога да ви го кажа, инициирано от „Позитано” 20. Там беше създадена една група генерали, които имаха за цел да отстранят министъра на отбраната поради простата причина, че се стремях да разкрия задграничните пари и средства от фондове и дружества, които бяха изнесени. С тези интриги и клевети те успяха чрез съветници на Филип Димитров и президента Желев да обработят самия Филип Димитров. Този човек, който претендира да е много морален, наклевети собствения си министър зад гърба му пред американски високопоставен държавен служител за правене на контрабанда с оръжие. В същото време министрите Соколов и Костов интригантстваха в парламентарната група, че министърът на отбраната има прекалено много информация, че има голямо влияние. Интригите бяха от този тип и накрая ми бе поискана оставката, но не под натиска на общественото мнение. Изобщо не стана ясно по каква причина Филип Димитров ми я поиска. <br /><br /><strong>В личен разговор?</strong><br /><br />Да, в личен разговор. На моя въпрос защо, той каза, че заслужавам по-висок пост и той бил един в държавата. Аз му казах, че това са интриги на неговите съветници, които му внушават, че имам амбиции за власт и за неговото махане...<br /><br /><strong>Публичният формален повод беше, че търгувате нелегално с оръжие, така ли?</strong><br /><br />Нямаше повод. Поводът се появи, след като ми бе поискана оставката. Пред БТА Константин Мишев от пресцентъра на МС разпространи информация за някакви си далавери на министъра на отбраната. Впоследствие стана ясно, че такива далавери не само няма, но документите са изфабрикувани. Във в. „Демокрация” пуснаха някакво мое разрешение като председател на комисията за специална продукция за износ на оръжие, което беше подписано от съвършено друго лице и в друго време. Документи, подхвърлени на Сугарев, Димитров и компания от бивши ченгета. Стана ясно, че тези хора са работили за чужди интереси, за крупни западни компании, за да прекратят подготвяните проекти за производство и продажба на наша военна продукция. Освен това този „морален човек”, тогавашният министър-председател, беше предал единствения секретен доклад за дейността на „Кинтекс” на чужди разузнавателни служби. Ако изобщо имаше обществен натиск, той се разрази, след като вече ми бе поискана оставката и след дебатите в парламентарната група, която се разцепи на две равни части – „за” и „против” моята оставка, „за” и „против” Филип Димитров. Всъщност и на него му бе поискана оставката в парламентарната група и общественото мнение тогава, както в медиите, така и в интелигентските среди, беше изцяло на страната на критиката, която аз отправих към политиката на правителството, към антидемократичните действия на министър-председателя и неговите съветници, към цялото това политическо интригантство, целия този „театър на сенките”, който разиграваше кръгът на „кинжалите” и който доведе до провал, до неизпълнение на програмата на СДС, до провал на реформите, най-вече – до конфронтация с всички – с профсъюзите, с „Подкрепа”, с ДПС като наш съюзник, с разцеплението на Църквата, с медиите, с интелигенцията, с населението, със селячеството от разгромените селски стопанства, с мениджърския слой, с частните предприемачи...<br /><br /><strong>Има гледна точка, че това е било война срещу комунистическата мафия? Всички неща, които изброихте, в дясната митология битуват като врагове на модернизацията. Има и друг парадокс – „Подкрепа” хем е редила това правителство, хем излезе и воюва с него. Помня стачките, които Тренчев организираше срещу Филип Димитров.</strong><br /><br />Би било война с комунистическата мафия, ако това правителство беше реализирало някаква политика или реформи, които да водят до разграждането на комунистическата държава, комунистическата икономика, комунистическия публичен сектор. А то беше точно обратното – всички започнати реформи от предишното правителство бяха спрени. Беше започнат процес на рецентрализация на същата посткомунистическа държава, която беше най-голямата мафия. Освен това за каква борба с комунистическата мафия става въпрос, след като правителството на Филип Димитров спря разследването на изнесените зад граница капитали? Не беше направено абсолютно нищо за отваряне на досиетата, моят опит да разкрия информационните масиви на разузнаването и контраразузнаването предизвика голям страх и съпротива. За каква борба става дума?<br /><br /><strong>Могат да ви отговорят, че са имали добри намерения, но не са имали време да довършат започнатото?<br /></strong><br />Не виждам как ще го кажат, при положение че комисиите за разследване на Държавна сигурност и за външнотърговските дружества и задграничните средства бяха разтурени през януари 1992 г.<br /><br /><strong>С какви мотиви бяха разтурени тези комисии?</strong><br /><br />Всички следствени дела и действия бяха спрени с мотиви, че МВР и прокуратурата били вече „наши” и те щели да се оправят, само че документацията на двете комисии, която уж била изпратена на прокуратурата, въобще не стигна до нея. Преди известно време Йордан Соколов се сети, че бил забравил доклада за ДС заключен в желязната си каса. <br /><br /><strong>Помолих ви да разкажете вашата гледна точка не само с оглед на личната история, която е интересна, но неизчерпателна, и не само защото тази година се навършват 20 години от началото на т.нар. преход – време, достатъчно да се погледне от дистанция, но и с оглед на сегашното състояние на демократичното крило от българската политика, отношението на тази десница към управлението на ГЕРБ, от което мина една година. Има такива гласове като този на г-н Филип Димитров, който харесва това управление, и като този на г-н Иван Костов, който все повече не харесва това управление. Нека да поговорим за отношението на дясно мислещите хора и десните политици към ГЕРБ?</strong><br /><br />Голям проблем е „дясното” в България. Аз твърдя, че в България в годините на прехода за съжаление не се оформи истинска дясна формация, в смисъл на идеология и реална политика. Именно заради това СДС деградира политически и загуби морален кредит, защото в годините на своето второ управление при пълния мандат на Иван Костов, пък и при първото, за което говорихме, проведе една политика, която е, меко казано, криворазбрана дясна политика. Основната причина за загубата на морален кредит, вече и на подкрепа, е, че у българското население остана дълбокото убеждение, че цялата политика на това правителство бе в услуга, волю или неволю – това е отделен въпрос, в интерес на разграбването на държавата в полза на същите червени мафиоти и структури, създадени от комунистическата партия и ДС. Всъщност при управлението на СДС започна легитимацията на това, което днес се нарича олигархия – започна легализацията на подземния свят и богатството се премести по крайно несправедлив начин в ръцете на т.нар. предприемачи, хора зависими и свързани с червения апарат. В какво да вярват хората – че възстановиха средствата, изнесени от страната? Как да вярват, като в приватизацията участваха над 220 офшорни фирми. Иван Костов ли не знаеше кой има офшорни фирми и на кого са парите в тях? Или да вярват, че се е борил срещу влиянието на ДС, като не беше отворено и едно досие...<br /><strong><br />Това не е вярно, бяха отворени досиета...</strong><br /><br />Добре... Всъщност бяха отворени частично, не беше разкрита пълната истина, не бяха разкрити информационните масиви на ДС – това, което беше направено във всички бивши социалистически държави. По каква причина? <br />Когато говорим за десница, нека имаме предвид не само икономическата политика. Десницата е преди всичко културен феномен – морал, социално разбиране, свобода на гражданите. Какво такова имаше при управлението на СДС? Имаше срастване на партията с държавата, команден характер на държавната структура. И когато най-после Иван Костов се осмели да смени няколко министри заради колаборация с олигархични структури, той не посмя да каже имената на тези структури и да предприеме мерки за отстраняване на последствията. <br /><br /><strong>Сините и ГЕРБ?</strong><br /><br />Очевидни са няколко неща. Първоначално сините говореха за ГЕРБ като за една сбирщина, полумафиотска организация, ръководена от хора, които довчера са били в тъмния свят. А година преди изборите, когато се формира Синята коалиция, лидерите й станаха основните застъпници, които легитимираха идването на същата тази популистка формация на власт и тя беше обявена за дясна, консервативна, реформаторска...<br /><strong><br />Говориха за „дясна вълна” в нощта на изборите...</strong><br /><br />На всички им беше ясно какво представлява ГЕРБ, най-вече на хора като Иван Костов. За каква принципна дясна политика можем да говорим, когато тези претендиращи за „десни” политици обявиха една невзрачна, напълно неясна компилация, наречена програма на правителството на ГЕРБ, за либерална програма, а днес говорят, че няма реформи. Обявиха бюджета за едва ли не най-блестящия, цитирам Иван Костов, който някога е правен, и този доста скромен чиновник от Световната банка за блестящ финансист и реформатор, а само няколко месеца по-късно се чудеха как да обосноват своето угодническо поведение при приемането на бюджетната актуализация. Сега пък вече говорят, че страната изпада в икономическа криза точно поради неграмотна и некомпетентна икономическа политика на правителството.<br /><br /><strong>Как си го обяснявате?<br /></strong><br />Хората правилно видяха опита на десните лидери за оцеляване и евентуално влизане във властта през задния вход. Вече се разбира, че тази позиция е неискрена, каквато винаги е била, че критиката не е от грижа за правовата държава или за икономиката на страната, а е продиктувана от това, че те се усетиха, че катастрофата, която се задава за управлението на ГЕРБ, ще повлече и тях. И отново в опит за оцеляване те търсят начини да се разграничат и ако могат отново да „изкярят” в техен стил и да бъдат пак на върха на недоволството и бъдещата управленска алтернатива. Няма признаци, че много хора вярват на тези каламбури на десните лидери. <br /><br /><strong>Доколко тази катастрофа, за която казахте, че предстои, не е въпрос на злогледство? Откъде правите извод, че ще се случи наистина?</strong><br /><br />В момента се потвърждават прогнозите, които съществуваха още от самото начало на това управление. Сега всички започват да говорят за изключително влошаващото се икономическо положение в период, когато повечето източноевропейски страни стабилизираха икономиките си. При нас тя тепърва започва да се задълбочава. Въпреки прогнозите на този „светъл човек” министъра на финансите, които впрочем десните лидери дълго време потвърждаваха, тепърва ще видим какво означава масови фалити, срутване на доходите. Причината е, че никой не си направи труда да види същината на проблема на България, а той е структурен – България е непроизводителна икономика, а консумативна. Тя се крепеше на големите приходи от ДДС, от внос, от акцизи, но това се срути и вместо да се търси либерализация на бизнеса, тук се наложи един тежък административно-бюрократичен режим, което парализира и бизнеса, и държавната администрация. И всичко това, при положение че възможностите за привличане на чужди инвеститори стигнаха своя минимум.<br /><br /><strong>Министър-председателят твърди обратното – два пъти повече, отколкото тройната коалиция е усвоявала. Въобще розовите изявления от страна на управляващите стават все по-силни.<br /></strong><br />Той даже казва: „Кой може да се справи по-добре от нас?”. Тази мегаломания, която го тресе, е лесно обяснима, като се познава неговият манталитет и манталитетът на министрите. Нищо добро не очаква страната от гледна точка на това, което показват икономическите индикатори. Освен това Борисов и правителството нямат нито желание, нито капацитет да направят необходимите реформи в здравеопазването, образованието, целия публичен сектор. Ако се прави нещо – то е точно в обратната посока – още повече влошават нещата, продължават да наливат пари в нереформирани сектори като МВР и българската армия. <br /><br /><strong>Много хора казват обаче, че Борисов се държи на власт, защото не се вижда алтернатива. Много дясно мислещи хора пестят критики към управлението, защото се плашат от алтернативата, която е връщане на БСП и Ахмед Доган или Георги Първанов на власт? <br /></strong><br />Първо искам да кажа, че един от най-естествените въпроси, когато някой си отива, е кой идва. На този въпрос в момента трудно може да се отговори, но мисля, че ГЕРБ и Бойко Борисов са основната причина да няма алтернатива в страната. Основна причина, в смисъл че тяхното управление донесе такова разочарование за много хора, че те вече вдигат ръце. След няколко неуспешни опита да намериш „спасителя” това е естествено отчаяние. Това управление е поредният провал на претенциите на „дясното”. Другият проблем е, че в сегашната парламентарна конфигурация алтернатива не може да се роди. Партиите, които са там, са изчерпани и дискредитирани, хубавото е, че с тях се изчерпаха и много фикции – да кажем фикцията „Атака”. Малко е вероятно соцпартията да успее да се възстанови в близко бъдеще, така че да бъде в състояние да управлява. Очевидно е, че за пореден път трябва да очакваме алтернативата извън парламента, както се получи вече неведнъж. Въпросът тук е доколко българското общество има сили да породи единствената възможна алтернатива на това антилиберално и профанско управление, а тя е едно технократско, модерно проевропейско управление, една нова генерация политици, образовани по друг начин.<br /><br /><strong>Доколкото разбирам, този въпрос за вас е открит, не е решен нито в положителна, нито в отрицателна посока, което по-скоро дава надежди, отколкото поводи за песимизъм?<br /></strong><br />Никак не е решен. Аз мисля, че перспективите за поява на ново модернизационно движение и обратната възможност – за непоява, са горе-долу равни. По скоро разчитам на външни фактори, на натиска, който ще дойде от Европейския съюз и други международни институции. На нас ни остава едно – хората, които сме критици на сегашното управление, имаме едно задължение: да подбуждаме, да казваме нещата такива, каквито ги виждаме, да критикуваме.</p>
<p><em><strong> С Димитър ЛУДЖЕВ разговаря Явор ДАЧКОВ</strong></em></p>
