- 10 Sep 2020
- 115
- 22
Как се представиха тримата основни претенденти за поста президент на България по време на единствения пряк диспут с тяхно участие и дали телевизионният дебат би оказал влияние върху избирателите – тези въпроси зададохоме на социолога Иво Христов и на журналистите Галя Горанова и Веселина Седларска.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><span style="font-size: large;"><strong>Иво Христов: Безспорният победител в съботния дебат бе Меглена Кунева</strong></span></p>
<p><span style="font-size: large;"><strong><img src="/uploads/editor/ивоааа2.jpg" alt="" width="304" height="171" /></strong></span></p>
<p>Дебатът между кандидатпрезидентските двойки, излъчен в събота по bTV, за пореден път потвърди старата истина, че в България нито един дебат по нито един въпрос не е убедил никого в нищо. Ако погледнем откъде е почерпена политическата и медийната практика на публичните „спорове”, ще видим, че става дума за общества, в които подобни медийни техники са част от една критически дискутираща политическа публичност, където думите имат значение, жестовете са важни, а заявените позиции и интереси са често решаващи за политическия избор. У нас понастоящем не е налице нито едно от тези минимални политически и обществени условия, правещи предизборните дебати нещо повече от сборище на партийни и персонални недоразумения. В страната няма публика (да не се бърка с вечните сеирджии на Ориента), още по-малко пък критическа или политическа. Това, което наричаме български политически процес, е гротескна европоподобна фасада, зад която пребивават старите олигархически муцуни и откровеният сопаджийски манталитет.</p>
<p>Най-кратката оценка, която може да се даде за проведения по bTV дебат, е посредствено зрелище, което се отличаваше с лоша организация, теми – клишета, и сбъркан формат.</p>
<p>Лошата организация се отнася най-вече до абсолютно неадекватните водещи, които бяха съвършено не на мястото си и некомпетентни в сферите, които дебатът третираше. Като цяло те изпуснаха пулса и темпа на разговора, който на моменти преливаше в махленско надвикване между участниците.</p>
<p>Лошата организация се изразяваше и в прекалената продължителност на дебата, разводняването му с блудкави реклами (разбирам, че телевизията е комерсиална, но има моменти, когато би спечелила повече от „собствено” производство, а не от рекламодатели) и ситуирането му около теми – клишета, нямащи нищо общо с най-животрептящите проблеми на България днес. А „социологическите” гафове, свързани с „най-евтината” социологическа агенция, оценяваща обществения резонанс на заявените в дебата позиции, подклажда и без това съществуващите дълбоки и основателни подозрения, че част от социологическата общност практикува една от най-древните професии.</p>
<p>Дебатът се отличаваше със сбъркан формат – набутаните в едно студио три кандидатпрезидентски двойки и двама водещи създаваше усещането за много хора, малко въздух и галопиране по темите – клишета, без възможност за елементарно заявяване, разгръщане и защита на позиции. Остана усещането, че далеч по-важно е било тези хора да бъдат събрани на едно място, а не какво и как ще кажат.</p>
<p>Колкото до това, което казаха – безспорно, очертаха се три важни неща:</p>
<p>Първо, двойката Плевнелиев–Попова показа, че отвъд наизустените дузина квазиполитически мантри не е в състояние да проведе смислен разговор с реални живи аргументи извън този за магистралите. Към дървеното и объркано излъчване на Плевнелиев се наслагваше менторската агресия на Попова. Разбира се, справедливостта изисква да се каже, че след провала му в предишния дебат в TV7 сега Плевнелиев стоеше малко по-добре – изглежда, защото се губеше сред останалите.</p>
<p>Двойката Калфин–Данаилов се представи според очакванията. Както със социалните си заявки и избирателната си амнезия по отношение на „постиженията” на тройната коалиция, така и с далеч по-добрата си обиграност, компетентност и информираност, в сравнение с Плевнелиев и Попова. Разбира се, те биха спечелили много повече, ако се бяха явили поотделно. Но доколкото никой не можа аргументирано да обясни защо трябваше да се свиква снощния митинг и с участието на кандидатите за вицепрезиденти, единият от тях – Стефан Данаилов, изглежда осъзнаваше напълно безсмислието на мероприятието. Той просто си взе шапката и си излезе.</p>
<p>Едно е сигурно – безспорният победител в съботния дебат бе Меглена Кунева – спокойна, компетентна, аргументирана, жива и настъпателна, но в рамките на добрия тон. Все качества, които със сигурност я превръщат в политически аутсайдер в българския политически зверилник. Драмата на хора като нея е, че е изпреварила времето и мястото, в които е осъдена да разгръща своята обществена кариера. Тук и сега тя ще обере единствено овациите (и вероятно подкрепата) на образованата и критически мислеща част от обществото… Eдна все по-намаляваща група в океана на политическата чалга, в който България потъва.</p>
<p><em>Иво Христов e завършил право в СУ „Св. Кл.Охридски”. Доцент, доктор по социология. Ръководител на катедра „Социология на науката, технологиите и иновациите" в ПУ „Паисий Хилендарски” и преподавател в катедра „Социология” на СУ „Св. Климент Охридски”.</em></p>
<p> * * *</p>
<p><strong><span style="font-size: large;">Веселина Седларска: Видях двама унизени мъже и една запретнала ръкави жена</span></strong></p>
<p><span style="font-size: large;"><img src="/uploads/editor/веселина2.jpg" alt="" width="168" height="253" /></span></p>
<p>Да гледаш един дебат, за да си потвърдиш колко лош е този, за когото предварително си си намислил, че е лош, и колко прекрасен е онзи, който ти се иска да е прекрасен – това е подход като за Юлиан Вучков. Аз избрах точно обратния вариант – представих си, че нямам никакво досегашно мнение за Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Меглена Кунева. Че трябва да претегля кой какъв е тук и сега. Че гледам едни непознати хора. И видях двама унизени мъже и една запретнала ръкави жена.</p>
<p>Видът на Росен Плевнелиев ме накара да изпитам притеснение дали дебатът е подсигурен с медицински екип. И дали ако припадне, Маргарита Попова ще може да свърши и тази работа, да му даде първа помощ. Въобще не иронизирам, казах ви, че си наложих да гледам този дебат не като журналист, а като българка, която не знае нищо за никого, защото се е завърнала оня ден от гурбет, да речем. На два-три пъти г-н Плевнелиев отваряше уста, а от нея не излизаше звук. Струваше ми се, че казва „не искам и не мога”. Харесах го, бих искала този човек да ми е комшия.</p>
<p>Харесах и Ивайло Калфин, защото ми напомни за комсомола, тоест за младите години. Тогава на едни такива момчета като него им навиваха едни пружини и благодарение на тях те говореха нищо незначещи правилни неща. Пружинените момчета на ДКМС, ей че неръждаеми се оказаха тези пружинки. Ако Ивайло Калфин беше човек с достойнство, наказанието му щеше да е Стефан Данаилов. А той смята, че му е наградата.</p>
<p>Не съм сигурна, че искам Меглена Кунева да ми е комшийка. Тази жена ще иска стълбището винаги да е чисто. Тя и график за дежурни по чистота е в състояние да направи. И ще ни пришпорва: „Губим време, губим време!”. От нея явно не става събеседник за клюка. Странна жена. Изглежда достатъчно ниско, за да стигнеш до нея, да й кажеш, да те разбере. И достатъчно високо, за да говори така, че твоите думи да се чуят. Така видях участниците в дебата през очите на домакиня.</p>
<p><em>Веселина Седларска е работила за "Труд", "Стандарт", радио "Свободна Европа". От 14 години е журналист на свободна практика. Текстовете, които публикува в различни медии, могат да бъдат намерени в www.reduta.bg.</em></p>
<p> * * *</p>
<p><strong><span style="font-size: large;">Галя Горанова: Комсомолът се строява</span></strong></p>
<p><span style="font-size: large;"><img src="/uploads/editor/галя3.jpg" alt="" width="176" height="197" /></span></p>
<p>Дебатът затвърди усещането, че от тези избори започва предсмъртната агония на политическата каста на прехода. На ринга е пуснат „златният” комсомол – 50-годишните олимпийски надежди на партиите, отглеждани с мисията да довършат започнатото от техните предшественици, а не да го променят. Техният общ прототип е Сергей Станишев. Волята им за промяна и способността да управляват не се простират по-далече от тази на бившия премиер. Те ще са лифтингът на олигархичния модел на прехода, докато се заличат напълно следите от престъплението „първоначално разпределение на капитала”. И Кунева, и Калфин, и Плевнелиев досега се вписваха по един съмнително успешен начин в системата, а конформизмът не е добра школа за политическо лидерство.</p>
<p>Както селективният подбор на участниците в дебатите не е предпоставка за демокрация. Да не забравяме, че кандидатите са общо 18! Досега привилегията да изложат управленските си позиции имаха само трима от тях. Да, вярно, не можем да очакваме от една частна медия да защитава обществения интерес. Но ако изборът ни ще се предопределя от сондажите, най-добре да пуснем социолозите да ни назначат държавен глава.</p>
<p>Ако се абстрахираме от тези фундаментални пороци и се втренчим само в детайлите, дебатът между кандидатите за президент по bTV разкри за пореден път пълната несъстоятелност на Плевнелиев, който бе избрал да се рекламира от ливадата на резиденциалния си затворен комплекс – символ на новобогаташкия шик. Кандидатът на Борисов така и не успява да излезе от образа на свенлив младеж под опеката на строгата си и бъбрива леля Марги. На този фон вехтата кафеварка на Калфин буди повече симпатия. Харесвам, както повечето нормални хора, идеите на левия кандидат за референдум за шистовия газ и изтегляне на контингента ни от Афганистан, но нещо ме кара да се съмнявам, че ще продължи да ги отстоява след първата си среща с чуждите посланици у нас. А и събирането на подписите за допитването отдавна трябваше да е започнало... Не открих нито една разлика и между Плевнелиев и вицето на Кунева. Видимо е, че двамата принадлежат към една порода – на практичните мениджъри, за които политиката е вид бизнес, икономика. Сащисва и приликата между Кунева и Попова – отличнички по теория на правото и свободите. Единствено Стефан Данаилов внесе нещо човешко в тази словесна надпревара.</p>
<p>Изчерпването откъм идеи и харизма обаче е налице. И тримата участници в дебата по bTV изглеждат толкова удобни кукли на конци, че не изключвам да имат общ кукловод.</p>
<p><em>Галя Горанова е журналист и политически анализатор във в. „Сега”.</em></p>
