Дамоклев меч над АЕЦ „Белене”

<p><strong>Какви са правните последствия за решението на МС от април 2005 г. за изграждане на АЕЦ "Белене" от липсата на одобрен и влязъл в сила ОВОС към момента?</strong></p> <p>На практика основният проблем със законността на решението от април 2005 г. е липсата на една от трите изисквани от чл. 45, ал. 2 от ЗБИЯЕ оценки &ndash; на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на новата ядрена централа, и тяхното управление. Отговорът на този въпрос е от значение и за другата оценка &ndash; на социално-икономическото значение на централата. Как, ако не се калкулира цената на управление на отпадъците, ще се направи заключение за икономическата полза &ndash; ще печелим, или ще губим от една бъдеща централа?</p> <p>Как се узна, че липсва тази оценка? Решението на МС от 2005 г. бе обжалвано от г-н Пенчев от НД &bdquo;Екогласност&rdquo; и тезата на ответника през цялото време беше, че въпросната оценка се съдържала в хилядите листове, с които съдът бе затрупан, нищо че документ с такова заглавие там нямаше. Съдът прие, че липсата на оценката не била доказана &ndash; решение, което не бих желал да коментирам от правна страна. Интересното е, че когато бе подадена следваща жалба срещу заповедта от декември 2006 г. на Агенцията за ядрено регулиране за одобряване избор на площадка на централата, истината излезе наяве. А именно &ndash; стана ясно, че председателят на агенцията е върнал през лятото на 2006 г. внесената от НЕК документация със 120 забележки, една от които бе, че липсва оценка на РАО и тяхното управление. През есента НЕК отново е внесла преписката за одобрение на площадка &bdquo;Белене&rdquo;, в която за първи път присъства и доклад по тази оценка, с дата месец октомври 2006 г. За мен е непонятно защо веднага след това преписката не е заминала за Министерския съвет за ново разглеждане на въпроса за строеж на централата, защо не е потърсена отговорност за липсата на оценката, т.е. за подвеждането на правителството през 2005 г. да одобри изграждането на нова атомна централа.</p> <p>Що се отнася до решението по ОВОС, тази оценка се прави по приложение №1 към Закона за опазването на околната среда на &bdquo;ядрени електроцентрали&rdquo;, тоест от формална гледна точка процедурата може да се извърши и след приемане на решението за изграждане на централата. Това, че решението по ОВОС се отнася за централа с "максимална електрическа мощност на реакторите 2000 мегавата", а се планира АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo; да е с мощност 2120 мегавата, обаче създава юридически проблем. На практика няма начин такава централа да работи законно без извършването на нов ОВОС.</p> <p><strong>Това, че актът е незаконен (незаконосъобразен) , как рефлектира върху последващите действия по проекта?</strong></p> <p>Основният проблем е, че така е създадена правна несигурност. Въпреки че решението за строеж на нова АЕЦ бе оставено в сила от съда, всяко ново правителство може да констатира пропуснатия съществен пропуск &ndash; липсата на оценка на РАО към 2005 г., която, както казах, води и до неточна оценка на социално-икономическата значимост на централата. Тогава правителството ще е свободно да упрекне своя предшественик за това, че решението за изграждане на АЕЦ е взето без оценка на съществените факти и в противоречие със закона. Всичко това тегне като дамоклев меч над всяка бъдеща стъпка или инвестиция в централата.</p> <p><strong>Какви са последствията от това, че вместо ДКЕВР Националната електрическа компания изпълнява всички процедури, разписани в глава втора от Закона за енергетиката?</strong></p> <p>Въпросът изисква допълнително проучване.</p> <p><strong>Как рефлектират незаконосъобразните (нищожни) актове върху сключените търговски договори?</strong></p> <p>Въпросът е на първо място политически. От приетата през 2004 г. държавна стратегия за управление на отработено ядрено гориво и РАО става ясно, че въпросът за оценката на РАО е чувствителен поради възможната политическа зависимост от чужда държава, в която бихме изпаднали. Рискът е изведен тогава при съществуването единствено на АЕЦ &bdquo;Козлодуй&rdquo;. Липсата на тези дължими по закон оценки &ndash; на РАО и оттук &ndash; на цената на централата към вземането на решението от 2005 г., водят до това, че на практика зад по-късно направените оценки не стои никаква политическа воля. В момента явно някой очаква, че сегашното правителство ще си затвори очите пред всички наследени проблеми и ще &bdquo;припознае&rdquo; проекта за свой.</p> <p><strong>Какво в крайна сметка трябва да се направи?</strong></p> <p>На мен ми се струва най-разумно да се направи преди всичко една равносметка от момента, в който е бил нарушен законът &ndash; това е моментът на укриването на изисквана от закона оценка от правителството. Така или иначе, Народното събрание е възложило отговорността за изграждането на централата на Министерския съвет. Решението да има централа може да е само политическо, то няма как да е просто експертно. Но за да е реално, то трябва да се вземе на основата на истинска оценка, а не правителството да вземе &bdquo;сляпо&rdquo; решение, както явно се случи, и после да носи негативите. Аз смятам, че никой член на кабинета не иска да носи отговорност за проблеми, които да тегнат над обществото поне десетки години напред. Смятам също, че сегашното правителство показва воля да не си заравя като щраус главата пред проблемите и да чака да прехвърли отговорността на следващия. <br /><br />-----------------------------------------<br /><br /><em><strong>Познай кое е изпълнено</strong></em><br /><br /><strong>Чл. 45</strong>. (1) Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.<br />(2) Предложението за изграждане на ядрена централа се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси с оценка на:<br />1. ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита;<br />2. социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони;<br />3. радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление.<br /><br /><strong>Чл. 46. </strong>(1) Определянето на лицето, което да изгради и експлоатира ядрена централа като енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се осъществява по реда на глава четвърта от Закона за енергетиката.<br />(2) Издаването на разрешения и лицензии по този закон е условие за влизане в сила на разрешенията и лицензиите по Закона за енергетиката.<br />&nbsp;Из Закона за безопасно използване на ядрената енергия<br /></p>